Разпореждане по дело №1505/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на А. К. С., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив, подадено чрез адв. А. В. К., да бъде задължена администрацията на Затвор – Пловдив: 1) Да бъде конвоиран А. К. С. в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – [населено място], където да му бъде направено образно изследване на гръден кош (поради съмнения за счупени ребра), след което да бъде прегледан и да му бъде издадено съдебномедицинско удостоверение; 2) На основание чл. 119г ППЗИНЗС на А. К. С. да бъде осигурен незабавен достъп до медицински специалист, обслужващ съответното място за лишаване от свобода, който да извърши щателен медицински преглед, данните от който да се впишат в специален формуляр съгласно приложение № 1 и се маркират върху „Схема на човешкото тяло за маркиране на травматични увреждания“ съгласно приложение № 2 от ППЗИНЗС. Формулярът да бъде предоставен на лишения от свобода за запознаване и подпис. При изявено съгласие на лишения от свобода, установените наранявания да се фотографират от медицинския специалист, извършващ прегледа.

В искането се поддържа, че на 11.07.2025г. върху А. К. С., било упражнено физическо насилие, в резултат на което получил множество наранявания по главата и тялото. Имал съмнения за счупени ребра, тъй като изпитвал болки при дишане. Поискал от администрацията на Затвор – Пловдив да бъде изведен за съдебномедицински преглед, но такъв не му бил предоставен. В тази връзка твърди, че е подложен на нечовешко и унизително отношение от органите на затворническата администрация. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – началник на Затвор – Пловдив, чрез процесуалния си представител – инспектор Р., поддържа становище за неоснователност на искането, тъй като лишеният от свобода е бил прегледан на 14.07.2025 г. от медицински специалист в Затвор – Пловдив, оказан му е медицинска помощ и на 17.07.2025 г. е бил изведен за преглед и освидетелстване в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – [населено място], където му е издадено съдебномедицинско удостоверение.

Искането е подадено от лице с правен интерес по указания в закона ред пред компетентния съд, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМО. По същество искането се явява частично ОСНОВАТЕЛНО.

От представената по делото административна преписка се установява следната фактическа обстановка:

За периода 27.01.2023г. – 19.03.2024г. лишеният от свобода А. К. С. бил настанен на V-ти пост в Затвор – Пловдив. През този период С. не е отправял молби за предоставяне на лечение и/или медицински грижи от администрацията на затвора.

От месец март 2024 г. лишеният от свобода e настанен на VI-ти пост в Затвор – Пловдив. Същият се е записвал за преглед на дати: 06.01.2025 – за лекар; 27.01.2025г. – за лекар; 11.03.2025г. – за зъболекар и на 15.07.2025г. – за лекар.

Видно от ангажираната медицинска документация, на ищеца са проведени медицински прегледи, кръвни изследвания и рентгенография през 2023г., 2024г. и 2025г.

На 14.07.2025г. била подадена молба рег. № 5965 от А. К. С., чрез адв. А. В. К., до Началника на Затвор – Пловдив с искане: 1) Да бъде конвоиран А. К. С. в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – [населено място], където да бъде прегледан и да му бъде издадено съдебномедицинско удостоверение; 2) На основание чл. 119г ППЗИНЗС на А. К. С. да бъде осигурен незабавен достъп до медицински специалист, обслужващ съответното място за лишаване от свобода, който да извърши щателен медицински преглед, данните от който да се впишат в специален формуляр съгласно приложение № 1 и се маркират върху „Схема на човешкото тяло за маркиране на травматични увреждания“ съгласно приложение № 2 от ППЗИНЗС. Формулярът да бъде предоставен на лишения от свобода за запознаване и подпис. При изявено съгласие на лишения от свобода, установените наранявания да се фотографират от медицинския специалист, извършващ прегледа.

По делото е представен Формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода/задържан под стража от 14.07.2025г., според който при извършен преглед на С. от медицински специалист в Затвор – Пловдив са установени травматични увреждания в областта на шията, корема, горните и долните крайници. Травматичните увреждания са маркирани в нарочна схема на човешкото тяло, представляваща приложение към формуляра. Липсват доказателства формулярът и схемата да са били представя на лишения от свобода за запознаване и подпис.

На 17.07.2025г. било издадено Удостоверение № 903/2025г. от др. М. С. - лекар в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – [населено място], в което е отразено физическото състояние на С., което по данни от същия било резултата от нанесен му на 11.07.2025г. побой от дежурен надзирател в Затвор – Пловдив. Заключението при прегледа е, че са установени оток на главата; кръвонасядания и охлузвания в областта на гръдния кош и горните крайници; кръвонасядане на долния ляв крайник. Описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенцилано действие и е възможност по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният в предварителните сведения. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

При тази фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното:

Според чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

Правилото на ал. 3 от същ. норма предвижда при нужда от консултативни прегледи и специализирани изследвания изпращането да се извършва с устно нареждане на началника на затвора.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС на всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации.

Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда лишените от свобода, пожелали медицински преглед, да се приемат от лекар в срок до 24 часа.

Според чл. 119г. от ППЗИНЗС, при постъпили оплаквания за упражнено насилие, констатирани видими следи от насилие и в случаите на употреба на физическа сила или помощни средства по реда на глава девета, раздел ІІІ ЗИНЗС длъжностните лица осигуряват незабавен достъп на лишения от свобода до медицински специалист, обслужващ съответното място за лишаване от свобода. В тези случаи се извършва щателен медицински преглед. Данните се вписват в специален формуляр съгласно приложение № 1 и се маркират върху "Схема на човешкото тяло за маркиране на травматичните увреждания" съгласно приложение № 2. Прегледът се осъществява в условията на конфиденциалност, освен в изключителни случаи и при изрично желание на лишения от свобода, което се отбелязва. Формулярът се представя на лишения от свобода за запознаване и подпис.

При изявено съгласие на лишения от свобода установените наранявания се фотографират от медицинския специалист, извършващ прегледа.

При изявено желание на лицето или разпореждане на прокурора се осигурява и незабавно допълнително освидетелстване от независим специалист във външно лечебно заведение.

Изготвените от прегледите документи се прилагат в медицинското досие на лишения от свобода.

При горната фактическа и правна обстановка съдът намира, че искането на С. да бъде задължена администрацията на Затвор – Пловдив да извърши действия по конвоирането му в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – [населено място], където да му бъде направено образно изследване на гръден кош, поради съмнения за счупени ребра, се явява неоснователно. Същото е заявеното едва пред съда, поради което не може да се приеме, че по т. 1 от молба рег. № 5965/14.07.2025г. е проявено бездействие от страна на затворническата администрация. Видно от ангажираното Удостоверение № 903/17.05.2025г., ищецът е бил конвоиран до Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – [населено място], където с негово съгласие е бил подложен на преглед и освидетелстване от лекар, в чието заключение не се съдържат констатации за наличието на травматични уреждания на С., които да изискват провеждане на рентгенография на гръден кош. Противно на твърденията на ищеца, в заключението на извършилия освидетелстването лекар не се съдържат и изразени съмнения за счупени ребра. Тук следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 119г, ал. 5 от ППЗИНЗС, при изявено желание на лицето затворническата администрация има задължението да осигури незабавно допълнително освидетелстване от независим специалист във външно лечебно заведение. Но преценката на какви изследвания следва да бъде подложен ищеца за целите на освидетелстването е в компетентността на медицинските специалисти. Извън процедурата по освидетелстване, в случай че лишеният от свобода има здравословни оплаквания и желае да бъде подложен на допълнителен преглед и медицински изследвания, това следва да бъде заявено пред администрацията на затвора в отделно производство, което се явява извън предмета на настоящия съдебен спор.

Неоснователно се явява и искането на ищеца да бъде конвоиран до Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – [населено място], където да бъде прегледан и да му бъде издадено съдебно медицинско удостоверение, тъй като видно от материалите по делото това искане вече е удовлетворено, макар и с известно закъснение.

Основателна е претенцията на ищеца, да му бъде предоставен за запознаване съставеният с дата 14.07.2025г. „Формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода/задържан под стража“ и приложената към него "Схема на човешкото тяло за маркиране на травматичните увреждания". Каза се, от съдържанието на представения по делото формуляр не се установява администрацията на затвора да е изпълнила задължението си по чл. 119г, ал. 2 от ППЗИНЗС. Това обстоятелство се потвърждава и от изявленията на процесуалния представител на ответника, направени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Що се отнася до това дали проведения от медицинския специалист, обслужващ съответното място за лишаване от свобода, преглед на ищеца е бил щателен, или не, това обстоятелство може да се установи едва след реализиране правото на С. да се запознае със съставената медицинска документация и евентуално да изрази становище по достоверността й.

При това положение се установява и соченото от ищеца поведение от страна на администрацията на затвора, с което са засегнати правата му и е нарушена забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, произтичащи пряко от неизпълнение на задълженията по чл. 119г. от ППЗИНЗС.

По горните съображения съдът намира, че процесното искане се явява частично основателно, поради което на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС администрацията на затвора следва да бъде задължена да изпълни стриктно процедурата по чл. 119г. от ППЗИНЗС, респ. при желание от страна на лишения от свобода да му бъдат осигурени и допълнителни медицински грижи.

При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на възнаграждение за адвокатска защита се явява основателно. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес минималното възнаграждение е в размер [рег. номер]. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер 1000 лева, за указаната на жалбоподателя от адвокат А. В. К. от АК - Пловдив безплатна правна помощ.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на А. К. С., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив, подадено чрез адв. А. В. К., да бъде задължена администрацията на Затвор – Пловдив да бъде конвоиран в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – [населено място], където да му бъде направено образно изследване на гръден кош (поради съмнения за счупени ребра), след което да бъде прегледан и да му бъде издадено съдебномедицинско удостоверение.

ЗАДЪЛЖАВА началника на Затвора - Пловдив незабавно да изпълни задълженията си по чл. 119г. от ППЗИНЗС и молба рег. № 5965/14.07.2025г. на А. К. С. като му представи за запознаване и подпис съставения с дата 14.07.2025г. „Формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода/задържан под стража“ и приложената към него "Схема на човешкото тяло за маркиране на травматичните увреждания". При изявено съгласие на лишения от свобода установените наранявания да се фотографират от медицинския специалист, извършващ прегледа. Изготвените от прегледите документи да се приложат в медицинското досие на лишения от свобода. При изявено желание от лишения от свобода да му бъде осигурено и допълнително медицинското обслужване в мястото за лишаване от свобода или във външно лечебно заведение, съобразно обективното му здравословно състояние.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието да заплати на адвокат А. В. К. от АК – Пловдив, л. № ******, адрес: [населено място], [улица], ет.1, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в тридневен срок от съобщаването му.