Номер 112115.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501703 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от М. Г. Й. , ЕГН
********** Срещу Решение № 235/29.11.2019 г. на PC Девня по гр. д. № 932/2018г. в частта,
в която са отхвърлени предявените от него искове: за неизплатено трудово възнаграждение с
правно основание чл.128 от КТ за заплащане на сумата от 375,44 лв. , представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за 19 дни за периода 02.10.2015 г. до 29.10.2015 г. - за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение с правно основание, чл.245, ал.2 от КТ
за заплащане на сумата от 109, 24 лв. лихва върху неизплатено трудово възнаграждение за
19 дни за периода 02.10.2015 г. до 28.10.2015 г. - за заплащане на сумата от 1390 лв. ,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016 г. в размер на 20
дена, неползван платен годишен отпуск за 2017 г. в размер на 20 дена и неползван платен
годишен отпуск за 2018 г. в размер на 20 дена, с правно основание чл.224 КТ - за заплащане
на сумата от 15 164,24 лв , представляваща обезщетение за задържане на трудовата книжка
на ищеца за периода 29.10.2015 г. до 13.08.2018 г. с правно основание чл.226, ал. 2 КТ; - за
заплащане на сумата от 4297,84 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетение за
задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 29.10.2015г. до 13.08.2018г с правно
основание чл. 86 ЗЗД; Твърди се, че постановеното решение в обжалваната част е
незаконосъобразно, като моли неговата отмяна и постановяване на друго,с което исковата
претенция бъде уважена, по изложени във въззивната жалба подробни съображения.
Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивна жалба,в който се изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба По изложени подробни
съображения, молят да се отхвърли въззивната жалба, като се присъдят разноските по
1
делото.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от „Товаро-Разтоварна" ЕООД срещу
решение № 235/29.11.2019г. по гр.д. № 932/2018г. по описа на РС-Девня, в частта му, в
която са уважени предявените от М. Г. Й. против „Товаро-Разтоварна" ЕООД обективно
кумулативно съединени искове, като е осъдено ответното дружество за следното: да заплати
на ищеца на основание чл.225, ал. 3 КТ сумата от 6699,26 лева, представляваща обезщетение
за недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане; да
заплати на ищеца на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл.225, ал.З КТ сумата от 301,24 лева,
представляваща мораторна лихва върху присъденото обезщетение за недопускането му на
работното място, за периода 21.06.2017 г. до 13.08.2018г., както и: да заплати на ищеца
сумата 1246,81лв., представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
от исковете, формирана както следва: - сума в размер на 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл.40, ал.5 КСО, за осъждане на
ответника да заплати сумата 41,49 лева, представляваща дължимо обезщетение за временна
неработоспособност за периода 04.07.2016 г. до 06.07.2017 г.; - сума в размер на 664,81 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл.225, ал.З от КТ и
- сума в размер на 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по предявения иск
с осн. чл. 86 вр. чл. 225, ал. З от КТ, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на PC Девня сумата от 367,97 лева, представяща сбор от държавни такси върху
уважения размер на исковете, посочени по-горе и сумата от 29,29 лева, представляваща
възнаграждение на вещо лице по назначената от съда експертиза съразмерно с уважената
част от исковете. Твърди се, че решението в частта му, в която се обжалва е неправилно,
постановено при нарушение на процесуално -правните разпоредби на закона, материално
незаконосъобразно и необосновано. По изложени подробни съображения, молят да се
отмени решението в частта му, в която се обжалва и се отхвърлят предявените искове, както
и в частта, в която е осъден ответника да заплати в полза на бюджета сбор от държавните
такси върху уважения размер на исковете и възнаграждение за назначената от съда
експертиза. Претендират присъждане на разноските по делото.
Депозирана е частна жалба срещу: Определение №104/07.02.2020 г. по гр д.№
932/2018 г., с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК,
подадена от „Товаро-Разтоварна" ЕООД за изменение на Решение № 235/29.11.2019 г. по
гр.д.№ 932/2018 г. по описа на РС-Девня, в частта за разноските и относно присъдените
разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение по иска с правно
основание чл.40, ал.5 КСО. Твърди се, че определението на Девненски районен съд е
неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуално- правните разпоредби
на закона - чл.80 от ГПК, както и с ТР№ 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Молят да се отмени определението на ДРС, с което е оставена без уважение молбата на
ответното дружество за изменение на решение № 235/29.11.2019 г. по гр.д.№ 932/2018 г.
2
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбите са подадена в срока по ГПК, от легитимирани лица, съдържат
необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът ги намира за
допустими.
Съдът,за да се произнесе взе предвид следното :
ПРЕДЯВЕНИ са следните искове от М. Г. Й. , ЕГН ********** против ТОВАРО -
РАЗТОВАРНА ЕООД, ЕИК103582959 :
Иск за заплащане на сумата от 375,44 лв , представляваща неизплатено трудово
възнаграждание за 19 дни за периода 02.10.2015г. до 29.10.2015г., с основание чл.128 КТ;
Иск за заплащане на сумата от 109, 24 лв лихва върху неизплатено трудово
възнаграждание за 19 дни за м.10.2015г. за периода 02.10.2015г. до 13.08.2018г. с правно
основание чл.245, ал. 2 КТ;
Иск за заплащане на сумата от 15 164,24 лв , представляваща обезщетение за задържане
на трудовата книжка на ищеца за периода 02.10.2015г. до 13.08.2018г. с правно основание чл.226,
ал. 2 КТ;
Иск за заплащане на сумата от 4297, 84 лв , представляваща мораторна лихва върху
обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 02.10.2015г. до 13.08.2018г с
правно основание чл. 86 ЗЗД;
Иск за заплащане на сумата от 6699, 26 лв , представляваща обезщетение за
недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно основание
чл.225, ал. 3 КТ;
Иск за заплащане на сумата от 779,72 лв, представляваща мораторна лихва върху
обезщетение за недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
Иск за заплащане на сумата от 1390 лв , представляваща обезщетение за не ползван
платен годишен отпуск за 2016г. в размер на 20 дена, не ползван платен годишен отпуск за 2017г. в
размер на 20 дена и не ползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 20 дена, с правно
основание чл.224 КТ;
Иск за заплащане на сумата от 41,49 лв, представляваща дължимо обезщетение за
временна неработоспособност за периода 04.07.2016г. до 06.07.2017г. с правно основание чл.40,
ал. 5 КСО;
3
Претендират се и законните лихви върху главниците от датата на предявяване на
исковата молба -14.08.2018г.;
Ищецът твърди, че е работил при ответника без трудов договор от 06.08.2013г., като
след проверка на ИТ Варна и съставени актове и образувани дела бил назначен на постоянен
трудов договор на минималната работна заплата за страната с място на работа гр. Девня, ул.
"Мадара" № 30, на длъжност общ работник, на осемчасов работен ден, като оттогава предал
трудовата си книжка на работодателя, който до датата на исковата молба не му я върнал въпреки
молба на ищеца от 07.07.2017г.. На 02.10.2015г. Управителят на ответното дружество посегнал да
удари и отправил обидни думи към ищеца, който се обадил на тел. 112 и подал жалба в РУ на МВР
Девня и оттогава не се явявал на работа в тази фирма. От 02.10.2015г. до 28.10.2015г. от ответното
дружество продължили да водят ищеца на работа, но не му заплатили трудово възнаграждение за
този период.
Трудовото правоотношение между страните било прекратено с предизвестие от
29.11.2015г. С решение по гр. д. №81/2016г. на PC Девня уволнението на ищеца било признато за
незаконно и той бил възстановен на работа и му било присъдено парично обезщетение от
29.10.2015г. до 29.03.2016г. На 04.07.2016г. ищецът се явил на работното място в указания от съда
срок, но въпреки влязлото в сила съдебно решение, ответникът не допуснал ищеца да заеме
работата, на която бил възстановен. Ищецът потърсил безуспешно съдействие от РУ на МВР
Девня, като на излизане от Управлението се хванал за парапета на стълбището, който бил
изкъртен, паднал и си ударил силно кръста. За периода 04.07.2016г до 15.07.2016г. ищецът бил
във временна неработоспособност, но ответникът не му заплатил първите три дни от болничните
съгласно чл.40, ал. 5 КСО. С решение по гр. д. №490/2016г. на PC Девня ответникът бил осъден да
заплати на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ за времето от 18.07.2016г. до 20.06.2017г., но
въпреки това до датата на подаване исковата молба ответникът отново не допуснал ищеца да заеме
работата, на която бил възстановен.
С писмен отговор, ответникът оспорва изпяло предявените искове по основание и по
размер. Твърди, че трудовата книжка на ищеца не е била оставяна на съхранение при работодателя
и не се намира при него Прави възражение за погасяване по давност на иска за мораторна лихва
върху обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищеца. Ищецът е бил в самоотлъчка и не
се явявал на работа в периода 02.10. - 28.10.2015г./ което се твърди и в исковата молба/,поради
което работодателят няма задължение да му начислява трудово възнаграждение. Прави
възражение за погасяване по давност на претендираната лихва върху неизплатено трудово
възнаграждение за 19 дни за периода 02.10.2015г. до 28.10.2015г. Оспорва всички твърдения на
ищеца, че се е явил на работа и е изразявал желание да престира труд за периода 21.06.2017г. -
13.08.2018г. Излага, че ответникът е уведомил НОИ и начислил дължимите суми за първите три
дни от периода, когато ищеца е бил в болнични, но същия не си ги е потърсил. Ответникът не се е
явил на работа през 2016г. , нито е подавал молба за ползване на платен отпуск и затова не му се
дължи обезщетение за не ползване на платен годишен отпуск. Излага, че щом с Решение по гр. д.
№490/2016г. на PC Девня ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал. 3
КТ за недопускането му на работа за периода 18.07.2016г. -20.06.2017г. не му се дължи и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за същия период, в каквато насока е и
практиката на ВКС.
4
По делото са представени от страните писмени доказателства. Ангажирани са и гласни
такива чрез разпита на един свидетел на страната на ищеца при режим на призоваване и двама
свидетели на страната на ответника при режим на водене. Ищецът е изслушан от съда за
обстоятелствата по делото в последното по делото о.с.з. на 30.10.2019г. Изслушана и приета по
делото е ССчЕ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа и от правна страна следното:
По иска за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 от КТ за
заплащане на сумата от 375,44 лв , представляваща неизплатено трудово възнаграждание за 19 дни
за периода 02.10.2015г. до 29.10.2015г.
Правилно и законосъобразно, първоинстанционният съд сочи, че трудовият договор е
възмезден договор, като съгласно чл.124 и чл.125 КТ работникът или служителят е длъжен да
изпълнява работата, за която се е уговорил точно и добросъвестно, а работодателят му дължи
уговореното трудово възнаграждение съгласно чл.128 КТ за извършената работа. При не
престиране на работна сила правото на трудово възнаграждение съществува само в случаите,
когато това не се дължи на виновно поведение на работника или служителя : при неизпълнение на
трудовите норми по чл. 266, ал.1 КТ , при престой и производствена необходимост по чл.267 КТ и
при производство на некачествена продукция по чл. 268, ал.З КТ - в този смисъл Решение
№171Д0.07.2013г. по гр. д. №843/2012г. на IV гр. отд. наВКС
Настоящият въззивен състав изцяло възприема извода на първоинстанционния съд, че
за периода от 02.10.2015 год до 29.10.2015 година не се дължи заплащане на трудово
възнаграждение.
Видно от събраните по делото доказателства, а така също и от твърдението на ищеца ,
направено в исковата молба, същият не е изпълнил задължението си да се яви на работното си
място в работно време, нито има представени други доказателства той да е имал готовност да
изпълнява трудовите си задължения за процесния период . Липсват доказателства ,че неявяването
на работа се дължи на причина, за която работникът не отговаря. Доказателства за изпълнение на
трудовите функции на ищеца през този период не са представени, поради което и настоящият
въззивен състав приема, че неизпълнението на трудовата му функция се дължи и негово виновно
поведение,поради което предявеният иск в тази част се явява неоснователен.
Решението на Районния съд,като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди,като настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на Районния съд
По иска за за заплащане на сумата от 109, 24 лв лихва върху неизплатено трудово
възнаграждание за 19 дни за периода 02.10.2015г. до 28.10.2015г.
С оглед изхода на спора по отношение на главния иск с правно основание чл.128 КТ
настоящият акцесорен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен,като и в тази част
решението на районния съд следва да се потвърди.
По иска за заплащане на сумата от 1 390 лв , представляваща обезщетение за
5
неползван платен годишен отпуск за 2016г. в размер на 20 дена, неползван платен годишен
отпуск за 2017г. в размер на 20 дена и неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на
20 дена, с правно основание чл.224 КТ
Установява се по делото,видно от приетата от районния съд експертиза, че в полза на
ищеца не е начислен и не е заплащан платен годишен отпуск за 2016, 2017 и 2018г. по ведомост.
Няма доказателства, че трудовото правоотношение между страните да е
прекратено,поради което и правилно районния съд е приел,че предявения иск е неоснователен,тъй
като заплащането на неизползван платен годишен отпуск е допустимо само при прекратяване на
трудовото правоотношение / арг. Чл.. 178 КТ / Правилно и законосъобразно ДРС, приема,че след
като уволнението на ищеца е признато за незаконно по силата на съдебно решение, то се счита,че
трудовото правоотношение между страните не е прекратено и продължава да съществува за 2016,
2017 г. и 2018г., вкл. и с правото на платен годишен отпуск на ищеца като последица от неговото
съществуване. Правилни и законосъобразни са изводите на ДРС, че не се дължи обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението - 29.10.2015г., до
отмяната му /възстановяването на работа/ по съдебен ред с Решение на PC Девня по гр. д.
№81/2016г, тай като това време да се зачита за трудов стаж, но за този период работникът или
служителят няма право на платен годишен отпуск. Същият се дава за възстановяване на работника
или служителя при реално полагане на труд.
В обобщение, решението на ДРС,като правилно и законосъобразно и в тази част следва
да се потвърди.
По иска за заплащане на сумата от 41,49 лв , представляваща дължимо
обезщетение за временна неработоспособност за периода 04.07.2016г. до 06.07.2017г. с правно
основание чл.40, ал. 5 КСО:
Искът в тази част е основателен и решението на ДРС следва да се потвърди.
Представен е болничен лист за временна неработоспособност на ищеца от 04.07.2016г.
до 15.07.2016г.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответното дружество е
начислило дължимото обезщетение за временна неработоспособност по чл. 60 КСО за периода
04.07.2016г - 06.07.2016г. за 3 дни в размер от 42 лв, което не е изплатено на ищеца и не е
потърсено от ищеца.
Независимо,че не е потърсено от ищеца, същото е дължимо.С оглед изложеното,
предявеният иск е основателен и доказан,а решението на ВРС в тази обжалвана част следва да се
потвърди.
По иска за заплащане на сумата от 15164,24 лв , представляваща обезщетение за
задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 29.10.2015г. до 13.08.2018г. с правно
основание чл.226, ал. 2 КТ и в тази част решението на ДРС е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди,по изложените от ДРС мотиви,към които съдът препраща;
6
Правилно и законосъобразно ДРС е приел,че по делото не са представени
доказателства, че трудовата книжка е била предадена от ищеца на работодотателя при сключване
на трудовия договор,че същата се намира у работодателя и той я задържа незаконно.
Представените от ищеца документи, не доказват твърдението,че трудовата книжка е
била предадена на работодателя , още повече,че не удостоверяват неизгодни за издателя си факти,
за да се приемат тези факти за доказани от съда, разглеждащ правния спор
С оглед така изложеното съдът намира иска за недоказан и неоснователен и същият
следва да бъде отхвърлен,като решението на ДРС и в тази част следва да се потвърди.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че изводи за предоставяне на
трудовата книжка на работадателя може да се направят от изложеното в съд.експертиза
представена пред съд, тъй като вещото лице,което е представило тази експертиза е било разпитано
и не е установило твърдяния от ищеца факт. Решението на съда не може да се обосновава на
предположения,поради което и поради липсата на надлежни доказателства,че трудовата книжка се
намила в държане на работодателя е недоказано., поради което и неоснователно .
По иска за заплащане на сумата от 4297, 84 лв , представляваща мораторна лихва
върху обещетение за задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 29.10.2015г. до
13.08.2018г с правно основание чл. 86 ЗЗД;
С оглед изхода на спора по отношение на главния с правно основание чл.226,ал.2
КТ,претенция която съдът приема за неоснователна, настоящият акцесорен иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.,поради което и в тази част решението на ДРС следва
да се потвърди.
По иска за заплащане на сумата от 6699, 26 лв , представляваща обезщетение за
недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно основание
чл.225, ал. 3 КТ;
В тази част настоящият въззивен състав приема,че иска е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли,като решението на ДРС в тази част следва да се отмени,а
иска отхвърли.
Съображенията за това са следните :
По настоящето дело не са представени доказателства и ищецът не е установил по
делото, че се е явявал на работното си място с готовност да престара труда си за процесния
период -21.06.2017 г. до 13.08.2018 г. /който период е извън периода, за който е установено с
влязлото в сила решение на PC Девня по гр.д.№ 490/2016г„ че ищецът не е допускан до
работното си място/.
Следва да се посочи,че решението по гр.д.№ 490/2016г. на Девненски районен съд не
се ползва със сила на присъдено нещо относно факта на недопускане на ищеца до работното
му място през период, различен от периода, през който този факт е установен с влязлото в
сила решение.
Съгласно т. 18 от TP № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000г., ОСГК със сила
7
на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Предметът на гр.д.№
490/2016г. на Девненски районен съд, определен посредством фактите и обстоятелствата,
/който предмет обхваща и периода, през който при предявения иск с правно основание
чл.225, ал.З от КТ работникът твърди, че не е допускан на работното си място/, не е
идентичен с предмета на настоящето дело по този иск. Това е така, тъй като се твърди
недопускане до работното място за период, който не е обхванат от мотивите на влязлото в
сила решение и не е бил предмет на установяване по това дело.
Поради това решението по гр.д. №490/2019г. на PC-Девня не се ползва със сила на
присъдено нещо по отношение на настоящия иск, който макар и предявен на същото правно
основание, се отнася до последващ период от време.
В исковата молба липсват твърдения , а и не са посочени и представени
доказателства, въпреки дадените указания от първоинстанционния съд, че ищецът се е явил
на работното си място в периода 21.06.2017 г. до 13.08.2018 г., и е изразил желание и
готовност да изпълнява трудовите си функции, но не е бил допуснат от ответника да
изпълнява трудовите си функции.
В исковата молба се твърди, че с решение по гр.д.№81/2016г. на PC Девня е отменено
уволнението на ищеца и същият е възстановен на работа, като на 04.07.2016г. твърди, че се
явил на работа, но ответникът не го допуснал. След този период ищецът твърди, че не се е
явявал на работа.
За недопускането на 04.07.2016г. ищецът е получил обезщетение. Липсва основание
обаче работодателят му да му дължи обезщетение за недопускането до работа и през
последващ период: 21.06.2017г.-13.08.2018г., тъй като липсват твърдения в този период
ищецът отново да не е бил допуснат до работа, още повече че липсват доказателства той да
се е явил на работното си място.
Исковата молба е неоснователна, тъй като работодателят дължи обезщетение на
основание чл. 225. ал.З КТ. когато незаконно уволненият служител бъде възстановен на
работа и след явяването му в предприятието, за да заеме длъжността си, работодателят не го
допусне да я изпълнява. Служителят, възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, следва да заяви изрично желанието си да заеме длъжността - да изяви желанието
си чрез явяването си в предприятието с готовност да поеме трудовите си функции или чрез
подаване на писмена молба да бъде допуснат на работа с молба да му бъде съобщена датата,
на която следва да се яви на работа.
Наличието на влязло в сила решение, в което е осъден работодателя да заплати
обезщетение по реда на чл.225, ал.З от КТ за определен период от време не се ползва със
СПН за последващи, неограничени във времето периоди за в бъдеще.
Недопускането до работа следва да се установява конкретно „за исковия период", а не
по принцип - за период, различен от исковия период. В този смисъл напр.: Решение № 246
от 28.12.2018 г. по гр. д. № 4719/2017 г. на ГК на ВКС, Решение №73/17.07.2018 по дело
№1357/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.
Отговорността на работодателя следва да възниква само, когато последният обективно
и реално е възпрепятствал работника при упражняване на правата му да бъде възстановен,
като му е отказал достъп до работното място или пък не му е предоставил, нито оказал дори
минимално съдействие, без което той не би могъл, въпреки готовността си, да престара
работна сила. Т.е. след периода, за който е присъдено обезщетението за недопускане до
8
работа с влязлото в сила решение, по делото не се доказа активността на ищеца за
завръщането му на предишната работа и наличието на действия на ответника, изразяващи се
в изрично неприемане на така изразената готовност за работа.
С оглед изложеното,предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли,като в
тази част решението на ДРС следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което
предявения иск бъде отхвърлен . .
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва
върху присъденото обезщетение по чл.225, ал.З от КТ, за периода от 21.06.2017г. до
13.08.2018г. в размер на 301.24лв.
Поради неоснователност на иска за присъждане на обезщетение по предходното искане,
неоснователен е иска и за лихва, поради което и в тази част решението на ДРС следва да се
отмени,а иска следва да се отхвърли.
По иска за заплащане на сумата от от 779,72 лв, представляваща мораторна лихва върху
обещетение за недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
И в тази част искът е неоснователен и следва да се отхвърли, а решението на ДРС
следва да се отмени ,тъй като не е налице дължимост на обезщетение на основание чл.225, ал.З
КТ,поради което не се дължи и лихва.
С оглед изхода на правния спор ,следва изцяло да се отмени решението на ДРС
относно разноските по делото и вместо него да се постанови друго, с което
Ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 50 лв
, както и 100 лв, дължимо адвокатско възнаграждание , в минимален размер,с оглед уважената
част от иска в размер на 41,29 лв.
С оглед отхвърляне на исковете , над сумата от 41,29 лв и направеното искане за
присъждане на разноски от страна на ответника , ищецът дължи на ответника направените по
делото разноски за адвкатско възнаграждение в размер от 1650 лв,
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция,въззивникът дължи на
въззиваемата страна направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1915
лв.
Поради отмяна на решението в частта относно присъдените по делото разноски,съдът
не се произнася по частната жалба .
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/29.11.2019 г. на PC Девня по гр. д. №
9
932/2018г. в частта, в която СЕ :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух "
№5, против ТОВАРО-РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара " №30, иск
с правно основание чл. 128 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 375,44
лева / триста седемдесет и пет лева и 44 стотинки /, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 02.10.2015г. до 29.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух "
№5, против ТОВАРО-РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара " №30, иск
с правно основание чл. 245,ал.2 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 109,
24 лв / сто и девет лева и 24 стотинки / , представляваща лихва от 02.10.2015г. до 13.08.2018г
върху неизплатено трудово възнаграждение за м.10.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух "
№5, против ТОВАРО-РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара " №30, иск
с правно основание чл. 224 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1390 лева /
хиляда триста и деветдесет лева /, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2016г. в размер на 20 дена, неползван платен годишен отпуск за 2017г. в размер на 20
дена и неползван платен годишен отпуск за 2018г. в размер на 20 дена ведно със законната лихва
от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух "
№5, против ТОВАРО-РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара " №30, иск
с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 15
164,24 лева / петнадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и 24 стотинки/ , представляваща
обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 02.10.2015г. до
13.08.2018г._ведно със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до
окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух "
№5, против ТОВАРО-РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара " №30, иск
с правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл. 226, ал. 2 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 4297, 84 лева / четири хиляди двеста деветдесет и седем лева и 84 стотинки /,
представляваща мораторна лихва върху обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищеца
за периода 29.10.2015г. до 13.08.2018г.
ОСЪЖДА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара
" №30, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 , сумата
от 41,49 лева / четиридесет и един лева и 49 стотинки /, представляваща дължимо обезщетение за
временна неработоспособност за периода 04.07.2016г. до 06.07.2017г. с правно основание чл.40,
ал. 5 КСО ведно със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното
плащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/29.11.2019 г. на PC Девня по гр. д. № 932/2018г.
10
в частта, в която СЕ отхвърля иска да се осъди ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК
*********, гр. Девня , ул. " Мадара " №30, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр.
Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 , сумата над 301,24 лева / триста и един лева и 24 стотинки /,
представляваща мораторна лихва върху обезщетение за недопускане на работното място за
периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно основание чл. 86 ЗЗД вр. чл.225, ал.З КТ до
претендирания размер от 779,72 лева
ОТМЕНЯ Решение № 235/29.11.2019 г. на PC Девня по гр. д. № 932/2018г. в
частта, в която СЕ :
ОСЪЖДА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара
" №30, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 , сумата
от 6699, 26 лева / шест хиляди шестотин деветдесет и девет лева и 26 стотинки /, представляваща
обещетение за недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г„ с правно
основание чл.225, ал. 3 КТ ведно със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до
окончателното плащане
ОСЪЖДА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара
" №30, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 , сумата
от 301,24 лева / триста и един лева и 24 стотинки /, представляваща мораторна лихва върху
обезщетение за недопускане на работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно
основание чл. 86 ЗЗД вр. чл.225, ал.З КТ
ОСЪЖДА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 ,ДА
ЗАПЛАТИ НА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня, ул. " Мадара " №30,
сумата от 1285,15 лева / хиляда двеста осемдесет и пет лева и 15 стотинки /, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара "
№30, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня, ул. " Хан Аспарух " №5 , сумата от
1246,81 лева / хиляда двеста четиридесет и шест лева и 81 стотинки/ , представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара "
№30, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC Девня сумата от
367,97 лева / триста шестдесет и седем лева и 97 стотинки / , представяща сбор от държавни такси
върху уважения размер на исковете и сумата от 29,29 лева / двадесет и девет лева и 29 стотинки / ,
представляваща възнаграждение на вещо лице по назначалата от съда експертиза съразмерно с
уважената част от исковете
И вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. Г. Й. , ЕГН **********, да се осъди ТОВАРО -
РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара " №30, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г.
Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 , сумата от 6699, 26 лева / шест хиляди
шестотин деветдесет и девет лева и 26 стотинки /, представляваща обезщетение за недопускане на
11
работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г„ с правно основание чл.225, ал. 3 КТ ведно
със законната лихва от датата на исковата молба -14.08.2018г. до окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М. Г. Й. , ЕГН **********, да се осъди ТОВАРО -
РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара " №30, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г.
Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 , сумата от 301,24 лева / триста и един
лева и 24 стотинки /, представляваща мораторна лихва върху обезщетение за недопускане на
работното място за периода 21.06.2017г. до 13.08.2018г. с правно основание чл. 86 ЗЗД вр. чл.225,
ал.З КТ
ОСЪЖДА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 , Д А
ЗАПЛАТИ НА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня, ул. " Мадара " №30,
сумата от 1650 / хиляда шестотин и петдесет / лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара
" №30, ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня, ул. " Хан Аспарух " №5 , сумата
от 100 лева / сто лева/ /, представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня , ул. " Мадара
" №30, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC Девня сумата от 50
лева , представяща държавна такса върху уважения размер на иска и сумата от 29,29 лева /
двадесет и девет лева и 29 стотинки / , представляваща възнаграждение на вещо лице по
назначената от съда
ОСЪЖДА М. Г. Й. , ЕГН **********, гр. Девня , ул. " Хан Аспарух " №5 ,Д А
ЗАПЛАТИ НА ТОВАРО -РАЗТОВАРНА ЕООД , ЕИК *********, гр. Девня, ул. " Мадара " №30,
сумата от 1915 / хиляда деветстотин и петнадесет / лева , представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за второинстанционното производство, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12