Решение по дело №299/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е В. К. В. от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Д. С. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е кмета на община Созопол. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Л. А. от АК Бургас.

Предмет на оспорване е заповед № 8-Z-84/17.01.2025г., издадена от кмета на община Созопол, с която на жалбоподателя е наредено да бъде премахнат преместваем обект „дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтаж в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] по КК на [населено място], по реда на чл.57а от ЗУТ.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че паралелно с настоящото производство се провежда и такова за премахване на същия обект, но като незаконен строеж, а не като преместваем обект, което според жалбоподателя е недопустимо и опорочава оспорения по настоящото дело административен акт. Излагат се подробни доводи, че обекта по заповедта няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, поради което не може да бъде законосъобразно премахван по реда на чл.57а от ЗУТ. Иска се съдът да отмени заповедта като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита оспорения административен акт за законосъобразен. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Иска присъждане на разноски. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

От фактическа страна съдът установи следното.

Приложен е констативен акт № 5/16.05.2024г., съставен от служители за контрол по строителството в администрацията на община Созопол – главен специалист „Строителство“ и специалист „Строителство“ в дирекция УТИПЕ на община Созопол, съгласно чл.223 ал.2, вр. с чл.57а ал.2 от ЗУТ. С констативния акт е установен строеж „къмпинг“, намиращ се в поземлени имоти с идентификатори 81178.58.21, 81178.58.28, 81178.58.29, 81178.58.30, 81178.58.56, в землището на [населено място] и поземлени имоти с идентификатори 67800.32.3, 67800.32.59, 67800.32.63, 67800.32.66 и 67800.32.67, в землището на [населено място]. Установено е, че къмпингът е изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж.

Приложена е заповед № 8-Z-1227/21.11.2024г., издадена от кмета на община Созопол, с която се „преразглежда“ описания по-горе констативен акт № 5/16.05.2024г. и се прекратява образуваното административно производство по този констативен акт, за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ. За да постанови този резултат, в мотивите на заповедта си кметът приел, че след извършена повторна проверка на място и по налична документация, съставена в хода на административното производство се установило, че предвид големия брой имоти, в които са разположени обектите (съставляващи къмпинга), както и възможността им да бъдат премахнати без да губят своята индивидуализация, както и не изменят трайно начина на ползване на земята, върху която са поставени, обектът на проверката неправилно е бил определен като строеж къмпинг. Така след издаването на тази заповед е започнало настоящото производство.

Приложен е цитирания в оспорената заповед констативен акт № 32/26.11.2024г., съставен от служители за контрол по строителството в администрацията на община Созопол – главни специалисти „Строителство“ в дирекция УТИПЕ на община Созопол, съгласно чл.223 ал.2, вр. с чл.57а ал.2 от ЗУТ. С констативния акт е установен обект по чл.56 от ЗУТ „дървен навес и подиум към каравана“, дървена конструкция с приблизителни размери 8/8 метра, намиращ се в поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място]. Поземленият имот е собственост на В. К. В. с адрес [населено място], [улица], поради което и при липса на данни за друго е прието, че и обекта е негова собственост. Установено е, че обектът е захранен с електрическа енергия и вода и е поставен без разрешение по ЗУТ. Посочено е в констативния акт, че предвид констатациите в него, той следва да се счита за основание за започване на производство по издаване на заповед за премахване на незаконния преместваем обект по чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ. Процесната заповед е издадена въз основа на описания констативен акт. В заповедта е приета за установена фактическата обстановка по акта.

По делото е назначена съдебнотехническа експертиза за установяване на точните технически характеристики на процесния обект. Заключението на вещото лице е изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, наличната в община Созопол документация за обекта, както и оглед и изследване на място. От заключението на вещото лице съдът установи следното :

Процесният обект „дървен навес към каравана“ представлява дървена едноскатна конструкция с размери около 6 на пет метра, с площ 30 кв.м. и покритие от винил. Връзката с терена е чрез дървени греди 10х10 см. с височини 2.5 и 3 метра, поставени на бетонови блокчета с размери 30х60х30 см. Разпределението на навеса е отчасти над поставената каравана и отчасти (5х3.60 м.) над подиум с дюшеме. Разпределението на подиума е тоалетна с площ 2х1 м., кухненски бокс, маса с пейки и оборудване – хладилник и печка, или общо „за сезонно ползване“. Цялата дървена носеща конструкция на обекта са боядисани в бял цвят и имат добър естетически вид. Вещото лице е дало заключение, че навесът може да бъде отделен от земята и чрез ползване на кран и съответно такелажно оборудване да бъде преместен в цялост на друго място, на което да продължи ползването му. Вещото лице в съдебно заседание е уточнило, че процесния навес и караваната, към който е поставен, са част от комплекс с „още доста“ каравани, която констатация съвпада с тези по констативен акт № 5/16.05.2024г.

В заключението си вещото лице приело за установено, че от техническа и фактическа страна, с оглед начина на ползване, процесният обект „дървен навес към каравана“ се отнася към преместваемите обекти за временно обитаване при бедствия. Изрично е посочено в заключението, че не са били установени от вещото лице данни за осъществило се на място бедствие. Тази констатация на вещото лице съдът не възприема, тъй като не е обоснована. Липсват каквито и да е обективни данни процесният навес да е бил изграден и ползван за посочената цел, т.е. за временно обитаване при бедствия. Данните сочат, че караваната с процесния навес към нея са били поставени в почивен комплекс в близост до морето, т.е. целта на ползването на навеса е туристическа.

От събраните по делото доказателства се установи и това, че за поставянето на процесния навес липсва издадено разрешение от органите на общината. Това обстоятелство не е спорно по делото.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.57а ал.3 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконно поставени преместваеми обекти е кметът на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от кмета на община Созопол. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Спазено е изискването по чл.57а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по чл.57 ал.1 да се установят с констативен акт. Такъв в случая е съставен, според изискването на закона, от служители по чл.223 ал.2 от ЗУТ, а именно от служители за контрол по строителството в администрацията на община Созопол. Издаденият констативен акт надлежно е бил съобщен на собственика на поземления имот, на когото е била предоставена възможността да изложи становище и да реализира правото си на защита. Липсват данни собственика В. да е посочил друго лице, което да е поставило процесния навес или като наемател или ползвател на имота или обекта. Така при решаващия административен орган не е била налична информация, сочеща трето лице като държател на обекта, поради което правилно заповедта е била издадена с адресат собственика на земята. Следва да се посочи и това, че пред административния орган, както и в съдебното производство не е имало спор относно собственическите права на жалбоподателя. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за паралелно водени две производства за премахване на процесния обект – кано преместваем и като строеж. Както се установи по-горе производството за премахване на обекта като част от незаконен строеж е прекратено. Не се установиха основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.

Правилно е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Съдът приема, че определения за премахване обект има характеристиките на преместваем обект по смисъла на закона и премахването му не може да се реализира законно по реда на чл.57а от ЗУТ.

За определянето на даден обект като преместваем обект, законодателят е въвел кумулативно приложение на две категории критерии – (1) конструктивните характеристики на обекта, посочени в §5 т.80 от ДР за ЗУТ и (2) предназначението на обекта, съобразно чл.56 ал.1 от ЗУТ. Преместваем обект е налице, когато едновременно са налице критериите по двете посочени разпоредби. ( В този смисъл напр. решение № 1845/25.02.2022г. по а.д. № 9869/2021г. на ВАС, ІІ о.)

Налице е критерий по чл.56 ал.1 от ЗУТ. Установи се, че процесния навес е „към каравана“ - ползването му не е самостоятелно, т.е. не е различно от това на караваната. Последната е част от комплекс каравани, поставени в поземлен имот с [идентификатор] и други съседни имоти, ползвани за обществено задоволяване на нужди, свързани с летуване и почивка. При наличните данни може да се приеме, че обекта е за „друга обслужваща дейност“ по смисъла на чл.56 ал.1 т.2 от ЗУТ.

Съгласно §5 т.80 от ДР за ЗУТ преместваем обект е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Установи се от заключението на вещото лице, че изградения в имот с [идентификатор], землище на [населено място] навес към каравана може да бъде преместен в цялост, без да бъде демонтиран на части. Това сочи, че не се касае за строеж, а за преместваем обект по отношение само на този критерий. ( В този смисъл напр. решение № 7146/2023г. по а.д. № 4002/2023г. на ВАС, ІІ о.)

Поставянето на навеса в посочения в заповедта поземлен имот е извършено без издадено за това разрешение, с което е изпълнено и последното материално изискване по чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване. Не е налице основание за оспорване на заповедта и по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Оспорването е неоснователно, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да се отхвърли.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски по делото, съобразно представените доказателства.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В. К. В. от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, срещу заповед № 8-Z-84/17.01.2025г., издадена от кмета на община Созопол.

ОСЪЖДА В. К. В. да заплати на община Созопол 1500лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.215 ал.7 т.4 от ЗУТ.