Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4186 по описа на съда за 2020 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Б.Б.С. срещу „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД за осъждането му да
заплати сумата от 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
на 27.05.2019 г., ведно със законната лихва от 27.05.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че пострадал при ПТП на 27.05.2019 г.,
вина за което имал водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № ****Г.Б.С..
Ищецът бил незабавно приет в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД
с лечение на множество травматични увреждания. След изписването му на
03.06.2019 г., до 16.01.2020 г., се провели допълнителни прегледи и изследвания
за проследяване на състоянието на пострадалия.
Нараняванията довели до силни и интензивни болки и
страдания за продължителен период от време, като продължавали и до момента.
Черепно-мозъчната травма причинявала на С. силно главоболие и световъртеж. Белезите
по лицето се отразили тежко на емоционалното състояние на ищеца, който изпитвал
неудобство от външния си вид. Това била и причината да ограничи значително
социалните си контакти. Фрактурите в областта на горен ляв крайник отслабили
функцията му и затруднявали изпълнението на ежедневните задължения. Всичко това
попречило на Б.С. да води обичайния си начин на живот, да спортува и да полага
пълноценно труд.
С решение на ТЕЛК от 11.12.2019 г. му била определена
степен на неработоспособност, която продължавала и до момента.
За управлявания от Г.С. лек автомобил имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. На 16.10.2019 г. ищецът е предявил претенции пред застрахователя за
заплащане на обезщетение за търпените от ПТП неимуществени вреди, като подал
всички документи, с които разполагал. С писмо от 18.12.2019 г. ответникът
отказал изплащане на обезщетение поради липса на доказателства за виновността
на водача Г.С..
Поради това предявява иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 27.05.2019 г. в размер на 120 000 лева.
Претендира законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва механизма на
ПТП, причинната връзка между инцидента и описаните в исковата молба вреди и
претендираните размери на обезщетенията. Възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който се движил с превишена скорост и
не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Заявява, че ищецът бил
неправоспособен водач.
Оспорва и началната дата, от която се претендира
мораторна лихва.
На 22.06.2020 г. ответникът превел по сметка на
пострадалия сумата от 15 000 лева.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine от КЗ. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията
си за обезщетяване на неимуществени вреди от ПТП на 27.05.2019 г. пред
ответното дружество на 16.10.2019 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Не се спори между страните в производството, че за
водачите на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК № ****е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 27.05.2019 г. при
ответното дружество и това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните с определение от 11.08.2020 г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
С влязло в сила на 12.09.2020 г.
решение от 27.08.2020 г. по АНД № 19888/2019 г. по описа на СРС, НО, 18 състав Г.Б.С.
е признат за виновен в това, че на 27.05.2019 г. в гр. София, при
управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по
пътищата и с това по непредпазливост причинил на Б.Б.С.
средна телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 от НК.
Г.С. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“.
Настоящият
състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието е длъжен да се
съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието,
противоправността му и виновността на дееца. Предвид наличието на влязло в сила
решение по тези въпроси съдът не може да прави изводи относно тези
обстоятелства и извършване на престъплението, различни от изводите в решението
по чл. 78а от НК.
От
изслушаната по делото авто-техническа част на комплексната експертиза,
изготвена въз основа на писмените доказателства по делото и гласните
доказателства чрез разпит на свидетеля Г.С. се установява, че на 27.05.2019 г. около
17.30 ч. в гр. София по бул. „Владимир Вазов“ във втора или трета пътна лента
се е движил мотопед „Априлия СР 50“ с рег. № ****,
управляван от Б. Б.С. със скорост 40-50 км/ч. С. се придвижвал в посока от бул.
„Ботевградско шосе“ към центъра на гр. София. При приближаване към напречната
ул. „61-ва“, намираща се отдясно, от нея се появил л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“ с рег. № ****, управляван от Г.С.. Той предприел ляв завой, навлизайки
в платното за движение на бул. „Владимир Вазов“, за да продължи в посока към
бул. „Ботевградско шосе“.
В този
момент мотоциклетът се намирал на 24-30 м, а опасната му зона на спиране варирала
от 28 до 30 м. С. нямал техническата възможност да спре преди мястото на удара,
поради което се ударил челно в предно колело и предна лява врата на л.а.
„Фолксваген“. Последвало завъртане на мотоциклета надясно и с дясната част на
тялото си С. в същата врата. Превозните средства се движили в противоположни
посоки и след като се разминали, мотоциклетът паднал на лявата си страна.
Скоростта на мотоциклета била в рамките на ограничението от 50 км/ч, а тази на
лекия автомобил – 15-20 км/ч. Вещото лице е посочило и че при по-ниска скорост С.
е могъл да предотврати настъпването на удара. Водачът Г.С. реагирал със
закъснение, но е имал възможност да спре. Вместо да предприеме аварийно
спиране, С. е преценил, че ще успее да мине пред мотоциклета и затова продължил
да се движи.
Л.а.
„Фолксваген“ се движил по път, за който важал знак Б2 „Стоп“, а мотоциклетистът
– по път със знак Б3 „Път с предимство“.
Въз
основа на така даденото заключение съдът намира, че единствена причина за
произшествието е поведението на водача на л.а. „Фолксваген“ Г.С., който е
нарушил нормите на чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП.
Въпреки че скоростта му е в рамките на позволената за населеното място, той не
е управлявал превозното средство по начин да успее да спре при възникналата
опасност за движението. Безспорно е и че Б.С. се е движил по път с предимство,
а за С. е съществувало задължение да пропусне движещия се по такъв път
мотоциклет. Поради проявена самонадеяност, нарушавайки правилата на ЗДвП,
водачът на лекия автомобил е допуснал да настъпи произшествие, създаващо
опасност за живота и З.то на участниците в движението.
Като е
реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя а гражданската му отговорност – „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“
АД.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според
медицинската част на комплексната експертиза, в причинна връзка с процесното
ПТП са получените от Б.С. увреждания: черепно-мозъчна травма – лека контузия на
мозъка, счупване на основата на черепа в зоната на предна черепна ямка, линейно
счупване на дясна челна кост, счупване на челния синус, етмоидалния
лабиринт и медиалната стена на дясна орбита, контузионно-кръвоизливни
огнища в десните челен и слепоочен мозъчни дялове, травматичен кръвоизлив в сфеноидалния синус, травматичен подкожен кръвоизлив на
клепачите на дясно око и разкъсно-контузионна рана на
дясна вежда и дясна челна област на главата; лицево-челюстна травма –
многофрагментарно счупване на дясна ябълчна кост,
травматичен кръвоизлив в двата горночелюстни синуси,
проникваща в устната кухина разкъсно-контузна рана на долна устна и
разкъсно-контузна рана на горната устна; травма на опорно-двигателния апарат –
счупвания на дистална част на дясна лъчева кост и на
големия туберкул на лява мишична
кост и разкъсно-контузна рана в зоната на лява раменна става.
Непосредствено
след инцидента С. е бил приет в МБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където е
прегледан в диагностично-консултативния блок на спешното отделение
последователно от хирург, травматолог, неврохирург, УНГ специалист, очен лекар.
Настанен е бил в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение, където са
проведени множество изследвания и е проведено консервативно лечение. След
сваляне на конците на 03.06.2019 г. С. е изписан с подобрение, с нормален
неврологичен статус и са му дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим и
домашно лечение. Насочен е към травматолог и лицево-челюстен хирург за
проследяване. В периода до 16.01.2020 г. на ищеца са извършени множество
изследвания и консултации.
Най-интензивни
болки С. търпял от получената черепно-мозъчна травма и при обработката на разкъсно-контузионните рани и при сваляне на конците от
обработката на раните. В продължение на месец са били по-интензивни и болките от
счупването на лява мишична кост и на дистална лъчева кост вдясно.
Възстановителният
период от черепно-мозъчната травма бил около една година, но се налагало
проследяване в рамките на три години поради възможност за генериране на
епилептиформена активност. Началното зарастване на счупванията на ябълчната кост отнемало 20-30 дни, а окончателният костен калус се формирал в рамките на една година.
Възстановяването от счупванията в горните крайници продължило около шест
месеца.
При
прегледа на 08.03.2021 г. вещото лице д-р П. П. не е установил отклонения в
неврологичния статус. Д-р С. е установил, че С. е носил гипсова имобилизация на
дясна ръка и обездвижваща протеза на ляво рамо в продължение на 40 дни. След
това пострадалият провел курсове рехабилитация, но се оплаквал от продължаващи
болки в областта на лява раменна става и в дясна гривнена
става, от невъзможност да лежи на лявата си страна. Обективно е установен белег
от рана по външната страна на лява мишница, ограничен обем движение в лява
раменна става при повдигане на ръката настрани от 120 градуса, при норма 180
градуса. Ограничение в обема на движение имало и в дясна гривнена
става при повдигане на ръката нагоре – 40 градуса, при норма 70 градуса.
По делото
са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Г.– С., майка на
ищеца. Разказва, че след като изписали сина й от болницата той не могъл да се
грижи за себе си, тъй като и дават горни крайника били травмирани и
обездвижени. Болките на Б. и затрудненията в бита, които изпитвал, продължили
около шест месеца. През този период синът й имал проблеми със съня. Изпитвал
емоционален стрес и имал склонност да се усамотява и затваря. Към момента продължавал
да има главоболие. Около година и половина ползвал болничен отпуск, а с решение
на ТЕЛК му определили трайна неработоспособност. Поради травмите в горните
крайници не можел да вдига тежки неща. Б. изпитвал неудобство, че не може да
прекарва пълноценно време със сина си.
Б.С. е бил
на 41 години към датата на ПТП. Получените от него политравматични увреждания
са били тежки, но оперативни интервенции не са се наложили. Хирургична
обработка се е наложила на лицевите рани, което е причинило интензивни болки и
страдания на пострадалия. Травмите не са довели до опасност за живота на Б.С.,
но техният брой и тежест трайно са променили качеството му на Ж.в негативна
посока. В продължение на половин година ищецът е провеждал контролни прегледи и
изследвания, приемал е медикаменти и е бил неспособен да се обслужва
самостоятелно. Това е наложило майка му да полага грижи за него, което е
свързано с естествено неудобство и притеснение. Все още С. не се е върнал към
обичайния си начин на живот. Отслабналата мускулна сила в горните крайници и
трайните ограничения в обема на движение в лява раменна и дясна гривнена стави не му позволяват да полага труд. Преди
произшествието С. е работил като водач на лекотоварен автомобил, което
предполага умело управление на превозно средство, а това се е оказало
невъзможно поради фрактурите в двата горни крайника. Трайна последица се явява
и посттравматичната болка в ръцете. Неизменно ищецът изпитва и допълнителен
емоционален дискомфорт при общуване поради лицевите белези от нараняванията и
свързаните с лечението им шевове.
При така
събраните по делото доказателства съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди от процесното ПТП на 50 000 лева. Размерът на обезщетението съдът
определя и според лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди и конкретните
икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 27.05.2019
г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
Като съобрази обстоятелствата,
при които се е случило произшествието и безспорно установения факт, че С. е бил
с поставена предпазна каска при управление на мотоциклета (в този смисъл
показанията на свидетелите Г. С. и К. П.), възражението за принос поради
неизпълнение на задължението за носене на каска съдът намира за недоказано. Без
значение е обстоятелството, че същата е паднала по време на произшествието.
Възможна причина за това е и силата и броя на ударите, които пострадалият е
понесъл. В случай, че ищецът е бил без поставена предпазна каска,
черепно-мозъчната травма би била много по-тежка. Що се отнася до възражението,
че С. е бил без предпазно облекло, освен че законът поставя изискване пред
водачите на мотоциклети само за носене на защитна каска (ч. 137е от ЗДвП), от заключението
на приетата по делото експертиза се доказа, че увредите биха могли да се
получат дори и при носене на предпазно облекло.
Недоказани останаха и
възраженията на ответника, че ищецът е бил неправоспособен, че мотоциклетът е
бил технически неизправен, че се е движил с изключени къси светлини. По
отношение на последното вещото лице инж. А. изрично е заявил в заключението, че
светлините на мотоциклетите се включват автоматично. Останалите възражения
съдът приема за защитна теза на ответника, а и те не се доказаха в хода на
настоящото производство.
Поради това определеното от съда
обезщетение следва да бъде присъдено в горепосочения размер от 50 000 лева,
а след приспадане на заплатеното в хода на производството обезщетение от
15 000 лева – 35 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ищецът е сезирал
ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение на 16.10.2019 г. С писмо от 06.11.2019 г. „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД не е
постановил отказ за изплащане на обезщетението, а е изискал други
доказателства, за да се произнесе по претенцията. Според чл. 106, ал. 5 от КЗ,
не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на
такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Случаят
е точно такъв. Към молбата от 16.10.2019 г. са били приложени достатъчно
доказателства за получени от ищеца увреди при ПТП на 27.05.2019 г., за да се
определи и съответно изплати обезщетение.
Не е била налице
пречка ответникът да се произнесе по претенцията, като определи обезщетение
съобразно доказателствата за здравословното състояние на Б.С.. Вместо това, на
18.12.2019 г. ответникът е постановил отказ. След получаване на исковата молба,
„ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД е преразгледал претенцията на ищеца и на 22.06.2020 г.
превел по сметка на Б.С. сумата от 15 000 лева.
Съдът приема, че след изтичане на 15 работни дни от завеждането на
претенцията ответникът е разполагал с достатъчно доказателства и е следвало да
изпълни задължението си да обезщети пострадалия при процесното ПТП. Този срок е
изтекъл на 06.11.2019 г. Законната лихва върху обезщетението се дължи от
07.11.2019 г. Върху
сумата от 15 000 лева мораторната лихва е определима, предвид крайната
дата на задължението за заплащането й – 22.06.2020 г. За периода от 07.11.2019
г. до 22.06.2020 г. нейният размер е 954.17 лева. Върху остатъка от 35 000
лева лихва се дължи от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 2
000 лева държавна такса и 137.50 лева депозити за експертизи и призоваване на
свидетел.
На ищеца се дължат сторените по делото разноски, които
съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата от 11.68 лева.
Б.С. е
бил представляван от адвокат А.Б., оказал на ищеца безплатна правна помощ. Ответникът
дължи да заплати на адвокат Б. сумата от 1 965 лева адвокатско възнаграждение.
На ответника се следват разноски по представени списък. Претендира
се адвокатско възнаграждение в минимален размер. Основателно е възражението на
представителя на ищеца, че доказателства за разноски, представляващи заплатен
адвокатски хонорар липсват. На ответника се дължат 370.42 лева разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Б.Б.С., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при
ПТП, настъпило на 27.05.2019 г., ведно със законната лихва от 07.11.2019 г. до
окончателното изплащане и 954.17 лева мораторна лихва върху сумата от 15 000
лева за периода 07.11.2019 г. – 22.06.2020 г., като отхвърля иска за горницата
до пълния предявен размер от 120 000 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 11.68 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от
ЗАдв., „ЗАД Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат А.Л.Б., с адрес *** сумата от 1 965 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЗАД Д.Б.: Ж.и
З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 370.42 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ЗАД Д.Б.: Ж.и
З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на СГС сумата от 2 000 лева държавна такса и 137.50 лева депозити за
експертизи и призоваване на свидетел.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: