О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260691
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на първи април
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 2509 по описа
за 2020 година.
Производството
по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от „Бест
Файненс“ ООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Манастирски ливади“, комплекс Бокар, чрез своя процесуален
представител адвокат Михаела Стамова – с адрес на кантората – гр. София, ул.
„Митрополит Кирил Видински“ № 6, ет. 1, офис 4 против Разпореждане
№ 2267 от 29.01.2020г., постановено по частно гр. дело № 23/2020г. по описа на
Районен съд - Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Бест Файненс“
ООД със седалище гр. София против П.Д.Д. за заплащане на сума в
размер от 23, 21 лева, представляваща договорна лихва за периода от
04.12.2018г. до 12.03.2019г., сума в размер от 245 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение по чл. 4 от Раздел ІV на Договора, сума в размер на
14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2018г. до
07.06.2019г., както и сума в размер на 828, 48 лева, представляващи разходи за
събиране на вземането съгласно ОУ и Тарифа на кредитора.
Депозираната
частна жалба е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – препис от атакуваното разпореждане е връчено на дружеството-заявител на 12.02.2020г.,
а частната жалба е изпратена чрез куриер в съда на 17.02.2020г. Същата е
подадена от лице с правен интерес да атакува постановеното разпореждане,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С частната жалба се
оспорва цитираното разпореждане като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че
неправилно е прието, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение
на императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В
жалбата се посочва, че съдът не е обосновал защо счита, че чл. 11, ал. 1, т. 10
от ГПК е нарушена и не се е запознал с приложените документи към заявлението.
Посочено е, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно Приложение № 1 от ЗПК, като се вземат предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания. Изрично в частната жалба е
посочено, че фиксираният годишен процент по кредита е в размер на 41% годишно и
освен фиксираният годишен лихвен процент, няма друг компонент, който да участва
при изчисляване на Годишния процент на разходите съгласно ЗПК. Предвид
спецификата на погасителните вноски (двуседмични, а не месечни) ГПР по
конкретния кредит е в размер на 49, 65%. В жалбата се посочва, че тъй като не
може да се приеме, че договорът е недействителен, неоснователно са отхвърлени
претенциите за лихви и неустойки, както и за такса разходи.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството
по частно гр. дело № 2509/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано
по повод депозирано Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от „Бест Файненс“ ООД
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против П.Д. *** за
следните суми:
-
сума в размер от 358, 21 лева, представляваща главница и дължима по сключен
Договор за потребителски кредит на вноски № ***/23.10.2018г.,
-
сума в размер от 23, 21 лева, представляваща договорна лихва за периода от
04.12.2018г. до 12.03.2019г.,
-
сума в размер от 245 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение по Раздел ІV от Договора за потребителски кредит на вноски № ***/23.10.2018г.,
-
сума в размер на 14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
18.12.2018г. до 17.06.2019г.,
-
сума в размер от 828, 48 лева, представляваща разходи за събиране на вземането
съгласно ОУ и Тарифа на дружеството, ведно със
-
законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 171 от 29.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 23/2020г. по описа на съда, поправена с Допълнителна заповед № 260396 от 16.10.2020г., постановена по частно гр. дело № 23/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, като е разпоредил длъжника П.Д.Д. да заплати на кредитора „Бест Файненс“ ООД следните суми – сума в размер на 358, 21 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *11/23.10.2018г., както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 7, 17 лева, както и платено адвокатско възнаграждение в размер на 73, 16 лева, изчислени съразмерно с уважената част от заявлението.
Съдът е постановил и Разпореждане № 2267 от 29.01.2020г., постановено по частно гр. дело № 23/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлил заявлението на „Бест Файненс“ ООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение за осъждане на П.Д.Д. в частта относно останалите претендирани вземания по Договор за потребителски кредит № **11/23.10.2018г., както следва - сума в размер на 23, 21 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.12.2018г. до 12.03.2019г., сума в размер на 245 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел ІV от Договора за кредит от 23.10.2018г., сума в размер на 14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.12.2018г. до 17.06.2019г., сума в размер на 828, 48 лева, представляваща разходи за събиране на вземането съгласно Общите условия и Тарифа на дружеството, както и за останалата част от направените по делото разноски за платена държавна такса, явяващи се разликата между присъдения размер от 7, 17 лева и претендирания 29, 39 лева и разноските за платено адвокатско възнаграждение над уважения размер от 73, 16 лева до пълния претендиран такъв от 300 лева. В своите мотиви, съдът е посочил, че видно от съдържанието на договора за кредит са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, всяко от които представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съдът е посочил, че що се касае до претенцията за договорна неустойка и за разходи, клаузите са и неравноправни, тъй като нарушават принципа за добросъвестност и равнопоставеност на страните по договора за кредит, и като такива са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, тъй като предвиденото в тях възходящо натрупване и взаимно обусловени задължения в изключително кратък срок, с тежки санкции при неизпълнение, реално би довело до неоснователно обогатяване на кредитора и би поставило по-слабата икономически страна – длъжника в неравноправно положение. Съдът е посочил, че при това положение, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита и е присъдил единствено претендираната главница в размер на 358, 21 лева.
Разгледана
по същество, настоящата инстанция намира, че депозираната частна жалба е частично
основателна по следните съображения:
Безспорно е, че заповедното производство по чл. 410 от ГПК предоставя на страните - кредитор и длъжник облекчен (като процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК представлява съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с доказателства. С разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК се въвежда изискване когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи договор, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването е въведено от законодателя единствено с оглед задължението на съда по (л. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) служебно да извърши проверка за наличието на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител (т. е. проверка за неравноправност по чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП).
Видно от представения Договор за потребителски кредит № **68/15.06.2018г.,
страните са се договорили предоставената сума в размер на 500 лева да бъде
ползвана за срок до 12.03.2019г., като кредитът следва да бъде върнат на десет
равни двумесечни вноски. Видно от представения по делото погасителен план –
неразделна част от Договора за кредит, сключен между страните - размерът на
дължимата погасителна вноска е в размер на 89, 49 лева, като в тази вноска е
включена и неустойка в размер на 35 лева с отбелязване, че се касае за хипотеза
на Раздел ІV от Договора за кредит. Видно от отбелязването в представения
погасителен план – Годишния процент на разходите възлиза на 49, 65%, годишния
лихвен процент е в размер на 41%.
Настоящата
инстанция не споделя изводите
на Районен съд – Бургас относно нищожността на клаузата за договорна
лихва поради противоречие с добрите нрави. Безспорно е, че спрямо процесния договор за паричен заем, във връзка с който са възникнали
вземанията на кредитора и които са обект на заявлението по чл. 410 ГПК е
приложим Закона за потребителския кредит.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали
искането се основава на неравноправна клауза. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни
да определят съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са
ограничени единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави. В
случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите, който включва и
годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от
трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва. Поради
това съдът счита, че следва да се издаде
заповед за изпълнение против длъжника за сумата от 23,
21 лева, представляваща неизплатено задължение за
възнаградителна (договорна) лихва за посочения в заявлението период – 04.12.2018г.
до 12.03.2019г., както и за претендираната мораторна лихва в размер на 14 лева
за периода от 18.12.2018г. до 17.06.2019г. При това
положение, съдът намира, че в тази й част депозираната частна жалба е
основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното
разпореждане в тази му част и бъде постановено да се издаде заповед за
изпълнение за посочената сума.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 245 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел ІV от сключения
между страните Договор за потребителски кредит от 23.10.2018г., съдът намира
следното:
Съдебната
практика е константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна когато е
уговорена извън присъщите й функции – в този смисъл е приетото в Тълкувателно
решение № 1/2010г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ) и в разрез с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния
случай – уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение
чрез намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна функция,
целяща компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението, тъй като е
безспорно, че вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията по
договора за потребителски кредит съставляват предоставената (и не върната)
сума, незаплатеното възнаграждение за ползването й и реалните разходи по
събирането й. В конкретния случай – уговорената между страните неустойка не
обезпечава възстановяването на тези вреди, а е уговорена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител – видно от чл. 3,
Раздел ІV от представения Договор за потребителски кредит. Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба по отношение
на тази претендирана сума е неоснователна.
Предвид
изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по
тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 245 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение, се явява неоснователно
и подлежи на отхвърляне. Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас намира
частната жалба по отношение на претендираната неустойка за неоснователна, а
определението на РС - Бургас за правилно и законосъобразно, поради което и
счита, че депозираната частна жалба в посочената част следва да бъде оставена
без уважение.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 828, 48 лева,
представляваща разходи за събиране на дълга съгласно ОУ и Тарифа на дружеството,
съдът намира следното:
Заявлението за заплащане на такси в размер на 828, 48 лева, посочени като разходи за събиране на дълга съгласно ОУ и Тарифа на дружеството, също противоречи на закона и правилно е отхвърлено от районния съд. В случая, претендираните от заявителя такси за извънсъдебно събиране на вземането са в противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като в посочената разпоредба е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тези клаузи на договора са в противоречие със закона, тъй като по същество с тях се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като по този начин се оскъпява кредита и това води до неоснователно обогатяване. Изброените дейности в чл. 17.6 от ОУ към договора не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението – посочени са такси и комисионни, които се дължат от кредитополучателя, но не и разходи за неговото събиране. По съществото си претендираната сума има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименованието на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, представлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са разрешени. Следва да се има предвид обаче, че дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Ето защо, по същество така начислената такса е в противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона, поради което тази сума е недължима.
Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не пораждат задължение за
плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 245 лева,
представляваща неустойка поради неизпълнение на задължение да обезпечи
вземането с поръчители на основание чл. 3, Раздел ІV от сключения между страните
Договор за потребителски кредит от 23.10.2018г. и за сумата от 828, 48 лева,
представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането, се явява
неоснователно и подлежи на отхвърляне. Мотивиран от горното, Окръжен съд –
Бургас намира частната жалба в тези й части за неоснователна, а разпореждането
на Районен съд – Бургас за правилно и законосъобразно, поради което и счита, че
депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По
отношение на останалата й част, а именно – за претендираните договорна лихва в
размер на 23, 21 лева и мораторна лихва в размер на 14 лева, съдът намира, че
частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено
атакуваното разпореждане в тази му част и бъде постановено да се издаде заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Следва
да се присъдят и разноски в заповедното производство на основание чл. 412, т. 6
от ГПК с оглед основателността на заявлението, т.е. следва да се присъдят още 7,
60 лева, съразмерно с уважената претенция в настоящото производство.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 2267 от 29.01.2020г., постановено по частно гр. дело № 23/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас в частта, в която е отхвърлено заявлението
на „Бест Файненс” ООД, със седалище гр. София, ЕИК ********* в частта, с която
се иска издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.Д.Д.,***
за сумата от 23, 21 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от
04.12.2018г. до 12.03.2019г. по Договор за потребителски кредит № **11/23.10.2018г. и за сумата от 14 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 18.12.2018г. до 17.06.2019г., както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за разноски за сумата над 73, 16 лева до сумата от 80, 76 лева и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Бест Файненс” ООД, със
седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ж.к.
Манастирски ливади, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер, представлявано от П. Драгнев
и Магдалена Везирева-Драгнева, с адрес за кореспонденция – гр. София, ул.
Митрополит Кирил Видински № 6, ет. 1, офис 4 – адвокат Михаела Стамова против П.Д.Д.,***
за сума в размер от 23, 21 (двадесет и три лева и двадесет и една стотинки)
лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 04.12.2018г. до 12.03.2019г.
по Договор за потребителски кредит № **11/23.10.2018г. и сума в
размер от 14 (четиринадесет) лева, представляваща мораторна лихва за периода от
18.12.2018г. до 17.06.2019г., както и за сума в размер на още 7, 60 (седем лева
и шестдесет стотинки) лева, представляваща деловодни разноски по частно
гражданско дело № 23/2020г. по описа на Бургаския районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна
жалба с вх. № 8533/19.02.2020г. по описа на Районен съд – Бургас от „Бест
Файненс” ООД, със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
София, ж.к. Манастирски ливади, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер, представлявано
от П. Драгнев и Магдалена Везирева-Драгнева, с адрес за кореспонденция – гр.
София, ул. Митрополит Кирил Видински № 6, ет. 1, офис 4 – адвокат Михаела
Стамова против Разпореждане № 2267 от 29.01.2020г., постановено по
частно гр. дело № 23/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е оставено без уважение искането за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Бест Файненс” ООД, със
седалище гр. София против длъжника П.Д.Д.,*** за сумата от 245 (двеста
четиридесет и пет) лева, представляваща неустойка поради неизпълнение на
задължение да обезпечи вземането с поръчител на основание чл. 3, Раздел ІV от
сключения между страните Договор за потребителски кредит от 23.10.2018г. и за
сумата от 828, 48 (осемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането въз
основа на ОУ и Тарифа на дружеството и по отношение на частта, в която е
отхвърлена претенцията за разноски за сумата над 80, 76 лева до пълния им
претендиран размер от 300 лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.