РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Радомир, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100915 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.124,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, с евентуален иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ищеца БНП П.П. Ф.“ С.А., вписано в
Търговския и фиремн регистър под № ....., с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ №
., представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на
директорите, чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК .., гр. С., ж.к. „М...", Бизнес
парк София, ргр. ...., представлявано от законния представител Д. Д. чрез юрисконсулт
Н.А.М., срещу ответника В. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“О.“ № ..., с които
моли съда да постанови решение, с което с което да признае за установено, че в полза на
„БНП П. П. Ф.“ С.А. чрез „БНП П. П.Ф.“ С.А., клон България съществува вземането по
договор CREX- ....., обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 279/2022 по описа на Районен съд - Радомир, а именно: 642.01
лева - главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит № CREX-
.../09.09.2020 г., 141.23 лева възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 15.09.2021
година, 59.98 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.11.2020
до 16.10.2021, ведно със законната лихва, смятано от постъпване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде
1
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съдът да
приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Моли в полза на „БНП П.П. Ф.“ С.А. чрез „БНП П. П.Ф.“ С.А., клон България да бъдат
присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
279/2022 по описа на Районен съд - Радомир разноски както следва: 25.00 лева - държавна
такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както
и разноските за настоящото съдебно производство - 125.00 лева - държавна такса и 100.00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът е призован по реда на чл.47 ГПК, като същият не се е явил да получи
книжата. Съдът му е назначил особен представител на разноски на ищеца, като АК при АС-
Перник е определил адв.К. И. от АК- Перник.
Същата е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който от името на ответника
оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди също, че договорът е недействителен,
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
Закона за потребителския кредит. Оспорва обстоятелството ответникът да е получил
стоката, за чието финансиране ищеца твърди, че е предоставен кредита. Оспорва се исковата
претенция и по размер.
В съдебно заседание адв.И. поддържа така депозирания отговор, като моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит №
CREX-........, сключен на 09.09.2020 г. между „БНП П.П.Ф.“, като кредитор и В. Я. И., като
кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за
срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 15.09.2021 г., съгласно
погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на
вноската и размера на оставащата главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка
на упълномощения търговски партньор. Твърди се, че въз основа на договора е създадено
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните погасителни
вноски, всяка в размер на 65.27 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на
плащанията. В този смисъл на основание на чл.2, във връзка с чл.3 от договора, за ответника
възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 65.27 лева, като в
чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
2
лихва за периода на забавата.
На основание чл.3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила
от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила
от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година,
а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението
за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
В. Я. И. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на
15.10.2020 година, към която дата са били заплатени 0 броя погасителни вноски.
Твърди се, че на основание чл.3 от договора, вземането на „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон
България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, смятано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е 15.11.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника на 09.04.2021 г.
Предвид изложеното кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Радомир за следните
дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX-............както
следва:
- 642.01 лева - главница;
- 141.23 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020 г. до 15.09.2021 година;
- 59.98 лева - мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2021 г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като
предвид това, че е установено, че длъжникът не пребивава на адреса си, съдът е дал
указания за предявяване на иска.
В подадения отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, назначената за особен представител-
адв.К. И. от АК- Перник, е оспорила настъпването на предсрочна изискуемост, тъй като
ответникът не е бил уведомен. Позовава се на съдебна практика- Решение № 123/09.11.2015
г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС.
С оглед на задължителните указания по тълкуването на чл.60, ал.2 от Закона за
кредитните институции по т. 18 от ТР №4/2013 г от 18.06.2014 г.по тълк.д. №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок
3
предполага, наличието на две предпоставки обективен факт уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.
Твърди се също, че Договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от Закона за
потребителския кредит.
Твърди се, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на
осн. чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици. Тази недействителност, носи последиците
визирани в чл.24 от ЗПК, а именно недължнмост на лихвите и другите разходи по кредита.
Анализирайки доводите на страните съдът намира следното:
Не се спори относно това, че между страните е налице сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит CREX- 18101412/09.09.2020 г., с който ищецът е
отпуснал на ответинка заем в размер на 589 лв.
Приложено е и ч.гр.д. №279/2022 г. на РС- Радомир, от което е видно, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Искът е предявен в срока, даден от съда,
поради установяване на това, че ответникът не пребивава на адреса.
Предвид това е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск по чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Не се спори между страните, а и с оглед качеството на ищеца на финансова институция
по ЗКИ, сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит. Съобразно с това същият
попада в регулираните такива от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв
за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 –
12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23 ЗПК, а именно
– че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
4
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за
точните допускания, които евентуално са взети предвид – липсва.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР
се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Нарушение е налице, т.к. в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият от 11,87 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 37.16 % не е ясно как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран
ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се смятат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10
ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1,
т.10 ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.11, т.10
ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му, поради което договорът е недействителен.
На следващо място, съгласно чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит
5
следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. За кредитополучателя
възниква задължението да плати предоставената главница, лихва и застраховка, както и
различни други такси /чл.3/. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона,
следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на
погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в
която същите ще се погасяват, което не е сторено. Също така – самата информация е най -
обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се
конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни
вземания. Потребителят не е известен за начина на плащане. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за недействителност на договора
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и
т.11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен. За разлика от
унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи
служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по заема,
но не и лихви или други разходи.
В горния смисъл дължимата сума се равнява на неплатената главница, която възлиза на
642.01 лева. След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае
дължимостта на главницата до този размер на основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Ето защо съдът намира, че не би могъл да бъде уважен и искът по чл.79, ал.1 ЗЗД, тъй като
връщането на сумата би могло да бъде претендирано по правилата на неоснователното
обогатяване, но иск с подобно основание не е предявен по настоящото дело.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове от ищеца БНП П.П. Ф.“ С.А., вписано в
Търговския и фиремн регистър под № ......, с адрес на управление във Ф., гр. Париж, бул.
„О.“ № ., представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ...., гр. София, ж.к.
„М...“, Бизнес парк София, ргр. 14, представлявано от законния представител Д.Д. чрез
юрисконсулт Н.А. М., срещу ответника В. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“О.“ №
.., с които моли съда да постанови решение, с което с което да признае за установено, че в
6
полза на „БНП П.П. Ф.“ С.А. чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България съществува вземането
по договор CREX- ........, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 279/2022 по описа на Районен съд - Радомир, а именно:
642.01 лева - главница по по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит №
CREX-18101412/09.09.2020 г., 141.23 лева възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020 г.
до 15.09.2021 година, 59.98 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 15.11.2020 до 16.10.2021, ведно със законната лихва, смятано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск на ищеца БНП П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и
фиремн регистър под № ......, с адрес на управление във Ф., гр. Париж, бул. „О.“ № ....,
представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на
директорите, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК ....., гр. София, ж.к. „М..“, Бизнес
парк София, ргр. 14, представлявано от законния представител Д.Д. чрез юрисконсулт
Н.А.М., срещу ответника В. Я. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“О.“ № ...., с който
моли съда да постанови решение, с което с което да го осъди да му заплати сумата от 642.01
лева - главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит № CREX-
......../09.09.2020 г., 141.23 лева възнаградителна лихва за периода от 15.10.2020 г. до
15.09.2021 година, 59.98 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
15.11.2020 до 16.10.2021, ведно със законната лихва, смятано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7