№ 412
гр. Пазарджик, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20245200100683 по описа за 2024 година
Предявени са субективно съединени искове по чл.45 ЗЗД от петима ищци,
които твърдят, че са наследници на В. Г. Б. чиято смърт е причинена по
непредпазливост, в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда от
ответника Г. М. И.. Позовават се на влязла в сила на 25.03.2023 присъда на
наказателния съд по НОХД №374/2020 г. на ОС-Пазарджик. Твърдят, че не са
предявили граждански искове в наказателния процес и претендират
обезщетения за неимуществени вреди от внезапната и преждевременна загуба
на най-близкия им човек – съпруг на ищцата М. М. Б. и баща на останалите
четирима ищци: А. И., Г., О. и Щ. Б.и.
Цената на иска, предявен от съпругата на починалия е 100 000 лв., а
децата му претендират обезщетения от по 80 000 лв. Правят искания и за
присъждане на законната лихва, считано от 09.10.2019 г. година до
окончателното плащане, както и – на разноските по делото.
На ответника е назначен особен представител на осн. чл.47,ал.6 ГПК и
след връчване на препис от исковата молба и приложенията е подаден писмен
отговор в законния срок.
В отговора е направено искане за привличане на Д. Ю. А. като трето
лице – помагач, което се основава на обстоятелствата, че той е съпричинил
смъртта на близкия на ищците, заедно с ответника Г. И., т.е. особения
1
представител се позовава на солидарната отговорност между ответника и
третото лице за вредите, причинени в резултат на смъртта на В. Г. Б..
Искането е направено в срок и е основателно. Солидарната отговорност
на двамата осъдени за причинената смърт на близкия на ищците произтича от
разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, а интересът от встъпване на другия
съизвършител, респективно - за неговото привличане от ответника по реда на
чл.219 ГПК, се обосновава с приложението на чл.127 ЗЗД в техните вътрешни
правоотношения.
Обратен иск срещу третото лице не е предявен, като срокът това да бъде
сторено е едновременно с привличането, т. е. за ответника е бил изтекъл към
момента на насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Възраженията, направени в отговора са следните: за съпричиняване от
страна на пострадалия, което щяло на бъде конкретизирано след евентуално
събиране на доказателства в смисъл дали той е предизвикал конфликта или е
нарушил други норми на поведение, за изтекла погасителна давност по
отношение на главницата и на лихвите и за присъждане на по-малък размер на
обезщетенията, като се твърди, че при приложението на чл.52 ЗЗД съдът
следва да вземе предвид, че смъртта е причинена по непредпазливост, както и
– тежестта, характера, продължителността и интензитета та конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената съдебна практика.
Не оспорва, че ищците попадат в кръга от лицата, имащи право на
обезщетение за имуществени вреди от смъртта на В. Б., но се твърди, че
„тяхната заинтересованост за пострадалия се е увеличила след смъртта му“,
което ответната страна щяла да докаже с доказателствата от наказателното
дело.
Също така се твърди, че емоционалната близост на всеки от ищците с
пострадалия не била еднаква, и на тази плоскост се налагало да се реши
въпросът доколко се касаело за „реализирани болки и страдания, за които
ответникът дължи репариране“.
Въвежда се и искане за разпределяне отговорността между
причинителите на вредите по справедливост, като се твърди, че приносът на
2
ответника бил по-малък, в сравнение с този на третото лице Д. Ю. А..При
липса на предявен обратен иск от ответника срещу третото лице-помагач,
съдът прие това възражение за неотносимо към предмета на разглеждания
спор между него и ищеца, доколкото, посредния има право да претендира
срещу всеки от съпричителите обезщетението за вредите от деликта в пълен
размер, а разпределянето на отговорността помежду им е извън предмета на
иска по чл.45 ЗЗД.
След преценка на събраните доказателства и обсъждане доводите и
възраженията на страните, съдът приема следното:
Ищците са от кръга на близките на В. Г. Б. чиято смърт е причинена по
непредпазливост, в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда от
ответника Г. М. И. и съизвършителят му Д. Ю. А.. Извършването на деянието,
представляващо престъпление по чл.124, ал.1, предл. 1 от НК, неговата
противоправност и виновното поведение на ответника, като един от
съизвършителите му, са установени с присъда на наказателния съд №
26007/25.10.2022 г. по НОХД №374/2020 г. на ОС-Пазарджик, която е влязла в
сила на 25.03.2023 г., която е приета като писмено доказателство. Тази
присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от
деянието, по отношение на изброените в чл.300 ГПК факти, които са в тежест
за доказване от ищците, претендиращи обезщетение във връзка със смъртта на
техния близък. Ето защо по отношение на извършването на увреждащите
действия от страна на ответника, както и – за противоправността на деянието
му, не беше нужно да се събират други доказателства. Вината му същото е
безспорно установено с влязлата в сила осъдителна присъда. Отговорността
на двамата съизвършители на престъплението е солидарна /чл.53 ЗЗД/, поради
което иск за пълното обезщететяване на вредите може да се предяви срещу
всеки един от тях и в този процес на ищците не могат да се противопоставят
възражения, произтичащи от вътрешните правоотношения между
солидарните длъжници и по-конкретно – за това че ответникът е имал по-
малък принос за причиняване смъртта на техния близък.
Ищците остана да докажат, че се претърпени неимуществени вреди,
наличието на причинна връзка между тях и виновното противоправно
поведение на ответника, както и активната си материално правна легитимация
по предявените искове, т. е. че са от кръга на лицата имащи право на
3
обезщетение поради причинената от деликт смърт на В. Г. Б..
Съпружеската връзка на убития с М. Б. и това, че останалите ищци са
негови деца, се установи с представеното у-ние за наследници /л.24 от делото/,
поради което безспорно имат право да получат обезщетение за смъртта на своя
близък, след като от изрично изброените лица в Постановление № 4 от
25.05.1961 год., Пленум на ВС.
С показания на тримата свидетели – Б., А. и Н., се установи, че в
семейството на покойния В. Б. преди смъртта му е имало съвсем тривиални
отношения. Живеели са всички заедно до смъртта му. Всеки е работил,
каквото е можел и са имали общ бюджет. Не споменават за конфликти,
раздели или отчуждение между съпрузите, въпреки че В. Б. „пиел“, дори
„пиел много“, според свидетелката Б.. Според показанията, той давал
спечелените пари на жена си, грижел се за децата и се отнасял еднакво с
всички тях. Празнували заедно всички празници.
Логично, с оглед съществувалите нормални и спокойни отношения в дома
им, смъртта на В. Б., е разстроила всички от семейството. Плачели, мъчно им
било, ходили на гробищата и продължавали да страдат, въпреки изминалите
години.
Не се установи някое от децата на покойния да е имал по-силна
привързаност към баща им, нито липсата му да се преживяла по-тежко от
някой от тях поради каквито и да било обстоятелства.
При определяне размера на обезщетението за всеки от ищците следва да
се спази принципът за справедливост, прокламиран от чл.52 ЗЗД и да се
вземат предвид конкретни обстоятелства, свързани с интензитета,
продължителността и характера на неблагоприятното въздействие, което
смъртта на близкия им човек е оказала върху тяхната психо-емоционална
сфера.
Към момента на причиняване на смъртта му, В. Б. е бил на 53 г., а
съпругата му – на 52 г., което ще рече, че твърде преждевременно и
неочаквано е била прекъсната тяхната съпружеска връзка и жената е била
лишена от своя партньор и баща на децата им. Освен присъствието на най-
близкия й човек до себе си, М. Б. е лишена и от мъжа, който според
показанията на свидетелите е осигурявал, според възможностите си,
4
постоянни доходи за издръжка на домакинството, с което в бъдеще тя ще
трябва да се справя сама.
Имайки предвид именно младата възраст, в която ищцата М. Б. губи
съпруга си и тежкото отражение в емоционален и финансово-икономически
план на тази загуба върху нея, съдът счита, че претендираното парично
обезщетение от 100 000 лв. би било справедливо. Искът и следва да се уважи
в пълен размер, заедно със законната лихва от 09.10.2019 г., коята е безспорно
установената дата на деликта.
Тримата сина и дъщерята на покойния В. Б. са отдавна пълнолетни,
всички вече на възраст между 30 и 40 години. За Г. Б. се споменава в
свидетелските показания, че има жена. Фамилното име на дъщерята А. е
променено на И. и тя живее на различен адрес, което предполага, че е
омъжена. Останалите, независимо дали са обвързани или – не и дали
продължават да живеят в бащиния си дом, отдавна са достигнали възрастта, на
която би следвало да имат свой социален живот, отделен от този на
семейството, в което са родени и израснали, както и – да са си осигурили
финансова независимост от родителите. Не се споменава някой да има
здравословни проблеми, поради които да се нуждае от специални грижи и по-
голяма подкрепа от своите близки.
Поради това, колкото и да им е мъчно за техния баща и да страдат заради
преждевременната му загуба, обезщетението, което би следвало да им се
определи при спазване на чл.52 ЗЗД според съда е по-ниско от
претендираното. На всеки от ищците А. И., Г., О. и Щ. Б.и ответникът следва
да заплати по 60 000 лв., като за разликата до 80 000 лв. исковете следва да
бъдат отхвърлени. Тези обезщетения се дължат също заедно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 09.10.2019 г.
Възражението за давност е неоснователно, тъй като деликта е извършен
на 09.10.2019 г., а исковата молба е подадена през 2024 г. на същата дата, т. е. в
последния ден от 5-годишния давностен срок.
Възражението да съпричиняване, направено от особения представител
на ответника, остана неконкретизирано и след събиране на допуснатите от
съда доказателства. Не се посочиха обстоятелства във връзка с конкретно
поведение на пострадалия В. Б., което да е допринесло за настъпване на
вредите. А за да се произнесе по възражение за намаляване размера на
5
обезщетението на чл.51,ал.2 ЗЗД пред съда следва да са направени конкретни
твърдения във връзка с приноса на пострадалото лице. Такива твърдения
особения представител не направи до приключване на последното заседание
по делото, след като бяха събрани и гласните доказателства, нито – в
представената в срок писмена защита.
Все пак, доколкото възражението за съпричиняване е заявено, макар и
най-общо в отговора на исковата молба, следва да се отбележи, че не се
събраха доказателства убедителни доказателства, пострадалият обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване. Приносът на пострадалия следва да е
конкретно установен, а не – да се предполага, поради което показанията на св.
Б.: „Знам, че В. отиде да краде дини на полето и разбрахме, че там може би са
го били и затова почина.“, не са достатъчни, за да установят конкретно
поведение на В. Б., което да е създало предпоставка за настъпване на смъртта
му, в следствие на нанесената тежка телесна повреда от двамата извършители.
Също така в конкретния случай престъплението, за което е постановената
присъдата, не обхваща поведение на пострадалия, като елемент от
фактическия си състав, поради което тази присъда не може да служи като
доказателство за твърдяното с възражение в гражданския процес
съпричиняване.
Петимата ищци са платили на пълномощника си по делото общо
възнаграждение от 5 000 лв., част от които разноски следва да им бъдат
заплатени от ответника, съразмерно на уважената част от исковете и до размер
от 4 047,60 лв.
На осн. чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на съда държавната такса върху уважената част от исковете, която е 13
600 лв., както – разноските за възнаграждение на назначения му особен
представител до размера от 9 714,29 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ул. ***,
6
представляван от назначения му особен представител адвокат А. Ч., да
заплати обезщетения за неимуществени вреди, в резултат от причинената
на 09.10.2019 г. смърт на В. Г. Б. ЕГН **********, както следва: на
ответницата М. М. Б., ЕГН ********** от гр.П., ***, в размер на 100 000
лв., заедно със законната лихва от 09.10.2025 г. до окончателното плащане и
на ответниците: А. В. И., ЕГН ********** от гр.П., ***, Г. В. Б., ЕГН
********** от гр.П., ***, О. В. Б., ЕГН ********** от гр.П., *** и Щ. В. Б.,
ЕГН ********** от гр.П., *** - по 60 000 лв. на всеки от тях, заедно със
законната лихва от 09.10.2025 г. до окончателното плащане.
Осъжда Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ул. *** да заплати на
ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.
на М. М. Б., ЕГН ********** от гр.П., ***, и по 761,90 лв. - на А. В. И., ЕГН
********** от гр.П., ***, Г. В. Б., ЕГН ********** от гр.П., ***, О. В. Б.,
ЕГН ********** от гр.П., *** и Щ. В. Б., ЕГН ********** от гр.П., ***.
Осъжда Г. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Д., ул. *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд: 13 600 лв.–държавна такса и 9 714,29 лв. - разноски за
възнаграждение на назначения му особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7