РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. гр. Добрич, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500604 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „А.Б.”ЕООД – гр.Д., чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№168/09.03.2022г., поправено с решение №745/21.07.2022г., по гр.д.
№2273/2021г. на Добричкия районен съд в частта, в която въззивникът е
осъден да заплати на И. К. К. от гр.Д. арендно възнаграждение за стопанската
2019/2020г., дължимо по договор за аренда на имот с идентификатор
36419.50.59 по кадастралната карта на с.К., обл.Д. вписан под акт №57 том
ХХI вх.рег.№9178/05.08.2009г. и анекс към него от 03.05.2018г. - в размера за
горницата над 1 200 лева до присъдените 3 000 лева.
Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при
допуснати нарушения на процесуалния закон и в противоречие с
материалноправните норми. Възразява се, че съдът не отдал необходимото
значение на известния на всички факт на случилата се през стопанската
2019/2020г. суша в региона, съответно довела до по-ниски добиви от
земеделска продукция и по-ниски размери на плащаните от арендаторите
арендни възнаграждения. По тези съображения се застъпва, че дължимото от
1
въззивника арендно плащане за посочената стопанска година не е повече от 1
800 лева и се настоява за отхвърляне на претенцията над този размер след
отмяна на решението на районния съд в съответната обжалвана част.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемата И. К. К. от гр.Д., чрез пълномощника си, оспорва жалбата и
иска решението на районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявения от И.
К. К. срещу „А.Б.“ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата
арендно възнаграждение в размер на 3 000 лева за стопанската 2019/2020г.,
дължимо по договор за аренда на имот с идентификатор 36419.50.59 по
кадастралната карта на с.К., общ.Д., вписан под акт №57 т.ХХI вх.рег.
№9178/05.08.2009г. на СВп и анекс към него от 03.05.2018г.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в
частта, в която искът за арендното плащане е удовлетворен до размера от
1 800 лева.
Установено е по делото, че въз основа на договор за аренда на
земеделска земя от 21.07.2009г., вписан акт №57 том ХХI вх.рег.
№9178/05.08.2009г. на СВп, анекс към него от 31.08.2012г., вписан под акт
№100 т.ХVI вх.рег.№9269/03.09.2012г. на СВп и анекс от 03.05.2018г., вписан
под акт №191 т.IV вх.рег.№3422/09.05.2018г. на СВп, през стопанската
2019/2020г. ищцата предоставила на ответника за възмездно ползване нива с
площ от 30 декара, съставляваща имот с идентификатор 36419.50.59 по
кадастралната карта на с.К., общ.Д.. Срещу предоставеното му ползване
ответникът има задължение за арендно плащане, уговорено в чл.3 на анекса
от 03.05.2018г. в размер на не по-малко от 100 лева на декар.
Няма спор, че задължението не е изпълнено, като доводите на
ответника, че не дължи повече от 40 лева на декар, са неоснователни.
Ответникът не е доказал, че през стопанската 2019/2020г. земеделският имот,
предмет на сключения между страните договора за аренда, е бил засегнат от
суша, а и то е без значение. Неблагоприятните климатични условия биха
могли да се отразят в отрицателна посока на добива от земеделския имот. Но
задължението на ответника е парично, размерът му не е обвързан с обема на
2
добива от арендувания имот, а евентуалният недостиг /поради недостатъчен
следствие сушата добив/ на парични средства не е обстоятелство, което
освобождава длъжника от задължението, нито намалява неговия размер –
чл.81 ал.2 от ЗЗД.
Следователно няма основание задължението на ответника за арендно
плащане за стопанската 2019/2020г. да бъде изпълнено в по-нисък от
установения в договора размер от 100 лева на декар. Правилно
първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата арендно
плащане за процесната стопанска година в размер на 3000 лева и решението в
обжалваната част за горницата над 1 200 лева следва да се потвърди.
Съответно на изгодния за нея резултат по делото, на въззиваемата
следва да се присъди платеното от нея възнаграждение в размер на 330 лева
за адвокатска защита пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №168/09.03.2022г., поправено с решение
№745/21.07.2022г., по гр.д.№2273/2021г. на Добричкия районен съд в
обжалваната част, в която „А.Б.“ЕООД е осъден да заплати на И. К. К.
арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020г., дължимо по договор за
аренда на имот с идентификатор 36419.50.59 по кадастралната карта на с.К.,
обл.Д.вписан под акт №57 том ХХI вх.рег.№9178/05.08.2009г. и анекс към
него от 03.05.2018г. - в размера за горницата над 1 200 лева до присъдените
3000 лева.
ОСЪЖДА „А.Б.”ЕООД - гр.Д., ЖК “Д.**, да заплати на И. К. К. с ЕГН
********** от гр.Д., ЖК „Д.**, сумата 330 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4