Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 02.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 05.02.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 7869 по описа на
съда за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Ищецът „Т.П.” ЕАД е
предявил против З.Д.П. и М.Д.А., с искане да се признае за установено, че всеки
един от ответниците, при условията на разделност, дължат сумите от по
497.62лв., от които 426.85лв. - главница, представляваща стойността на
потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014г. до
30.04.2017г., 70.77лв. – лихва за периода от 02.09.2014г. до 02.08.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 14.08.2017г. по ч.гр.д. № 6142/2017г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за тези суми и по
образуваното ч.гр.д. № 6142/2017г. на ПлРС, съдът е уважил заявлението и е
издал заповед за изпълнение, и в срока по чл. 414 от ГПК, длъжниците са подали
възражения. ПлРС е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът
твърди, че ответниците са собственици / ползватели на топлинна енергия и че тя
не е заплатена за техен топлоснабден имот, намиращ се на адрес: гр. ***.
Твърди, че са публикувани общите условия за договора за доставка на топлоенергия
съгласно изискванията на ЗЕ. Претендират се разноски.
Ответникът З.Д.П. твърди, че искът е допустим, но неоснователен,
заявява, че между страните липсва индивидуален договор, счита, че при наличие
на разпоредбата на чл. 62 от ЗЗП е неприложима разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ,
т.к. се касае за непотърсена услуга. Счита, че отчетите се извършват от уреди,
които не установяват количеството доставена и индивидуално потребена енергия.
Оспорва показанията във фактурите и начислените суми за ТЕ. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Ответникът М.Д.А.
твърди, че живее на адреса, но в ап. 5, ет. 2, а от посочения в и.м. апартамент
има ½ ид.ч. от наследството на баща си, но от 22.06.1993г. няма достъп
до него, патронът е сменен и дори му се дължи обезщетение за това, присъдено по
гр.д. 8434/2011г. на ПлРС. Счита, че за ползваната ТЕ, задължение имат другите
съсобственици, които живеят там, а той отговаря за задълженията на ап. 5. Моли
съда за справедливо решение. Сочи, че е в затруднено материално положение, в
сравнение с другата ответница.
Третото лице-помагач
- „***, не взема становище по делото.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 6142/2017г.
по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е депозирал на 14.08.2017г. пред
ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу ответниците З.Д.П. и М.Д.А. за следните суми – по 535,07 лв. – главница,
представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2014 год. - 30.04.2017 год.; по 107,50 лв. - лихва върху главницата за
периода от 05.03.2014 г. – 02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на молбата – 14.08.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 12,85 лв. държавна такса и 25 лв. юрисконсултско възнаграждение, за
всеки един от двамата длъжника. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 4101/21.8.2017г., възразена в
срок и от двамата длъжници. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на 18.09.2017г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжниците.
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 06.10.2017г., поради
което съдът го приема за допустим.
В подкрепа на
твърденията на ищеца, че ответниците са собственици на топлофициран недвижим
имот, находящ се в град ***, по делото са представени два броя съобщения от
Община – Плевен за дължими данъци и такси от двамата ответници. В съобщенията
за дължими данъци за 2017 г. на ответника М.Д.А., се установява, че процесното
жилище е декларирано от него пред общината с декларация от 26.05.1998 г. От
съобщението до другия ответник - З.Д.П. за дължими данъци и такси за 2017 г.,
се установява, че и тази ответница е декларирала собственост върху имота пред
общината на 26.05.1998 г. По делото обаче е прието гр.д.№ 8434 от 2011 г. на
ПлРС ведно с приложените въззивно гражданско дело № 114 от 2013 г. на ПлОС и
гр.д.№ 832 от 2014 г. на ВКС, в които дела са налице данни за собственост върху
имота, различна от декларираната. В решенията по посочените дела, които са
водени между ответника М.А. – като ищец, и З.Д.П. - като ответник, и трето за
настоящето дело лице - П. К. П., също
като ответник, по иск с правно основание чл.59, ал.1 за обезщетение за ползване
на ½ ид.част от процесния апартамент на ***, е посочено, че към датата
на устните състезания в първата инстанция - 17.10.2012 г., ЖСК „***“, в която
се намира процесния имот, не е прекратена и нейните членове не са снабдени с
нотариални актове за разпределените им имоти, както и че сградата не е въведена
в експлоатация. Прието е по делото, че двамата ответници - З.П. и П. П., са
ползвали имота за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г. и са лишили от
ползването му ответника по настоящето дело - М.Д.А.. Поради тази причина е и
присъдено обезщетение в полза на М.Д.А. за лишаване от ползването на ½
ид.част от имота.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ***на потребители в гр. ***, от които се установява какви са
общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна
енергия в гр. Плевен. В производството са събирани и други доказателства
относно ползваната в имота ТЕ – нейния размер и цена, изготвени са СИЕ и СТЕ,
потвърждаващи размера на исковата претенция, но не са представени
доказателства, че ЖСК „***“, в която се намира процесния имот, е прекратена и
че двамата ответници са станали собственици на недвижимия имот. Независимо, че
още през 1998 г. те са декларирали имота като свой собствен, то самата декларация
до Общината не представлява доказателство за собственост, а при наличието на
данни за непрекратена ЖСК, наличието на собственост върху конкретното жилище е
следвало да бъде доказано от ищеца при условията на пълно и пряко доказване,
каквото по делото липсва. Липсва доказване и на оспореното от ответника М.Д.А. обстоятелство, че същият е ползвател на
процесното жилище. Напротив – от приложеното гр.д.№ 8434 от 2011 г. на ПлРС, в което като доказателства са приети и
множество други решения между страните по дела за предходни периоди, се
установява, че този ответник трайно е бил лишен от ползването на жилището и то
от трето лице - П. П., който нееднократно е предявявал срещу него искове за
признаване на право на собственост именно върху това жилище. По делото е
представена и справка от третото лице - помагач
„***за потребление за абонатен № 25446, която се установява потреблението
на ТЕ за процесния период, но в тази справка като потребител е посочено друго
лице, различно от ответниците, а именно - П. К. П..
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
За успешното
провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: воденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; че етажната собственост на
посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***, съответно, че
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, т.е. че е собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сградата, качеството си на кредитор
спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането, както и размера на
задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на
начислената топлоенергия - по количество и качество. Доказа се по делото, че в
полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок са постъпили възражения и
впоследствие в срок е предявен установителен иск. Недоказано по делото обаче остано
обстоятелството дали ответниците са потребители по смисъла на ЗЕ на топлинна
енергия. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване ( в този смисъл
– Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съгласно
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В
настоящия случай ищецът не установи по безспорен начин, че ответниците са
собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния недвижим
имот. Установи се от приложеното дело, че до края на 2012г. ЖСК „***“ не е прекратена, а ответниците са били само
наследници на починал член-кооператор. Прекратяване на кооперацията или
конкретно - снабдяване на ответниците с нотариален акт за периода след 2012г.
до момента, в който период попада и претенцията за ползвана ТЕ, по делото не се
доказа. Само въз основа на разпределителен протокол, какъвто не е представен по
делото, но е обсъждан като съществуващ в гр.д.№ 8434 от 2011 г. на ПлРС,
ответниците, в качеството им на член-кооператори, не са могли да придобият
право на собственост върху имота (в този смисъл ТР № 44 от 05.06.1975 г. на
ОСГК на ВС), а собственик е останала ЖСК. Ответниците, като член-кооператори
имат само неимуществени права и дори да са упражнявали фактическа власт върху
определения за тях обект, то те са само държатели до момента, в който им бъде
издаден нот. акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. От момента на издаването на
констативен нот. акт по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК, ЖСК губи правото на собственост върху
съответния обект и той преминава в собственост на член-кооператора, независимо
дали ЖСК ще се прекрати, т.е. дали всички член-кооператори ще се снабдят с
документ за собственост, съгласно чл. 35, ал. 3 ЗЖСК (в този смисъл Решение №
527 от 16.06.2010 г. на ВКС, I г.о.). В настоящия случай не се доказа ответниците,
независимо от декларирането на собственост, да са се снабдили все още с
нотариален акт за процесния имот, поради което задължен към ищеца за доставена
за този имот топлинна енергия е неговия собственик към същия момент, а именно ЖСК
„***“. Това е така, т.к. носител на задължението за плащане на топлинна енергия
е потребителя на такава, а както вече беше отбелязано разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, сочи като потребители всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване, т.е. действащата нормативна уредба урежда като потребител,
съответно носител на задължението за заплащане на ползваната енергия,
собственикът на имота, какъвто през процесния период ответниците не са били/ в
т.см. Решение №504/13.10.2011 г. по в.гр.д. №589/2011 г. на ПлОС/. С цел
пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че ищецът не представи дори
доказателства, някой от ответниците да е подал молба да се присъедини към
топлопреносната мрежа на „***, което щеше да бъде индиция, че същият се е
съгласил да ползва и потребява топлинна енергия. Напротив – като потребител/
абонат на жилището е посочено съвсем друго лице, различно от двамата ответници
по делото.
Ето защо при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, съдът приема че между страните не съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, не е налице пасивна материалноправна легитимация на ответниците и
те не дължат на ищеца претендираната главница, а при липса на главно вземание –
и на обезщетението за забава в размер на законната лихва, като акцесорно
вземане.
Поради изложеното, исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Съдът не следва да обсъжда останалите
доказателства по делото, предвид факта, че не се доказва по безспорен начин, че
ответниците са потребители на ТЕ в качеството си на собственици или ползватели на
процесния топлоснабден имот, и именно в това си качество дължат заплащане на ТЕ
на ищеца за процесния период.
С оглед изхода на
спора, и доколкото ответника М.Д.А. не е претендирали присъждане на разноски,
такива не следва да му се присъждат. Ответницата З.Д.П. е претендирала
разноски, като доказана по делото е само сумата от 120.00лв. – депозит за
изготвяне на заключение на СТЕ, и тази сума следва да ѝ бъде присъдена.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., искове с правно основание чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че З.Д.П. с ЕГН **********, и М.Д.А. с
ЕГН **********, дължат на „Т.П.“ ЕАД ЕИК *********, всеки един от тях, при
условията на разделност, сумите от по 497.62лв., от които 426.85лв. - главница,
представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.07.2014г. до 30.04.2017г., 70.77лв. – лихва за периода от
02.09.2014г. до 02.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 14.08.2017г. по ч.гр.д. №
6142/2017г. по описа на ПлРС, до окончателното изплащане на вземането, както и
направените в заповедното производство разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78 ал. 3 от ГПК, „Т.П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В., да заплати на З.Д.П. с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 120.00лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца ***.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: