Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 30.12.2016година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на шести декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..И.М.…………...…и в присъствието на прокурора……………………….…………………………….като разгледа докладваното от съдията……ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 553 по описа на съда за 2016 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Л.В.А. *** от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, както и за сумата 1704лв., представляваща имуществени вреди от същите действия, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постановяване на решението на ВКС, с което ищецът е оправдан – 24.03.2016г. до окончателното им заплащане. 

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил арестуван от командоси от Отряда за охрана на масови мероприятия и отведен в ОД на МВР-Плевен на 19.03.2014г., а в дома му е бил извършен обиск.След това такъв обиск е бил извършен и в къщата на ищеца в с.С., с цел издирване на незаконно оръжие и взривни вещества. По разпореждане на дежурен прокурор са били иззети законно притежаваните от ищеца оръжия за лов и боеприпаси.Повдигнато му е било обвинение по чл.339, ал.1 от НК. На сайта на ОП-Плевен случая е бил оповестен, като иззетите оръжия и боеприпаси са били квалифицирани като незаконни. Случаят е станал достояние и на колегите на ищеца от РИОСВ-гр.Плевен, където той е работил като старши експерт в “Биологично разнообразие и защитени територии и зони“, от вестниците.

Ищецът твърди, че е съдействал на наблюдаващия прокурор по време на разследването, но въпреки това, то е продължило дълго и е било искано четири пъти удължаване на срока му.Твърди, че веднага след обиска е изпаднал в силен стрес, тъй като дотогава не е бил арестуван или обвиняван в каквото и да било престъпление. Потърсил е съдействието на невролог, който му е предписал успокоителни за преодоляване на възникналите проблеми със съня. След едномесечно приемане, е преустановил вземането на предписаните му лекарства и състоянието му се е влошило-станал е нервен и неадекватен и постоянно е чувствал упреците на колегите си.Чувал подмятанията им, поискал е да го преместят в друга стая, започнал да допуска грешки.Били са написани за работата му две докладни от координаторката на отдела и след като колегите му са узнали, че вече делото е в съда и не са вярвали в невинността му, на 28.04.2015г. ищецът се е принудил да напусне работа. По внесения от ПРП обвинителен акт е било образувано през м.март 2015г. НОХД № 602/2015г., което е приключило с осъдителна присъда за престъпление по чл.339, ал.1  вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, с която му е било наложено наказание 3м.ЛС, условно. Присъдата е била отменена, а делото върнато за ново разглеждане, с решение на Плевенски ОС по ВНОХД № 826/15г.С присъда № 16 от 21.01.16г. по НОХД № 3224/2015г., потвърдена с решение на ПОС № 74 от 24.03.2016г. по ВНОХД № 153/2016г., ищецът е бил оправдан.

Ищецът твърди, че през периода на наказателното производство водено срещу него, и по точно по време на съдебната фаза на процеса, се е наложило два пъти да влиза в болница, тъй като е имал високи нива на кръвната захар. Твърди, че вече четвърти месец посещава психиатър с диагноза „разстройство в адаптацията“, като му се предписват лекарства със „зелена рецепта“.След напускане на работа е живял с 280лв. помощи за безработен, от които 100лева е плащал издръжка за дете.Не е можел да си намери работа, още повече след като на 25.09.2015г. РП-Плевен е съобщила на сайта си за осъждането, което съобщение е станало обществено достояние чрез вестниците. Били са необходими две седмици след оправдателната присъда, за да бъде заличен от масива на ОСС като следствен.В продължение на 800дни са му били отнети ловните оръжия и боеприпаси, като с това е бил лишен повече от две години от правото му да ловува.

В исковата молба се твърди още, че ищецът вече трета година понася последствията от една поръчкова операция срещу него.През цялото време срещу него са работили две прокуратури, две полицейски управления и ОДМВР-Плевен, били са пуснати в действие незаконни методи :опорочаване на процедурите и процесуално-следствените действия, съставяне на документи с невярно съдържание, изопачаване не експертизи, оклеветяване чрез средствата за масова информация, дискредитиране пред колеги и граждани.В резултат на тези действия е останал безработен, с разбито здраве и разклатена репутация.Изживявал е стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда. Счита, че психическото му състояние представлява факт, коxто дори не следва да доказва, тъй като e общоизвестeн.Състоянието му, в качеството му на обвиняем, а по-късно и на подсъдим, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия.Обективни проявления на тази му реакция са нравствените страдания, които е изтърпял, като това се е отразило на психичното и физическото му състояние, за което е представил писмени доказателства.

Ищецът твърди, че незаконното обвинение от органите на прокуратурата, за което впоследствие е бил оправдан, му е причинило неимуществени и имуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. С действията си по разгласяване на невярна информация прокуратурата съзнателно го е оклеветила и набедила, в нарушение на презумпцията за невиновност, като счита че е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗОДОВ, който задължава прокуратурата да оповести чрез средствата за масова информация оправдателната присъда и снемането на обвиненията, след като са разгласили за случая.  

 В заключение, ищецът моли да бъде постановено решение, с което, след като бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответникът Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 51 704лв, от които 50000лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 704лв. обезщетение за имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение от 1450лева, два ловни билета на стойност 230лв. и изразходваните за експертиза патрони на стойност 24лв., ведно със законната лихва от 24.03.2016г.  

  В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Иван Шарков, в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Изложени са следните съображения:  Прокуратурата счита, че оправдателната присъда е постановена на базата на повторна експертиза, която е дала коренно противоположно заключение, а именно – че иззетите 339 бр. патрони не представляват боеприпаси по см. на ЗОБВВПИ. По отношение на другите три бр.ловни патрони 20 калибър, е налице хипотеза на чл.9 НК. Като причина за оправдателната присъда, прокуратурата сочи противоположните заключението на балистичните експертизи – едното дадено на досъдебната и другото в съдебната фаза на процеса. Обвинителният акт е бил издаден въз основа на експертното заключение на първоначалната балистична експертиза, като наблюдаващият прокурор не е имал основание да се съмнява в неговата обективност и безпристрастност.  Прокуратурата счита, че ищецът не е представил доказателства за част от твърдените вреди и за пряката им причинна връзка с дейността на нейните органи. Възразява и срещу размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, който не съответства на критерия по чл.52 от ЗЗД.Счита размера за крайно завишен и явно несправедлив, съобразно трайната съдебна практика, като се вземе предвид: социално-икономическите условия в страната, интензитета на извършените процесуално-следствени действия, обстоятелството, че за престъплението се предвижда наказание ЛС от две до осем години, как обвинението се е отразило на здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения.Ответникът счита също така, че не следва да отговаря за действията на органи на МВР, нито за вреди от медийното отразяване на воденото дело, тъй като материалите не са изготвени, въз основа на информация от длъжности лица на прокуратурата. В тази връзка счита, че влошеното здравословно състояние на ищеца е резултат преди всичко от негативните отрицателни изживявания от действията на органите на МВР. Прокуратурата не може да се ангажира пряко и относно продължителността на процеса в съдебната му фаза, върху която влияят и други фактори. Относно размера на вредите ответникът излага и доводът, че при използването на обективен икономически критерий, какъвто е средният годишен доход на лице към 2015г./по данни на НСИ-5147лв., включващ както РЗ, така и доходи от собственост и др./, излиза че ищецът претендира обезщетение в размер на десетгодишен доход, който размер е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.

  Представителят на Прокуратурата изразява становището, че търсеното обезщетение за имуществени вреди също е недоказано – следва да се докаже, че претендираните суми за адвокатско възнаграждение са били съответни на правната защита, от която се е нуждаел ищеца, с оглед на повдигнатото обвинение.С допълнително становище в срока за отговор е изтъкнато и това, че по отношение на разноските за ловни билети и стойността на патроните, също няма основание да се търси отговорност от прокуратурата.    

 Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВСКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

                      Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация - чл. 2, ал. 1 т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, повдигнато с обвинителен акт от Районна прокуратура Плевен, за което ищецът е оправдан с присъда № 16 от 21.01.2016г. по НОХД № 3224/2015г. по описа на Плевенски РС, влязла в сила на 24.03.2016г. Предпоставките за уважаване на всеки от исковете е да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила съдебен акт, с който ищецът да е оправдан, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

 Не се спори между страните, а се установява и от приложеното наказателно производство, че на 19.03.2014г., на основание чл.212, ал.2 от НПК е започнало досъдебно производство, с първо действие по разследването-претърсване и изземване в неотложни случаи, с последващо съдебно одобрение. Действията са предприети във връзка със сигнал в първо РУП гр.Плевен, за това че в жилище-апартамент в с.гр.-собственост и обитавано от Л.В.А., се съхраняват огнестрелни оръжия и боеприпаси. Извършена е била проверка от полицейски служители в дома на А., на основание чл.71 от ЗМВР като в хода на проверката са били намерени и иззети около 1100бр. боеприпаса за огнестрелно оръжие. Досъдебното производство е било образувано под № Д657/14г. по описа на РП Плевен срещу неизвестен извършител, за това че, на неустановена дата придобил и до 19.03.2014г. държал в гр.П., ж.к.»****» ***, вх.***, ап.** боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Било е постановено полицеско задържане за 24ч. спрямо Л.А., като същият е бил освободен преди изтичане на срока, в деня на задържането му – 19.03.2014г., след като е  съдействал на разследващия полицай М. Т.за претърсване освен на жилището в ж.к.»*****» и на жилището му в с.*****, община И. и след кат оса му снети писмени обяснения относно намерените ловни оръжия и патрони. По  ДП са разпитани свидетели, иззети са били намерените при претърсването веществени доказателства и е била назначена балистична експертиза. С оглед изготвянето и е било уважено искане на разследващия полицай за удължаване на срока за разследване с един месец, считано от 20.05.2014г. С постановление от 19.06.2014г. на раслед. полицай ищецът Л.в.А. е бил привлечен като обвиняем в извършването на престъпление от общ характер, а именно, че на неустановена дата през 2014г. И до 19.03.2014г. в гр.П., ж.к.»*****», бл.****, вх.**, ет.**, ап.**, държал 339 бр. малокалибрени патрони, калибър 22LR, представляващи боеприпаси по см. на ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като му е взета и МН „подписка“.На 19.06.2014г. му е било предявено досъдебното производство, като с обвинително мнение от 19.06.14г. разследващия полицай е изпратил ДП на РП-Плевен за повдигане на обвинение срещу А..С постановление от 13.08.14г. на РП-Плевен ДП № Д-657/14г. е било изпратено за доразследване с конкретни указания за назначаване на допълнителна балистична експертиза и за събиране на други доказателства, което е довело до нови две удължавания на срока за разследване.Досъдебното производство отново е било предявено на обвиняемия с протокол от 01.12.2014г.  

Безспорно е, че на 11.03.2014г. е внесен обвинителен акт от РП-Плевен в Плевенски РС срещу Л.В.А., за това че от неустановен ден на 2014г. До 19.03.2014г. в гр.Плевен, държал боеприпаси – 339 бр. Патрони калибър 22LR е 3 бр. ловни патрони 20 калибър, без да има за това надлежно разрешение-престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Въз основа на обвинителният акт е образувано НОХД № 602/2015г. по описа на съда. Делото е било разгледано в четири заседания. Приключило е с осъдителна присъда № 181 от 23.09.2015г., с която Л.А. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339, ал.1 НК, като е осъден на наказание 3 месеца лишаване от свобода,    изтърпяването на което е било отложено, на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. Присъдата е била отменена с решение № 225 по ВНОХД № 826/2015г. по описа на ПОС, а делото – върнато за ново  разглеждане от ПРС. При новото разглеждане наказателното производство е приключило с оправдателна присъда № 16 от 21.01.2016г. по НОХД № 3224/2015г., потвърдена с решение № 74/24.03.2016г. по ВНОХД № 153/2016г.  Съгласно констативен протокол от 04.10.2016г. на Инспектората към ВСС, наказателното производство спрямо Л.А. е продължило 2 години и пет дни – от 19.03.2014г. – до 24.03.2016г., макар че досъдебното производство е било образувано на 19.03.2014г. срещу неизвестен извършител.В същия протокол инспекторатът е констатирал неоправдано забавяне на наказателното производство за срок от 1 година и 4 месеца, като Л.А. не е допринесъл за това.

 Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ – претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени и имуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение. Какъв е паричния еквивалент на вредите.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

По делото е разпитана като свидетел З.Д.Й., която е работила заедно с ищеца в РИОСВ-Плевен. Същата установява, че ищецът е постъпил на работа през 2014 година, след изборите, когато е имало смяна на директора. Още от самото начало им е обяснявал за „някакви дела, които има“. Твърди, че работата им се осъществявала в две направления: направление „Екологична оценка и оценка на въздействие на околната среда“ и направление „Биологично разнообразие и защитени територии“.Твърди, че не се е получи спойката между ищеца и направление „Биологично разнообразие и защитени територии“. В неговото направление постоянно е имало конфронтации и директорът е издал заповед, според която е трябвало директорът на Дирекция превантивна дейност и свидетелката, като координатор на направление „ЕООВОС“ да съгласуват писмата на ищеца и да осъществяват контрол на дейността, която той е извършвал.Имал е затруднения в работата си, като според свидетелката причината не е била в това, че е новопостъпил, а са били намесени и малко лични отношения, тъй като бившата му жена е работила в това направление. Това, което му е било обяснявано, той не го е разбирал и при съгласуването, свидетелката винаги му е връщала работата за корекция. Свидетелката предполага, че разводът също му е повлиял негативно на работата, но не това е било основното, тъй като разводът му е бил отдавна. Постоянно е обяснявал за наказателното дело и за това как са му взели пушките. Даже свидетелката лично му е правила забележка, че трябва да престане да говори за тези лични неща. Имало одит, който е трябвало да се направи, имал е и пропуски в изготвяните писма, при което ищецът сам е взел решение за напускане на работа. Не е бил доволен от постигнатите резултати. Свидетелката счита, че съществената причина за несправяне с работата му не е била, че е нов в работата и отношенията му с бившата съпруга, а наказателното дело, но и то не е единствената причина. Счита, че ищеца е добър биолог, но не се е справил с конкретната работа за периода от 5-6 месеца докато са работили заедно.

Безспорно е, а се установява и от приложените на л.71 и 72 от делото писмени доказателства, че ищецът е подал писмено заявление за напускане и със заповед от 27.04.2015г. служебното му правоотношение с РИОСВ-Плевен е било прекратено.В заявлението е посочено, че желанието на служителя да напусне работа е „поради дискриминация и невъзможни условия за работа, в които бях принуден да работя“. С депозираните свидетелски показания кореспондира и приложената на л. 70 заповед на директора на РИОСВ-Плевен № РД 185/03.03.2015г., с която е наредил на тричленна комисия да извърши вътрешен одит на преписките, по които е работил Л.А. и по които е изготвял крайните документи за периода 10.09.2014г.-30.03.2015г. и да се изготви доклад за резултатите от проверката. Представени са писмени доказателства и за отразяването в печатни и електронни медии на действията на полицията по разкриване на случай на незаконно притежание на боеприпаси и за постановяване на осъдителната присъда, но в тези материали не е посочено името на ищеца Л.В.А..

Събрани са писмени доказателства, които сочат наличието на здравословни проблеми при ищеца преди и по време на водения срещу него наказателен процес. От амбулаторния лист, прил. на л.15 от делото се установява, че той е бил издаден на ищеца на 07.03.2014г.от д-р П.П.-невролог. При снемане на анамнезата лекарят е установил, че след стресова ситуация Л.А. е получил главоболие, безсъние и безпокойство.Поставена е била диагноза невротично разстройство, неуточнено, а като придружаващи заболявания е посочена диабетна полиневропатия и е отразена предписаната терапия.В амбулаторният лист издаден от д-р. И. В.-психиатър, на 04.02.2016г., се установява че лекарят е установил в анамнеза : от две години е в проблемна житейска ситуация, надхвърляща възможностите му за справяне.Останал без работа, водени са срещу него съдебни дела.Оплаква се от постоянно напрежение и тревожност, не може да спи нощем, непрекъснато се самонаблюдава. Преживява се ощетен от околните.Като диагноза е посочена разстройство в адаптацията, а като придружаващи заболявания неинсулинозависим захарен диабет.Във втория амбулаторен лист, издаден от д-р В. на 11.02.2016г., лекарят е установил че пациента следва предписаното му лечение с хлорпротиксен, но продължава да е напрегнат, тревожен и не може да спи нощем.На следващия преглед, видно от амбулаторния лист от 05.05.2016г. лекарят е установил, че въпреки приключилото с оправдателна присъда дело, А. все още е епизодично напрегнат и има нарушения в съня. Посочено е, че дребни неща го разстройвали, че свръхценно интерпретира житейските си неблагополучия.От епикризата издадена на ищеца от Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната, се установява, че Л.А. е бил на лечение в клиниката за периода 16.05.-20.05.2016г., за трети път с диагноза неинсулинозависим захарен диабет, неврологични усложнения, диабетна полиневропатия. Последното усложнение му е било установено при предишен прием в клиниката през 2014г. Посочено е, че пациента има артериална хипертония от 1997г. БКБ т 1997г. и глаукома и е наследствено обременен-баща със захарен диабет, майка и баща – с артериална хипертония. Второто лечение на А. в клиниката е било проведно през м.януари 2016г., видно от епикризата на л.40 от делото.

 Представените медицински документи, вкл. и рецепти за предписаното на ищеца лечение, са изследвани от вещото лице д-р Д.Д., което е изготвило заключението по начената СМЕ. От заключението на тази съдебно-медицинска експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно, а също и неоспорено от страните, се вижда, че представените документи обхващат периода 07.04.2014г. – 20.05.2016г.който съвпада с периода на полицейското задържане до окончателното оправдаване на ищеца. Медицинските диагнози, фигуриращи в документите са захарен диабет тип 2, деабетна невропатия, невротично разстройство и психическо разстройство в адаптацията.Разяснил е, че захарният диабет представлява нарушение на обмяната на веществата в човешкия организъм, като основна проява на това нарушение е повишената кръвна захар.Лечението при този тип диабет се състои в постоянно спазване на диетичен режим, постоянни физически упражнения с умерена интензивност и непрекъснат прием на таблетки. Касае се хронично заболяване, което изисква непрекъснато посещение при лекар и изследване нивото на кръвната захар. Диабетната невропатия е едно от късните усложнения на захарния диабет.Характеризира се със загуба на чувствителност в долните крайници.При ищеца диагнозата захарен диабет е била поставена през 2012г. Вещото лице е посочило още, че този вид диабет е често срещано заболяване, като за появата му водеща роля играят наследствените фактори. Негативните преживявания, тревогите, нервното напрежение, продължителния хроничен психо-емоционален стрес повишават стойностите на кръвната захар.В конкретния случай, вещото лице счита, че стресогенните фактори, свързани с двугодишното съдебно преследване са повлияли негативно върху диабета на Л.А. и могат да бъдат една от причините довели до хоспитализациите му. Тъй като причините за появата и развитието на диабета са комплексни, влиянието на стресогенните фактори не е определящо и в конкретния случай не е възможно да бъде точно прецизирано. Видно от заключението, оплакванията на Л.А. като главоболие, безсъние, безпокойство, вътрешно напрежение, при невролога и психиатъра, могат да имат причинна връзка с преживения психо-стрес и напрежение, свързани с воденото наказателно производство.В потвърждение на това са поставената диагноза от психиатъра и обективни статус на пациента към момента на прегледа. Заключението на д-р Д. е, че макар тази причинна връзка да не е абсолютно директна и пряка, тъй като освен психичния стрес, значение за възникването и хода на заболяването има и типа нервна система, който е вроден, следва да се приеме, че преживяната психична травма е водещата, макар и не единствена причина за това страдание.Само по себе си това психично заболяване представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В съдебно заседание, отговаряйки на поставените му от страните въпроси, д-р Д. е пояснил и това, че невръстенен синдром е общ термин включващ невръстенни оплаквания, в което влиза главоболие, виене на свят, лош сън, лесна избухливост, понякога-нервност, раздразнителност, изпотяване, треперене. Може да има част от тях, но същите могат да бъдат симптоми и на друго заболяване. Трудното съсредоточаване на вниманието и трудност при запаметяване може да се приеме, че са проява на така нареченото разстройство в адаптацията. Поради тази причина вещото лице е приело, че има такава причинна връзка с наказателното производство, която може да бъде водеща, макар и не единствена. Лечението на тези разстройства, при различните хора протича различно - от 2-3 до 4-5 месеца.Обикновено за няколко месеца при адекватно лечение тези симптоми отшумяват, но при някои хора могат да протекат по–дълго време.

 При анализа на събраните доказателства, съдът приема че вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, той е претърпял вреди от емоционален и психически характер. Това състояние на притеснение, тревожност и несигурност да не бъде осъден, е продължило по време на целия наказателен процес. Изживените негативни емоции са повлияли в известна степен и върху съществявалите към момента на образуване на наказателното производство хронични заболявания на ищеца – захарен диабет, тип 2 и артериална хипертония, а също и върху работоспособността му и върху качеството на извършваната от ищеца интелектуална дейност. Ето защо следва да се приеме, че същият е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, повдигнато и поддържано от органи на ответника Прокуратурата на РБългария. Съгласно приетото по-горе от 19.03.2014г. до 24.03.2016г. срещу Л.А. е било налице висящо наказателно производство. Повдигнатото незаконно обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказаниe лишаване от свобода от 2 до 8 години/по чл. 339, ал.1 от НК/ и взета мярка за неотклонение „подписка”. Макар „подписката“ да е най – леката от предвидените в закона мерки за неотклонение, то съгласно разпоредбата на чл. 60 НПК, тя е съставлявала допълнително ограничение за ищеца, тъй като с налагането и за него е съществувало задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

От свидетелските показания се установява, че ищецът не е бил в състояние да работи пълноценно, че непрекъснато е занимавал колегите си с преживяванията си около наказателното дело. От тези показания може да се направи извода, че несправянето с работата не би могло да се отдаде единствено на емоционалното състояние на ищеца тогава, тъй като въпреки, че е добър биолог, изпълняваната от него работа в РИОСВ-Плевен е била специфична и е изисквала и други качества. Освен това, в заявлението му за напускане се прокрадват и други причини от личен характер, несвързани с професионалната работа.

Не се установиха твърденията на ищеца, че случаят с обиска в дома му е станал достояние  на колегите му от вестниците. Както бе посочено по-горе в медиите не е било оповестено името на ищеца, само някъде има инициали. Напротив установява се, че той им е разказвал за случващото му се. Не следва да се приеме за последица от незаконното обвинение, обстоятелството, че след напускане на работа, ищеца е живял с 280лв. помощи за безработен, от които 100лева е плащал издръжка за дете.Макар че тези твърдяни от ищеца обстоятелства не са установени по делото, а също и това че не е можел да си намери работа, те и нямат пряко значение за размера на вредите, тъй като ищеца сам е взел решение за напускане на работа. Не се установяват твърдените от ищеца упреци от колегите му, нито че е имало подмятания, нито че след като узнали, че вече делото е в съда, колегите му не са вярвали в невинността му. Тези твърдения може да са плод на изострената му чувствителност, която психиатъра е квалифицирал като „свърхценно интерпретиране на житейските неблагополучия и да се резултат от  преустановяване вземането на предписаните му лекарства, довело до влошаване на състоянието му, за които ищеца сам признава в отговора на исковата молба.  Медицинска документация по делото и заключението на експерта обуславят извода, че преживяваният хроничен стрес и негативни емоции във връзка с проведеното разследване, а по-късно и съдебно преследване срещу ищеца са оказали влияние върху здравето му и по-точно върху съществувалия към този момент захарен диабет тип 2. Съдебния експерт счита, че психичната травма е водещата, макар и не единствена причина за изживяното страдание. Негативно влияние върху начина му на живот е оказало и обстоятелството, че за дълъг период от време са му били отнети ловните оръжия и боеприпаси, като с това е бил лишен повече от две години от правото му да ловува.

При така събраните и обсъдени доказателства съдът приема за установено, че през период от две години ищецът е преживял емоционални страдания и неблагополучия, изразяващи се в безсъние, повишена тревожност, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, безпокойство, подтиснатост, чувство за несправедливост, както и негативни физически изживявания, произтичащи от влошеното му здравословно състояние-повишена кръвна захар. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, а именно: преживяни емоционални и физически страдания, засегната е честта и достойнството на увредения, който няма криминални прояви, които вреди са пряка и непосредствена последица от   незаконното обвинение в тежко умишлено престъпление, повдигнато срещу ищеца и поддържано по време на цялото наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

При определи размера на дължимото обезщетение съдът   следва да съобрази всички конкретни факти и обстоятелства, за прилагане на критерия по чл. 52 от ЗЗД - справедливост, тъй като паричния еквивалент на моралните вреди, следва да отразява в каква степен са били   засегнати основни ценности и блага на пострадалия.От значение са  продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, в личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, а именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.

При съобразяване на продължителността на наказателното производство – 2 години, обвинението в тежко умишлено престъпление, което само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек, съвкупността от емоционалните преживявавания на ищеца по време на наказателно производство, подробно обсъдени по – горе, както и влошаването на здравословното му състояние, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 4 000 лв.  По делото липсват доводи и доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат и допринасяне за увреждането от страна на ищеца. Не се твърди и няма данни, в хода на наказателното производство, ищецът с поведението си е дал повод за повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Напротив - съдействал е за разкриване на обективната истина.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен и доказан за сумата от 4 000 лв. и следва да се отхвърли като недоказан и поради това неоснователен за разликата до предявения размер от 50 000 лв. Сумата се дължи, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 24.03.2016 г. до окончателното й заплащане.

 С оглед събраните доказателства, съдът приема, че не се установиха факти които да са оказали съществено влияние и да са променили положението на ищеца в обществото и притежаваният от него авторитет, обичайната среда, контактите и социалния му живот, отношенията в семейството и в начина му на живот като цяло. Макар и с негативно влияние върху емоционалния му статус и повишени здравословни оплаквания, ищецът е продължил да води обичайния си начин на живот, промяната на работата му не се дължи на действията на прокуратурата. Няма промени в в личния и обществения му живот, които да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди извън изложените по-горе. Не се събраха доказателства, включително и чрез доклада на инспектората към ВСС, за твърденията, че срещу ищеца са били пуснати в действие незаконни методи: опорочаване на процедурите и процесуално-следствените действия, съставяне на документи с невярно съдържание, изопачаване не експертизи, оклеветяване чрез средствата за масова информация, дискредитиране пред колеги и граждани. 

        По отношение на иска за имуществени вреди, съдът намира, че имуществените вреди, представляващи разходи за защита в наказателното производство направени за адвокатско възнаграждение на адвокат Г. А. в размер на 1450лв., са пряка последица от увреждането и от нуждата от защита срещу незаконното обвинение и подлежат на присъждане, доколкото това не е сторено в наказателното производство.Сумата се дължи ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 24.03.2016г. до окончателното й заплащане. Не се събраха доказателства за основателността на иска за имуществени вреди произтичащ от разходи за два ловни билета - 130лв. и за ловни патрони-24лв., изразходвани от балистичната експертиза, поради което в тази част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         При този изход на делото чл. 78 ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, съобразно уважената част от исковите претенции и сумата от 26.87лв. за направени по делото разноски за вещо лице, свидетел и държавна такса, от общия им размер 255лв.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати на Л.В.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени през периода от 19.03.2014 г. до 24.03.2016г. в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл. 339, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 24.03.2016г. присъда по НОХД № 3224/2015 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху сумата от 4 000 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 34.03.2016г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над 4 000 лв. до 50 000 лв., като неоснователен и недоказан.

        ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор да заплати Л.В.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ сумата от 1450 лв.,  представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл. 339, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 24.03.2016г. присъда по НОХД № 3224/2015 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху сумата от 1450лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 24.03.2016г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата 130лв. –разход за два ловни билета и за сумата 24лв. за ловни патрони, изразходвани от балистичната експертиза,     като неоснователен и недоказан. 

      ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор да заплати на Л.В.А., с ЕГН **********,***, сумата от 26.87лв. за направени по делото разноски.

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

  

 

                              Окръжен съдия: