№ 24231
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110154333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Във връзка с постановеното от съда решение № 8620 от 27. 07. 2022 г. е постъпило
искане на ищците А.И. и Ц.И. то да бъде „изменено“ в частта за разноските. Излагат доводи,
че съдът неправилно е пропуснал да им присъди сторените в първоинстанционното
производство разноски с мотив, че ответникът не е дал повод за завеждането на иска.
Намират, че след като е било налице действащо изпълнително производство, по което
ответникът е взискател, то той е дал повод за предявяването на иска по чл. 439 ГПК.
Намират, че е повод е нямало да бъде даден само ако изпълнителното производство е било
прекратено, а в случая ответникът не го е прекратил, макар и да е можел съобразно чл. 433
ГПК. Изтъкват, че докато е налице действащо изпълнително производство, съдебният
изпълнител има възможност да предприема действия по него и да ощети длъжника. При
това положение би се стигнало до абсурдната ситуация длъжникът да живее в постоянен
страх. Излагат доводи, че са били доказани претендираните разноски. Позовават се на
съдебна практика, според която разноските се полагат на адвоката, оказал безплатната
правна помощ. Искат от съда да допълни решението в частта за разноските, като се присъдят
сторените разноски за безплатна правна защита.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането от ответника „ФИРМА“
ЕООД. Оспорва молбата на ищците като неоснователна. Подкрепя мотивите на съда, че
изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изтъква,
че е признал исковата претенция. Позовава се на съдебна практика. Иска от съда да остави
без уважение искането.
След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд направи
следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.
От представените по делото доказателства се установява, че процесуалният
представител на ищците, адвокат Н.К., им е предоставила безвъзмездна адвокатска помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Освен това с крайния акт по
същество предявените искове са били изцяло уважени. Независимо от това съдът намира, че
правилно не е присъдил в полза на адвокат К. разноски за адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗА. Ответникът не дължи разноски, ако с поведението си не е дал повод за
1
завеждането на делото и ако признае иска: чл. 78, ал. 2 ГПК. В разглеждания случай още с
отговора на исковата молба ответникът е направил пълно признание на исковете.
Във връзка с втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, доводите на ищците, че
поради наличието на „действащо изпълнително производство“ ответникът-взискател
всъщност е дал повод за завеждането на настоящия процес, съдът приема за неправилни. В
разглеждания случай изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и не е било „действащо“ към момента на предявяването на иска. При
бездействие на взискателя и липса на предприети изпълнителни действия в продължение на
две години изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. За
прекратяването му не са необходими нито акт на съдебния изпълнител (ако такъв бъде
постановен, той има само декларативно действие), нито нарочно искане на взискателя. В
този смисъл е задължителната съдебна практика: Тълкувателно решение № 47 от 1965 г. на
ОСГК на ВС, съответно т. 10 от мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по
тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изпълнителното производство се е прекратило
автоматично по силата на закона, след което вземанията по изпълнителния лист са се
погасили по давност и ищците са завели настоящото дело. Ответникът не е оспорил
исковете. Нещо повече: признал ги е с отговора на исковата молба. По този начин е
удовлетворил интереса на ищците да получат решение при признание на иска. Следователно
ответникът не е дал повод за завеждането на делото и не следва да бъде осъден да заплати
адвокатското възнаграждение за безвъзмездна правна помощ. В сходен смисъл е и съдебната
практика, която настоящият съдебен състав споделя (определение № 549 от 29. 11. 2018 г. на
ВКС по ч. гр. дело № 4317/2018 г., IV г. о.; определение № 549 от 29. 11. 2018 г. на ВКС по
ч. гр. дело № 4317/2018 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът приема, че правилно не е присъдил разноски в
полза на процесуалния представител на ищците. Искането по чл. 248 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс на ищците АНДР. К. ИЗ. и ЦВ. ЛЮБ. ИВ. за допълването на решение № 8620,
постановено на 27. 07. 2022 г. от Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и
състав, по гр. дело № по описа за 2021 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2