Р
Е Ш Е
Н И Е
№631
гр.
Хасково, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 554 по описа на Административен
съд - Хасково за
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „ЕВРОТЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Я.Е.П., подадена чрез
пълномощник – адв.С.Ж., срещу Решение с рег.№ 32-157609/19.05.2021 г., към MRN 21BG002002047906R9/12.04.2021 г.
на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение. Твърди се, че за да пристъпят към определяне на по-висока стойност,
митническите органи трябвало да обосноват наличието на съмнения относно
достоверността на митническата стойност и после да докажат, че са спазили
процедурата по нейното увеличаване. В случая в оспореното решение пространно
място било отделено на описание на така наречените „справедливи цени“,
извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години, но същите не можело да
бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали в дефиницията
„митническа стойност“, дадена в чл. 70 и 74 от Митническия кодекс на Съюза. В
допълнение към изложеното, следвало да се има предвид, че съобразно изложената
информация в таблицата на решението на стр. 4, било видно, че държави като
Румъния, Испания и Словения били с по-ниски средни стойности за този тарифен
номер, а цената във Великобритания била съвсем близка до цената в България,
поради което неоснователно било позоваването на тези средни стойности, като се
имало предвид, че посочената цена в решението като „справедлива стойност“ била
средното аритметично между стойностите на всички държави-членки на ЕС.
От друга страна, в оспорения акт административният орган се
позовал на решение по дело № 291/15 на СЕС, но в същото ставало дума за
договорна стойност, която била необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В тази
връзка, в решението нямало изложени мотиви относно изчислена
средностатистическа стойност на покупните цени на сходни стоки и доказателства
за това, че справедливите цени касаели „сходни стоки“. Най-важното от мотивите
на административния орган, касаещи съмненията му, било записаното в решението,
че „основателни съмнения можело да съществуват конкретно, когато декларираната
стойност е по-ниска от определената рискова прагова стойност“. Единственият
извод, който можело да се направи от текста, бил, че определената рискова
прагова стойност, изчислена на базата на тези „справедливи цени“, всъщност
представлявала минимална митническа стойност. Отбелязва се, че не съществува
нормативен акт, който да определя тези рискови прагови стойности.
В случая трябвало да се обърне внимание, че решението било
издадено на основание чл. 74, параграф 3 от МК, тоест твърдяло се, че няма
данни за сходни стоки В същото време в решението се казвало, че чл. 74,
параграф 2, б. „б“ от МК не можел да се приложи, тъй като не били намерени
стойности от други вносители, които „да не са необичайни ниски“. С оглед
горното, можело да се направи категоричен извод, че решението има противоречиви
мотиви, доколкото, от една страна, се твърдяло, че с оглед наличните данни,
процесните стоки имат значително по-ниска стойност от средностатистическия
размер на „сходни стоки“, а, от друга - че няма данни за сходни стоки, с които
да бъде сравнена процесната стока. Отделно от това се казвало, че чл. 74,
параграф 2, б. „б“ от МК не можело да се приложи, тъй като нямало данни за
митнически стойности от внос на трети лица, които да не били необичайно ниски.
Последното, по аргумент за противното, означавало, че има стойности на трети
лица, но поради това, че били необичайно ниски, били неприемливи за митницата.
Горното влизало в противоречие с чл. 141, параграф 3 от Регламент
за изпълнение 2015/2447 на ЕС, според който, в случай, че се намерят повече от
една договорна стойност на сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската
от тях. Видно от текста на разпоредбата било, че законът не правел разлика
между цени, които са необичайно ниски или не са. Разпоредбата била императивна
и касаела договорни стойности, без да има значение дали са необичайно ниски или
не са. Във връзка с изложеното, възниквал и въпросът как била определена като
стойност тази „справедлива цена“, тъй като не било достатъчно да има дефиниция
в закона, а трябвало да бъдат посочени конкретни стойности за всеки отделен
артикул и в кой нормативен акт били записани тези стойности. По отношение
цитираната система „TНESEUS“ следвало да се има предвид, че нямало достъп до
тази информация на официалния сайт, нито имало заповед, която да определя тези
стойности.
На следващо място, се твърди, че дружеството жалбоподател
представило всички необходими документи, но митницата не извършила проверка в
счетоводството му.
Счита се, че митническите органи трябвало да прилагат
последователно методите, предвидени в чл. 74, параграф 2, и само ако не
откриели договорени стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно
количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е формирана,
след като са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, можело
да се премине към определяне на стойност по чл. 74, параграф 3 от Митническия
кодекс. Именно това условие не било спазено, тъй като имало събрани по делото
писмени доказателства за наличен внос на идентични или сходни стоки на
територията на страната, за което говорел и текстът на самото решение, в
страница 5 от което било записано, че били намерени такива стойности, но понеже
били необичайно ниски, затова били отхвърлени. В същото време чл. 141, параграф
3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС постановявал, че когато се намери
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се прилагала
най-ниската от тях. Подчертава се, че органите нямали право на изборност кое
правило да приложат. След като имало налични стойности на „идентични“ или
„сходни стоки“ по смисъла на Митническия кодекс, те нямали право да преминават
към определяне на стойността по следващ способ - чл. 74, параграф 3 от
Митническия кодекс, под претекст, че стойността на „сходните стоки“, внесени от
трети лица, била ниска. Това представлявало нарушение на правилата за
определяне на митническата стойност и по своята същност определяло тези
„справедливи цени“ като минимални митнически стойности, което било абсолютно
забранено от чл. 144 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. От друга
страна, не било ясно защо административният орган пристъпил към определяне на
митническата стойност по чл. 74, параграф 3 от Митнически кодекс, тъй като жалбоподателят
представил на митническите органи фактура, платежни документи за заплащане
цената на стоките, фактура за транспортните разходи до страната, с което
доказал декларираната митническа стойност.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се
присъдят деловодни разноски. Допълнителни съображения се излагат в писмени
бележки.
Ответникът - Директор на Териториална дирекция „Митница Варна“ при
Агенция „Митници“ (към датата на образуване на делото „Северна морска“ към
Агенция „Митници“), чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
писмено становище, претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на заплатения от дружеството жалбоподател адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2021 г. във връзка с осъществен внос на стоки жалбоподателят
„ЕВРОТЕКС” ЕООД *, чрез представителя си „ЕС–ПИ КОНСУЛТ“ ООД декларира с
Митническа декларация MRN № 21BG002002047906R9 (л. 53) под режим „допускане за
свободно обращение“ пристигнали с морски транспорт, с държава на
изпращане/износ – Пакистан и държава на получаване България, местонахождение на
стоките Варна запад, стоки – 1 брой, колети 536 броя, бруто тегло 13 400 кг, нето
тегло 13
293 кг, на обща фактурна стойност 18 412.59
USD, при валутен курс 1.65398 лева за 1 USD, с изпращач/износител „САЗТЕКС ПВТ“,
*, и получател „Евротекс” ЕООД,*. В декларацията е направено
описание на стоката, като „употребявани дрехи“, с тарифен код 6309 00 00 00.
Във връзка с вноса, до управителя на „Евротекс” ЕООД е изпратено
писмо изх.№ 32-116360/12.04.2021 г. (л. 42) от началника на МП (Митнически
пункт) Пристанище Варна Запад, с което същият се уведомява, че за нуждите на
допълнителната проверка на митническа декларация MRN № 21BG002002047906R9,
съгласно чл. 188 „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 140, пар. 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, поради съмнения относно декларираната стойност на
стоката, следва в 7-дневен срок от връчване на писмото да представи подробно
изброени документи и информация, в подкрепа на декларираната митническа
стойност.
Като приложения към писмо № 32 - 123728 от
16.04.2021 г. (л. 27), от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД са били
представени част от исканите документи и информация. Приложено е извлечение от банкова сметка, ***а на сметка 401 Доставчици.
От Началника на МП „Варна запад“ при ТД „Северна морска“ до
Началника на отдел „Митническа дейност“, ТД „Северна морска“ е била адресирана
Служебна бележка - л. 26, относно активиран рисков профил с № 9025-11/1182020
за определяне на митническа стойност по митническа декларация MRN № 21BG002002047906R9.
До „Евротекс“ ЕООД е изпратено писмо рег.№ 32-133709/26.04.2021 г.
(л. 44) от Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което, в
съответствие с нормата на чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
вр. чл. 8 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г.
за допълнение на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия
кодекс на Съюза, управителят на дружеството е бил уведомен за мотивите, на
които ще се основава решението на митническия орган относно митническа
декларация MRN № 21BG002002047906R9. В писмото се сочи, че митническите органи
не приемат така декларираната митническа стойност на стоката по декларацията.
Налице били съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност и
нямало категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане
цена на стоката. След извършен сравнителен анализ се установило, че за периода
от юни 2019 г. до февруари 2020 г. „Евротекс“ регулярно внасяло стока
„употребявани дрехи“ от Пакистан в приблизително същото количество и били
декларирани по-високи стойности за стоката. Декларираната митническа стойност в
случая била ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническа
стойност при сходни стоки в ЕС. Породените съмнения не отпаднали и след
представянето на допълнителни документи от дружеството вносител, поради което
митническата стойност не следвало да се определи по метода на договорната
стойност. Съгласно писмото, на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза, е определена нова митническа стойност за стоката в общ размер
на 53 039.07 лева. На основание чл. 101 от цитирания регламент и чл. 54,
ал. 1 от ЗДДС по декларацията възниквало задължение за допълнително заплащане
на държавни вземания в размер на 953.64 лева – мито, и 3 789.39 лева –
ДДС. С писмото, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, дружеството се уведомява за
започване на административното производство, като на основание чл. 22, параграф
6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 му се предоставя възможност за изразяване на
становище по посочените мотиви в тридесетдневен срок от получаване на писмото.
Писмо рег.№ 32-133709/26.04.2021 г.е било получено от „Евротекс“
ЕООД, видно от известието за доставяне на 29.04.2021 г. (л. 25).
Под вх.№ 32-143810/07.05.2021 г. (л.
23) е регистриран подаден от управителя на „Евротекс“ ЕООД до Директора на ТД
„Северна морска“ писмен отговор. В писмото са изложени аргументи за неправилно
формирана от митническите органи
митническа стойност на стоките. Изразено е несъгласие със започналото
производство по издаване на решение за увеличаване на митническата стойност на
внесените стоки, тъй като дружеството декларирало правилно стойността, съгласно
договореното и платеното за стоките.
С процесното Решение към MRN № 21BG002002047906R9 от 12.04.2021
г., с рег.№ 32-157609/19.05.2021 г., подписано от Директора на Териториална
дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“, на основание чл. 84, ал. 1, т.
1 от ЗМ, във връзка чл. 66в от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1,
вр. чл. 85, пар. 1, вр.чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, се отказва за приемане
митническата стойност на стока № 1 по митническа декларация MRN № 21BG002002047906R9
от 12.04.2021 г. и се определя митническа стойност на тази стока в размер на 53
039.07 лева, представляваща 3.99 лв./кг. Като база за формиране на митническата
стойност на стоката е посочена митническа декларация MД № 20BG002002030003R7 от
22.05.2020 г. Разпоредено е да се коригира митническата декларация в
определените части, да се вземе под отчет начисления с решението размер на
държавните вземания – мита 1 857.43 лв. и ДДС – 7 536.08 лв., които били
заплатени, съответно са установени за досъбиране от длъжника „Евротекс“ ЕООД
мита в размер на 953.64 лв. и ДДС – 3 789.39 лв., ведно с лихва за забава. За
дата на възникване на митническото задължение е определена датата 12.04.2021 г.
С писмо рег.№ 32-157852/20.05.2021 г. на Директора на ТД „Северна
морска“ (л. 14), Решение рег.№ 32-157609/19.05.2021 г. е изпратено до „ЕВРОТЕКС“
ЕООД *, и видно от Известие за доставяне на „Български пощи“,
писмото е получено от адресата си срещу подпис на 21.05.2021 г.
Жалбата срещу Решението е подадена на 03.06.2021 г. с куриер, чрез
ТД „Северна морска“, където е регистрирана под вх.№ 32-174564 от 03.06.2021 г.
По искане на представляващия оспорващото дружество по делото бе
назначена съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на поставените задачи вещото
лице Л.Й. заключава, че платената цена от дружеството за процесните стоки е 18 412.59
USD. Други подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена към митническата
декларация, не се установили.
Плащането било извършено от банкова сметка *** „Райфайзенбанк“ ЕАД
на 16.02.2021 г. в размер на 18 412.59 USD по сметка на доставчика „SAZTEX PVT“. Плащанията били отразени в
счетоводните регистри на жалбоподателя, потвърдено от наличните по делото суифт
и банково извлечение.
В процесната фактура се сочила цената на стоката в размер на 18
412.59 USD. Тази сума била декларирана в процесната митническа декларация и се
намирала в счетоводните регистри на жалбоподателя. Следователно било налице
съответствие между платената цена на стоката и декларираната стойност по
процесната митническа декларация.
И в двете митнически декларации - 21BG002002047906R9 от 12.04.2021 г.
и 20BG002002030003R7 от 22.05.2019 г. било декларирано обобщено наименование
„Употребявани дрехи“ и тарифен код 6309 00 00 00. От данните, намиращи се
досието на процесното дело за процесната митническа декларация
21BG002002047906R9 от 12.04.2021 година и митническата декларация, използвана
от митническите органи като база -20BG002002030003R7 от 22.05.2019 г., се
установявало, че видовете стоки са: дамски и мъжки облекла, елеци, палта, блузи
и други (в процесната фактура), и дамски и мъжки панталони, блузи и други
облекла (в сравняемата фактура). Следователно, от така направения анализ, се
налагал извод, че артикулите по двете фактури, се различавали по основните
показатели и характеристики.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване на
14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството жалбоподател, и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за
основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора на Териториална дирекция
„Северна морска“ към Агенция „Митници“ (понастоящем „Митница Варна“), който
притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година
за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №
952/2013). Към датата на издаване на обжалваното решение – 12.04.2021 г.,
същият спада към митническата администрация на Република България, която
отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството
на орган, оправомощен, съгласно националното законодателство, да прилага
определени митнически законодателни разпоредби. В чл. 19, ал. 1 от ЗМ изрично е
предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се
издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални
дирекции, а според ал. 7 на същия член, решения, взети без предварително заявление,
се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали
фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е
предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД
във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството
жалбоподател и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като,
съгласно чл. 56 от ЗДДС, начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва
от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение, то актът е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган.
Решението е валидно, издадено по прилагане на митническите
разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява
административен акт, който на основание чл. 220, ал. 1 от ЗМ подлежи на
обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени
фактически и правни основания за издаването му. Като фактическо основание
административният орган е посочил установеното от него обстоятелство, че на 12.04.2021
г. дружеството вносител „Евротекс“ ЕООД е декларирало на режим „допускане до
свободно обращение“ дрехи втора употреба, 536 колета, 13 400 кг бруто тегло, 13
293 кг нето тегло, държава на износ Пакистан, деклариран произход Пакистан,
условие на доставка FOB Варна. Отбелязано е, че към митническата декларация за
допускане за свободно обращение са приложени: търговска фактура №
ЕХР/009/2021-ЕТЕХ от 10.02.2021 г., опаковъчен лист, коносамент №
HLCUKHI201136466, застрахователна полица, сертификат за фумигация, фактури №
**********, **********/08.04.2021 г. за транспортни разходи, разходи по
доставката и документация на контейнер, фактура № 3490/08.04.2021 г. за
изготвяне на митнически документи, пълномощно. Посочено е, че стоката попада в
Списъка на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз,
утвърден със Заповед № ЗМФ-30/14.01.2020 г. на Министъра на финансите, на
основание чл. 66в от ЗМ (в сила от 01.01.2020 г.) В акта е записано, че е била
извършена митническа проверка на декларираната стока. Описана е осъществената с
вносителя комуникация. Заявено е, че след извършен сравнителен анализ на база
наличната информация в митническата информационна система, е било установено,
че за периода юни 2019 г. до февруари 2020 г. „Евротекс“ ЕООД регулярно е
внасяло стока „употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото
количество и че били декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Извършен
е анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход Пакистан във всички държави членки
на ЕС за 2019 г., 2018 г. и 2017 г. и е посочено, че средностатистическата
стойност, изчислена на база вноса във всички държави членки е 8,68 лв./кг. за 2017
г., 8,90 лв./кг. за 2018 г. и 8,61 лв./кг. за 2019 г., съответно, че митническата
стойност на процесните стоки в РБългария запазва тенденцията да е най-ниска от
тази на сходни стоки в останалите държави членки. Направен е извод, че
декларираната договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е
ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при
сходни стоки в ЕС. Посочено е, че на основание този анализ и недостатъчните
документи, касаещи проверката на декларираната митническа стойност, които биха
дали категорична информация за това какви цени на стоките в пратката са били
договорени, основателно оставали съмненията относно реалността на декларираната
митническа стойност и нямало категорични доказателства за реално платената или
подлежаща на плащане цена на стоката. Посочено е, че когато истинността на
договорната стойност не може да бъде проверена, се прилагат други методи за
остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в
максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в
момента и около вноса.
Обсъдено е приложението на вторичните методи за определяне на
митническата стойност на стоките и е направен извода, че поради липсата на
данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл.
74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да
бъдат приложени за определяне на митническа стойност на стока № 1. Поради това
за определяне на митническата стойност по разглежданата митническа декларация е
приложен методът на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като
митническата стойност на внесената стока е определена на 3.99 лв./кг.
Използваната база за формиране на митническата стойност е № MRN
20BG002002030003R7/22.05.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема, че във връзка с така определената
митническа стойност на стоката е необходимо да се има предвид следното:
В член 69, Дял II, Глава 3 - „Стойност на стоките за митнически
цели“, от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент (ЕС) № 952/2013), е предвидено, че митническата стойност на стоките
във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки,
установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до
търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е регламентиран „метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност“, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, се коригира при необходимост”, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до
„г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се
прилага договорната стойност.
В член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са регламентирани „вторични
методи за определяне на митническата стойност“. Съгласно параграф 1, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
Правила относно „стойността на стоките за митнически цели“ са
уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 - „Неприемане на декларираните договорни стойности“ от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени подробни правила за
прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140,
„Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора
да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
Съгласно Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело
C-291/15 Hungary Kft. срещу Nemzeti Adó-és Vámhivatal
Nyugat-dunántúli Regionális Vám-és
Pénzügyőri Főigazgatósága, постановено по
преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент
(ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби
за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Общността, член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която
митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната
стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) №
2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета
от 19 декември 1996 г., когато бъде преценено, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки, при положение че митническият орган
не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата
и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство
за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в
отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни
доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната
договорна стойност на тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 е сходен по
своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така
направеното тълкуване е приложимо и в настоящата хипотеза, при която за
митническите органи е допустимо да сравняват средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки и да мотивират основателните си
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
сума, макар да не поставят под съмнение автентичността на представената като
доказателство за заплащането ѝ фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на
определянето на митническата стойност – стоки, произведени в същата държава,
които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от
15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van
Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело C-256/07 Mitsui & Co.
Deutschland, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели
да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за определяне на митническа стойност
митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да
установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена
или фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по член 140,
параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че
за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от
Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati
Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà
SpA.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на
процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на член 22,
параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия
орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите съмнения,
неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки и решението
си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса,
поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
С процесното решение административният орган е посочил, че
съмненията относно декларираната митническа стойност на стоката - „употребявани
дрехи“, произтичат от това, че декларираната ѝ договорна стойност е ниска
в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни
стоки в ЕС. Прието е наличие на невъзможност от представените документи да се
установи истинността на договорната стойност, като изводите са в насока
прилагане на други методи за остойностяване с цел определяне на митническата
стойност. Поради липсата на данни относно физически характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени, по които се продавало най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната
стока, разпоредбите на чл. 74, „употребявани дрехи“ 2, букви от „а“ до „г“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013 не можело да бъдат приложени за определяне на
митническа стойност на стока № 1.
При така изложените в решението мотиви обаче не може да бъде
проверено дали в издадения акт митническите органи са обосновали надлежно
„основателни съмнения“ относно декларираната стойност на стоките, съобразно
разпоредбата на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да
достигнат до извод за неприемане на тази декларирана договорна стойност.
В приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
дадено, е направен извод, че платената цена от дружеството за процесните стоки
е именно 18 412.59 USD. Други подлежащи на плащане суми по фактурата,
приложена към митническата декларация, не се установяват. Плащането е извършено
по банков път, отразено е в счетоводните регистри на жалбоподателя, във връзка
с което са представени неоспорени доказателства.
В констативната част на заключението е посочено също така, че от
извършения от митническите органи анализ на митническата стойност на стоки с
код по КН 6309 00 00 с произход Пакистан се установявало, че на общия ред се
сочело “EU28”, но повечето клетки били празни, тоест не във всички
държави-членки имало внос на стоки в тарифен код 6309 00 00, въпреки това на
общия ред се сочело “EU28”, което показвало, че данните от общия ред, цитирани
в обжалваното решение, се отнасяли „средностатистически“ за 28 държави-членки,
независимо, че за повечето тях не били показани данни. Вещото лице не се
съгласява и с констатацията, че вносът в България се декларирал на ниска
стойност, като в тази връзка цитира стойности от Великобритания, Испания и
Румъния, където цената била дори по-ниска. Подробно са анализирани и данните за
стоките по процесната фактура и използваната такава от митническите органи, при
което е отбелязано, че артикулите са аналогични, но с различни количества и основни
показатели за различните артикули.
Във връзка с посочената причина за неприемането на декларираната
митническа стойност, а именно „възникнали съмнения“, вещото лице отбелязва, че
не са констатирани измами или други митнически нарушения, поради което
ползването на данни от „TНESEUS“ за целите за сравняване и определяне на
митническа стойност не е приемливо. В позиция 6309 се класирали Артикули и
облекла, употребявани, а във фактурата на процесния внос били описани само
„Употребявани дрехи“ и не се сочели употребявани артикули. Не се намирали също
така и „одеяла и пътнически завивки, спално бельо и изделия за вътрешно
обзавеждане от всякакъв вид текстилни материали, всички видове обувки и шапки“,
които били включени в продуктовия код, използван от митническите органи от
системата THESEUS за анализа на митническата стойност. В анализа на
митническите органи въз основа на данните от „THESEUS“ за продуктов код
********** от Пакистан, се сочело анализирането на средни цени за стоките от
тази позиция, които се приемат като „справедливи“. След сравняване на обхвата
на артикулите в двете номенклатури (ТАРИК тарифен код 6309 00 00 и Theseus
Product code 63090000), било видно, че обхватът на артикулите в
Theseus бил значително по- широк, като там се включвали и одеяла и пътни
одеяла, домакинско бельо, артикули за вътрешно обзавеждане и други, а процесният
внос бил само за употребявани дрехи.
Заявено е още, че системата „THESEUS“ е предназначена за
експертите за борба с измамите и че се използвала главно за статистически цели
и от експертите от ОЛАФ за борба с измамите. Данните за базата от данни се
предоставяли от страните-членки и следователно били отражение на различните
пазарни условия и равнища на стандарти в отделните страни-членки на ЕС. Освен
това, видно от наименованието “Product code” и описанието на съдържанието на
код 63090000, че номенклатурата на стоките, която се използвала в „THESEUS“, не
била същата по обхват и съдържание на номенклатурата на стоките в ТАРИК, която
се използвала от митниците при извършване на митническите формалности и служела
за определяне на размер на вносно митническо задължение.
С оглед на така изложеното, настоящата инстанция приема, че заключението по ССчЕ опровергава като
неоснователно съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на
стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
В тази връзка следва да се приеме, че като немотивирано е
пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вместо на базата на договорната им
стойност, административният орган е постановил обжалваното решение в нарушение
на материалния закон. При извършване на проверка на декларираната митническа
стойност на внесените стоки, стойността не следва да бъде сравнявана с т. нар.
„справедлива цена“, извлечена от информационната система „THESEUS“ и оттам да
се стига до определяне на нова цена по методите в чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Дори да се приемат за доказани предпоставките, визирани в член 140
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността на стоките не
може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, то изложените
по-горе съображения за немотивираност на административния акт са относими и към
тази част от процесното решение, с която митническата стойност на стоките е
определена съгласно вторичния метод по член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
В оспореното решение административният орган е посочил, че за
периода от юни 2019 г. до февруари 2020 г. дружеството „ЕВРОТЕКС“ ЕООД
регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително
същото количество и били декларирани по-високи стойности за внасяната стока.
Направен е изводът, че в митническата информационна система MIS3A за оформени
митнически декларации за допускане на свободно обращение не били намерени
резултати за декларирани и приети митически стойности на сходни стоки, от други
вносители, които не били необичайно ниски. Тези установявания сочат, че
необосновано административният орган е пристъпил към определяне на митническата
стойност по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да
изчерпи този по параграф 2 от същата разпоредба, съобразявайки и предвидените в
член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Тоест
с оспореното решение митническата стойност на процесната стока е определена по
реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е налице ясна
обосновка за приложение именно на този резервен способ, като административният
орган не е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за
невъзможността за определянето ѝ по някой от предходните методи,
изключвани в установената последователност.
На следващо място, в процесния случай не е извършен и какъвто и да
било анализ на разумните способи, изискуеми от приложената норма в различните
ѝ хипотези, при което не става ясно коя от хипотезите – на буква
"а", "б", или "в" на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган е приел за относима, както и
защо митническата стойност на стоката е приета именно въз основа на стойността
по цитираната в решението декларация MRN № 20BG002002030003R7 от 22.05.2020 г. Във
връзка с последното следва да се отбележи, че в обжалваното решение не е
направен анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по
чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Не се представя информация за
характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването
на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на
търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от
дружеството стойности съществено се различават.
Във връзка с горното, съдът приема, че актът не е мотивиран, а
липсата на мотиви представлява съществено нарушение на изискванията за форма и
е самостоятелно основание за приемане на акта за незаконосъобразен, тъй като е
препятствана възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято
стойност е послужила за определяне на митническата стойност на стоката по MRN №
20BG002002030487R9.
За настоящия съдебен състав остава необяснимо и защо мотивирайки
„основателните си съмнения“ относно декларираната стойност на стоката,
митническите органи са определили новата митническа стойност на 3.99 лв./кг.
Детайлен анализ на стоките от използваната за база декларация MRN №
20BG002002030003R7 от 22.05.2020 г. не е извършен в атакувания административен
акт.
По изложените съображения, оспореното решение се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в
полза на дружеството жалбоподател следва да се присъдят поисканите и
действително извършени разноски за производството, платими от ответника.
Направени са разноски от 50 лева – внесена
държавна такса, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице и 720 лева –
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 28.05.2021 г. Във връзка със своевременно направеното възражение
от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото,
обема на доказателствените материали и извършените в хода на производството
процесуални действия.
Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал.
1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган, издател на
оспорения акт.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с рег.№
32-157609/19.05.2021 г., към MRN 21BG002002047906R9/12.04.2021 г. на Директора
на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„ЕВРОТЕКС” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: ***, направените по делото разноски в размер на 1 270 (хиляда двеста и седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: