Решение по дело №65/2021 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 82                               10.06.2021 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на единадесети май             две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:   Албена Стефанова

                       Иванка Иванова      

Секретар- С. И.

Прокурор- Васил Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 65 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63  ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.Я.В. ***, подадена чрез а..А.Н. с посочен по делото съдебен адрес:***, оф.5 против Решение № 97/12.03.2021 год., на Районен съд гр.Търговище  по НАХД № 1015/2020 год., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 38-0001340/24.09.2020г. на Директора на РД „АА“-Русе. С посоченото НП на Р.Я.В., за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвП, на основание чл.97, ал.1,т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

В касационната жалба като основание се навеждат нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага се твърдение, че актът е съставен от длъжностно лице, което не е присъствало при проверката и не е констатирало нарушението. Излага се становище, че наказващият орган не се е произнесъл в срока по чл.52 от ЗАНН. Излагат се доводи, обосноваващи че показанията на двамата свидетели, пътували в автомобила не са снети по предвидения в закона ред-чл.44 от АПК, като по това възражение на касатора липсват мотиви на въззивния съд в решението. Навежда се недоказаност на наличието на уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Излага се становище за неналичие на предпоставките на закона за налагане на санкция по чл.6 от ЗАвП.  Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да се отмени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от а..А.Н., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи

Ответникът по касационната жалба - РД „АА“-Русе в съдебно заседание не изпраща представител. Постъпил е писмен отговор от Директора на РД „АА“-Русе, в който се излагат доводи, обосноваващи законосъобразност на оспореното въззивно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата по изложените в нея съображения. Дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 17.08.2020г. около 10:23ч. в близост до кръстовището на ул.“Кюстенджа“ и ул.“Стефан Караджа“ в гр.Търговище, полицейски служители от РУ - Търговище спрели за проверка автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ …., категория М1, който бил управляван от Р.Я.В.. Автомобилът бил спрян по повод получен сигнал за нерегламентиран превоз на пътници, осъществяван от посочения водач. Полицейските служители установили, че в автомобила освен жалбоподателя, се намирали още две лица – Ц. Л. Н. и  и А. Н. Н..  Последните били поканени в РУ – Търговище, където им били снети писмени сведения относно обстоятелствата, при които се извършвал превоза. Сигнализирани били и органите на РД „АА“- Русе, чийто представител се явил. Въз основа на  снетите писмени сведения от посочените лица и справка в информационната система на ИА „АА“ на  Р.Я.В. бил съставен от инспектор  при РД „АА“гр.Русе –М. М.  АУАН №276741/ 17.08.2020г. за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвПр. Контролният орган приел за установено, че жалбоподателят в качеството си на водач на посочения автомобил е извършвал обществен превоз на пътниците Ц. Л. Н. и А. Н. Н.  по договорена цена за пътуването 4 лева от с.Баячево до гр.Търговище и обратно, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Въз основа на така съставения АУАН Директорът на РД „АА” - Русе издал Наказателно постановление № 38-0001340/24.09.2020г., с което на Р.Я.В. за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвП, на основание чл.97, ал.1,т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна Районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентен орган. Районния съд е извел извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. Съдът е изложил мотиви относно възраженията на В. касаещи срока по чл.52 от ЗАНН и съставянето на АУАН от М.М.  инспектор  при РД „АА“гр.Русе. Районният съд позовавайки се на снетите писмени обяснения от лицата –Ц.Л.Н. и  и А. Н. Н., пред служителите на РУ-Търговище, е приел за доказано по делото, че превозът е извършен срещу заплащане и че същият съставлява „обществен превоз“ по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на ЗАвП. Съдът е приел за доказана фактическата обстановка, описана в НП като се е позовал на показанията на свидетелите М. и Д. и е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свидетеля В. и свидетелката С.. Районният съд е извел извод, че при така събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно по делото се установява че Р.Я.В. е осъществи състав на нарушение по на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвП  и че законосъобразно същият е санкциониран на основание чл.97, ал.1,т.1 от ЗАвП. Съдът е приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 „а“ от ЗАНН като е изложил мотиви.

 На основание така направените фактически констатации и правни изводи и след като е отчел, че на Р.Я.В. е наложен фиксирания в закона размер на административното наказание „глоба“ е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.  

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Жалбата е основателна по следните съображения.

В конкретният случай не може да се приеме, че е налице нарушение именно на чл. 6, ал. 1,т.1 ЗАвП. Последната разпоредба касае извършването на „обществен превоз“ на пътници и товари от „превозвач“. Съгласно пар.1,т.5 от ДР на ЗАвП „..„Превозвач“ е  всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел…“ В случая нито има констатация в АУАН и в НП, нито по делото се сочат доказателства за регистрация на наказаното лице, като търговец. Последното го изключва от кръга лица, имащи качеството "превозвач" по смисъла на горепосочената законова дефиниция и водачът Р.Я.В. няма как да притежава подобен документ, тъй като той не е превозвач по смисъла на ЗАвП. Така описаното в НП деяние не покрива признаците и неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 6, ал. 1,т.1 ЗАвП. Касае се за нарушение на  чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП, като съдът намира неправилната квалификация на деянието за съществено процесуално нарушение, тъй като се касае за различни състави на административно нарушение, по които на установяване подлежат различни факти. Посоченото съществено процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на НП.

Едновременно с горното касационният съд намира и следното:

В хода на въззивното производство Районният съд е приел за доказан елемента на заплащане на превоза от двамата пътника, единствено въз основа на събраните пред служителите на РУ-Търговище сведения. Посочените сведения обаче не са събрани в присъствието на инспектора на РД „АА“гр.Русе и не са преподписани от компетентния орган или от определен от него служител. В случая от доказателствата по делото е видно, че сведенията на лицата, установени в автомобила не са надлежно събрани. Следователно от формална страна сведенията на лицата, не са и годно доказателство, от което да се установи осъществен  превоз срещу заплащане, тъй като не са събрани по законосъобразния ред, разписан в чл. 44, ал. 2 от АПК. Съдът следва да цени само доказателства, които са събрани по установения от закона ред, по аргумент от  чл.39, ал.2 от АПК и чл.171, ал.1 от АПК. Установените в колата като пътници лица не са разпитани като свидетели в хода на въззивното производство. Инспектора от РД „АА“ гр.Русе не е участвал при проверката и спирането на автомобила и събрането сведения от установените в колата лица, не са осъществени пред него. От страна на наказващия орган, носител на доказателствената тежест в хода на въззивното производство не са ангажирани други доказателства, установяващи заплащането на превоза като елемент за квалифицирането на последния като „общественен“ по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на ЗАвП или като „таксиметров“ по смисъла на пар.1т.26 от ДР на ЗАвП. При тези събрани пред въззивния съд доказателства, касационният съдът приема за недоказани всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение  и НП се явява издадено и при неправилно приложение на материалния закон.

На основание всичко гореизложено касационния съд приема, че Районният съд като не е съобразил горепосоченото и е потвърдил НП е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон.  Последното е касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1,т.1, във връзка с ал.2 от НПК.  Следва оспореното решение да се отмени като незаконосъобразно  и да се постанови ново, с което НП да се отмени също като незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото на основание чл. 143 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на касатора следва да се присъдят разноски по делото. Предвид на това, че в касационното производство не е представен подписан договор за правна защита и съдействие, доказващ плащането на адвокатско възнаграждение, съдът намира за недоказано извършването на такива разноски пред настоящата инстанция. На Р.Я.В. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380 лв. само за въззивното производство по НАХД №1015/2020г. по описа на Районен съд-Търговище, за чието извършване е представено доказателство-  Договор за правна защита и съдействие №********** / стр.4 от дело/. Горепосочения размер е към минимално регламентирания размер в чл.7,ал.2,т.2, във връзка с чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68/31.07.2020г./, с оглед на което не се явява прекомерен и възражението на ответника по касационната жалба в тази насока се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 97/12.03.2021 год., на Районен съд гр.Търговище  по НАХД № 1015/2020 год., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 38-0001340/24.09.2020г. на Директора на РД „АА“-Русе И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001340/24.09.2020г. на Директора на РД „АА“-Русе, с което на Р.Я.В., ЕГН-********** *** за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвП, на основание чл.97, ал.1,т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе  да заплати на Р.Я.В., ЕГН-********** *** разноски по НАХД №1015/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в размер на 380 /триста и осемдесет/ лева.

 

  Решението не подлежи на обжалване или протест на основание  чл.223 от АПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

 

                                                                                                                                                                                                        

                                                                                                                 2.