Определение по дело №250/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на “. Б., ЕИК.,със седалище и адрес на управление в С., район „В.”, пл.Св.Н.”№7,против „А.-МХ”Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление в Г.Д., ул.”П.. Д.”№34, вх.Г, с пр. осн.чл.л.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК.

Сочи се от ищеца, че на 29.05.09г е сключил с ответника договор за банков кредит – овърдрафт №510-004/29.05.09г за сумата от 49 000лв за осъществяване на текущи разплащания с краен срок за издължаване – 29.05.10г.Впоследствие сключили няколко анекса, с което са променяни различни условия, като Общите условия(ОУ) при които ищеца предоставя кредити на стопански субекти, твърди че са неразделна част от така сключения договор. Основавайки са на отделните клаузи поддържа, че кредитополучателя не е погасявал главниците и лихвите в сроковете и по начина, уговорени в т.7 и т.12 от договора и т.7 от анекса от 30.05.11г. Впредвид това и приетите ОУ от ответника, според които при неизпълнение на всяко едно от задълженията по договора или ОУ и/или при неплащане на което и да е от паричните задължения по кредита, правото на ползване на неусвоените суми се погасява, а ползвания кредит, ведно с лихвите по преценка на банката става предсрочно изискуем, което може да се обяви от кредитора без предизвестие за част или целият дълг.Твърди, че с оглед неплащането на 5 вноски съгл. т.7.1 от анекса от 30.05.11г банката е обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем, считано от 03.11.11г и е пристъпила към принудително събиране на вземането си. Подала е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, във връзка което е образувано ч.гр.д.№634/12г по описа на РС-Г.Д. и е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 43 000лв – главница,за чийто размер ответника не възразявал; 19 183,46лв договорна лихва за периода 20.06.11г-25.06.12г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.12г до окончателното й изплащане, както и за 2 529,87лв разноски по заповедното производство. Ответника възразил срещу лихвите.Ето защо ищеца е предявил настоящият иск, с който настоява да се признае за установено, че ответното Е. дължи на общо сумата от 72 173,46лв от които: 43 000лв – главница по договора за банков кредит – овърдрафт №№510-004/29.05.09г, анекс №1/28.05.10г и анекс №2/30.05.11г, ведно със законната лихва от 26.06.12г до окончателното й изплащане; 19 183,46лв договорна лихва за периода 20.06.11г - 25.06.12г,вкл. начислената съгл.т.4.1 и т.4.2 от договора за кредит и т.7.2 от анекс №2/30.05.11г във връзка с ОУ, както и 1 243,67лв деловодни разноски и 1 286,20лв адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д.№634/12г по описа на РС-Г.Д..

Ответника не е депозирал отговор в предвидения законов срок.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на доказателствата, закона и всички обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С представения договор за банков кредит – овърдрафт №510-004/29.05.09г ищеца е предоставил на ответното дружество кредит – овърдрафт от 49 000лв, който последния да усвоява и връща, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи.В чл.11 от договора изрично са уговорени лихвите, дължими от кредитополучателя в съответствие с р.ІІІ от ОУ.Последните са обявени за неразделна и задължителна част от горния договор(вж.чл.16.6).Крайния срок за погасяване е 29.05.10г, като не се спори, че кредита е усвоен.

С анекс №1/28.05.10г този срок удължен на 10.06.10г.

Чрез анекс №2/30.06.11г така подписания договор и анекса към него се променят и страните приемат, че неиздължената, просрочена и изискуема част на главницата и лихвите към датата на подписването възлизат съответно на 43 000лв и 13725,68лв(вж.т.т.2.5 и 2.7). В чл.7 е договорен и погасителен план, подробно описан.

С уведомление изх.№0126/12663/02.11.11г до ответното дружество,получено от последното на 03.11.11г(вж.обратната разписка), банката го уведомява че поради нарушение на договора за банков кредит и анексите към него, изразяващо се в непогасяване в срок на падежирали вноски и във връзка с ОУ, обявяват кредита за изцяло и предсрочно изискуем, и че към 01.11.11г дължимата главница възлиза на 43 000лв, а лихвите – на 14 808,38лв. Отправена е покана за доброволно изпълнение в определен срок, но безрезултатно.

След запознаване с материалите по делото и проверка на счетоводните документи, вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е констатирало, че ответното дружество е погасило част от вноски по горния договор за потребителски кредит. Към 03.11.11г са останали непогасени вноските по главницата, които за времето от 20.06.11г до 25.06.12г възлизат в размер на 43 000лв. Отделно за този период, след приспадане на платени суми, експерта е изчислил дължимите уговорени лихви по т.4.1, т.4.2 и т.7.2 от анекс №2/30.30.05.11г, които за периода 20.06.11г – 25.06.12г възлизат общо на 19 175,97лв.

Впредвид уговорената предсрочна изискуемост на кредита и принудителното му събиране в р.ІХ от ОУ със заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ищеца е поискал и респ. получил от РС-Г. Д. заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за сумата от 43 000лв главница, ведносъс законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.06.12г; сумата от 19 183,46лв договорна лихва за периода 20.06.11г – 25.06.12г,включително;1 243,67лв платени за държавна такса и 1 286,20лв за адвокатско възнаграждение (вж.ч.гр.д.№634/12г по описа на РС-Г.Д.).

В предвидения от закона срок и ред от длъжника е постъпило възражение единствено срещу лихвите от 19 183,46лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Иска е допустим и разгледан по същество е частично е основателен.

Разпоредбата на чл.422 ГПК дава възможност на кредитора да установи по съдебен ред съществуването на вземането си спрямо длъжника, когато то е оспорено в заповедното производство.

От събрания по делото доказателствен материал се доказа по категоричен начин наличието на договорна връзка между страните, материализирана в договор за банков кредит – овърдрафт №510-004/29.05.09г и анексите към него, по силата на която на ищеца е предоставил на ответника кредит от 49 000лв, за който не се спори че е усвоен. С подписването на договора и анексите към него,респ. получаването на сумата за ответника е възникнало задължението да плаща месечните погасителни вноски в уговорените размери и условия, съгласно погасителния план(вж. анекс №2/30.06.11г).Според заключението на вещото лице към 03.11.11г за периода 20.06.11г – 25.06.12г длъжника не е платил 43 000лв от главницата и общо 19 175,97лв уговорени лихви по т.4.1, т.4.2 и т.7.2 от анекс №2/30.30.05.11г. Следователно, в случая е налице частично неизпълнение от страна на кредитополучателя за посочените суми, за които е изпаднал в забава, след като не е престирал своевременно,вкл. и в допълнително определеният му срок с уведомлението от 02.11.11г.

При това положение и с оглед предвидената с т.28.3, р.ІХ от ОУ възможност за предсрочна изискуемост и принудително изпълнение при непогасяване в срок на изискуеми задължения, от която ищеца доказа че се е възползвал(вж. уведомление изх.№0126/12663/02.11.11г), към момента на образуване на заповедното производство кредита действително се явява предсрочно изискуем, като изложените в тази връзка доводи от ищеца се явяват основателни.Ето защо и по арг. на чл.422 ГПК в полза на банката ще следва да се признае съществуването на вземането й за лихви в размер на 19 175,97лв, като над този размер иска следва да се отхвърли като неоснователен.

Така признатия за съществуващ размер на вземанията за лихви, налага редукция на разноските в заповедното производство. Макар да са включени в оспорената от длъжника заповед за незабавно изпълнение последните не представляват част от подлежащото на установяване с иска по чл.422 ГПК вземане.Разноските обаче са законова последица от уважаването на заявлението по чл.417 ГПК, поради което отговорността за плащането им е обусловена от изхода на настоящия процес. Поради това от общо направените 2 592,87лв в заповедното производство, в полза на банката, съобразно уважената част на претенцията, следва да се признаят 2 528,83лв. Над тази част искането подлежат на отхвърляне, като неоснователно(вж.Оп№666/12г на ІІ т.о. на ВКС; Оп417/11г на І то. На ВКС и др.).

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца направените по делото разноски пред настоящата инстанция(вж. представените доказателства и списъка по чл.80 ГПК), които съобразно уважената част от иска възлизат общо на 3 614,09лв

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “.Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление в Г.Д., ул.”П. Д.”№34, вх.Г, че в полза на “. Б., ЕИК.,със седалище и адрес на управление в С., район „В.”, пл.Св.Н.”№7, съществува вземане срещу ответника, както следва: за сумата от 19 175,57лв, представляващо договорна лихва за периода 20.06.11г – 25.06.2012г,включително, начислена съгл.т.4,1 и т.4.2 от договора за кредит и т.7.2 от Анекс №2/30.05.11г, вр. с ОУ, както и за сумата от 2 528,83лв, представляващи разноски в заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ исковете над така уважените размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА “.Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление в Г.Д., ул.”Полк. Д.”№34, вх.Г, да заплати на “. Б., ЕИК.,със седалище и адрес на управление в С., район „В.”, пл.Св.Н.”№7, сумата от 3 614,09лв,представляващи направени по делото разноски пред настоящата инстанция съразмерно на уважените претенции.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: