Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 6.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2018 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Ищeцът
С.Г.С. твърди, че на 12.12.2014 г., около 11.30 ч., в гр. София на бул. Ал.
Стамболийски, в района на кръстовището с бул. Вардар, л.а. Мерцедес А 170 ЦДИ,
рег. № *******управляван от К.А.А., при завой на ляво не пропуснал пресичащия
на пешеходна пътека М 8.2 ищец. Причинена му била фактура на глезенната става
на левия крак (наложила оперативно поставяне на инплант) и контузия на дясната
скула. Твърди, че спазвал дълго време постелен режим и имал нужда от чужда
помощ, после спял седнал, седем месеца изпитвал болки и приемал лекарства, и до
днес чувал шум в ухото. От деен и енергичен, той се променил – избягвал да
излиза, имал затруднения при ходене, страхувал се да пресича. Претендира, като
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ответникът (при когото твърди,
че е налице застраховка на гражданската отговорност на виновния водач) да му
заплати сумата от 31 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП, както
и сумата от 604, 37 лв. като обезщетение на имуществени вреди. Претендира
разноски.
Ответникът
по делото З. „Л.И.“ АД оспорва исковете по размер, като прави възражение за
съпричиняване поради несъобразeно пресичане с пътната обстановка и участниците
в движението. Оспорва претенцията за имуществени вреди относно причинно-следствената
връЗ.а на разходите с инцидента.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
окончателно решение от 8.01.2016 г., постановено по реда на чл. 78а НК от СГС,
НО, ХVІІ в.с., по ВНАХД № 3547/15 г. е потвърдено решение от 7.08.2015 г. по
НАХД № 12263/15 г., СРС, 132 с-в, с
което обвиняемата К.А.А.и призната за виновна в това, че на 12.12.2014 г. около
11.30 ч. в гр. София, при управление на л.а. Мерцедес А 17 ЦДИ, рег. № *******по
бул. Ал. Стамболийски в района на кръстовището между бул. Ал. Стамболийски и бул.
Вардар, при извършване на маневра завиване на ляво към пешеходна пътека,
маркирана с пътна маркировка М 8.2, нарушила правилата за движение по пътищата
като не пропуснала преминаващия по пешеходната пътека С.Г.С., а именно – чл. 5,
ал. 2, т. 1, чл. 119, ал. 1 и ал. 4 и по непредпазливост причинила средна
телесна повреда на С., изразяваща се в счупване на глезена на голямопищялната
кост на левия крак – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр.
2 НК.
Ищецът
е заплатил както следва – по фактура № 49 от 16.01.2015 г. и фискален бон
сумата от 4,50 лв. за копиране на снимки, по фактура № 3833 от 13.12.2014 г. и
фискален бон сумата от 445 лв. за остеосинтезен пакет, по фактура № 711 от
17.12.2014 г. и фискален бон сумата от 34,80 лв. за потребителска такса към
травматологична клиника, по фактура № 1823 от 17.12.2014 г. и фискален бон
сумата от 76, 40 лв. за медикаменти, по фактура № 255636 от 13.01.2015 г. и
фискален бон сумата от 12 лв. за СД към отделение по образна диагностика, по
фактура № 82 от 19.12.2014 г. и фискален бон сумата от 12 лв. за СД към
отделение по образна диагностика, по
фактура № 255633 от 13.01.2015 г. и фискален бон сумата от 2,90 лв. за
потребителска такса към травматологичен кабинет, по фактура № 1842 от 7.01.2015
г. и фискален бон сумата от 16,77 лв. за медикаменти.
Приетото
по делото заключение на СМЕ е отразило, че на 12.12.2014 г. ищецът С.Г.С. – 68
г., е претърпял пътно-транспортна злополука и е получил от нея счупване на
глезена на лявата голямопищялна кост и охлузване на дясната скула. Посочената
травма е характеризирана като обичайна за пострадали от ПТП пешеходци. Увредата
е ограничила движенията на долния ляв крайник за срок около 4 месеца. Пострадалият
е бил опериран за открито намесване на счупения глезен, който бил стабилизиран
с два спонгиозни винта с прекъсната резба. Допълнително била поставена гипсова
имобилизация за срок от 45 дни. Ищецът е бил изписан на 18.12.2014 г., като на
43-тия ден гипсът е бил свален и е започнала ранна рехабилитация, без стъпване
на оперирания крак. Този процес е продължил още 2 месеца като в края на 3-тия
месец ищецът вече е стъпвал с пълна тежест на левия си крак. През целия лечебен
и възстановителен период от 4 месеца пострадалият е търпял болки и страдания,
по-интензивни през първите 2-3 седмици и в началото на рехабилитацията. Извън
тези периоди болките са били при преумора и ряЗ.о влошаване на времето, като са
били повлиявани от обезболяващи медикаменти. През първите 2 месеца ищецът е
ползвал патерици за придвижване. Понастоящем счупването е зараснала, а
движенията са възстановени в пълен обем и ищецът се придвижва без помощни
средства. Характерно за този вид увреди е получаване на оток при преумора,
обикновено в края на деня, който изчезва на другата сутрин. Не е установено
наличие на други негативни последици или усложнения. В о.з е посочено, че при
по-млади пациенти, поради металоза синтезният материал препоръчително се
изважда, но в случая това не е сторено с оглед възрастта на пострадалия.
От
приетата САТЕ и обясненията на вещото лице в о.з. е установено, че на мястото
на ПТП няма данни за ограничение на видимостта, като се констатира, че
пешеходецът е пресичал на зелен сигнал. Посочено е, че след като водачът на МПС
е извършвал ляв завой, то е следвало да пропусне пресичащите пешеходци.
Св.
А.Д.С., съпруга на ищеца, раЗ.азва, че видяла пострадалия в болницата, като той
бил уплашен, окото му било цялото синьо и бил със счупен глезен. Тя ходела на
свиждане в болницата, където той бил на легло, което състояние не се променило след
като го прибрали в къщи след една седмица. Изпитвал болки в окото, гърдите и
левия крак. Той не трябвало да стъпва на крака три месеца и всичко извършвал в
леглото. После той за около месец – два ползвал патерици при рехабилитацията.
Сега вече не ползвал помощни средства, но куцал, болките не минавали, крака се
подувал, изпитвал главоболие, пиел болкоуспокояващи. Свидетелката сочи, че
преди инцидента той бил стожер на къщата
и всичко вършел, а сега без нея никъде не мърдал, имал някаква уплаха,
страхувал се от коли и от пресичане, променил се, не спял, станал нервен, не
чувал и в къщи се надвиквали. Наложило се да се преместят от жилището си, което
било на 16 етаж, в къщата на родителите на свидетелката, защото ищецът не можел
да ходи. Посочено е, че дори при едно излизане и кракът се подувал.
За
безспорно е прието, че в случая е налице валидна застраховка на гражданската
отговорност на виновния водач.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Установява
се от доказателствата по делото, че на 12.12.2014 г. е настъпило ПТП, при което
е пострадал ищеца като пешеходец. По случая е постановено решение на
наказателен съд по реда на чл. 78а НК, което е влязло в сила и с което е
призната вината на дееца К.А.А., която е нарушил правилата за движение. В ТР №
6 от 2013 г., по т.д. № 6/12 г. на ВКС, т. 15 е прието, че съдебния акт
постановен в производство по чл. 78а НК е също така задължителен, както и
присъдата, за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието,
противоправността на деянието и виновността на дееца. Соченият извод е напълно
в унисон с нормата на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, според която влезлите в сила
присъди и решения (вкл. тези по реда на чл. 78а НК) са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът,
наказуемо ли е деянието. Предвид казаното, от влязлото в сила решение на
наказателния съд се установява безспорно, че водачът А. виновно и противоправно
е нарушила правилата за движение, в резултат на което е причинила средна
телесна повреда на ищеца. С цитираното решение е ангажирана отговорността на
водача за извършено престъпление, в чийто фактически състав е включена и
причинната връЗ.а между нарушаването на правилата за движение и настъпилия
вредоносен резултат – телесна увреда на друго лице. Уврежданията и
неблагоприятните последици при ищеца (вкл. болките, страданията, преживения
дискомфорт, промяната в ежедневието и пр.) са установени в техния обем по категоричен
начин както от приетата по делото СМЕ, които установяват и причинната връЗ.а с
ПТП, така и от събраните гласни доказателства.
Съдът
не възприеме възраженията на ответника, свързани с поведението на самия
пострадал, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, които да
установят, че с поведението си пешеходецът е създал условия за настъпване на
вредоносния резултат. Инцидентът е причинен изцяло поради виновното и
противоправното поведение на водача, тъй като пешеходецът е пресичал на зелен
сигнал върху пешеходна пътека.
Относно
отговорността на водача е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към момента на произшествието. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищецът, в качеството му
на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от
него щети пряко от ответника – застраховател.
За
да определи конкретния размер на дължимото обезщетение съдът съобрази
установените и цитирани по-горе телесни увреждания (фрактура на глезена,
охлузвания на лицето), тяхната тежест и обем, продължителността на
възстановителния период – общо 4 месеца, трудности при обслужване във времето
след събитията (поради необходимостта от спазване на постелен режим), последвалите
затрудненията при придвижване, продължаващото подуване в зоната на фрактурата, остатъчния
страх от излизане и пресичане, настъпилата промяна в ежедневието на ищеца,
емоционалния стрес и нервното напрежение при същия. Съдът отчете още, че
липсват данни соченото от свидетелката намаление на слуха да е резултат от
процесното ПТП – не се установяват каквито и да било медицИ.ки обосновани доводи,
които да докажат връзка между произшествието и увреждането на слуховите органи
при пострадалия. Отделно от това съдът намира, че част от показанията на
свидетелката (досежно продължителността на постелния режим) не следва да се
кредитират, тъй като не се потвърждават от СМЕ – св. С. сочи, че ищецът бил на
легло 3 месеца, а според СМЕ в края на третия месец, той вече стъпвал и
натоварвал изцяло счупения крайник. С оглед всичко казаното, съдът приема, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с обща
сума от 25 000 лева, като за горницата до 31 000 лв. искът следва да се
отхвърли. Соченият размер е формиран въз основа на принципа за справедливост в
чл. 52 ЗЗД, обичайната практика, застрахователните лимити, момента на настъпване
на събитията през 2014 г., възрастта и личността на ищеца. Присъдения размер
възлиза на 74 минимални работни заплати, или възнаграждението за над 6 години.
Върху
определената по-горе сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране
на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси
по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като
такова между ищецът и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи
отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия
обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което следва, че
забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП - 12.12.2014 г.
Що
се касае до претенцията за имуществени вреди, съдът приема, че същата се явява
изцяло основателна, тъй като приложените документи установяват разходи по лечението
на ищеца – за изследвания, диагностика, документация, медикаменти, такси и пр.
Ето защо исковата сума от 604, 37 лв. следва да се присъди на пострадалия, със
законна лихва от датата на последното плащане, а именно - 13.01.2015 г.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в
размер на 243,05 лв. за вещо лице. Разноски на ответника следва да се присъдят
в размер на 37,97 лв., както и допълнително 300 лв. за юрисконсултска защита.
На свой ред ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 1024,17 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗК
„Л.И.” АД,
ЕИК ********, да заплати на С.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 25 000 лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.12.2014 г.,
ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 31 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗК
„Л.И.” АД,
ЕИК ********, да заплати на С.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 604,37 лв.,
като обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.12.2014 г., ведно
със законната лихва от 13.01.2015 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ЗК
„Л.И.” АД
да заплати на С.Г.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 243, 05 лв. като
разноски.
ОСЪЖДА
С.Г.С.
да заплати на ЗК „Л.И.” АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 337,97 лв. като
разноски.
ОСЪЖДА
ЗК
„Л.И.” АД
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1024, 17 лв. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: