Р
Е Ш Е Н И Е
№І-43 07.04.2021
година, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание
на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Прокурора………….
При секретаря Ани Цветанова,
като разгледа докладваното от съдия
Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 303 по
описа за 2021 година на
Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на И.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 260048/11.01.2021г., постановено по гр.д.№ 1949/2020г. по
описа на РС-Бургас, с което решение е прието,че ответникът-въззивник И.С.П. дължи на ищеца ”ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова –
Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, сумата от 248.36 лева, представляваща стойността на
консумирана електрическа енергия за периода от 17.12.2018г. до 16.01.2019г., сумата от 24.28 лева лихва за забава за периода от
05.02.2019г. до 22.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.01.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 150/24.01.2020г. на БРС по
ч.гр.дело № 410/2020г. ;присъдени са
разноски в полза на ищеца.
Във въззивната
се твърди, че по делото липсвали категорични доказателства, установяващи потребена от
ответника ел.енергия. В тази връзка
излага съображения относно СТЕ, за която твърди, че почива на
доказателства, които не били приложени по делото; счита, че било необходимо да
се извърши анализ на СТЕ и конкретно приложена по делото фактура,
както и изтъква съображения относно доказателствената сила на частните свидетелстващи документи.Моли отмяна
на обжалваното решение като неправилно.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание особения представител на
въззивника- адвокат Панайот Велков, поддържа въззивната жалба и сочи, че
основното му твърдение срещу
първоинстанционното решение е, че делото е решено възоснова на доказателства,
които не били събрани по надлежния ред.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, в който се изтъква, че съдът
правилно приел, че ответникът притежава
качеството на клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Същият е
собственик на процесния имот и съответно е налице облигационно правоотношение
между страните. По делото били
представени доказателства, подкрепящи изложеното твърдение, а ответната страна
не представила такива, които да го оборват, въпреки че го е оспорвала.От приетите по делото
доказателства се установи, че монтираният електромер на обекта отговарял на
всички технически изисквания и е функционирал, като доставеното количество
електроенергия е правилно отчетено и съответно на потребеното от обекта на
ответника.Установили се и възникналите
парични задължения и Районен съд Бургас правилно е кредитирал тези
обстоятелства при постановяване на съдебното решение, включително като е
намерил претенцията относно главница и обезщетение за забава за основателни.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното
съдебно решение в неговата цялост и отхвърлена въззивната жалба на ответника по
делото. Моли за присъждане на направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на БРС. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави само следното:
Производството е с правно
основание чл.422 ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД и е било образувано пред БРС по искова
молба на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
против И.С.П. за установяване
дължимост на сумата от
248.36 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за
периода от 17.12.2018г. до 16.01.2019г. за обект на ответника с ИТН 2504938, находящ се в
с.Кубадин, сумата от 24.28
лева лихва за периода от 05.02.2019г. до 22.01.2020г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Твърденията на ищеца са за
доставена на ответника / с
клиентки номер **********/ в процесния период от време електрическа енергия на обща стойност 248.36 лева, за което
били издадени и фактури, подробно описани в исковата молба. Плащане от страна
на ответника обаче не последвало
Ответникът чрез особения му процесуален представител е
оспорил исковете по съображения-че приложената фактура не установявала реалната доставка на ел.енергия;ответникът,
макар и единствен собственик,ответникът не бил единствен ползвател на имота.
От представен нот.акт №173,том първи,
рег.№ 1109, н.д.№ 136/2003г. е видно, че ответникът И.П. е придобил правото на собственост на
недвижим имот в с.Кубадин, Община-Средец, представляващо описано в същия
документ дворно място с построена в него едноетажна паянтова жилищна сграда.Видно
от писмо на Агенция по вписванията с изх.№ 2116/19.08.2020г., по партидата на И.С.П.
не са открити вписвания, отбелязвания и заличавания. От неоспорените от
ответника твърдения на ищеца, както и от представените по делото
заявление –декларация за започване продажба на ел.енергия и декларация
за достъп до мрежата /двата документа от 03.06.2015г./ се установява, че ответникът И.С.П. е заявил искане за „смяна на титуляр
по документи“ и за получаване на ел.енергия за
ИТН 2504938 в с.Кубадин.При това положение съдът намира за безспорно установено по
делото, че ответникът е битов клиент и потребител на електрическа енергия за битови нужди на обекта
с горепосочените ИТН и клиентски номер, а ответникът е доставчик в качеството
си на краен снабдител на електрическа
енергия по смисъла на § 1, т. 2а и т. 28а, б "а" от ДР на
ЗЕ.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза,от която се установява, че в имота има монтиран трифазен електромер през
октомври 2018г.Били са направени два
отчета през 2018г., като доставената енергия е била заплатена. На 16.01.2019г. е
направен трети отчет и е издадена фактура за 248 лева, която е незаплатена. В
съдебно заседание вещото лице е заявило, че за процесния период от време е
доставена ел.енергия, която не е заплатена; количествата на енергията са
такива, каквито са посочени в
процесната фактурата.Вещото лице
установява, че поставения на обекта електромер има всички изискуеми стикери и
пломби.
Изготвена е икономическа експертиза,която е дала
заключение, че процесната фактура № **********/23.01.2019г. е била осчетоводена в счетоводството на ищеца по
партидата на И.П.. По тази фактура не е отразено плащане. Фактурираната
ел.енергия била правилно остойностена с
единични цени по решение на КЕВР.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че заключенията по изслушаната съдебно-икономическа
експертиза и по съдебно-техническата
експертиза били изготвени въз основа на непредставени по делото документи. Всяка от експертизите
е допусната в съответствие с
изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК поради необходимост от специални
знания в съответната област на науката, включително и относно извършване на проверка
за редовно осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на ищеца и за извършване на изчисления от вещото лице относно дължимата цена за
консумирана ел.енергия и достъп до ел.мрежа; за проверка доставянето на
ел.енергия и мрежови услуги,както и тяхното количество до обекта
на ответника П..
При тези факти и като се
кредитират изцяло експертизите,
изслушани по делото, категоричният извод на
съда е, че за процесният период е
била доставена от ищеца на
ответника ел.енергия за сумата от 248.36
лева, която не е била заплатена от
ответника на падежа, поради което е
изпаднал в забава и дължи съответното мораторно обезщетение. Размерът на лихвата за забава за периода от
05.02.2019г. до 22.01.2020г., изчислен от вещото лице по СИЕ, се равнява на 24.28 лева, колкото се търси и с
исковата молба.
По изложените съображения и като споделя
изцяло мотивите на районният съд, към които на основание чл.272 ГПК въззивната
инстанция препраща, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода по делото и на
основание чл. 78,ал.8 ГПК във връзка с чл.25 от НБПП в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъди
претендираното юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Съдът констатира, че въззивникът е представляван от особен
представител,за който не е заплатен от въззиваемата страна депозит за
възнаграждение за представителство пред БОС, каквото възнаграждение на особения
представител се дължи за всяка съдебна инстанция. По тези съображения съдът определя възнаграждение за особения представител
на въззивника П. в размер на 100 лева, която сума указва на въззивника да бъде заплатена в 1-седмичен срок по депозитната сметка на
БОС.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260048/11.01.2021г., постановено по гр.д.№ 1949/2020г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА И.С.П. с ЕГН **********
да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер и Жанет Петкова
Стойчева,съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Задължава ”ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова –
Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, в 1-седмичен срок от съобщението да внесе по
сметка на БОС депозит за възнаграждение на особения представител на И.С.П. в
размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/мл.с.