Р Е Ш Е Н И Е
№ 1151/3.7.2020г.
гр. Пловдив, 03,07,2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V-ти
състав в открито заседание на осми юни , през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К. като разгледа
докладваното административно дело № 3617 по описа на съда за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.68л от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Жалбоподателят
- „Велмакс
Лукс“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Пловдив, кв. „Христо Смирненски“, ул. „София“ № 9,
ет.3, представлявано от управителя Д.Я.чрез пълномощник адв.А.К.
обжалва Заповед № 797/30.09.2019 г. на Председателя на Комисия за защита на
потребителите, с която се забранява на жалбоподателя да прилага нелоялна
търговска практика по смисъла на чл.68е, ал.2, пред.2 от Закона за защита на
потребителите, а именно – да предоставя по неясен начин в договора съществената
за избора на потребителя информация относно правото на потребителя за отказ от
сключения договор извън търговския обект и реда за упражняването на това негово
право.
В жалбата се твърди, че заповедта е
недопустима, незаконосъобразна, неправилна, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като се излагат подробни съображения в тази
посока.
Ответникът - Председателя на Комисия
за защита на потребителите, чрез процесуалния представител, в представено
от юрк. Б.
писмено становище / л. 2 - 8/ моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна
и претендира юк. възнаграждение.
В хода на съдебното производство по
делото е прието становище на Председателя на КЗП от 05.06.2020 г. чрез юрк.Б., с което моли да се даде ход на делото. Оспорва
изцяло жалбата на „Велмакс Лукс“ ООД, срещу Заповед №
797/30.09.2019 г., като моли същата да се остави без уважение, поради нейната
неоснователност и недоказаност. Излага становище по същество, подробно. Моли да се постанови съдебно решение, с което
да се потвърди процесната заповед като
законосъобразна, обоснована и правилно постановена в съответствие с
материално-правните разпоредби и процесуални правила. В случай, че бъде уважена
жалбата и в рамките на разглеждане на спора, бъдат предявени разноски за
адвокатски хонорар надвишаващ минимално предвидените размери по Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли да се
приеме, че с настоящото становище възразява и срещу предявения размер на
адвокатски хонорар, предвид прекомерност и поради липса на фактическа и правна
сложност по делото. Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото за
извършените процесуални действия на основание приложения списък на разноските.
Пловдивският административен съд,
пети състав след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по
преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност
на актовете съгласно чл. 168, ал. 1 АПК,
намира следното:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес в преклузивния 14-дневен срок, което налага
извод за нейната допустимост. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения :
С процесната
Заповед № 797/30.09.2019 г., издадена от Д.М., на длъжност Председател на
Комисията за защита на потребителите, на
основание на чл.68л, ал.1, във вр. с чл.68в, във вр. с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите;
чл.5, ал.1, т.1, чл.8, ал.1 и ал.2, т.9 от Устройствения
правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката
и на нейната администрация и Решение на Комисията съгласно т. 20 от Протокол №
16 / 24.07.2019г. е забранено на „Велмакс Лукс"
ЕООД, да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68е, ал.2, предл. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а
именно - да предоставя по неясен начин в договора съществената за избора на
потребителя информация относно правото на потребителя за отказ от сключения
договор извън търговския обект и реда за упражняването на това негово право.
Изложени са и подробни мотиви, от
които се установява , че е постъпила жалба в КЗП срещу „Велмакс
Лукс" ЕООД, касаеща евентуални нарушения на
разпоредбите на Глава IV, Раздел III от ЗЗП, в която се твърди, че е упражнил
по надлежен ред своето право за отказ от сключения между него и „Велмакс Лукс" ЕООД договор извън търговския обект.
Описано е, че потребителят е предприел
своевременни действия за връщане в добър търговски вид на стоките - предмет на
договора, но търговецът е отказал да получи стоките обратно, като е изискал от
потребителя да бъде заплатена неустойка, тъй като стоките били разопаковани за
проба.
Във връзка с жалбата, на 19.05.2019г.
с КП № 2672153 от 19.05.2019г. длъжностни лица на РД-Пловдив при КЗП са
извършили проверка, в рамките която са запознали търговеца с претенциите на
потребителя. При проверката служителите на КЗП са изискали от търговеца да
предостави становище по жалбата на потребителя, както и заверен екземпляр от
сключения между страните договор извън търговския обект. В резултат на това, на
28.05.2019 г. „Велмакс Лукс" ЕООД е предоставило
изисканите от КЗП документи.
В становището на търговеца е
посочено, че тъй като потребителят е ползвал закупената стока, съгласно
договора последният следвало да заплати на „Велмакс
Лукс" ЕООД неустойка в размер на 10% от стойността на стоката. Според
търговеца, в конкретния случай потребителят е заплатил авансово съгласно
условията на договора задатък в размер на 1050,00 лв.
(хиляда и петдесет лева), и въпросната неустойка в размер на 10% от стойността
на стоката ще бъде удържана от тази сума.От търговецът е посочено, след като си
прихване коментираната неустойка от заплатените от потребителя 1050,00 лв., ще
се преведе остатъка от сумата обратно на потребителя, за което последният
следва да предостави на дружеството банкова сметка.
***окументи,
от административния орган е прието, че
жалбата на потребителя е основателна.
В тази връзка са изложени подробни
мотиви, че съгласно т. 7 от Договора, „Купувачът има право да разопакова и
прегледа стоката за недостатъци преди нейното приемане и подписването на приемо-предавателен протокол за нейната доставка. С подписването
на протокола се счита, че стоката е приета без забележки по смисъла на чл.
194 ЗЗД. Под изпробване на
стоката страните разбират еднократното й използване по прякото й предназначение
и по начин който не води до повреда или влошаване на външния вид на стоката
поради замърсяване, надраскване, нарушаване на оригиналната й опаковка и
др.". Същевременно съгласно т.8 от Договора гласи, че „Купувачът има право
да се откаже от договора извън търговския обект по реда на ЗЗП в 14-дневен срок
от датата на приемане на стоките при следните условия: (...)" . В т. 9.1
от Договора е предвидено, че „За вълнени изделия стоката се доставя
запечатана поради съображения свързани с
хигиената на здравето. При разпечатване отваряне на опаковката на стоката
купувачът губи правото си на отказ от сделката по смисъла на ЗЗП на основание
чл. 57, т.5 ЗЗП. Описано е, че според клаузите на договора страните се
съгласяват, че под разопаковане на
стоката ще разбират всяко нарушаване на целостта на контролната пломба на
опаковката.". Съгласно т. 9.2. от Договора „За електродомакински уреди,
съдове и прибори за готвене, стоката се доставя запечатана и окомплектована с
принадлежности, подробно описани в указанията за ползване. При отказ от
договора по реда на ЗЗП. Купувачът -на основание чл.55, т.1 от ЗЗП следва да
върне стоката напълно опакована и окомплектована с всичките си принадлежности в
срок до 14-дни от заявяването на отказа. Под надлежно опаковане и комплектоване на стоката страните разбират предаването й в
оригинална опаковка с ненарушена цялост, с всички нейни принадлежности в
изряден външен вид, надлежно почистена и подсушена, без следи от употреба по
корпуса и принадлежностите, с неизползвани оригинални почистващи
препарати." Според клаузата по т. 9.3. от Договора „В случай, че купувачът
не изпълни задължението си по чл. 57. т. 5 от ЗЗП или по чл. 55, ал.1, т. 1 от
ЗЗП, страните приемат и се съгласяват, че правото на отказ не е надлежно
упражнено и продавачът има право да откаже получаването на стоката." В
заключение, т. 9.4. от Договора гласи, че „Страните се споразумяват, че при
валиден отказ от договора, ако стоката е разопакована или използвана,
Продавачът дължи на Купувача неустойка за необходимите разноски по почистване,
дезинфекция диагностика от лицензиран сервиз, преокомплектоване
с препарати и принадлежности на върната стока и др. в размер на 50% от
договорената цена."
От съответните длъжностни лица е
прието, че цитираните клаузи предоставят разнопосочна и противоречива
информация по отношение на правата на потребителя и по-конкретно - по отношение
на правото на потребителя за отказ от сключения договор извън търговския обект,
вкл. относно реда и условията за упражняването на това негово право. Прието е
също, че информацията в договора по отношение на правото на потребителя за
отказ от сключения договор извън търговския обект и реда за неговото
упражняване, е неясна, двусмислена и неразбираема.
В оспорената заповед са изложени
мотиви, че според действителните условия на договора е налице само една
единствена възможна хипотеза, при която потребителят действително ще може да се
откаже от договора по начин, идентичен на нормативно предвидения в чл.50 от
ЗЗП, а именно - ще може да се откаже от договора извън търговския обект в
14-дневен срок от приемането на стоките, без да посочва причина и без да дължи
обезщетение, неустойка или каквито и да е било други разходи, с изключение на
разходите по чл. 54, ал.З и чл.55 от ЗЗП. Това е хипотезата, при която
потребителят е упражнил по надлежен ред правото си за отказ от договора и е
върнал неразопаковани стоките обратно на търговеца. Във всички останали случаи
според реалните условия на договора, потребителят не би разполагал с правата,
които иначе му се предоставят чрез разпоредбите на нормативен акт. До
последното заключение обаче средния потребител трудно би достигнал, прочитайки
неясната и неразбираема информация, която търговецът му предоставя в
предложения за сключване договор.
Формирано е заключение, че информацията, която търговецът предоставя в договора, е съществена за търговското решение
на средния потребител.
Посочено е още, че търговецът е предоставил в договора по изключително
неясен начин тази съществена за търговското решение на потребителя информация,
като по този начин търговецът има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на решение от страна на потребителя за сключване на
договора или за
разопаковането на стоката,
което решение потребителят не би
взел, ако информацията в договора бе предоставена по ясен и разбираем начин.
Формиран е извод, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68 е, ал. 2, предл. 2 от
ЗЗП, тъй като търговецът предоставя по
неясен начин в договора съществената за избора на потребителя информация
относно правото на потребителя за отказ от сключения договор извън търговския
обект и реда за упражняването на това негово право, като по този начин
търговецът има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение от средния потребител, което потребителят не би взел без
прилагането на тази търговска практика.
Приета по делото е административната
преписка във връзка с издаване на спорната заповед.
В хода на съдебното производство е
прието копие на договор с бл. № 5008173/21.09.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът от правна страна приема следното :
Заповедта е издадена от компетентен
административен орган и в предписаната от закона форма – писмена, съдържаща
мотиви – фактически и правни основания за издаването й, поради което не са
налице основания за обявяване на нищожност, респективно за отмяна в условията
на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, обуславящи отмяна на акта на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Спазена е
процедурата по ЗЗП при издаване на административния акт.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, според която, когато КЗП установи, че търговската
практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която
забранява прилагането на търговската практика, тъй като съобразно чл. 68в от
ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики.
Съгласно легалната дефиниция на
понятието "търговска практика", дадена в § 13, т. 23 ДР от ЗЗП, това
е "всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или
търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката
на стока или предоставянето на услуга на потребителите".
Легалната дефиниция на нелоялна
търговска практика е дадена в разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП -
"търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и
ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на
средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители".
В разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 е
отразено, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по
чл. 68д - 68к.
Съгласно § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП
"Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е
използването на търговска практика, която намалява значително способността на
потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско
решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
С тези текстове от вътрешното
законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и
на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и
на Съвета и Регламент /ЕО/ № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /§
13а, т. 12 от ДР на ЗЗП/. Съгласно съображение 18 от Директивата "съобразно
принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на защитните
мерки, съдържащи се в нея, настоящата директива приема като база за сравнение
средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични
фактори, както се тълкуват от Съда на Европейските общности, но също така
съдържа разпоредби, които имат за цел да предотвратят злоупотребата с
потребители, чиито качества ги правят особено уязвими към нелоялни търговски
практики".
Процесната заповед е издадена срещу
жалбоподателя „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ООД за това, че използва заблуждаваща нелоялна
търговска практика. Вмененото на дружеството нарушение е с правна квалификация
чл. 68е, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 68г, ал. 1
и във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Изричната забрана
за осъществяване на нелоялна търговска практика е установена в чл. 68в от ЗЗП.
Съобразно чл. 68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните
търговски практики по смисъла на чл. 68д-68к от ЗЗП.
По делото няма спор за фактите.
Спорният въпрос е по приложението на материалноправните
разпоредби, т.е. дали установените факти попадат в хипотезата на нормата на чл.
68е, ал. 2, пр. 2 от ЗЗП, дали се дължи така определената в договора неустойка.
Съгласно чл. 68е, ал. 2, предл. 2 ЗЗП заблуждаваща е и всяка търговска практика, при
която търговецът предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин
информация, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването
на търговската практика.
С оглед на така съществуващата
регламентация, за да е осъществен фактическият състав на заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП, е необходимо търговецът да е
осъществил някой от регламентираните в нормата начина на търговска практика и
тази практика да е довела до специалната цел - вземането или възможността да
бъде взето търговско решение, което без нея средният потребител не би взел.
По делото е безспорно, че
жалбоподателят е "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
както и че извършеното от него във връзка с процесната
стока е "търговска практика" по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП.
От търговеца е представен типов договор за покупко-продажба извън търговски
обект № 0002427 от 21.03.2019 г.
Както правилно е приел
административния орган според клаузите на договора е налице само една
единствена възможна хипотеза, при която потребителят действително ще може да се
откаже от договора по начин, идентичен на нормативно предвидения в чл.50 от
ЗЗП, а именно - ще може да се откаже от договора извън търговския обект в
14-дневен срок от приемането на стоките, без да посочва причина и без да дължи
обезщетение, неустойка или каквито и да е било други разходи, с изключение на
разходите по чл. 54, ал.З и чл.55 от ЗЗП. Това е хипотезата, при която
потребителят е упражнил по надлежен ред правото си за отказ от договора и е
върнал неразопаковани стоките обратно на търговеца.
От визираните в чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП
четири самостоятелни начина за осъществяване на заблуждаваща търговска практика
органът правилно е приел в диспозитива на обжалваната
заповед с цифровата квалификация /чл. 68е, ал. 2, предложение 2 от ЗЗП/, че е
налице второто предложение, т. е. предоставя по неясен начин.
В конкретния случай се касае за
заблуждаваща търговска практика, тъй като именно предоставената информация в
сключения между страните договора съществената за избора на потребителя
информация относно правото на потребителя за отказ от сключения договор извън
търговския обект и реда за упражняването на това негово право, като по този
начин търговецът има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение от средния потребител, което потребителят не би взел без
прилагането на тази търговска практика. Именно тази информация е била
определяща за потребителя и е довела до вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
Така посочените клаузи в договора
ограничават правото на потребителя да се откаже от договора извън търговския
обект в 14-дневен срок, дадено му в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗЗП /при
това според законовата норма това може да стане, без да се посочва причина, да
се дължи обезщетение или да се заплащат разходи с изключение на тези по чл. 54,
ал. 3 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗП, които не са предмет на настоящия спор/.
От своя страна законът /чл. 57 от
ЗЗП/ предвижда и ограничения относно правото на отказ на потребителя от
договора извън търговския обект, като спорният въпрос по делото е относно
приложението на т. 5 /за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани
след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с
хигиената или защита на здравето/.
Безспорно, че целта на закона е да се
защитят интересите на потребители, но това трябва да става със законосъобразни
средства. Законът за защита на потребителите в частта досежно
нелоялните търговски практики транспонира Директива 2005/29 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на
Директива 84/450/Е. на Съвета, Директиви 97/7/Е., 98/27/ЕО и 2002/65/ИО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива
за нелоялните търговски практики, Директива 2005/29). В чл. 11 (2) Директива
2005/29 европейският законодател изрично е посочил, че държавите членки
предоставят на административните органи или на съдилищата правомощието, когато
те счетат за необходимо и като се ръководят от интересите на всички страни и
по-специално от този на обществото: а) да разпоредят прекратяване или да
започнат съдопроизводство за прекратяване на нелоялната практика; или б) ако
нелоялната практика все още не е осъществена, но е предстояща, да разпоредят
забраната й. Видно от съдържанието на разпоредбите е, че европейският
законодател изисква първо, прекратяване на нелоялната практика, второ, ако тя
не е започнала - нейното недопускане, и трето, налагането на съразмерна
санкция.
В конкретния случай към датата на
издаване на заповедта по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП нелоялната практика все още се
прилага, с оглед на което Съдът намира, че
заповедта за прекратяване на тази практика е била съответна на целта на
закона и на целта на директивата.
Прилагането на принудителната
административна мярка цели преустановяване на противоправното
поведение на адресата и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението за в бъдеще. Т. е.
приложената ПАМ има както преустановителна, така и
превантивна функция. Постановената със заповедта забрана търговецът "да
използва заблуждаваща нелоялна търговска практика" следва да се разбира в
смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази
практика по установения от контролния орган начин. По изложените съображения
административният акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния
закон при издаването му, както и в съответствие с целта на закона по чл. 1, ал.
2, т. 1 и 3 от ЗЗП.
До края на съдебното производство
жалбоподателят не ангажира каквито и да са доказателства, с които да е оборил
установеното от административния орган. Представеният в хода на съдебното
производство договор за покупко-продажба на търговски обект № 5008173 от
21.09.2019 г. е неотносим и не оборва изводите на
административния орган, че в процесния договор от
21.03.2019 г. от страна на „Велмакс Лукс" ЕООД е
приложена нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68е, ал.2,
пред. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като търговецът
предоставя по неясен начин в договора съществената за избора на потребителя
информация относно правото на потребителя за отказ от сключения договор извън
търговския обект и реда за упражняването на това негово право, като по този
начин търговецът има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на
търговско решение от средния потребител, което потребителят не би взел без
прилагането на тази търговска практика.
Следва да се посочи също, че СЕС е
категоричен, че въведената с Директива 93/13 система на защита на потребителите
се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема
предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да
повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores,
C-240/98—C-244/98, точка 25, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, точка
25, Решение от 6 октомври 2009 г. по
дело Asturcom Telecomunicaciones,
C-40/08, точка 29, Решение от 9 ноември
2010 г. по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08, точка 45, Решение от 3 юни 2010г.
по дело C-484/08, Caja de Ahorros y Monte de Piedad de
Madrid, точка 27,
Решение по дело Aziz C-415/11, т. 44, Решение
от 30 април 2014г. по дело Barclays Bank SA, C‑280/13, точка 32).
С оглед на това положение на по-слаба
страна член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда, че неравноправните
клаузи не са обвързващи за потребителя. Видно от практиката на СЕС, става
въпрос за императивна разпоредба, с която се цели замяната на формалното
равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да
възстанови равенството между тях (вж. Решение по дело Mostaza
Claro, C-168/05, точка 36, Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones,
C-40/08, по дело VB Pénzügyi Lízing, C-137/08, точка 30, Решение от 9 ноември
2010 г., точка 47 и Решение от 15 март 2012 г. по дело Pereničová
и Perenič, C-453/10, точка 28, Решение по дело Aziz C-415/11, т. 45, Решение от 30 април 2014г. по дело Barclays Bank SA, C‑280/13, точка 33 ).
За да се осигури защитата, която се
цели с Директива 93/13, Съдът в редица свои решения е подчертавал изрично, че
неравноправното положение на потребителя спрямо продавача или доставчика може
да се компенсира и да бъде отстранено като порочна практика само с положителна
и външна по отношение на самите страни по договора намеса (вж. Решение по дело Mostaza Claro, C-168/05, точка
26, Решение по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, C‑240/98—C‑244/98, точка 27, Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08, точка 31 и Решение по дело VB Pénzügyi Lízing,
C-453/10, точка 48).
Съдът счита, че са налице материално
правните предпоставки за налагане на посочената в заповедта забрана, същата
съответства с целта на закона, т.е. не са налице и отменителните
основания по чл.146, т.4 и т. 5 от АПК.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на Комисията за
защита на потребителите се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 200лв., изчислено
съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Велмакс
Лукс“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Пловдив, кв. „Христо Смирненски“, ул. „София“ № 9,
ет.3, представлявано от управителя Д.Я.срещу Заповед № 797/30.09.2019 г. на
Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която се забранява на „Велмакс Лукс“ ЕООД, да прилага нелоялна търговска практика
по смисъла на чл.68е, ал.2, пред.2 от Закона за защита на потребителите, а
именно – да предоставя по неясен начин в договора съществената за избора на
потребителя информация относно правото на потребителя за отказ от сключения
договор извън търговския обект и реда за упражняването на това негово право.
ОСЪЖДА „Велмакс
Лукс“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Пловдив, кв. „Христо Смирненски“, ул. „София“ № 9,
ет.3, да заплати на Комисията за защита на потребителите юк.
възнаграждение в размер на 200 /двеста/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: