№ 31985
гр. София, 29.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110168414 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 226675/27.06.2024 г., подадена от А. Ц. Р.
за изменение на Решение № 11143/11.06.2024 г., постановено по гр.д. №
68414/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските.
Молителят А. Ц. Р. сочи, че с решението съдът неправилно не е
определил дължимите в полза на двамата адвокати разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Сочи, че от
доказателствата по делото се установява, че ищцата е пострадала и намираща
се в тежко материално положение. Сочи, че в договора за правна помощ
поради техническа грешка е уговорено като основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за
които обстоятелства по делото няма доказателства. Моли съда да уважи
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в общ размер на минимум 3050,00 лева и да намали
адвокатския хонорар, присъден на ответната страна.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Спиди АД заема
становище за неоснователност на молбата. Счита, че правилно са определени
дължимите разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, данните по делото и
съобразно императивните разпоредби на закона, намира за установено
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за
разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и
доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е
депозирана от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, в срока за обжалване, като е представен списък по
чл. 80 ГПК (лист 90 от делото), съдът намира, че същата е процесуално
ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
В постановеното по делото решение съдът е приел, че в представения по
делото договор за правна защита и съдействие не е уговорена конкретно
приложима хипотеза от множеството алтернативно изброени такива чл. 38, ал.
1, т. 2 (материално затруднени лица) и т. 3 (роднини, близки или друг юрист)
ЗА, а и характерът на изброените не позволява тяхното кумулиране, поради
което адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ не
следва да се присъжда. Изложеното становище на съда остава непроменено и
към настоящия момент.
Не може да бъде споделен доводът на молителя, че от доказателствата
по делото е очевидно, че ищецът е материално затруднено лице. Ищецът е
освободен от заплащане на дължимите по делото такси и разноски на
основание чл. 359 КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК като работник/служител по
искове, произтичащи от трудови правоотношения, а не по чл. 83, ал. 2 ГПК
като физическо лице, за което е признато от съда, че няма достатъчно средства
да ги заплати. От разпитания по делото свидетел се установява, че ищцата е
започнала работа при друг работодател. Твърденият на молителя за допусната
техническа грешка не разколебават извода на съда. Правото на адвоката да
предоставя безплатна правна помощ не е ограничено от закона, но за да бъде
възложено заплащането на възнаграждението е в тежест на насрещната страна
при неблагоприятно за последната решение, следва да са спазени
минималните процесуални изисквания и да бъде уговорено
представителството на някое от посочените в чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ЗА
алтернативни хипотези, за които съдът следи служебно.
На следващо място, с постановеното по делото решение съдът е уважил
възражението на прекомерност на молителя като е намалил заплатения от
ответника размер на адвокатско възнаграждение от 4080,00 лева на 3000,00
лева. Съдът счита, че същият е съобразен с фактическата и правната сложност
на делото, броя предявени искове, извършените процесуални действия, броя
проведени заседания, както и обстоятелството, че не е подаден отговор на
исковата молба. Размерът е правилно определени, изчислен и присъден
съобразно отхвърлената част.
Поради изложеното подадената молба за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 226675/27.06.2024 г., подадена
от А. Ц. Р. за изменение на Решение № 11143/11.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 68414/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3