Р Е Ш Е Н И Е

№ 363 / 6.8.2009г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на девети юли две хиляди и девета година в състав:

 

Председател: Георги Видев

 

при секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 90, по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на О.А.С. ***, район “Оборище”, ул. “Веслец” № 4, вх. “А”, ет. 1, ап. 1, против Решение № 35 от 14.01.2008 г., издадено от кмета на община Велинград, с която е отменено предишно негово Решение № 69/30.06.1998 г. С отмененото решение е възстановено правото на собственост на наследници на И.И.К. ***, като е отменена Заповед № 271/1969 г., с която е извършено отчуждението. Искането е съдът да обяви нищожността на обжалваното Решение № 35/14.01.2008 г. или алтернативно да го отмени.

Според жалбоподателя обжалванато решение е нищожно поради липса на компетентност и незаконосъобразно поради съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречие с материално правни разпоредби. Необосновано и невярно е твърдението, че решението за възстановяване на собствеността не е влязло в сила. Кметът на общината не е компетентен да отмени решението за възстановяване на собственост, особено когато същото е влязло в сила. Тези съображения се подържат от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание и в представената по делото писмена защита. Жалбоподателят претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение за един адвокат по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Ответникът – кмет на община Велинград, чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание и в представените по делото писмени бележки моли да бъде отхвърлена жалбата. В обжалваното решение са изложени подробни мотиви и фактически основания за издаването му. По молбата за възстановяване от наследниците на П.А.К. тогавашният кмет е следвало да постанови отказ за отмяна на отчуждаването поради просрочие на искането. От кмета не е съобразено обстоятелството, че върху процесния имот още през 1995 г. общината е учредила право на строеж.

            Заинтересованата страна В.Г.Д. лично, чрез процесуалния си представител и в представената по делото писмена защита пледира за отхвърляне на жалбата. Подържаният вещно правен ефект на реституционното решение, отменено с обжалваната заповед не е възникнал и то не е породило правни последици, тъй като е нищожен акт. Нищожността следва да се вземе предвид по настоящето дело и не е необходимо предварителното обявяване от съда. Няма правна норма, която да забранява на кмета или да установява невъзможност да отменява издадени преди това от същия административен орган нищожни актове. Напротив – това даже е наложително, тъй като с тях се създава привидност, че пораждат определени права, което в действителност не е така. Заинтересована страна претендира разноски.

            Останалите заинтересовани страни – И.И.К., Ц.И.К., П.А.Д., И.А.А. и Ц.А. С.не се явяват и не се представляват в откритото съдебно заседание.

            Видно от доказателствата по делото е, че с Молба № 42-04-97/14.01.1998 г. до кмета на община Велинград, подадена от петима наследници на П. А.К. е поискано да им бъде възстановено правото на собственост върху имот, представляващ градина в местността “Ленища”, с площ 0.600 дка, шеста категория, съставляваща имот пл. № 525 в кв. 60 по плана на Велинград. Тази молба е удовлетворена с Решение № 69 от 30.06.1998 г., издадено от кмета на община Велинград, с което е възстановено правото им на собственост върху имот пл. № 525 в кв. 60 по ЗРП на Велинград и е отменена заповедта, с която е извършено отчуждението. В това решение е записано още, че влиза в сила от момента на възстановяване на сумата 900 лв. по сметката на община Велинград, както и че подлежи на обжалване в 14 – дневен срок пред Окръжен съд Пазарджик. Видно от представената с жалбата вносна бележка сумата от 900 лв. е постъпила по сметката на община Велинград на 11.12.1998 г. От друга страна, въпреки че в молба до съда с изх. № 032-01-29/10.02.2009 административният орган е посочил, че изпраща цялата преписка по обжалвания административен акт, по тази преписка липсват доказателства Решение № 69 от 30.06.1998 г. да е обжалвано пред съда.

При тази фактическа обстановка е издадено обжалваното Решение № 35/14.01.2008 г. от кмета на община Велинград, в мотивите на което е отразено, че се издава по молба на заинтересованата страна В.Г.Д., правата и интересите, на когото се засягат неправомерно от реституционното Решение № 69 от 30.06.1998 г., което от една страна не е влязло в сила и не е породило правни последици, а от друга – е издадено без да са били налице хипотезите на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСНОИ.

            Съдът не споделя извода, направен в мотивите на обжалваното решение, че Решение № 69 от 30.06.1998 г. не е влязло в сила. След като молителите са възстановили на община Велинград, изплатеното им парично обезщетение в размер на 900 лв., то съгласно чл. 6 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС Решение № 69 от 30.06.1998 г. е влязло в сила в момента на възстановяването на обезщетението, т.е. на 11.12.1998 г. Следователно Решение № 69 от 30.06.1998 г. представлява влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, т.е., за да бъде отменен той от органа, който го е издал, при положение, че не подлежи на оспорване по административен ред, е необходимо да са налице основанията за възобновяване на производството по издаване на административни актове, предвидени в чл. 99 от АПК, както и производството да е започнало по инициатива на легитимирано лице и в сроковете, предвидени в чл. 102 от АПК. В случая производството по издаване на обжалваното решение е започнало по искане на неучаствало в производството по издаването на Решение № 69 от 30.06.1998 г. лице, а именно – заинтересованата страна В.Г.Д.. Не са спазени обаче останалите предпоставки, за законосъобразно възобновяване на производството по издаване на Решение № 69 от 30.06.1998 г. на кмета на община Велинград: В мотивите на обжалваното Решение № 35/14.01.2008 г. е посочено, че към момента на постановяване на решението за отмяна на отчуждаването не са били налице хипотезите на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСНОИ и че реституираният имот попада в двора на училище, в съществуващ път и в общински имот, в който още през 1995 г. е учредено право на строеж, т.е. като основание за възстановяване на производството е визирано посоченото в чл. 99, т. 1 основание – съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността на административния акт. При наличието на това основание обаче АПК в чл. 102, ал. 1 поставя едномесечен преклузивен срок от влизане в сила на акта за възобновяване на производството. В случая Решение № 69 от 30.06.1998 г. е влязло в сила на 11.12.1998 г., т.е. срокът за възобновяване на производството по него поради съществено нарушение на изискванията за неговата законосъобразност е изтекъл на 11.01.1999 г. Поради това, тъй като обжалваното Решение № 35 е издадено от кмета на община Велинград едва на 14.01.2008 г., то той е нарушил своята компетентност по време, поради което издаденият от него административен акт е нищожен.

            Неоснователно е възражението, че липсвала правна норма, която да забранява на кмета да отменява издадени от него нищожни актове. Именно посочените по – горе разпоредби от глава седма на АПК, озаглавена “Възобновяване на производства по издаване на административни актове” урежда реда, по който могат да бъдат отменяни влезли в сила и необжалвани пред съда актове. Производството по възобновяване е изключение от правилото, че влезлите в сила административни актове са стабилни актове, които пораждат правни последици, поради което за законността на това производство са предвидени ограничени по основания и време хипотези, които както се установи в случая не са налице.

            Ирелевантно за правния спор е и обстоятелството дали реституционното Решение № 69 от 30.06.1998 г. е нищожно или не. При положение, че са изтекли сроковете за възобновяване кметът на община Велинград е загубил компетентността си да се произнася по този въпрос, а компетентен е единствено съда в евентуално нарочно съдебно производство по прогласяване на нищожността на реституционното решение, което не e ограничено със срок.

            С оглед на всичко гореизложено нищожността на обжалваното Решение № 35/14.01.2008 г. на кмета на община Велинград следва да бъде обявена от съда.

            С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, направените от него разноски по делото, които са в общ размер на 40 лв. На жалбоподателя не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства нито за договорено, нито за платено такова възнаграждение.

Предвид гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Обявява за нищожно Решение № 35 от 14.01.2008 г., издадено от кмета на община Велинград, с която е отменено предишно негово Решение № 69/30.06.1998 г.

Осъжда община Велинград да заплати на О.А.С. разноски по делото в размер на 40 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/

С решение № 1068 от 21.01.2011 г. по адм. дело № 7046/2010 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 363 от 06.08.2009 г.на Административен съд гр. Пазарджик, V състав, постановено по административно дело № 90/2009 година. Решението е окончателно.