№ 685
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502851 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от К. С. Р.
ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адв. М.К., против решение №
262434/06.08.2021г. по гр.д. № 6389/2020г. на 19-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен
предявения от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерството на правосъдието, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., за
установяване на нарушение на ответника по чл. 4 от ЗЗДискр., изразяващо се в поставяне на
ищеца в различно положение, спрямо други лица в Затвора в гр. Варна в периода от
01.06.2009г. до 19.04.2018г. и К. С. Р. е осъден да заплати в полза на ГД „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието сумата от 100.00лв., представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Смята, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон и целта на закона. Изводите на съда не кореспондират със събраните по делото
доказателства.
Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното решение и постановено друго, с което
да бъдат уважени предявените искови претенции.
В писмен отговор Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-гр. София, чрез
ст.юк С. С. с адрес ***, оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Правилно ВРС не е
установил неравнопоставено отношение от страна на администрацията на затворав гр.
Варна спрямо ищеца, нито достатъчно факти, въз основа на които да се направи
предположение, че е налице дискриминация, с оглед прилагане презумпцията по чл. 9 от
ЗЗДискр. Не е налице и пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. Моли се
за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила е и частна жалба от К. С. Р. ЕГН ********** против определение №
1
265819/01.10.2021г. по гр.д. № 6389/2020г. на 19-ти състав на ВРС, с което е оставена без
уважение молбата му с правно осн. чл. 248 от ГПК, за изменение на решение №
262434/06.08.2021г. по гр.д. № 6389/2020г. на 19-ти състав на ВРС в частта за разноските.
Съдът не се е съобразил с практиката на ВАС, като не е взел предвид приетото с решение №
1477/2010г. по адм.д. № 14780/2009г. на ВАС, § 54 от решението на ЕС в Страсбург по
решението С. против България от 12.07.2007г. и неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.
75, ал. 2 от ЗЗдискр. Моли се обжалваното определение да бъде отменено изцяло, като
неправилно.
Писмен отговор на частната жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-
гр. София не е постъпил.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба, няколкократно уточнявана, с оглед дадените от
първоинстанционния съд указания, включително в последното по първоинстанционното
дело о.с.з. на 07.07.2021г., К. С. Р. ЕГН **********, e предявил иск с правно осн. чл. 71, ал.
1 т. 1 от ЗЗДискр. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, за установяване
нарушението разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. от ответника в периода от 01.06.2009г. до
19.04.2018г., изразяващо се в нееднакво третиране в сравнение с останалите лишени от
свобода лица, изтърпяващи доживотни присъди в Затвора Варна при „строг“ режим, които
биват извеждани от „Зона със засилен надзор и охрана“ и настанявани в „общи помещения“,
с право на участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности, за
разлика от него, като по този начин е дискриминиран по признак „лично положение“.
Излага, че от 2007г. до 12.02.2015г. е бил в Затвора-Варна, където е било практика,
осъдени на лишаване от свобода с доживотни присъди и „строг“ режим на изтърпяване на
наказанието, след преценка на риска и решение на Комисията, да бъдат настанявани в
„общи помещения“ с останалите лишени от свобода с право на участие в трудови,
възпитателни, образователни, спортни и други дейности, а той, въпреки, че режимът му е
бил променен много преди 2007г. от „специален“ в „строг“ оставал в зоната за засилен
надзор и охрана /ЗЗНО/, при постоянно заключена килия, без право на участие в дейностите
в затвора. Изолацията му продължавала вече 26 години, а други 12 души лишени от свобода
при „строг“ режим са били изведени от ЗЗНО и настанени в общи помещения, с право на
участие в дейностите на затвора.
В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към министъра на правосъдието, с адрес ***, представлявана от гл.комисар И.
Й., чрез гл.юк Л. Н. , освен, че е направила възражение за местна подсъдност е изказала
становище за недопустимост на исковата претенция, евентуално за нейната
неоснователност. Съгласно чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС до изм., в сила от 07.02.2017г.,
осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна могат да бъдат настанявани
в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в
трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията
по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка на
тяхната личност. Видно, предоставена е правна възможност, такива лишени от свобода да
бъдат премествани в общите части на затвора. Тази норма не е императивна. Налице е и
необходимост от оценка на личността на лишения от свобода. Замяната на режима на
2
изтърпяване на наказанието не е самостоятелно основание за настаняване в общо помещение
с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и др.
дейности, а е възможност, предвидена в закона. Преценката за това принадлежи на
администрацията, която трябва да прецени приложимостта на тази разпоредба при изявено
желание от лишения от свобода.
За да е налице проява на дискриминация, следва да са осъществени всички елементи
от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и
от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към ищеца следва да е
продиктуван от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Не е достатъчно да се установи различно
третиране, а е необходимо да се установи, че това третиране е извършено съзнавано по
някой от признаците , очертани в чл. 4 от ЗЗДискр. , следва да е налице пряка причинно-
следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за това, която да се
изразява в признак по чл. 4 ЗЗДискр. Преди всичко, конкретните действия и бездействия
следва да се основават само и единствено на личното положение и/или убеждения, което в
случая не е така. Възразява, че претенцията за исковия период от 2007г. до 2015г. е погасена
по давност, позовавайки се на нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр.
Същото становище се поддържа пред ВРС от ст.юк С. С.. Моли се искът да бъде
отхвърлен. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:
Няма спор, че в процесния период от 01.06.2009г. до 19.04.2018г. К. С. Р. е
изтърпявал наказание по силата на доживотна присъда “лищшаване от свобода” при “строг”
режим. Това се установява и от справката от старши комисар Б. М., на длъжност началник
на Затвора в Бургас и приложената такава за настанявания и промени в режима и
категорията за лишения от свобода К. С. Р..
Представена е и справка от старши комисар Й. Й., на длъжност началник на затвора-
Варна, видно от която К. С. Р. е осъден с влязла в сила присъда № 340/10.11.1989г. на
Военен съд-Плевен, на осн. чл. 116, т. 6, 10 и 11, чл. 54 от НК, на смърт. С указ №
4/25.01.1999г. присъдата е заменена на доживотен затвор, при „специален“ режим от
07.06.1999г., на „усилено строг“ режим от 06.12.2005г. и служебно на „строг“ режим, с
оглед промените в ЗИНЗС, считано от 01.06.2009г. със заповед № 2/20.04.2018г. на
началника на затвора-Варна, режимът му е завишен на „специален“ режим до настоящия
момент. Настанен е в Зона с повишена сигурност /ЗПС/. На осн. чл. 213 от ППЗИНЗС
осъдените на доживотен затвор се настаняват в обособени зони с повишена сигурност, при
постоянно заключени помещения, при засилен надзор и охрана. Сочи се и са представени
доказателства, че лишеният от свобода Р. не е с добри характеристични данни. В периода от
2007г. до 2015г. на Р. са наложени 17 дисциплитарни наказания. Негативно е настроен
срещу процесът, който е воден срещу него и осъдителната присъда, която е получил. Има
личностови ресурси за справяне с трудни ситуации, но при иницииране на коректното
повлияване ги влага в опит за противостоене. Първоначалната оценка на риска за
правонарушителя от 2009г. е висока-84 точки. През 2013г. е завишена от 84 точки на 95
точки. През м.08.2014г. е намалена от 95 точки на 90 точки, но все още е твърде висока.
Впоследствие е намален риска от висок на среден, но не е по-нисък от 80 точки. При
последното разглеждане на предложение да бъде изведен в общите части на 16.04.2014г.,
болшинството от членовете на комисията са гласували „против“.
Пред ВРС с помощта на видео-конферентна връзка са изслушани показанията на
двама души свидетели: Х. А. Х. и Д. К. М., чиито показания са ценени от съда при
условията на чл.172 ГПК.
Свидетелят Х. А. Х. е посочил, че в периода от 2002г. до 2009г. е бил в затвора
3
Варна, , като за известен период К. С. Р. бил в затвора-Плевен. След както бил преведен в
затвора-Варна, двамата били заедно там от 2006г. до 2009г. Има преки впечатления и за
периода от 11.04.2016г. до 19.04.2018г. Р. не бил в общите части, а в зона с повишена
сигурност. Имало и други лишени от свобода с доживотни присъди в затвора, като изброява
имената на 5 души, които били настанени в общите части на затвора. При една от срещите
им в затвора в София, при явяване на дела, К.Р. бил приготвил молба до началника на
затвора-Варна за извеждане в общи помещения, за да може да учи, да работи и да си има
доходи. Не можел да си задоволява личните хигиенни нужди поради липса на средства.
Лишавал се от зъбни протези, за да може да се храни, пак поради липса на средства. Той не
бил изведен в общите части, поради негативно отношение към него. Постоянно пишел
жалби, търсел си правата. Това не се харесвало на затворническата администрация. Цитира
изказване на инспектора социални дейности И.А.Ч., че Р. им развалял рахатлъка, та какво да
очаква от тях?. Не е извършвал дисциплинарни нарушения. Психологът П. в затвора Варна
имал добро мнение за него, че е напълно социализиран. Началникът на затвора Бургас също
споделял, че К.Р. е примерен затворник, не се занимава с незаконна дейност. Знае за лишени
от свобода, които са нарушавали вътрешния ред, но са били поощрявани, като са били
извеждани в общи помещения.
Свидетелят Д. К. М. заявява, че познава К. С. Р. от 2008г., когато изтърпявал
наказание лишаване от свобода с доживотна присъда. През 2013г. бил изведен от зоната със
засилен надзор, където били двамата с Р., в общите помещения. Той не е конфликтна
личност, но си отстоява правата. И други лишени от свобода били изведени, но не и Р.и.
Прилагал се двоен стандарт, водещ до дискриминация. Р. правел искане за преместване и по
мнение на свидетеля се стараел да с поведението си, че заслужава. Като не уважавали
молбите му, той се чувствал унизен, като „втора ръка човек", подложен на дискриминация.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Видно, ищецът е предявил иск с правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за
установяване на нарушението на ГД „ИН“ и неравното му третиране в сравнение с други
лишени от свобода в затвора-Варна с доживотна присъда и „строг“ режим на изтърпяване,
като не бива изведен в общите помещения на затвора с възможност да участва в трудови,
възпитателни, образователни, спортни и други дейности.
Най-напред съдът има предвид, че първоинстанционното дело е образувано пред
СРС на 13.03.2015г., то недопустимо е приетото от ВРС уточнение на процесуалния
представител на ищеца в о.с.з. на 07.07.2021г. относно исковия период за времето от датата
на завеждане на иска в съда-13.03.2015г. до 19.04.2018г. Претенциите, касателно периода
след завеждане на исковата молба в съда не могат да бъдат предмет на разглеждане по
делото, образувано по същата искова молба. В тази част се касае до предявяването на нов
иск, който може да бъде разгледан само в отделно производство. В тази си част
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а
производството по гр.д. на ВРС и ВОС в частта-прекратено.
Друг въпрос е, може ли особеният представител, назначен от съда на осн. чл. 23, ал. 4,
вр. чл. 21, т. 3 от ЗПрП да прави отказ от част от исковата претенция, като се има предвид в
настоящия казус претенцията за периода от 2007г. до 01.06.2009г., при което производството
по първоинстанционното дело е прекратено от съда в частта, но доколкото не е постъпила в
тази част въззивна жалба, съдът няма да обсъжда прекратяването, което е влязло в сила.
В частта на исковата претенция за периода от 01.06.2009г. до 13.03.2015г. би бил
допустим предявения от К. С. Р. иск, с правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., ако не беше
налице в правния мир влязло в сила решение № 5003/05.12.2018г. по гр.д. № 5382/2018г. на
43-ти състав на ВРС.
По това дело са предявени срещу ГД „ИН“ и срещу Министерството на
правосъдието, съответно две групи обективно съединени искове, с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 1 от ЗЗдискр. и с правно осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., като е твърдяно
дискриминационно отношение на служителите на редица затвори в страната, сред които на
4
затвора в гр. Варна, което се изразява в бездействие да бъде изведен, като лице изтърпяващо
наказание лишаване от свобода при строг режим по доживотна присъда, в общите части на
съответния затвор, с възможност да участва в трудовите, възпитателни, образователни,
спортни и други дейности, в периода от 01.06.2009г. до момента на завеждане на исковата
молба. Видно исковата молба е заведена на 11.04.2016г., когато е постъпила в Адм.С-Варна
и е било образувано адм.д. № 1028/2016г. То е приключило с решение № 77/25.01.2017г.
Това решение е било обжалвано от К. С. Р. пред ВАС. С решение № 4744/12.04.2018г. по
адм.д. № 2941/2017г. на ВАС е обезсилено решение № 77/25.01.2017г., постановено по
адм.д. № 1028/2016г. на АдмС-Варна, прекратено е производството по делото и е изпратено
по подсъдност на ВРС. Така е било образувано гр.д. № 5382/2018г. С решение №
5003/05.12.2018г. по гр.д. № 5382/2016г., ВРС е отхвърлил предявените от К. С. Р. искове,
включително този, насочен срещу ГД „ИН“ с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.
за установяване на дискриминационното му третиране от страна на служителите в затвора-
Варна,при дискриминационното им бездействие да бъде изведен в общите части за
изтърпяване наказанието му при съответстващия „строг“ режим за разлика от другите
лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в периода от 01.06.2009г. до
завеждане на иска, т.е. 11.04.2016г.
Това решение № 5003/05.12.2018г. по гр.д. № 5382/2018г. на 43-ти състав на ВРС, с
което са отхвърлени исковите претенции на К. С. Р. е било обжалвано от него, като е било
потвърдено с решение № 448/10.04.2019г. по в.гр.д. № 295/2019г. на ВОС-ГО и недопуснато
до касация с определение № 62/06.02.2020г. по гр.д. № 3045/2019г. на ВКС.
Видно, налице е сила на присъдено нещо по отношение на предявения в настоящото
производство иск-влязлото в сила решение № 5003/05.12.2018г. по гр.д. № 5382/2018г. на
43-ти състав на ВРС, постановено по спор между същите страни, на същото основание и за
същото искане.
Тази отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска води до
недопустимост на предявения от К. С. Р. такъв.
Обжалваното решение също се явява недопустимо и като такова следва да бъде
обезсилено, а производството по първоинстанционното и въззивното дело следва да бъдат
прекратени.
След като е недопустимо обжалваното решение, то следва да бъде прието, че и
обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и предмет на подадената
частна жалба също е недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството
прекратено.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
разноските за първоинстанционното и за въззивното производства, на осн.чл.78 ал.4 от ГПК
в размер на 100.00лв., представляващи определен от съда размер на юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за всяка
една от двете инстанции или 200.00лв. общо. Възражението на К. С. Р., за недължимост на
разноски в производството по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. е неоснователно, тъй като с нормата
на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от
дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях
държавна такса и разноски за водене на делото, но разпоредбата не предвижда изключение
от общия принцип за отговорността на направените от насрещната страна разноски по
делото. В случая, представляващия ГД „ИН“, представляван от юрисконсулт е поискал
своевременно на двете инстанции присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 262434/06.08.2021г. по гр.д. № 6389/2020г. на 19-ти състав
5
на ВРС, с което е отхвърлен предявения от К. С. Р. ЕГН **********, със съдебен адрес ***
чрез адв. М.К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на
правосъдието, иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., за установяване на
нарушение на разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. от страна на ответника в периода от
01.06.2009г. до 19.04.2018г., изразяващо се в нееднакво третиране в сравнение с останалите
лишени от свобода лица, изтърпяващи доживотни присъди в Затвора Варна при „строг“
режим, които за разлика от него биват извеждани от „Зона със засилен надзор и охрана“ и
настанявани в „общи помещения“, с право на участие в трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности, като по този начин е дискриминиран по признак
„лично положение“, както и определение № 265819/01.10.2021г. по гр.д. № 6389/2020г. на
19-ти състав на ВРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 6389/2020г. на 19-ти състав на ВРС и в.гр.д. № 2851/2021г. на
ВОС-ГО.
ОСЪЖДА К. С. Р. ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адв. М.К. ДА
ЗАПЛАТИ НА тява прК. С. Р. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към министъра на правосъдието, с адрес ***, представлявана от гл.комисар И.
Й., разноски за двете инстанции в размер на 200.00лв. общо, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6