№ 934
гр. *, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120202670 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление гр. *, ул. „* I“ *, съдебен адрес: гр. *, ул. ‚*“ * чрез адв. * от АК-*,
против наказателно постановление № 1597-F579278/10.06.2022г., издадено от заместник
директора на ТД на НАП-*, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат
причини за закъснялото подаване на декларацията.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. *, който поддържа жалбата.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 08.07.2022 г., а жалбата е
депозирана на 13.07.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните
съображения:
На 07.12.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
1
нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО,
като не е подал в срок до 25.09.2020 г. данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-* за
месец август 2020 г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в
ТД на НАП-* лице е в сградата на ТД на НАП- * в гр.*, ул.”Александровска” № 26, ет.1.
Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва –до 25–то число на медеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Декларацията била подадена на 24.09.2020 г., но поради техническа грешка в
подадената едновременно с нея Декларация образец 6, не била приета. Впоследствие
декларацията е била подадена на 06.10.2020 г. и е била приета с вх. № *.
До лицето е била изпратена покана с изх. № ПО-*/04.11.2020г. за явяване в ТД на
НАП-* за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В указания срок
не се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен при условията на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-13/2019г. на МФ, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка по същество не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в
чл.2, ал.1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от
3.01.2020 г. Според разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредбата - декларация Образец № 1 с
данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното
осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по
ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок-
до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Съдът обаче счита, че в случая постановлението не е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в степен,
2
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Това е така по
следните причини:
Нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето, за което се твърди, че не е подадена
Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от фактическия състав на
нарушението, доколкото чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО говори за „конкретно лице”. Непосочването на
името на лицето, за което не е подадена декларацията възпрепятства възможността на
наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в невъзможност да представя
доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или не. Изобщо не може да бъде
преценено дали е следвало да бъде подавана декларация. Също така, разпоредбата на чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване на декларацията, като след
като в АУАН и НП не е посочено име, не може да се установи кой от сроковете е приложим
за това лице.
Освен това, неподаването на декларация образец 1 за всяко отделно лице
представлява отделно нарушение. При непосочване на конкретните лица не става ясно за
кое осигурено лице се санкционира осигурителя, респ. не може да се проследи дали същият
не е наказан повече пъти за едно и също нещо.
В горепосочения смисъл е и Решение № 341 от 27.06.2014 г., постановено по
КНАХД № 518 по описа за 2014г. на Административен съд- гр. Плевен.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на
процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.36), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН, ДВ, бр.94 от 2019г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на
300 лв. Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления,
издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира, че следва да
осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, *кият районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */10.06.2022г., издадено от заместник
директора на ТД на НАП-*, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „*“ ЕООД с ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ *, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „*“ ЕООД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ *, съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4