Решение по дело №90/2021 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е №260088

 

 

гр.Шумен, 23 Април 2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                  Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове:1. Р. Хаджииванова

                                                                                                                     2. С. Стефанова

 

при секретаря Т. Тодорова като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №90 по описа за 2021 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260083 от 17.12.2020г. по гр.д.№506/2019г., Районен съд - гр.Велики Преслав е отхвърлил предявения от П.Ж.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П. с ЕГН **********, срещу ЕТ“А.-А.А.“ ЕИК , иск по чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: СГРАДИ 01 /ОВЧАРНИК 01/ с площ от 587,86 кв.м. ведно с навес към същата сграда от 252 кв.м., както и бетонна площадка пред сградата от 221,76 кв.м.,  разположени в ПИ № 000071 по КВС на землището на с.Ч.В., общ.С., обл.Ш., с площ от 2,403 дка с начин на трайно ползване - стопански двор, и за осъждане на ответника да предаде владението на ищците на горния недвижим имот. На ответника са присъдени 915 лева деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ищците, които обжалват решението на районния съд, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от П.Ж.П. и К.Ж.П. срещу ЕТ“А.-А.А.“. Ищците сочат в исковата молба, че са собственици по наследство на недвижим имот в село Ч.В. - ОВЧАРНИК №1 с площ 322 /триста двадесет и два/ кв.м, разположена в ПИ№000071 по КВС на землището на с.Ч.В., общ.С., обл.Ш. с ЕКАТТЕ 80950, с площ 2.403 дка, начин на трайно ползване: стопански двор с прилежащата към сградата бетонова площадка, който преди това бил собственост на бащата им Ж.П. Н.. Баща им придобил правото на собственост върху сгради – овчарник 1 и овчарник 2,изградени към тях бетонни площадки, разположени в парцел 1 по парцеларния план на с.Ч.В., както и на ПИ №000070 по КВС на землището на с.Ч.В., обл.Ш.. Впоследствие поземленият имот бил разделен на две части, като с договор за продажба от 14.04.2009 г., сключен с Нот.акт № 149, том III, дело №535/2009г. на Служба по вписванията гр.Велики Преслав Н. прехвърлил на ответника ПИ №000071. След смъртта на наследодателя им, ищците установили, че на ответния едноличен търговец била продадена само земята, но не и изградения върху нея овчарник №1 с площ от 322кв.м и прилежащата към сградата бетонова площадка. С писмо от 2018г., първият от ищците поканил ответника да му предаде владението върху сградите, но такова не последвало.

Ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Сочи, че на 03.06.2005г. сключил с наследодателя на ищците предварителен договор за продажба на сградата, представляваща овчарник № 01, като платил цялата уговорена продажна цена. Владението върху имота му било предадено още при подписване на договора, като се договорили, че след оформяне на документите ще бъде изготвен нотариален акт. Търговецът започнал веднага ремонти на сградата, като започнал и отглеждането на животни – овце. Собственикът на едноличния търговец бил в много добри отношения с Ж.Н., като през 2007г. последният започнал работа при ответника като пастир.През 2009 г. в овчарника възникнал пожар, след който ЕТ“А.-А.А.“ извършил отново ремонт на сградата, а малко по-късно с наследодателя на ищците сключил договор за продажба на земята. Последният работил при него до 2013г., като му заявявал, че няма никакви претенции по отношение на овчарника. През 2019 г. предприел действия и се снабдил с нотариален акт №88, том ІІІ, рег.№1798, дело №355/2019 г. по описа на нотариус №* с район на действие ВПРС, удостоверяващ правото му на собственост върху процесната сграда. Излага, че владее имота необезпокоявано, трайно и непрекъснато в продължение на 14 години, като се осъществил фактическия състав на чл.79 от Зс и придобил имота въз основа на давностно владение.Освен това,съгласно нормата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По този начин, сключвайки договор за продажба на земята, ответникът станал собственик и на изградените върху нея постройки – на овчарника.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Видно от приложените по делото Договор за прехвърляне на собственост след проведен търг и разпределение от 1997г., Договор за продажба на имот - частна държавна собственост 2008г., наследодателят на ищците – Ж.П. Н. е придобил правото на собственост върху поземлен имот № 000070, разделен в последствие на поземлен имот № 000071 и № 0000078 по КВС на землището на с.Ч.В., обл.Ш., както и на изградените в имотите сгради Овчарник № 01 и Овчарник № 02. Същият починал на 14.01.2017 г. и оставил за свои законни наследници ищците К.П. и П.П.. От представения НА за покупко продажба на недвижим имот №108, т.ІІ, рег.№1574, д.№355/2019г. от 14.04.2009г. на нотариус С.Н.. рег.№*, с район на действие ВПРС, Ж.П. Н. продал на ЕТ "А.-А.А." имот №000071, с площ от 2,403 дка в землището на с.Ч.В.. С НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №88, т.ІІІ, рег.№1798, д.№355 от 20.05.2019г. на нотариус С.Н.. рег.№*, с район на действие ВПРС, ответникът ЕТ "А.-А.А.", е бил признат за собственик по давностно владение на селскостопанска сграда - овчарник №01 с площ от 322 кв.м., находяща се в имот №000071 в землището на с.Ч.В., ЕКАТТЕ 80950, общ.С.. От представения Трудов договор е видно, че от 11.10.2007г. наследодателя на ищците Ж.П. Н. е бил в трудово правоотношение с ответника, като е работел при него на длъжността "пастир". От събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания, се установява, че ответника е закупил неформално процесния овчарник през 2005г., и от тогава го държи като свой собствен, направил подобрения в него веднага при закупуването през 2005г. както и през 2009г. след възникнал пожар в него.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответната страна върху спорния процесния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на процесното дворно място и изградените в него постройки - придобиване въз основа на наследство, което обстоятелство не е било оспорено от насрещната страна, и е безспорно установено. В тежест на ответната страна е да докаже, че е установила фактическа власт изключително за себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Ответникът се е настанил в имота, след преговорите с бащата на ищците през 2005г., и от тогава го владее за себе си. Периода на упражняване на фактическа власт, и намерението за своене, съдът намира, че са установени в процеса от събраните гласни доказателства, сочещи начало на владението 2005г., като към 2015г. е бил изтекъл и изискуемия период за придобиване на правото на собственост по давностно владение. Не е оборена и законовата презумпция на чл.69 от ЗС, съобразно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В настоящия случай не са ангажирани надлежни доказателства, ответникът да е осъществявал държане на имота не за себе си, а за сметка на ищеца или друг, по силата на някакво правно основание /договор за наем, заем за послужване или др./, а се установява точно обратното, упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене след 2005г. Не бе доказано валидно оспорване на владението му през правнорелевантния десет годишен период, което би могло да прекъсне давността, поради което и съобразно задължителните указания дадени в т.2 от ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №4/2012 г. на ОСГК, правото на собственост е било придобито от ответника по давност през 2015г. Ето защо възражението на ответната страна за придобиване на имота по давностно владение е основателно, съответно предявената ревандикационна претенция следва да бъде отхвърлена.

Само за пълнота следва да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно е изключил от доказателствата по делото представения от ответника предварителен договор за покупко - продажба от 03.06.2005г. От една страна по делото е било представено нотариално заверено копие на договора /стр.76 от първоинстанционното дело/, което има характеристиката на официално заверен препис по смисъла на чл.183 от ГПК /Решение № 223 от 19.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 3633/2014 г., I т. о., Решение № 225 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 567/2018 г., III г. о., и др./. Било е изяснено, че ответника притежава единствено индигирания втори екземпляр от процесния договор /върнат от съда на страната в последното съдебно заседание/, а първият е останал за продавача, поради което и следва да се приеме за допустимо установяването съдържанието на договора със свидетелски показания, в каквато насока са били и тези на подписалия го като свидетел доктор А.. Независимо от горното, и без изключеното от съда писмено доказателство, непрекъснатото фактическо държане с намерение за своене в продължение на десет години е надлежно установено от ответната страна с останалите събрани по делото доказателства.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 450 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №260083 от 17.12.2020г. по гр.д.№506/2019г. на Районен съд - гр.Велики Преслав.

ОСЪЖДА П.Ж.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЕТ“А.-А.А.“ ЕИК  деловодни разноски за въззивното производство в размер на 450 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                     2.