Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на шестнадесети
февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 15557 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 187133 от 07.08.2019 г. СРС, 61 с-в, по гр.д.№ 13206/2019 г. е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Б.С.
и Н.Ц.С. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
предявени при условията на пасивна солидарност за установяване съществуването
на вземане на „Т.С.“ ЕАД за сумата 274,39 лв., представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.София, ул. „*********, магазин 2 за
периода 01.05.2016 г.-30.04.2018 г., с която ответниците неоснователно са се
обогатили за сметка на обедняването на „Т.С.“ ЕАД със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-18.10.2018 г.
до окончателното плащане на сумата; сумата от 30,17 лв.-обезщетение за забава
за периода 01.07.2016 г.-09.10.2018 г.; сумата от 32,86 лв.-цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2016 г.-30.04.2018 г., с която Т.Б.С.
и Н.Ц.С. неоснователно са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-18.10.2018 г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 4,62
лв.-обезщетение за забава за периода 01.07.2016 г.-09.10.2018 г.Решението е
постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца.Въззивникът твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон.Оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е
установено, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди.Поддържа становище, че за качеството на потребител е без значение дали
лицето е обитавало процесния имот и дали е консумирало топлинната енергия лично.Твърди,
че от събраните по делото доказателства е установено, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на ЗЕ и дължат
сумите за доставена и незаплатена топлинна енергия, и че ответниците не са
провели насрещно доказване, че лицето, в чиято полза е учредено вещно право на
ползване, е било реален консуматор на топлинната енергия.Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че ответниците не дължат лихва за забава, като
в р-л VII, чл.32, ал.1 от Общите условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в гр.София, в сила от 13.02.2008 г. е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което с изтичането на последния ден от месеца същите са
изпаднали в забава за тази сума.Моли съда да отмени решението и да уважи
исковете.Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответниците по въззивната жалба- Т.Б.С. и Н.Ц.С. оспорват
същата.Твърдят, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Оспорват
доводите във въззивната жалба, че са потребители на топлинна енергия, като
поддържат, че ищецът не е представил доказателства за сключен договор за
стопански обект.Твърдят, че цитираните от въззивника нормативни уредби касаят
единствено физически лица-абонати на дружеството и не касаят стопански обект.Твърдят,
че не е налице обедняване на ищеца, респ. обогатяване на ответниците от
доставената топлинна енергия, още повече, че липсва връзка на имота с
топлопреносната мрежа.Молят съда да потвърди обжалваното решение.Претендират
разноски.
Третото лице-помагач-„Т.с.“ ЕООД не взема становище по
нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.59,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 18.10.2018 г.
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т.Б.С.
и Н.Ц.С. за сумата 274,39 лв., представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр.София, ул. „*********, магазин 2, втори
партерен етаж за периода 01.05.2016 г.-30.04.2018 г.; 30,17 лв.-лихва за забава
за периода 01.07.2016 г.-09.10.2018 г.; 32,86 лв.-сума за разпределение на
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.-30.04.2018 г.; 4,62 лв.-лихва за
забава за периода 01.07.2016 г.-09.10.2018 г. със законната лихва върху главниците
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.Ответниците са депозирали възражение по
чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и на ищеца е даден 1-месечен
срок да предяви иск за установяване на вземането.Ищецът твърди, че между него и
ответниците не е подписан договор за продажба на топлинна енергия въпреки
отправената от него покана, поради което същите са се обогатили неоснователно
за негова сметка.Съгласно & 1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както
и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет, и че ответниците не са
изпълнили задължението си за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди.Съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се извършва
на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.Общите
условия се изготвят от „Топлофикация София” АД и се одобряват от ДКЕВР към МС.С
тях се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и дружестото, като: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.За процесния период са
били в сила ОУ за продажба на топлинана енергия
за стопански нужди, одобрени с решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР,
решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, влезли в сила от датата на решението.Съгласно глава
IV, чл.40, ал.1 от ОУ
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура.Ответниците не са подали
възражение по чл.40, ал.2 от ОУ срещу стойността на начислената топлинна
енергия.Ищцовото дружество е изпратило покана за доброволно заплащане на
дължимата сума, но плащане не е извършено.В изпълнение на чл.112г, ал.1 ЗЕЕЕ
/чл.18б ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на
ответниците, е сключила договор за извъришване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Т.с.“ ЕООД и за имота са издадени изравнителни сметки.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че му дължат сума за консумирана топлинна енергия в размер на сумата
274,39 лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр.София, ул. „*********, магазин 2, втори партерен етаж за периода
01.05.2016 г.-30.04.2018 г.; 30,17 лв.-лихва за забава за периода 01.07.2016
г.-09.10.2018 г.; 32,86 лв.-сума за разпределение на топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г.-30.04.2018 г.; 4,62 лв.-лихва за забава за периода
01.07.2016 г.-09.10.2018 г. със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението.
Със заявление вх.№
3081217/18.10.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Т.Б.С. и Н.Ц.С. за процесните суми при
условията на солидарност.На 25.11.2018 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК.Ответниците са подали
възражение по чл.414 ГПК.На 07.02.2019 г. ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 06.03.2019
г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
С нотариален акт № 177/08.11.2016 г. по н.д.№ 692/2016 г.
е оформен договор, по силата на който Т.Б.С. е дарил на сина си Б.Т.С. магазин
№ 2, находящ се в жилищната сграда, построена в гр.София, ул. „*********, в
партерен етаж на сградата, като дарителят е запазил за себе си и за Н.Ц.С.
пожизнено и безвъзмездно заедно и поотделно правото на ползване върху имота.
С писмо изх.№ П-2862/14.03.2018 г. ищецът е изпратил на
ответниците формуляри за уреждане на търговските им отношения с оглед
разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, като ги е поканил в 7-дневен срок от
получаването му да изплатят дължимите суми за процесния имот за топлинна
енергия и дялово разпределение.Липсват данни писмо с посочения изходящ номер да
е връчено на ответниците.Представена е разписка с отбелязване „непотърсена
пратка“ с дата 14.04.2018 г., на която не е посочено какво е съдържанието на
пратката.
С
молба-декларация от 23.11.1999 г. ответникът е поискал да му бъде открита
партида за ползване на топлинна енергия за процесния имот.
На 08.07.2002 г. ОС на етажните собственици на ул. „*********,
вх.А и Б са взели решение за сключване на договор за извършване на топлинно
счетоводство с „Т.с.” ЕООД.
На 02.10.2002 г. е
сключен договор за извършване на индивидуално измерване и разпределение на
потреблението за топлинна енергия между ЕС, в която се намира процесният имот и
„Т.с.” ЕООД
От заключението на приетата техническа експертиза на в.л.М.Т.е
установено, че според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за
процесния период радиаторите в имота са демонтирани.Процесният магазин е
пристройка към процесната сграда и с една част от обема попада в обема на
сградата, а с друга част-извън сградата.За да се ползва магазинът и прилежащите
му помещения не се налага да се минава през стълбището, имотът няма врата или
друга връзка със стълбището.В акта за разпределение на кубатурата е записано
общи части на стълбище и вход 0 куб.м.Топлинната енергия за БГВ се начислява по
показанията на един водомер за топла вода.Абонатът е осигурил достъп за
проверка на отоплителната инсталация и отчет на водомера и главните отчети от
02.05.2017 г. и 22.05.2018 г. са подписани.Сумата за главница за топлинна
енергия за процесния период възлиза на 273,94 лв., която е без предишни
просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния
период, без суми за дялово разпределение и без лихви.Според вещото лице сумите
за топлинна енергия за имота са начислени съгласно изискванията на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката-Наредба № 16-334/2007 г. с
изключение на сумите за топлинна енергия за общи части /стълбище/, възлизащи на
4,87 лв., поради което сумата за главница за топлинна енергия възлиза на 269,07
лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или право, когато има интерес от това.Ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че
ответниците са подали възражение в срока
по чл.414 ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил
искове относно вземането си за главница
и лихва за забава.При това положение е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове за доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху тази
главница и същите се явяват допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.По делото се установи,
че ответниците са носители на вещно право на ползване на процесния имот. Не се
установи да е сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди.
При това положение следва да се приеме, че е
допустим субсидирния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД.За да е налице фактическия състав
на този иск, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на причинна връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване.Обогатяването може да се изрази в спестяване на разходи, които обогатилото се
лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му.
Въззиваемите
не са оспорили твърдението, че ползват процесния магазин, а възразяват срещу
дължимостта на сумите с възражения, че в имота няма вертикални щрангове, няма
радиатори, не е доставена топлинна енергия и не е сключен писмен договор с
ищеца.От събраните доказателства се установи, че ищецът е бил собственик на
процесния имот, а от 08.11.2016 г. ответниците имат и учредено право на
ползване върху имота.Ответникът е подал и молба за откриване на партида за
имота, в подписаните за потребител главни отчети фигурира неговото име.При това
положение от съвкупната преценка на събраните доказателства съдът намира, че
ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия, тъй като
процесният имот е предназначен за небитови нужди и не е подписан писмен договор
съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което същите са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца, като са ползвали предоставената им топлинна
енергия и са си спестили разходи от заплащане стойността на доставена услуга за
топлинна енергия.
От приетата ТЕ се
установи, че за процесния имот не се начислява топлинна енергия за отопление и
за БГВ, а само за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като сумата за главница за топлинна енергия възлиза на 269,07
лв.
Поради
изложеното съдът счита, че искът се явява основателен за посочения
размер.Доколкото в закона не е предвидена солидарна отговорност при неоснователното
обогатяване, нито е уговорена такава между страните, отговорността на
ответниците следва да бъде ангажирана разделно за сумата от по 134,54 лв. всеки
от тях.
Съдът не обсъжда доводите за приложение на ОУ на „Т.С.“
ЕАД за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, тъй като те са приложими само при наличие на договорни
отношения между страните.
Настоящият съдебен състав счита, че ответниците не дължат
на ищеца стойността на претендираната сума за дялово разпределение, тъй като не
са представени доказателства, че ищецът е предоставил такава услуга през
процесния период.Напротив, от заключението на ТЕ се установи, че тази услуга е
била извършена от третото лице-помагач-„Т.С.“, поради което не може да се
приеме, че обогатяването на ответниците по отношение на стойността за тази
услуга е за сметка на ищеца.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на
срок за плащане на сумата за доставена топлинна енергия цитираните от ищеца ОУ
са неприложими и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.От съдържанието на представеното
известие за доставка не е видно съдържанието на получената пратка.
Поради изложените съображения исковете по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД до размера на сумата от 269,07 лв., като
вместо него се постанови решение, с което искът в тази част се уважи.В останалата
част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника
сумата от 491,66 лв.-/59 лв.-разноски за заповедното производство; 334,33
лв.-разноски за първата инстанция и 98,33 лв.-разноски за въззивната инстанция/
или по 245,83 лв. всеки от тях.На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски за адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция.Съдът намира за основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК на въззивника предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и с
оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на въззиваемите следва да бъде определен на 300 лв.Поради
изложеното въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата
от сумата от 64 лв. /по 32 лв./ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 187133 от
07.08.2019 г. на СРС, 61 с-в, по гр.д.№
13206/2019 г. в частта, с която е отхвърлен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу Т.Б.С. и Н.Ц.С.
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за размера на сумата от 269,07 лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
гр.София, ул. „*********, магазин 2 за периода 01.05.2016 г.-30.04.2018 г., с
която ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на обедняването на „Т.С.“
ЕАД, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД по иска, предявен от „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********и
с адрес: *** срещу Т.Б.С. с ЕГН ********** и Н.Ц.С. с ЕГН **********,***, че Т.Б.С.
и Н.Ц.С. дължат на „Т.С.” ЕАД по 134,54 лв.
всеки от тях със законната лихва върху нея от 18.10.2018
г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
ОСЪЖДА
Т.Б.С. с ЕГН ********** и Н.Ц.С. с ЕГН **********,*** да заплатят на „Т.С.” ЕАД
с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** сумата от по 245,83 лв.
всеки от тях на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Т.Б.С. с ЕГН ********** и Н.Ц.С. с ЕГН **********,***
сумата от по 32 лв. на всеки от тях на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.