МОТИВИ по НОХД № 278/2018 година
Против подсъдимия Д.Т.Л. ***, е
внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.212 ал.1 от НК затова, че за времето от 11 ноември 2014 г. до 11.05.2018
г. в ТП НОИ гр.В., чрез използване на
документ с невярно съдържание - Експертно решение ТЕЛК №
ХХХг., издадено на негово име, като невярното съдържание се изразява в описаните в
ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна
загуба на слуха и степен на увреждане -100% трудова неработоспособност, е получил без правно основание чуждо движимо
имущество - неследващи се парични средства
от държавния бюджет, предвидени за пенсии за инвалидност – пари, в размер общо на 10 023.51 лева,
собственост на ТП НОИ гр.В., с намерение да ги присвои и за извършено
престъпление по чл.212 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК затова, че при условията на
продължавано престъпление за времето от
ноември 2014 г. до 11.05.2018 г. в гр.М. пред ДСП гр.М., чрез използване на
документ с невярно съдържание - Решение от
ТЕЛК № ХХХг., издадено на негово
име, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК-решението неверни
обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна
загуба на слуха и степен на увреждане
-100% трудова неработоспособност и чрез използване на документ с невярно
съдържание - Решение от ТЕЛК № 572/26.01.2015 г., издадено на името на
дъщеря му Б.Д.Т.с ЕГН **********, като невярното съдържание се изразява в описаните в
ТЕЛК-решението неверни обстоятелства за здравословното й състояние, а именно,
че е с диагноза: Умерена умствена изостаналост,
глухонемота, тежка сензорна и моторна афазия, лично и като законен представител
на дъщеря си Б.Т.е получил, без правно
основание чуждо движимо имущество – пари, на обща
стойност 20 990.00 лева, както следва:
1.за
периода от 11.11.2014 г. до 31.12.2017 г. е получил суми като лице с трайно увреждане по чл.25,26
и чл.30 от ППЗИХУ за 37 месеца по 32.50 лева всеки месец, общо1 202.50 лева.
2.за
периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г.
е получил за 4 месеца по 37.50 лева всеки месец – общо 150.00 лева.
3.като законен
представител на дъщеря си Б.Д.за периода от м.февруари 2015 г. до 31 декември
2016 г. по 32.50 лева всеки месец е получил на основание чл.25,26,30 от ППЗИХУ
за 23 месеца - общо 747.50 лева.
4.на
основание чл.8д от ЗСПД е получил от май
2015 г. до месец декември 2016 г. включително - 20 месеца по 240 лева всеки
месец – общо 4 800 лева.
5.за
периода от месец 01.01.2017 г. до 01.01.2018 г.
е получил за13 месеца по 930 лева всеки месец - общо 12 090.00 лева.
6. за
периода от май 2015 г. до м.декември 2016 г. е получил за 20 месеца по 100 лева - общо 2 000 лева.
7. на
основание чл.7 ал.8 от ЗСПД от май 2015 г. до 31.12.2016 г., включително за 23
месеца по 32.50 лева е получил - общо 747.50 лева, собственост на
Агенция „Социално подпомагане" гр.С.при Министерство на труда и социалната
политика, с намерение да ги присвои.
Участвуващият по
делото прокурор поддържа обвиненията така, както са внесени с обвинителния акт.
Подсъдимият в
съдебно заседание се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Процесуалният
представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказанието при
условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.
Ход на делото е даден по реда на
Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица. На основание чл.372 от НПК при
пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им
разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието
си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица и са заявили, че
при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На
основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и реда, предвиден в НПК.
Подсъдимият се признава за
виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Анализирайки
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Т.Л. *** на семейни начала с А.Б.А., от която имал едно дете –
Б.Д. Т.. С Решение № 49 от 04.03.2013 г.
по Гр.дело № 121/2013 г. Районен съд гр.М. постановил упражняването на
родителските права над детето върху бащата.
Подсъдимият завършил средно образование и не страдал от умствена
изостаналост, нямал заболяване и не е бил настаняван на стационарно лечение в
психиатрично отделение. През 2014 г. решил да симулира глухонемота. Целта му
била да се снабди със съответна диагноза, която да е основание за освидетелстването
му от ТЕЛК, а с това да получава социални помощи и добавки, като лице с 100% инвалидност.
През ноември 2014 г. подсъдимия, заедно с дъщеря си Б.Т., придружен от майка си
В.К.И.посетили специалиста по уши, нос и гърло в клиника по УНГ при МБАЛ „Ц.Й.”
- „И.“ гр.С.националния консултант по отоневрология и аудиология професор А.К..
Пред лекаря подсъдимия и дъщерята симулирали глухонемота. Умишлено не
отговаряли на поставените въпроси, не реагирали по никакъв начин. Проявявали
симулативно поведение, с което успели да заблудят лекарят за действителното си
състояние. Свидетелят К. от своя страна казал на медицинската сестра да извърши
отоневрологично изследване и аудиограма. Според него и двамата пациенти били с
неадекватно поведение, трудно контактни „ не чували“. По анамнеза били със
загуба на съзнание, нарушена координация, нарушена статокинетика.
Медицинската сестра Ц.К., която работела при професор К., направила аудиограмата и му казала, че пациентите не
отговарят точно. Докторът не могъл да определи загубата на слуха в децибели.
Затова поставил диагноза „Световъртеж от
централен произход и двустранно
невросензорно намаление на слуха” и на двамата пациенти - на подсъдимия
и на дъщеря му. Затова свидетелят К. препоръчал на бащата да направи консулт с
невролог, а детето с детски невролог. Такъв
преглед бил направен от Д-р П.К.- психиатър.
На 11.11.2014 г. след като извършила прегледи на подсъдимия и дъщеря му Д-р К.
съставила Протоколи № 160 и № 161 от същата дата. На прегледа присъствала и
майката на подсъдимия, чрез която психиатъра
добивал информация за състоянието им, а именно, че подсъдимия не е
контактен, че не може се обслужва сам,
че има нестабилна походка, че е с IQ-40,
което означава умерена умствена изостаналост. По същия начин се провело
изследването и дъщерята на подсъдимия.
На 24.11.2014 г. подсъдимият Л. ***. В комисията участвали свидетелите: Д-р
Т. С., Д-р Илиян И.- специалист вътрешни болести, Д-р П. И. С. - психиатър, Д-р
М. П. И. - специалист вътрешни болести, Д-р Д.Д. Д.- ординатор- хирург, Д-р В.
А. В. - пулмолог, Д-р Л. П. М. - председател на ТЕЛК, педиатъра Д-р Н.П.И..
Участниците в ТЕЛК комисията не извършили инструментални изследвания, а
направили изводите си, въз основа на представените документи - Епикриза, Аудиограма
от проф.К., психологичното изследване от Т. СС., Епикриза от д-р К.. На подсъдимия
Д.Л. било издадено Експертно решение № 6820 от 24.11.2014 г. с
диагноза:„Глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и
невросензорна загуба на слуха и степен
на увреждане-100% /т.р.н./ трудова неработоспособност/. На дъщеря му Б.Д.с ЕГН **********
било издадено Решение от ТЕЛК № 572/26.01.2015 г. с диагноза: „Умерена умствена
изостаналост, глухонемота, тежка сензорна и моторна афазия”.
На
10.12.2014 г. подсъдимият Л. *** в отдел „Социална закрила“ /ОСЗ/ с майка си В.К..
Тя отвела сина си при свидетелката,
която работела като чистачка в отдела в гр.Р.. Тя работела в тази служба от 12
години и попълвала заявленията и декларациите на лицата по тяхна молба,
сверявала данните им от личните карти. Те се подписвали пред нея и след това ги
пращала при социалните работници. Всички декларации и заявления на подсъдимия Д.Л.
ръкописно били попълнени от свидетелката М., а той лично пред нея имитирал
някакъв подпис. Тя не била упълномощена от никого да извършва тази работа,
както и да сверява дали лицето полага подпис, който да е идентичен с този от
личната карта, от която тя вземала данните за да попълни документите. След това
подсъдимия и майка му отишли при служителката – свидетелката Х. П.,
която работела сама в отдела. В другия отдел „Социална закрила” работели свидетелката
А. К.и свидетелката П.Д.. В зависимост от това какви помощи иска лицето се изготвяли, ако е необходимо
социални доклади. Попълнени и входирани
документите се изпращали в Д „СП“ гр.М., където Директора издавал заповед, с
която на подсъдимия се изплащали съответните месечни суми, в зависимост от това
какви добавки имал право да получи. Парите се превеждали по сметка на подсъдимия
в „ДСК” гр.Р..
На
16.12.2014 г. подсъдимия Д.Л. *** в отдел „Социална закрила при Д „СП“ гр. М. и след като му била попълнена Декларация
рег.№ 268/16.12.2014 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция
от свидетелката М., той с майка си я
предали на свидетелката Х. П. - социален работник. Въз основа на тази
молба и представеното Решение от ТЕЛК, на основание чл.47 ал.7 от Закона за
социална интеграция на хора с увреждания и от Правилника за прилагане на закона
била издадена Заповед на 05.01.2015 г. от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.М. К.Н.за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, считано
от месец декември 2014 г. до 31.12.2019 г., в размер на общо 32.50 лева месечно,
като тук се включвали и транспортни услуги. Заповедта била връчена на Д.Л. на
09.02.2015 г., като връчването удостоверил с положен подпис. По този начин
всяка година подсъдимия Л. процедирал при подаване на нужните документи до
социалните служби.
На
08.05.2015 г. подсъдимия отново се явил в гр.Р. в отдел „Социална закрила” при
Д „СП“ гр.М. с попълнена декларация рег. № 278/08.05.2015 г. Същата
била приета от свидетелката П.Н.- социален работник към Д „СП“ гр.М. с изнесено
работно място гр.Р.. С тази декларация подсъдимия представил и Експертното решение
от ТЕЛК за дъщеря си, като целял да й бъдат отпуснати помощи по
чл.8д, ал.1 и ал.2 от Закона за
семейни помощи на деца. Подсъдимият бил придружен отново от неговата майка В.К. И.. Подписът на
декларацията в този случай положил лично пред служителката Н.. След
представянето на тези документи от Д.Л., Директорът на Д „СП“ гр.М. издал Заповед на 21.05.2015 г.,
с която на него като законен представител на дъщеря си Б., следвало да се
изплаща сумата от 240 лева всеки месец
като добавка. На 18.01.2017 г. била издадена друга Заповед от Директора на Д
„СП „ гр.М., с която е прекратена тази месечна добавка на дете с увреждания,
поради промяна на обстоятелствата, а именно добавката е увеличена от 240 лева
на 930 лева.
На
09.06.2016 г. подсъдимия отново подал заявление – декларация, след като
била попълнена от свидетелката М.и
приета от свидетелката Н. с вх. № Д-ВР М/ 714/09.06.2016 г. На основание чл.7
ал.8 от Закона за семейните помощи за деца във вр с чл.60 от Закона за
Държавния бюджет на РБ за 2016 г. и чл.4 ал.1о т ППЗСПД е издадена Заповед от
16.06.2016 г. за еднократна помощ от 100 лева за дете с трайно увреждане. По
искане на разследващите органи за разкриване на банкова тайна било издадено
Решение от Районен съд гр.В. № 501/28.09.2017 г. по ЧНД № 993/17 г. на
основание чл.62 от Закона за кредитните институции. Било установено, че
горепосочените суми постъпвали по сметка ХХХХХ с титуляр Д.Л. ***. Извлечение
от тази сметка е приложено към досъдебното производство от стр.489 до стр.503,
т.е. всички суми, както за себе си, така и за дъщеря си получавал по банков
път.
Безспорно
е установено, че в гр.Р. в отдел „ОСЗ” е установена порочна практиката на лицата, които
желаят отпускане на помощи да се предоставят празни бланки образци, които да
попълнят, след което социалните
работници приемат и завеждат. В много малко от случаите лицата полагали
подписите си пред социалните служители. Тези служители само сверявали данните
от представените документи с данните попълнени в заявленията и декларациите. Не
държали подписите да се полагат пред тях. Изрично нямали указания лицата да се подписват пред социалния
работник. Използвайки това обстоятелства подсъдимия полагал /имитирал /някакъв
подпис в документите, които в последствие при експертизата се установява,че не
са положени от него.
Именно,
поради това при назначената Почеркова експертиза е видно, че подписът в Заповед
№ Д-ВР М/8 278/18.01.2017 г. не е положен от подсъдимия в графа подпис.
Подписът
в графа декларатор в „Молба декларация“ № Р 278/08.05.2015 г. за получаване на
месечна добавка по чл.8а от Закона за семейни помощи не е положен от Д.Л..Подписът в графа „ Декларатор“ в графа „Декларация“ от
08.05.2015 г. също не е положен от подсъдимия.
Единствено
подписът в „Молба декларация“ №
240/24.04.2014 г. за получаване на месечни помощи за дете до навършване на
средно образование е положен от Д.Л..
Подписът
в „Декларацията“ от 29.02.2016г.не е положен от титуляря Д.Л..
Подписът
в „Декларацията“ от 08.05.2015г. не е положен от титуляря Д.Л..
Подписът
в „Молба Декларацията“ Вх. Р 277/08.05.2015 г. за получаване на месечни добавки
за дете не е положен от титуляря Д.Л.. Подписите в останалите Заявления-Декларации от 09.06.2016 г., от
16.12.2014 г., от 10.12.2014 г. не са положени от подсъдимия.
Въз
основа на подадена „Молба декларация” рег.№ 278/08.05.2015 г. и представените
копия от ТЕЛК решенията, Директора на Дирекция „СП“ гр.М. издал заповед от
21.05.2015 г., с която на подсъдимия като законен представител на дъщеря си Б.Д.се
изплащали следните суми както следва: месечна добавка за отглеждане на дете с трайно увреждане в
размер на 240 лева за срок от 01.05.2015 г. до 31.05.2018 г. Със Заповед №Д-ВР-М-
Р 8д от 18.01.2017 г. размера на
добавката бил изменен на 930 лева, т.е. за периода от 01.05.2015 г. до
31.12.2016 г. месечна добавка по чл.8-д от ЗСПД като родител и законен
представител на дъщеря си Б.Т.подсъдимия получил за 20 месеца – 4 800.00 лева,
т.е. подсъдимия получил месечно, чрез преводи по сметка - по банков път, суми
лично за себе си и като законен представител на дъщеря си Б.Д.от Д „СП“ гр.М.
за периода от 14.11.2014 г. до 11.05.2018 г.
в размер на 20 990.00 лева.
Подсъдимият
Д.Т. по абсолютно същия начин процедирал с документите, които представил в ТП НОИ , за да получи лична социална пенсия.
Явил се с попълнено заявления,
представил Решението от ТЕЛК № ХХХХг. издадено на негово име - с диагноза:
глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба
на слуха и степен на увреждане-100% и му
била отпусната лична социална пенсия на
основание чл.103 от КСО от ТП на НОИ В., като за този период от 24.11.2014 г.
до 11.05.2018 г. е получил сумата от 10 023.51 лева, собственост на ТП НОИ В..
За
установяването на заболяванията, вписани в двете експертни решения на ТЕЛК гр.В.,
са изискани редица документи и са разпитани като свидетели лицата, участвали в освидетелстването
на подсъдимия.
По
ДП е назначена Съдебно-медицинска експертиза с постановление от разследващия
орган на 07.04.2017 г. като проф. Д.П.-
д.м.н, завеждаща катедра УНГ и доцент С.В.е следвало да дадат заключение, дали подсъдимия страда
от сочените в ТЕЛК решението заболявания, както и дали негова дъщеря също
страда от сочените заболявания. В Експертизата от 01.06.2017 г. експертите
приемат, че при извършените изследвания на уши, нос, гърло на Д.Л. не са
забелязани никакви видими заболявания. При изследване на слуховия анализатор
няма никакви заболявания, няма намаление на слуха. Експертите са категорични,
че и към 2014 г. слуховата функция на подсъдимия Д.Л. е била нормална,
като сочат, че пациента не е бил
изследван с обективни методи, а само с
тонална прагова аудиометрия, в която по време на изследването пред доктори П. и Д., той отказал да участва.
Такава експертиза е извършена и по отношение на Б.Д.Т.- дъщерята на подсъдимия.
Заключението на експертите е абсолютно същото, като това на баща й, че няма
никакви заболявания, няма нарушения, свързани с намаляване на слуха, т.е.
експертите са дали категорични заключения, че както подсъдимия, така и дъщеря
му не страдат от глухонемота.
Освен сочената експертиза, за установяване истинността на заболяванията на подсъдимия
и по–конкретно състоянието „глухонемота“ са разпитани няколко свидетели.
Разпитаният свидетел П.Ц.- адвокат в АК гр.В. е категоричен, че бил упълномощен
от подсъдимия да го представлява при сключване на споразумение със жената, с
която живял на съпружески начала по Гр.дело
№ 121/2013 г., с което страните се съгласили родителските права върху детето да се предоставят на бащата. Свидетелят
Ц.провел разговор с подсъдимия, който му подписал пълномощно, за да го
представлява в съда. Явили се в съдебно заседание и подсъдимия устно, пред
съдия П. П. потвърдил съгласието си с постигнатото споразумение. Освен това, на
07.02.2017 г. подсъдимия отново потърсил
адвокатска помощ за изготвяне на жалба за извършена му кражба.
Разговарял с адв. Ц., нямал никакви здравословни проблеми. Освен този свидетел,
за липсата на глухонемотата свидетелстват още лица. Свидетелят М.М.- служител в
МВР, във връзка с възложената му проверка по случая с получаване на социални
помощи от подсъдимия призовал същият и провел разговор. На въпроса, дали страда
от някакви заболявания, той бил категоричен, че не страда, не е глухоням.
Водели разговор, като подсъдимия говорел до момента, когато му представил Решението
от ТЕЛК, в което било вписана глухонемота 100%. От този момент подсъдимия спрял
да разговаря. Обстоятелството, че той не е
глухоням е потвърдено и от свидетелката Ц.Б.- кмет на населеното място,
в което живее Д.Л.. Тя пояснява, че познава същия, както и цялото му семейство
и е категорична, че не страда от тези заболявания. От КАТ „Пътна полиция“ гр.В.
е изискана справка за подсъдимия, при която е установено, че същият има
издадено СУМПС, което е приложено към досъдебното производство, т.е. още едно
писмено доказателство за това, че Л. се явил е владеел и писмено и говоримо
български език. Подсъдимият е положил успешно такъв изпит за водач на МПС и е получил Свидетелство
за управление на МПС.
Отразените в соченото експертно решение на ТЕЛК
заключения се опровергават по несъмнен начин и категоричен начин от
многобройните свидетелски показания, от които се налага изводът за симулация по
време на прегледите и освидетелстването. Свидетелите са за категорични, че в
рамките на продължителен период от време подсъдимия се е държал напълно
адекватно, добре комуникирал, говорел по време на родителски срещи на детето си
в училище, нямал никакви проблеми.
Всички тези факти са несъвместими с отразеното в посоченото експертно решение
за глухонемота и състояние на умствена изостаналост.
За изясняване истинността на
вписаното в ТЕЛК решението заболяването на дъщерята – Б.Д., освен назначената
експертиза са разпитани няколко лица - учители на детето. Свидетелката П.И.била
класен ръководител на Бисерка от първи до четвърти клас. Тя е категорична, че
то чува, говори, чете и пише и се справя много добре в училище. Баща й – подсъдимият
Д.Л. също чувал добере, вземал участие в дискусии при
провеждане на родителски срещи. Свидетелката Ц.А.учител в ОУ „С.С.К.М.“ в с.К.П.преподавала
на Б.Д.по български език и литература.
Познава много добере детето. Потвърждава факта, че чува, говори и не страда от
глухонемота. Към ДП са приложени и писмени документи - заверени ксерокопия от
провеждани тестове, входни нива, представени от ОУ „ С.С.К.М.“, от които е
видно, че детето няма никакви здравословни проблеми. Няма данни да е глухонямо.
За
установяване дали подсъдимия може да участва в наказателното производство е
назначена психиатрична и психологична експертиза. Заключението на
вещите лица е, че е годен да участва в наказателното производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства:
показанията на св. П.Ст. И.-/л.183/,св.Ц. Н.А. /л.185/,св.Ц. Ив.А.-/л.187/,св.
П.К.-/л.189/, св. Н. ./л.190/, св. А.К.-/л.191/-193/,св. Ц. К.-/л.194/; св.В.К.-/л.196/;
св. П. Ц.-/л.206/;св. М. М.-/л.207/, св. Ц. Б.-/л.209/, св. Т. СС.-/л.210/;
св.И. И.-/л.212/,св. П. С./- /л.213/; св. М. И.а-/л.214/; св. Д. Д.-/л.215/;
св. В.В./л.216/; св. Л.М.-/л.217/, св. Н. И.-/л.218/; св. П. Н.-/л.219/; св. Н.
Б.-/л.220/,св.Х. Й.-/л.573/, св.А. К.-/л.575/, св.Г.М.-/л.576/ социален доклад
за Б.Д.-/л.174/, протокол от сз. на Районен съд-М./л.177/, решение на ТЕЛК- В.-/л.77,197на
Д. Л.; Решение от Телк на Б.Д.-/л./; отноневрологично изследване-/л.78-80/;
социални доклади-/л.174-176/ за Б.Д./; протокол от с.з на Р. съд-М. за
предоставяне родителските права върху детето на
обвиняемия-/л.177/, съдебно медицинска експертиза-/л.231,233 на Л./;
съдебно медицинска експертиза-л.239,241 на Б.Д./; съдебно психологична
експертиза-/л.246-249/ на Д.Л./, съдебно-психолого-психиатрична експертиза на Б.Д.-л.254-256/,
допълнителна съдебно психологична и психиатрична експертиза-/л.261-264/ на Д.Л./за
годността на Д.Л. и дъщеря му, да участва в наказателното производство/;съдебно
почеркова експертиза-/л.270-280/,съдебно счетоводна експертиза-/л.282-285/,
копия от документи по гр. д. №121/13г./-/л.297-протокол от
с.с.,/л.298-споразумение по гр. д./; справка от НОИ за изплатени суми-/300/на Д.Л.,
копия от декларации до ТЕЛК В.-/л.-303-305,310/, листове за
освидетелстване-/306-309,311,312/ Писмо от Д „СП“ М.-/л.317/ за отпуснати
помощи, копие от експертно решение за Д. Л.-/л.318/,заповед за прекратяване на
месечна добавка за Б.Д.и увеличаването и на 930лв-/л.320/; заверени копия от
молби декларации от Д. Л.-/л.326-329,338/; заверено копие от заповедта на
Директора СП –М. за отпускане на месечна
добавка за Б.Д.-в размер на 240лв-/л.330/; молби-декларации от Д. Л.-/л.331-332/;
заверено копие от Решение на ТЕЛК за Б.Д.-/л.333/;
Заповед на директора „СП“ М. от 01.02.2017г-/л.335/; заверено копие от дневника
за ученичката и документи от училището:/тестове,оценки,входни нива/ за Б. Д.-/л.358-405/;
писмо отговор от ДСП- М., за изплащания и правни основания за Б.Д.-/л.474/;
извлечения от сметката в ДСК Р. за получени суми от обвиняемия-/л.488 до 503/;
свидетелство за съдимост-/л.549/; характеристика-л.553/; декларация за семейно
и имотно състояние-/л.556/; пълномощно за АСП-/л.559/; материали от
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза- /л. 578-579/;
оригинални документи изпратени от ДСП- М. и НОИ и документи от КАТ Пътна
полиция - В., обособени в три отделни папки.
От изложената фактическа
обстановка е видно, че след като са събрани безспорни писмени и гласни доказателства, че отразените
обстоятелства в Решението от ТЕЛК са неверни, а именно,че Л. не страда от
глухонемота, както и неговата дъщеря Б.Д.и че е използвал това решение пред НОИ /ТП НОИ В./ и пред
Дирекция „СП“ гр.М., за да получи без правно основание чуждо движимо имущество,
на същия е повдигнато обвинение за това че е извършил
две отделни престъпления, при условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26 ал.1 от НК, доколкото осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление, извършени са в непродължителен период
от време и при една и съща обстановка-
представил документи - Решения от ТЕЛК
на негово име и на дъщеря си пред Дирекция „Социално подпомагане“ гр. М.,
като са осъществени посочените по-горе
отделни деяния, за които е получил чуждо имущество - пари както следва:
За времето от 11 ноември 2014 г. до 11.05.2018 г. в ТП НОИ гр. В., чрез използване на документ с невярно
съдържание - Експертно решение ТЕЛК № ХХХг. издадено на негово име, като невярното съдържание се
изразява в описаните в ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното
му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на
звука и невросензорна загуба на слуха и
степен на увреждане -100% -трудова неработоспособност,
е получил без правно основание чуждо движимо имущество - неследващи
се парични средства от държавния бюджет,
предвидени за пенсии за инвалидност – пари, в размер общо на 10
023.51 лева, собственост на ТП НОИ гр.В., с намерение да ги присвои - престъпление
по чл.212 ал.1 от НК.
И затова,
че при условията на продължавано престъпление, за времето от ноември 2014 г. до
11.05.2018 г. в гр.М. пред ДСП гр. М.,
чрез използване на документ с невярно съдържание - Решение от ТЕЛК №
ХХХг., издадено на негово име, като невярното съдържание се изразява в описаните в
ТЕЛК решението неверни обстоятелства за здравословното му състояние, а именно - глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна
загуба на слуха и степен на
увреждане-100%/ -трудова неработоспособност и чрез използване на документ с
невярно съдържание - Решение от
ТЕЛК № 572/26.01.2015 г.,
издадено на името на дъщеря му Б.Д.Т.с ЕГН **********, като невярното съдържание се изразява в описаните в
ТЕЛК-решението неверни обстоятелства за здравословното й състояние, а именно,
че е с диагноза: „Умерена умствена изостаналост,
глухонемота, тежка сензорна и моторна афазия”, лично и като законен
представител на дъщеря си – Б.Т.е получил, без правно основание чуждо движимо имущество – пари, на обща стойност 20 990.00 лева. Размерът на получената, без правно
основание сума, чрез използването на документа с невярно съдържание - двете
решения на ТЕЛК е установен с изготвената Съдебно-счетоводна основна и
допълнителна експертиза.
Парите са
присвоени както следва:
1. за
периода от 11.11.2014 г. до 31.12.2017 г. е получил суми, като лице с трайно увреждане по чл.25,26 и чл.30 от
ППЗИХУ за 37 месеца по 32.50 лева всеки месец – общо 1202.50 лева.
2. за периода
от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. е получил за 4 месеца по 37.50 лева всеки
месец – общо 150.00 лева.
3. като
законен представител на дъщеря си Б.Д.за периода от м.февруари 2015 г. до 31
декември 2016 г. по 32.50 лева всеки месец е получил на основание чл.25,26,30
от ППЗИХУ за 23 месеца - общо 747.50 лева.
4. на
основание чл.8д от ЗСПД е получил от май
2015 г. до месец декември 2016 г.включително - 20 месеца по 240 лева всеки
месец – общо 4 800 лева.
5. за
периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2018 г. е получил за 13 месеца по 930 лева
всеки месец - общо 12 090.00 лева.
6. за
периода от май 2015 г. до декември 2016 г. е получил за 20 месеца по 100 лева -
общо 2 000 лева.
7. На
основание чл.7 ал.8 от ЗСПД 7 от май 2015 г. до 31.12.2016 г. включително за 23
месеца по 32.50 лева е получил - общо 747.50 лева, собственост на
Агенция „Социално подпомагане" гр.С.при Министерство на труда и социалната
политика, с намерение да ги присвои - престъпление
по чл.212 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. По повдигнатото обвинение Л. се
ползва от правото си да не дава обяснения, т.е. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на две престъпление
по чл.212 ал.1 от НК и по чл.212 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК. Пред ТП НОИ гр.В. е
използвал експертното решение на свое име веднъж, а пред Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.М. на няколко пъти, като го е представял, заедно със
заявленията и декларациите за отпускане на съответните добавки и помощи по описания
по-горе начин. Решението от ТЕЛК, издадено на името на дъщеря си, също е използвано
на няколко пъти, за да получи без правно
основание описаните по-горе суми. Подсъдимият е бил наясно, че нито той, нито
дъщеря му страдат от заболяванията, посочени в ТЕЛК решенията, т.е. знаел е, че
са с невярно съдържание.
В случая е налице извършено престъпление „документна измама”. Съгл. ППВС
№/-1978г.на ВС изпълнителното деяние на престъплението "документна
измама" се изразява в ползването на документ с невярно съдържание,
неистински или преправен документ и получаване на имущество без правно основание
с намерение за присвояване. Документите служат, като средство за възбуждане или
поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху
предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането
му. За основния състав на престъплението по чл.212, ал.1 НК е необходимо деецът
лично или посредствено да използва документа при получаване на имуществото. От
субективна страна, документната измама е престъпление, което може да бъде
осъществено само при наличието на пряк умисъл и на изрично посочената користна
цел. Безспорно е установено, че експертното Решение, издадено на името на подсъдими
е с невярно съдържание, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК решението неверни
обстоятелства за здравословното му състояние, а именно -
глухонемота, свързана с нарушение в провеждане на звука и невросензорна загуба
на слуха и степен на увреждане 100%-трудова неработоспособност. Решението на ТЕЛК, издадено на името на дъщеря му също е с
невярно съдържание, като невярното съдържание се изразява в описаните в ТЕЛК
решението заболявания.
Съгласно ППВС №3/1982г., т.6 на ВС документ с невярно съдържание
е този, който е истински по своя произход, респ. издаден е от
лицето, което има право да го състави/, в конкретния случаи ТЕЛК -В. но
отразените в него обстоятелства не отговарят на обективната действителност.
Предмет на лъжливото документиране могат да бъдат само удостоверителните
документи, които установяват съществуването или несъществуването на определени
факти, събития и обстоятелства, които авторът възпроизвежда в
документа. С оглед удостоверителната им функция тези документи могат да бъдат с
вярно или невярно съдържание. При документа с невярно съдържание е
налице порок по отношение на истинността на отразената в него информация. В
случая невярното съдържание на документа се изразява в това, че от отразените в
него факти с правно значение са неистински, а именно,че подсъдимия и дъщеря му
страдат от глухонемота.
Подсъдимият е действал
умишлено, с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасните последици на деянието и
ги е желаел.
Причини
за извършване на престъплението от страна на подсъдимия са ниското
правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се
облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.
Подсъдимият
е с основно образование, неженен, безработен и неосъждан.
При определяне на наказанието се отчете наличие на
хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция
на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК
с ДВ бр.26/2010 год.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия бе отчетен един превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално
положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество , чистото
му съдебно минало и добрите характеристични данни. Невъзстановяването на
причинените от деянието щети не могат да се приемат като отегчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като безспорно подсъдимия е с лошо социално и
финансово състояние и икономическата обстановка в страната е изключително
влошена..
Затова
и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.212 ал.1 от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода. На основание
чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една
трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание
чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки
се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.212 ал.1, вр. с чл.26 ал.1
от НК, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание отново от ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода. На
основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание
с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок
от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на
основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в
сила.
По
правилата на чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо най-тежко
наказание от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на
присъдата в сила.
За постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване
от свобода да бъде изтърпяно ефективно.
С така определеното наказание, съдът отчете, че ще
бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.
Със своя съдебен акт съдът постанови на основание
чл.301 ал.1 т.11 от НПК да бъдат върнати на съответните Директори от посочените
учреждения веществените доказателства по делото, а именно: оригинални
документи от ТП НОИ В., папка № 1,Оригинални документи от група БДС ОД МВР В.-
РУ Р.,плик № 2,оригинални документи, предоставени от сектор „ Пътна полиция“ за
издаване на свидетелство за управление на МПС-№3, оригинални документи от ДСП М.
№ 4, оригинални документи- досиета от регионална здравна инспекция- В.- № 5
С
присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР гр. В. направените по делото разноски в размер на 2 481.60
лева.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: