Решение по дело №60615/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19073
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Любомир Илиев Игнатов
Дело: 20211110160615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 19073
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110160615 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на Н. Е. А. срещу ответника „Бул Инс“ АД.
Ищецът твърди, че на 08. 06. 2021 г., около 08, 30 часа, е управлявал мотоциклет
с предпазна каска и специална екипировка по велоалея в ., в района на кръстовището
между . и .. Тогава Б. А. Т., който управлявал лек автомобил, решил да предприеме
маневрата „десен завой“ към .. При предприемането й той нарушил правилата за
движение по пътищата, като не подал сигнал с пътепоказател и не се уверил, че няма да
създаде опасност за движещия се отдясно мотоциклет. Вследствие на нарушението
било реализирано пътнотранспортно произшествие, при което ищецът претърпял
травматични увреждания. Във връзка с тях се наложило да стори разходи за лечение, а
именно разходи за извършването на ядрено-магнитен резонанс на стойност 320 лева,
преглед при ортопед на стойност 80 лева и закупуване на ортеза на стойност 130 лева.
Признава, че е съпричинил 30 % от така претърпените имуществени вреди, тъй като се
е движел по велоалея. Иска от съда да осъди ответника, който е бил застраховал
гражданската отговорност на Б. А. Т., да му заплати обезщетение за така претърпените
имуществени вреди в размер на 371 лева. Претендира разноски. Прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че към 08. 06. 2021 г. е бил
застраховал гражданската отговорност на Б. А. Т. в качеството му на водач на
съответното моторно превозно средство. От друга страна, оспорва твърдения от ищеца
механизъм на пътнотранспортното произшествие и твърди, че то всъщност е
реализирано по изключителната вина на ищеца, който управлявал мотоциклет по
велоалея без предпазни средства (каска, наколенки, налакътници). Отрича да е имало
увредено лице от пътнотранспортното произшествие. Ако все пак ищецът е пострадал
от пътнотранспортното произшествие, то отрича сторените от него разходи за лечение
1
да са били необходими. Освен това прави евентуално възражение за съпричиняване.
Освен това оспорва иска като завишен по размер, позовавайки се на критерия по чл. 52
ЗЗД. Иска от съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, а
ответникът е направил евентуално възражение за съпричиняване с правно основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от лице с правен
интерес пред родово и местно компетентен съд и не са налице процесуални пречки за
разглеждането му.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на твърдяното
пътнотранспортно произшествие поради виновно нарушение на правилата за движение
по пътищата от Б. А. Т., претърпяването на имуществени вреди на стойност 530 лева,
наличието на причинна връзка между претърпените вреди и предизвиканото
пътнотранспортно произшествие и настъпването на изискуемостта на претендираното
застрахователно обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че Б. А. Т. няма вина за настъпването на
предполагаемото пътнотранспортно произшествие, както и че ищецът обективно е
допринесъл за настъпването на предполагаемите вреди с повече от 30 %.
Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че на 08. 06. 2021 г. гражданската отговорност на Б. А. Т. като водач на моторното
превозно средство марка и модел „Хонда Сивик“, рег. номер ., е била застрахована при
ответника, както и че ищецът е допринесъл за настъпването на имуществените вреди,
ако такива бъдат доказани, с поне 30 %.
Във връзка с механизма на настъпилото пътнотранспортно по делото са събрани
писмени доказателства, гласни доказателства и е приета съдебно-техническа
експертиза. Представен е протокол за пътнотранспортно произшествие № 1790958 от
08. 06. 2021 г., съгласно който на 08. 06. 2021 г., около 08, 30 часá, в района на
кръстовището между . и . е настъпило пътнотранспортно произшествие между лекия
автомобил марка и модел „Хонда Сивик“, рег. номер ., управляван от Б. Т., и
мотоциклет марка и модел „Ямаха ТЗР 50“, с peг. № ., управляван от ищеца. В
протокола е описано, че автомобилът се е движил по . по посока от ул. . към ул. . и на
кръстовището с бул. ., при извършване на десен завой, водачът не пропуснал и
реализирал пътнотранспортно произшествие с преминаващия от дясната му страна
мотоциклет.
От представено по делото удостоверение, издадено от СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ от 07. 07. 2021 г., се установява, че е издаден акт за установяване на
административно нарушение № 410720/08. 06. 2021 г. срещу Б. А. Т. за нарушение на
разпоредби по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и че е издадено наказателно постановление №
21-4332-0013379/30. 06. 2021 г., с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200,00 лв. по чл. 179, ал. 2 ЗДвП, което е влязло в законна сила на 27.
07. 2021 г.
Във връзка с начина на настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие бяха разпитани свидетелите Б. А. Т. и И. Б.. Свидетелят Т. споделя, че е
управлявал автомобила марка и модел „Хонда Сивик“ в натоварен трафик („страшно
задръстване“). Движел се в крайно дясната лента, като времето било ясно и нямало
2
светофар, съответно не помни да е имало и пътни знаци. Почти бил спрял заради
трафика, когато усетил удар от дясната страна откъм огледалото, където имало
велоалея. Видял, че го удря момче с мотоциклет („мотор“), което се движело по
велоалеята. Момчето и управляваният от него мотоцицклет отскочили и се озовали на
трамвайната линия. Според свидетеля мотоциклетистът носел каска, но не е сигурен
дали е носил протектори. Бил в шок от сблъсъка, но успял да се изправи сам.
Свидетелят Б., полицейски служител, споделя, че не си спомня процесното
пътнотранспортно произшествие, но потвърждава, че подписът на представения по
делото протокол за пътнотранспортно произшествие е негов.
Като доказателство по делото беше приобщено и експертно заключение по
допуснатата от съда съдебно-техническа експертиза. След като се е запознало със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, вещото лице посочва, че
механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие е следният: на 08. 06. 2021
г., около 11, 40 часá, лекият автомобил „Хонда Сивик“ се е движил по . (с посока от ул.
„Президент Линкьлн“ към ул. .). На кръстовището с ул. „Проф. С. Велинов“ водачът му
предприема маневра за завой надясно със скорост около 10 км/ч. В същото време и
същата посока, в границите на велоалеята, намираща се отдясно на платното на
движение на автомобила, се движи мотоциклетът „Ямаха ТЗР 50“ със скорост около 45
км/ч. При така описаните движения, траекториите на двете превозни средства се
пресекли и настъпил удар между тях. Вещото лице приема, че причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е поведението на водача на лекия автомобил, който
при извършването на маневрата за завой надясно не се е убедил, че зоната вдясно от
превозното средство е свободна. Посочва, че водачът на лекия автомобил е допринесъл
за настъпване на произшествието с предприемането на маневра за завой надясно, без да
се убеди, че зоната вдясно от превозното средство е свободна и няма други участници в
движението, които да пресичат траекторията му на движение. Вещото лице посочва, че
мотоциклетът е бил видим в огледалото за обратно виждане на водача на лекия
автомобил. Заявява, че водачът на мотоциклета е имал възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако не се е движил по велоалеята.
За доказване на претърпените от ищеца имуществени вреди по делото са приети
писмени доказателства, както и съдебно-медицинска експертиза. В исковата молба се
твърди, че ищецът е сторил разходи за лечение за извършването на ядрено-магнитен
резонанс на стойност 320 лева, преглед при ортопед на стойност 80 лева и закупуване
на ортеза на стойност 130 лева. Във връзка с извършените разходи по делото е
представена фактура № **********/11. 06. 2021 г. за извършен преглед по метода на
ядрено-магнитния резонанс (или магнитно-резонансна томография, понятията са
синоними) на коляно на стойност 320,00 лв., както и касов бон към нея. Представена е
фактура № 499/21. 06. 2021 г. на стойност 80,00 лв. за преглед при ортопед, както и
касов бон към нея. Представена е и фактура № **********/28. 06. 2021 г. на стойност
130,00 лв. за ортеза на коляно, както и касов бон към нея.
Във връзка с установяване на претърпените от ищеца вреди и тяхната причинна
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е приета съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице посочва, че ищецът е получил комбинирана травма по лявата
част на тялото, довела до: охлузване на предмишница в средна трета от 6,5/2,1 см.;
овално кръвонасядане в хълбочна област – от 5/7 см.; охлузване без уточнени размери
на бедро; оток с кръвонасядане в коляно без уточнени размери, с установени белези от
МРТ за прясна контузия (медуларен едем, реактивен бурсит и синовиит); контузия на
гръдния кош – без други пояснения. Вещото лице посочва, че сторените разходи са
3
направени във връзка с получените от ищеца травматични увреждания и
необходимостта от имобилизация на лявото му коляно в ортеза за 20 дни. Вещото лице
сочи, че лекуващите лекари от ВМА – София, където ищецът е бил прегледан по
спешност – ортопед, неврохирург и общ хирург, както и техните колеги, осъществили
образните изследвания на гръдния кош, прешлените, таза и крайниците на ищеца, не са
предписвали друго лечение или консултации освен назначеното в деня на прегледа –
08. 06. 2021 г, а именно – ПХО на охлузните рани, криотерапия, аналгетици при нужда
и наблюдение от общопрактикуващия лекар. Ищецът по своя инициатива е разширил
обема на медицинската диагностика и консултация с хабилитирано лице, довели до
посочените имуществени разходи в размер на 80 лв. Вещото лице сочи, че НЗОК има
разработена процедура, по която поема скъпите високоспециализирани изследвания
като ядрено-магнитния резонанс/магнитно-резонансната томография на колянната
става, както и необходимите прегледи при лекари-специалисти. Единствено
медицинските изделия за неинвалиди, като коленната ортеза на ищеца не се поема от
нея. Вещото лице посочва, че ядрено-магнитния резонанс не е бил назначен от никого,
като ищецът сам е решил да разшири обема на изследванията си. Прието да се изчака
преминаването на отока и острите явления преди извършването на ядрено-магнитния
резонанс. Въпреки това заявява, че разходите, сторени от ищеца, са сторени за всички
изброени в експертизата диагнози.
При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание то изразява
становище, че ядрено-магнитния резонанс/магнитно-резонансната томография не е
била назначена на ищеца и че той по собствена инициатива е решил да разшири обема
на изследванията въпреки липсата на спешност. Всъщност магнитно-резонансна
томография се назначава, според вещото лице, едва след спадането на отока при
условие, че субективните оплаквания продължават (около 6 месеца след
претърпяването на травмата). Нуждата от подобно изследване трябва да бъде много по-
точно конкретизирана. Експертното заключение обаче не обвързва съда и следва да
бъде обсъждано във връзка с всички събрани по делото доказателствени материали (чл.
202 ГПК). Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение (л. 27-28),
издадено от д-р Пенчо Кожухаров от 09. 06. 2021 г., пострадалият е насочен към
провеждането на „допълнителни образни изследвания и прегледи от медицински
специалисти от съответния профил“. Става въпрос за лекарска преценка, извършена
при непосредствен преглед на пациент един ден след произшествието. Тази
непосредствена преценка може да се отклонява от обичайната медицинска практика,
данни за която представи вещото лице при изслушването му в открито съдебно
заседание. Ищецът е посетил ядрено-магнитно резонансна диагностика след 09. 06.
2021 г., а именно на 11. 06. 2021 г., въз основа на нея. Освен това безспорно се
установява, че изследването е извършено именно във връзка с увреждания, настъпили
от процесното пътнотранспортно произшествие. Не е налице установена по делото
друга причина, различна от медицинската препоръка в обсъденото по-горе заключение,
поради която ищецът да се е подложил на магнитно-резонансна томография. По
изложените съображения настоящият състав счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи по делото, че сторените от него разноски за
ядрено-магнитен резонанс са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.
06. 2021 г. пътнотранспортно произшествие.
В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички
елементи от състава на непозволеното увреждане - деяние, протИ.правност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на водача на лекия автомобил
4
във вид на небрежност. Свидетелят Б. А. Т. нарушил задължението си да се увери, че с
предприемането на маневрата завой надясно няма да създаде опасност за участниците в
движението, движещи се в същата посока в съседната спрямо неговата лента за
движение велоалея и не пропуснал мотоциклетиста (ищеца), който се движел в нея (чл.
25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП). Така по небрежност той предизвикал пътнотранспортното
произшествие, което причинило на ищеца травматични увреждания. За свързаните и
произтичащи от тях медицински услуги, които съдът по вече изложените съображения
прие за необходими, ищецът е сторил разходи в размер на общо 530 лв., които
представляват претърпени от пътнотранспортното произшествие имуществени вреди.
Към момента на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на
свидетеля Т. като автомобилист е била застрахована при ответното дружество. При
това положение са налице всички елементи на правопораждащия фактически състав, т.
е. предявеният иск е основателен.
С оглед на това се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие и следва да бъде
разгледано направеното от ответника евентуално възражение за съпричиняване на
вредите от пътнотранспортното произшествие от страна на ищеца. Ищецът признава и
съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с
поведението си той обективно е допринесъл за настъпването на 30 % от претърпените
имуществени вреди, предмет на настоящото дело. Това признание на факт обаче
следва все пак да бъде обсъдено внимателно от съда във връзка с всички обстоятелства
по делото (чл. 175 ГПК). Във връзка с него съдът държи сметка също така, че е
достатъчно да се установи обективното нарушение на правила за движение по
пътищата от страна на ищеца и наличието на причинна връзка между това обективно
нарушение и настъпването на вредите. При направено възражение за съпричиняване
вината на увредения е правноирелевантна (Решение № 88 от 1962 г. по гр. дело № 83 от
1962 г. на ОСГК на ВС). Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗДвП по специално
изградени ленти и алеи се движат водачите на мотопеди, велосипеди и други
немоторни превозни средства. В конкретния случай пострадалият се е движил по
велоалея с мотоциклет в нарушение на закона. Това обстоятелство не само е признато
от ищеца в исковата молба като протИ.правно поведение, допринесло за настъпването
на вредите, но то е подкрепено и от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства – а именно показанията на свидетеля Т., протоколът от
пътнотранспортното произшествие и изготвеното въз основа на тях експертно
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза. От обективна страна е
налице и причинна връзка между извършеното от ищеца нарушение на правилата за
движение по пътищата – ако ищецът не беше управлявал мотоциклета във велоалеята,
а го беше управлявал вместо това в лентата за движение на свидетеля Т. зад неговия
автомобил, пътнотранспортното произшествие нямаше да се осъществи и вредите
нямаше да са настъпили. Нарушенията на правилата за движение по пътищата,
осъществени от ищеца и от свидетеля Т., са равноценни условия за настъпването на
произшествието и вредите от него. По отношение на степента на допринасяне съдът
приема следното. Не се доказаха твърденията на ответника за допълнителен принос за
настъпването на вредите от страна на ищеца, а именно, че той е управлявал
мотоциклета без предпазни средства. Напротив, от събраните по делото доказателства
(показанията на свидетеля Т.) се установява обратното: че ищецът е управлявал
мотоциклета с каска. С оглед на всичко изложено съдът счита, че действително е
имало съпричиняване от страна ищеца, доколкото същият е извършил протИ.правно
действие, управлявайки мотоциклет по велоалея, но степента на съпричиняване не е
по-висока от признатия от ищеца в размер на 30 %.
5
При това положение евентуалното възражение на ответника за съпричиняване е
основателно, като размера на обезщетението за претърпените от ищеца имуществени
вреди следва да бъде намален с 30 % до 371,00 лв. В настоящия случай ищецът е
предявил претенцията си като частичен иск за сумата от 371,00 лв. от общо дължима
сума в размер на 530,00 лв., поради което съдът счита, че така предявения иск следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските. При този изход на спора право на разноски има единствено
ищецът съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК,
съгласно който е заплатил следните разноски: 50,00 лв. за държавна такса, 50 лв.
депозит за призоваване на свидетел, 450 лв. депозити за съдебно-автотехническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза, или общо разноски в размер на 550,00
лв., за които е представил доказателства по делото.
Процесуалния представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
като е представен договор между страните от 11. 08. 2022 г. Той претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение с включен ДДС, като представя
доказателства по ЗДДС. Съдът намира, че следва да присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер с ДДС съгласно редкацията на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала по време към
момента на сключването на договора за правна помощ. С оглед на това на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лв. с включено ДДС за оказана безплатна правна
помощ по настоящето дело.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да
заплати на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането на ищеца Н. Е. А.,
ЕГН **********, с адрес: ., сумата в размер на 371,00 лв., предявена като частичен иск
от общо вземане в размер на 530,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за извършването на ядрено-магнитен
резонанс на стойност 320 лв., преглед при ортопед на стойност 80 лв. и закупуване на
ортеза на стойност 130 лв., причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило
на 08. 06. 2021 г., около 08, 30 часá, в ., в района на кръстовището между . и . по вина
на водача моторното превозно средство „Хонда Сивик“, рег. номер ., чиято гражданска
отговорност е била покрита от ответника „.“ АД по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва от 22. 10.
2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца Н. Е. А., ЕГН **********, с адрес: .,
сумата в размер 550,00 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
адв. В. В. О., член на Софийската адвокатска колегия със съдебен адрес: ., сумата
360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за безвъзмездна правна
помощ в първоинстанционното производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7