Решение по дело №1564/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 85
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20203330101564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Разград , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101564 по описа за 2020 година
Производството е по трудов спор.
Депозирана е искова молба от Р. Т. К., с която са предявени обективно съединени искове
срещу „Логис Транс“ЕООД за заплащане на сумите
4 066,41 лв. трудово възнаграждение за периода 01.06.2020 г. – 30.09.2020 г.;
Сумата 900 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на двете суми;
сумата 42,15 лв. обезщетение за забава на трудовото възнаграждение за периода
01.06.2020 г. – 21.09.2020 г.;
сумата 900 лв. обезщетение по КТ
Иска и заплащане на направените по делото разноски. Твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответника за периода 01.08.2013 г. – 21.09.2020 г. на длъжност „шофьор
товарен автомобил /международни превози/, че трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ поради неизплащане и забавяне на трудовото
му възнаграждение, като конкретно сочи, че е имало забава при изплащането на трудовото
възнаграждение.
Ответникът не е заявил становище по иска в срока по чл.131 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
1
обстоятелства: В периода м.юни – м.септември 2020 г. ищецът е работил в ответното
дружество на длъжност водач на МПС. Трудовото правоотношение е прекратено със
заявление на ищеца на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е записано, че работодателят дължи обезщетение по чл.224 за
неползван платен годишен отпуск от 28 дни и по чл.221 от КТ – обезщетение за срока на
предизвестие.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода
01.06.2020 г. - 30.09.2020 г. неплатеното трудово възнаграждение на ищеца е 2 043,55 лв.
Съответно размерите на обезщетенията, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение са в размер на 1 155,76 лв. и 866,83 лв. Общият размер на дължимите
лихви върху обезщетенията е 29,54 лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Първият от обективно съединените искове – за заплащане на трудово
възнаграждение е основателен и доказан до размера на 2 043,55 лв. Установено е по делото,
че в процесния период – 01.06.2020 г. – 30.09.2020 г. ищецът е работил по трудово
правоотношение, за което му е начислено трудово възнаграждение, като част от същото е
останало неизплатено. Според заключението на вещото лице тази част е 2 043,55 лв. и в тази
част искът следва да бъде уважен, като в останалата част до първоначално предявения
размер от 4066,41 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е основателен и доказан. С оглед
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.327, ал.1 т.2 от КТ
работодателят дължи на работника обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Няма доказателства този срок да е по-
дълъг от законово предвидения от един месец, следователно обезщетението следва да бъде в
размер на 866,83лв., а в останалата част, до размера на 900 лв. да бъде отхвърлен като
недоказан.
Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск.
В съответствие с диспозитивното начало, съдът следва да уважи същият в предявения
размер от 900 лв.
Горепосочените вземания са дължими в определен срок и след изтичане на този срок
ответникът е изпаднал в забава, за което същият дължи обезщетение на ответника по чл.86
от ЗЗД в размер на законната лихва за периода на забавата. Според вещото лице размерът на
законната лихва е 29,54 лв. и в този размер следва да бъде уважен иска, а в останалата част -
отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на исковете на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху
2
уважения размер на предявените искове, а именно сумата 81,74 лв. за иска за заплащане на
трудово възнаграждение, и съответно по 50 лв. /минимума по чл.1 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК/ за следващите три иска или общо 231,74 лв., както
и направените разноски от бюджета на съда за изготвяне на експертиза в размер на 117 лв.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Логис транс“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.“Балчик“, №9
ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. К., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.*****
сумата 2 043,55 лв. / две хиляди четиридесет и три лева и петдесет и пет стотинки/
неизплатено трудово възнаграждение за период – 01.06.2020 г. – 30.09.2020 г.;
сумата 866,83лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ;
сумата 900 лв. /деветстотин лева/ обезщетение за неползван платен отпуск;
ведно със законната лихва от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане на трите суми;
сумата 29,54 лв. / двадесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава
от датата на изискуемост на всяко от задълженията до 02.10.2020 г.
и сумата 100 лв. / сто лева/ платено адвокатско възнаграждение
и ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на трудово възнаграждение, на обезщетение по чл.221
от КТ и на обезщетение за забава в останалата им част до първоначално предявените
размери от 4066,41 лв., 900 лв. и 42,15 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Логис транс“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград, ул.“Балчик“,
№9ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Разград сумата 231,74 лв. /двеста тридесет и
един лева и седемдесет и четири стотинки/ държавна такса и 117 лв. /сто и седемнадесет
лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3