РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Търговище, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Кр. Ал. К.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530100315 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
Постъпила е искова молба от С. М. Х. с ЕГН-********** и З. Б. Х. с
ЕГН-**********, двамата от с.Бр., ул.Д. № **, чрез адв. Н. П. С., ТАК,
съдебен адрес: гр.Търговище, ул. „Лилия"№4, вх.А, ет.1, офис 8, против Г. А.
А. с ЕГН-**********, Я. А. Х. с ЕГН-**********, С. А. М. с ЕГН-**********,
тримата от с.Л, общ.Т., ул.Ястр. № *, Х. М. Х. с ЕГН-********** от гр.Т., ул.Ц.
Осв, № **, ет.*, ап.* и С. Исм. С. с ЕГН-********** от с.Р., общ.Т., ул.Др. №
**, с която е предявен положителен установителен иск за собственост по
давност върху частта от ПИ с пл.сн.№ 39, с площ от 115 кв.м., попадаща в
УПИ II в кв.38 по плана на с.Бр. и частта от ПИ с пл.сн.№ 40, с площ от 90
кв.м., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана н ас.Бр., както и на жилищна сграда
– Къща разположена в УПИ II в кв.38 по плана на с.Бр., при граници: УПИ V-
39, УПИ III– 40, УПИ I.
Ищците твърдят в исковата си молба, че са съпрузи. На 25.07.2003г.
първият от тях е сключил предварителен писмен договор за покупко-продажба
на недвижим имот с лицето Ас. А. Х.. (Ахм. Ад. Ахм.) с ЕГН ********** -
наследодател на първите трима ответници (съпруг на Г. А. и баща на Я. А. Х.
и С. А. М.). По силата на този договор е закупил от Ас. А. Х.. следния
недвижим имот, находящ се в с.Бр., общ. Т., а именно: ДВОРНО МЯСТО с
площ от около един декар ведно с построената в него КЪЩА, който парцел е с
адрес: ул. „ Д. № **, при съседи Ал. Исм., Исм. Осм., улица за сумата от 1
300лв. Сумата е била заплатена на продавача преди подписване на договора, а
1
владението върху имота е предадено на същия ден - 25.07.2003г.
По регулационния план на с.Бр. поземленият имот, който е предмет на
горепосочения предварителния договор, представлява УПИ II в кв.38 по плана
на селото с площ от 500кв.м., включващо част от ПИ № 39 с площ от 115кв. и
част от ПИ № 40 с площ от 90 кв.м., при граници: УПИ V-39, УПИ Ш-40, УПИ
I.
От подписване на предварителния договор до момента включително,
ищците владеят и стопанисват имота непрекъснато и необезпокоявано като
негови единствени собственици вече повече от 20 години. През първите 10-
15години от началото на давностното владение в една от стаите на къщата те
са настанили психично болния чичо на първия ищец - М. Ш.. В друга от
стаите на къщата на няколко пъти са настанявали лицето Т. Ибр. Т. - селски
пастир, който им е помагал при отглеждането на техните животни и при
ремонтите на сградата. През 2006г. ищците извършват цялостен ремонт на
покрива на къщата. През 2008г. изграждат навес към къщата и още един до
парцелната граница. През 2009г. ищците изграждат масивна тухлена ограда на
дворното място от към улицата, а към съседните поземлени имоти поставят
нова ограда от телена мрежа. Процесния имот не е единствен за тях в с.Бр..
През годините те го използват най- вече, за да държат в него различни вещи -
инвентара към трактора им, сечива, дърва за огрев и мн.др.
Никой до 2024г. не им е оспорвал правото на собственост върху имота.
Веднага след като им го е продал Ас. А. Х.. заминал да живее в Р. Т. През
летните месеци или по празници той е посещавал Б., но е отсядал при роднини
в съседното село П. или в с.Ч.. На 24.02.2016г. Ас. А. Х.. е починал в Р. Т. Във
въпросния имот той не е влизал след 25.07.2003г. Същото се отнася и за
неговите наследници.
Причините поради, които след подписване на предварителния договор
не е последвало нотариално прехвърляне на собствеността са следните:
Оказало се, че по- голямата част от площта на УПИ II в кв.38 е общинска
частна собственост — тази част, която не попада в ПИ № 39 и ПИ № 40. През
януари 2015г. за тази площ от имота Община Търговище е съставила Акт за
частна общинска собственост, вписан под № 53, том I, ДвВх № 132 на CB-
Търговище. Същевременно построената в имота къща е разположена именно
в тази общинска част от УПИ II. До 2023г. тази жилищната сграда дори не е
била нанесена в плана на с.Бр.. Това става, след като ищците инициират
процедура по нанасянето й в плана на с. Бр.. Те са наели геодезист, който е
извършил необходимите заснемания на сградата.
След като се установило, че продавачът Ас. А. Х.. всъщност не е
собственик на целия поземлен имот ищците получили обяснението, че на
същият през 1965г. държавата му била учредила право на строеж върху
държавна земя, след което той построил процесната къщата. Също така през
1969г. продавачът се възползвал от правото си и изкупил предаваемите се по
регулация части от съседните ПИ № 39 и ПИ № 40, за което му бил съставен
2
Нотариален акт № 75, том I, дело № 149/1969г. на Търговищки районен съд.
Липсата на нотариален акт попречила на ищците ми да декларират
имота като техен собствен пред данъчния отдел към Община Търговище.
Въпреки това те са плащали данък за него по партидата на Ас. А. Х...
В края на изминалата календарна година в с.Бр. се появили
наследниците на Ас. А. Х.. - първите трима ответника. Те обикаляли около
имота, оглеждали го и разпитвали за него. Когато ги видял С. Х. провел
разговор с тях. Обяснил им, че имота го е закупил с писмен договор от техния
наследодател още през 2003г., от когато и го владее. Дори им показал
договора. Ищецът така и не разбрал какви точно претенции имат тези хора
към имота му. Те си тръгнали и не са го търсили повече.
На 28.02.2024г. ищецът С. Х. бил повикан от майка си, която му
съобщила, че някакви хора се опитват да разбият катинарите на входните
врати на имота му и да проникнат в двора. Веднага сигнализирал полицията и
кмета на с.Бр. и отишъл да види какво се случва. Там действително
установили ответниците Х. М. Х. и С. И. С., които твърдели, че същият ден
между тях и първите трима ответника се е осъществила сделка, с която са
закупили процесния имот. Те показали Нотариален акт № 89, том III, Дв.Вх№
909, дело № 518/24г. на CB-Търговище, с който ответниците Г. А., Я. А. Х. и
С. А. М., в качеството им на наследници на Ас. А. Х.. са продали на Х. М. Х. и
С. И. С., частта от ПИ № 39 с площ от 115кв. и частта от ПИ № 40 с площ от
90 кв.м., които попадат в УПИ II в кв.38, ведно с построената в имота
ЖИЛИЩНА СГРАДА.
Считат, че сделката обективирана в този нотариален акт не поражда
вещнопрехвърлителен ефект, тъй като продавачите по нея не са собственици
нито на продаваните части от ПИ № 39 и ПИ № 40 в кв.38, нито на каквато и
да е жилищна сграда в или около тези поземлени имоти. На основание чл.79
от ЗС ищците като съпрузи са станали собственици на тези части от
поземлени имоти, включени в УПИ II в кв.38, както и на къщата, находяща се
в УПИ II в кв.38, посредством давностно владение още докато е бил жив
наследодателя на продавачите. Владяли са процесния имот като негови
собственици явно и необезпокоявано през периода от юли 2003г. до февруари
2024г. - факт, който може да бъде потвърден от всички жители на с.Бр..
Молят съда да постановите решение, с което да признае за установено
спрямо ответниците, че ищците са собственици на основание ДАВНОСТНО
ВЛАДЕНИЕ върху Частта от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 39, с
площ от 115кв., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана на село Бр., Частта от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 40, с площ от 90кв., попадаща в УПИ
II в кв.38 по плана на село Бр., както и на ЖИЛИЩНА СГРАДА - КЪЩА,
разположена в УПИ II в кв.38 по плана на село Бр., при граници на
поземлените имоти: УПИ V-39, УПИ III-40, УПИ I. Претендират съдебни
разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от всички
3
ответници.
Ответниците Г. А., Я. Х. и С. М., считат иска за неоснователен. Излагат
твърдения, че представеният предварителен договор за продажба на
процесния имот е недействителен. В него имотът не е описан подробно. Ако
такъв договор би бил сключен във времето за което се отнася, а именно
25.07.2003г., наследниците му щяха да са наясно, че имотът е продаден. Не
намират логика, наследодателят им да е подписал договор за продажба на
имота, макар и предварителен, а те да не знаят, че имотът е продаден и да
продължават да го ползват до момента, в който те го продават по съответния
ред чрез подписване на нотариален акт на С. С. и Х. Х. и да плащат данъците
му.
Оспорват и твърденията, че ищците са владяли имота повече от - 20
години, като твръдят че до смъртта си наследодателят на ответниците всяка
година през топлите месеци отивал и живеел там. Ремонта, който се споменава
в исковата молба, бил направен от покойния вече Ас. Х., като необходимите
финансови средства за това били изпратени от сина му Я. Х.. След смъртта на
наследодателя Г. А. и С. М. също си посещавали имота. Я. Х. по - рядко,
понеже е бил на работа в държавна служба в Р. Т. и по - трудно си взимал
отпуска. Но по време на посещенията си те са гостували на ищците, които са
им били комшии, пили са заедно кафе в дома му и нито един от ищците не е
твърдял да има такъв предварителен договор за покупко - продажба.
Що се отнася до твърденията за владение на имота, на ищецът му е
било позволено в двора на къщата да си складира земеделски инвентар и да
наглежда имота в отсъствие на собствениците му за евентуални повреди,
вследствие на дъждове и снегове. След като наследодателите решили да
продадат имота си Я. Х. предупредил ищецът С. Х. да освободи двора от
интентара си. Два дни след това той им представил въпросния предварителен
договор.
През цялото това време ищците не са демонстрирали никакво
намерение за своене на имота спрямо действителните им собственици. През
2022г. наследниците на Ас. А. Х.. официално се сдобили с нотариален акт и го
продали през 2024г на останалите двама ответници Х. Х. и С. С..
Недоумение буди факта, че повече от 20 години ищците не са поискали
да обявяване на предварителния договор за окончателен. Не са основателни
твърденията, че липсата на нотариално прехвърляне се дължи на факта, че
част от имота е бил общински, тъй като при желание за официална сделка
ищецът би могъл да си прехвърли поне частта, която не е общинска
собственост и да направи необходимите геодозически замервяния на по- ранен
етап, а не едва 2023г., когато ищецът е бил предупреден, че ще се продава
имота. След като наследниците на покойния Ас. Х. се сдобили с нотариален
акт, чрез който са осъществили и продажбата, следва да се приеме, че и
ищците са могли да го направят, ако действително са искали да си установят
някакви права.
4
Голословни са и твърденията за платени данъци от страна на ищците.
Данъците до момента на продажбата са били плащани от наследодателите,
вкл. и таксите за битови отпадъци част от чиито квитанции за 2023г. и 2024г.,
които прилагат към отговора. Молят съда да отхвърли иска. Претендират
разноски.
Ответниците Х. Х. и С. С., счита иска за недопустим, доколкото
твърденията за упражнявано давностно владение на имота се отнасят за
период, в който не са били собственици на имота.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна: Ищците С. Х. и З. Х. са
съпрузи. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2003г. Ас.
Х. Х. – наследодател на първите трима ответници (Г., Я. и С.) продал на
ищеца С. М. Х., дворно място с площ от около 1 дка, ведно с построените в
него къща, за което по плана н ас.Бр. и отреден самостоятелен парцел,
находящ се на ул.Д. № **, при съседи, Ал. Исм., Исм. Осм. , улица, за сумата
от 1300лв. До настоящия момент няма сключен окончателен договор.
От приложения Акт за частна общинска собственост №2267, вписан
под № 53, том I, ДвВх № 132 на CB-Търговище се установява, че по- голямата
част от площта на УПИ II в кв.38 е общинска частна собственост — тази част,
която не попада в ПИ № 39 и ПИ № 40. Построената в имота къща е
разположена в тази общинска част от УПИ II. До 2023г. тази жилищната
сграда не е била нанесена в плана на с.Бр., предвид което ищецът е наел
геодезист, който е извършил необходимите заснемания на сградата. Приложен
е Нотариален акт № 75, том I, дело № 149/1969г. на Търговищки районен съд
от който се установява че продавачът Ас. А. Х.. е изкупил предаваемите се по
регулация части от съседните ПИ № 39 и ПИ № 40.
Въз основа на този нотариален акт и договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя на Ахм. Ахм. от с.Елд. от 26.09.1964г. Г. А. А., Я.
А. Х. и С. А. М. продават на ответниците Х. М. Х. и С. И. С., процесните
имоти, за сумата от 9800лв.
С отговора са приложени квитанции за платени данъци на имота за
2023г. и 2024г. от наследниците.
Във връзка с твърдения за упражнявано необезспокоявано фактеческо
владение върху имота от ищците в периода от 25.07.2003г. до 28.02.2024г. по
делото са ангажирани гласни доказателства. Всички разпитани свидетели
водени от ищеца – с.Ибр. Ахм., св.Т. Т., св.Хр. Хр., св.М. М. са качеторични, че
след сключване на предварителния договор Ас. Х. си е заминал за Т., като е
получил парите по договора и е предал ключовете на ищеца С.. Радвал се е на
сделката и се е хвалил на позанати с нея. След 2003г.повече не е идвал и
отсядал в имота нито е предявявал някакви претенции към ищците във връзка
с имота до смъртта си на 24.02.2016г. никой от свидетелите не познава
наследниците му, нито ги е виждал да идват в с.Бр. и да имат претенции върху
имота след смъртта на своя наследодател през 2016г. Категорични са, че в
5
имота е живял известно време вуйчо му, след това св.Т. Т.. С. не е живял в
имота, защото баща му имал къща в съседство. В имота си държал само
земеделски инвентар. Извършил ремонт на покрива.
Свидетелката на ответниците Ф. Едж., заяви в показанията си, че
ответника Х. Х. е неин братовчед, както и че тя му е посредничила при
сключване на сделката. Твърди, че наследниците на Ас., не са знаели за
продажбата на имота и са останали много изненадани от този факт. През
годините твърди, че са идвали в имота, както и че са пращали пари за ремонт.
Тя е адресно регистрирана в с.Бр. от 2010г. но постоянно пътува до Т.. Твърди
че имота е бил неизползваем, към момента н апродажбата, като оспорва
твърденията, че ищците са го владели необезспокоявано в продължение на
повече от 20 години. Заяви, че ищецъ го използва, за да складира там
земеделския си инвентар, но не и като жилище.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели на ищеца
и най-вече на св.Хр. Хр. и св.М. М., които са категорични, че наследодателят
(Ахм.) Ас. е желаел да продаде имота и го е направил, за сумата от 1300лв. на
ищеца С., с предварителен договор, като му е придал и владението.
Съдът не кредитира показанията на св.Едж., доколкото тя е
заинтересована от изхода на спора и няма преки и непосредствени
впечатления върху имота за периода от 2003г. до 2022г. Твърди че
ответниците са издали летата и са отсядали в имота, но никой от останалите
свидетели, не ги е виждал и не ги познава, а и самите ответници, в отговора си
твръдят, че насо наследодателят им е идвал до смъртта си в България.
Ответниците са оспорили своевременно като неистински подписът на
продавача, в представения предварителен договор и на основание чл. 193, ал. 1
от ГПК съдът е открил производство по оспорване истинността на
представения предварителен договор, от който ищците черпят права.
От назначената в съдебно-графологическа експертиза се установи, че
подписът положен в графа „продавач“ на Договор за покупко-продажба на
имот от 25.07.2003г. е положен от лицето Ас. Х. А. с ЕГН-**********.
Предвид това оспорването следва да се обяви за недоказано, на осн.
чл.194, ал.2 от ГПК.
При така установеното съдът счита, че предявения установителен
иск е основателен и доказан. Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правни сделки, по давност или чрез друг правен способ,
предвиден в закона.
Предвид това, предявеният положителен установителен иск за
собственост е допустим, при установен от ищците правен интерес от
търсената искова защита - спор между страните за процесното субективно
материално право.
Въведеното от ищцитеправно основание
като правопораждащ процесното право на собственост юридически факт е
6
придобивна давност въз основа на владение, упражнявано въз основа на
сключен предвирителен договор с наследодателя на ответниците Ас. А. Х.. на
25.07.2003г.
Действително предварителният договор не е акт на разпореждане с
правото на собственост върху имота, доколкото собственост преминава от
патримониума на продавача в патримониума на купувача едва при
сключването на окончателния договор, респ.от момента на влизане в сила на
решението, с което предварителният договор бива обявен за окончателен. Този
договор обаче следва да се третира като начало на давностно владение за
ищците продължило необезспокоявано и спокойно до м.февруари 2024г.
Безспорно от приетите по делото писмени и гласни доказателства –
показанията на всички разпитани свидетели и от предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2003г., се доказва по
категоричен начин, че ищците са започнали да упражняват фактическа власт
върху процесния имот веднага след подписване на договора. Самата
фактическа власт е израз на волята и разбирането, че имотът е тяхна
собственост. Намерението на ищците да държат имота за себе си е изразено по
ясен (несъмнен) начин, начин който не буди съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Установеното по
делото цялостно поведение на владелците - ищци не изразява каквото и да е
съмнение в намерението им да упражняват фактическата власт върху имота,
осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения
срок на придобивна давност. Установено е по делото, че владението на ищците
е спокойно, явно е - фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован е научил за това и не е установено по скрит начин и тайно от
предишен владелец. Самият собственик (продавач) на имота се похвалил „че
най-накрая се е отървал от имота“, което недвусмислено показва, че желанието
му е било само и единствено да го продаде, за да няма повече ангажименти с
него и е заминал за Т.. При връщанията си в България никога не е отсядал в
продадения имот.
Ищците са започнали да владеят процесния имот веднага с подписване
на договора и плащане на цената по сделката,като към 25.07.2013г., 10
годишния срок по чл. 79, ал.1 ЗС е изтекъл.
И двете страните по предварителния договор много добре са били
запознати с правата които имат по него от адвоката (св.М.М.), който го е
изготвил и са приели факта, че собствеността ще премине върху купувачите
едва след 10 годишен период на необезспокоявано владение. Давностният
срок е изтекъл преди продавачът – Ас. Х. да почине през 2016г., като по делото
не се установи, след 2003г. той да е предявявал претенции към имота или към
ищците.
Установи се по делото,че ищеца С. Х. е владял имота от 2003г., като
едно общо дворно място чрез трети лица и лично, до настоящия момент, като
владението е било явно и необезпокоявано. Правил е ремонт на покрива и го е
7
ползвал за склад на земеделки инвентар.
Сключеният в последствие договор за покупко-продажба, обективиран
в Нотариален акт № 89, том III, Дв.Вх№ 909, дело № 518/24г. на CB-
Търговище, с който ответниците Г. А., Я. А. Х. и С. А. М., в качеството им на
наследници на Ас. А. Х.. са продали на Х. М. Х. и С. И. С., частта от ПИ № 39
с площ от 115кв. и частта от ПИ № 40 с площ от 90 кв.м., които попадат в УПИ
II в кв.38, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, не е породил
вещнопрехвърлителен ефект, тъй като продавачите по нея не са собственици
нито на продаваните части от ПИ № 39 и ПИ № 40 в кв.38, нито на каквато и
да е жилищна сграда в или около тези поземлени имоти, по изложените по-
горе съображения за изтекла давност в полза на ищците.
Поради това съдът приема, че ищците като съпрузи са придобили по
оригинерен път собствеността върху имота, с оглед на което иска се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
И двете страни са претендирали разноски, като са представили
доказателства за направени такива.
С оглед изводите на съда и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 2181.90лв.,
представляваща направени по делото разноски ( 781.90лв. внесена д.т. и
1400лв. реално заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. А. А. с ЕГН-
**********, Я. А. Х. с ЕГН-**********, С. А. М. с ЕГН-**********, тримата
от с.Л., общ.Т., ул.Ястр. № *, Х. М. Х. с ЕГН-********** от гр.Т., ул.Ц. Осв, №
**, ет.*, ап.* и С. Исм. С. с ЕГН-********** от с.Р., общ.Търговище, ул.Др. №
**, че С. М. Х. с ЕГН-********** и З. Б. Х. с ЕГН-**********, двамата от
с.Бр., ул.Д. № **, чрез адв. Н. П. С., ТАК, съдебен адрес: гр.Търговище, ул.
„Лилия"№4, вх.А, ет.1, офис 8, са собственици на основание давностно
владение върху частта от ПИ с пл.сн.№ 39, с площ от 115 кв.м., попадаща в
УПИ II в кв.38 по плана на с.Бр. и частта от ПИ с пл.сн.№ 40, с площ от 90
кв.м., попадаща в УПИ II в кв.38 по плана н ас.Бр., както и на жилищна сграда
– Къща разположена в УПИ II в кв.38 по плана на с.Бр., при граници: УПИ V-
39, УПИ III– 40, УПИ I, (колорирани в скица на стр.32 от делото), неразделна
част от решението, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от Закона за
собствеността.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на подписа положен от
лицето Ас. Х. А. с ЕГН-**********, в графа „продавач“ в Договор за покупко-
8
продажба на имот от 25.07.2003г., на осн. чл.194, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. А. с ЕГН-**********, Я. А. Х. с ЕГН-**********, С.
А. М. с ЕГН-**********, тримата от с.Л., общ.Т., ул.Ястр. № *, Х. М. Х. с
ЕГН-********** от гр.Т*, ул.Ц. Осв, № **, ет.*, ап.* и С. Исм. С. с ЕГН-
********** от с.Р., общ.Т., ул.Др. № ** да заплатят солидарно на С. М. Х. с
ЕГН-********** и З. Б. Х. с ЕГН-**********, двамата от с.Бр., ул.Д** № **,
сумата от 2181.90лв., представляваща направени разноски по делото, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259, ал.1
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9