РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Монтана, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20211600100204 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът М. Б. твърди в исковата молба, че на 22 август 2019 г. сключил
договор за заем с ответника, като му превел по банков път сумата 56 500 лв.
Въпреки отправената от ищеца нотариална покана, връчена на 2 юни 2021 г.,
ответникът не е върнал заетата сума в дадения му едномесечен срок. Ищецът
моли да бъде осъден ответника О.П. да му плати сумата 56 500 лв, дадени в
заем на 22 август 2019 г., заедно със законна лихва от 3 юли 2021 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът О.П. оспорва предявения иск като твърди, че не е сключвал
договор за заем с ищеца и не е получавал по банковата си сметка исковата
сума. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен като му се присъдят
разноски по водене на делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, прието е заключение по
съдебно-счетоводна експретиза.
Съдът обсъди доводите на страните и след анализ на събраните
доказателства, приема за установено следното:
Твърдението на ищеца е за сключен в устна форма договор за заем за
сумата 56 500 лв. Поради това че стойността на договора надхвърля 5 000 лв,
за установяването му съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК свидетелски
показания са недопустими. Такива обаче могат да бъдат слушани, ако
предаването на паричната сума е установено с писмен документ. В този
случай няма забрана за установяването със свидетелски показания на какво
основание е направено това или за останалите елементи на договора (в този
1
смисъл Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г., III г. о,
Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., и
Решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о.).
От представения с исковата молба препис от платежно нареждане от 22
август 2019 г. се установява, е ищецът М.Б. превел по сметка на О.П. в У. Б.
сумата 56 500 лв с посочено основание „по договор за заем“. Заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза потвържава извършването на такава
транзакция от сметката на ищеца в Р.Б. Сумата е била преведна по сметка в
У.Б. с титуляр ответникът. Постъпването на сумата по сметката на ответника
О.П. е удостоверено и от самата банка в писмо от 23 февруари 2022 г.
От горното съдът извежда, че е налице сключване на договор за заем в
размер на 56 500 лв между М.Б. и О.П.. Предаването на сумата е установено с
писмено доказателство - платежно нареждане, както и след проверка от
вещото лице на извършеното разпореждане с парична сума по банков път.
Писменият документ съдържа и основанието за предаване на сумата –
договор за заем.
Неоснователно е твърдението на ответника, че липсва договор, щом
сумата не му е предадена лично. Договорът за заем е реален и се счита
сключен с предаване на сумата. Заемодателят е изпълнил своето задължение,
като е предал сумата чрез задължаване и заверяване на банкова сметка. В този
случай задължението се счита изпълнено със заверяване сметката на
получателя – чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. Такова заверяване е категорично установено
както със заключението на вещото лице, така и с писмото от У.Б. АД, поради
което е възникнала валидна облигационна връзка между страните.
Относно съществените елементи на договора се събраха свидетелски
показания. От разпита на свидетеля А.Ч. се извличат данни както за
основанието, така и че срокът за връщане на сумата е бил една година, т. е. до
22 август 2020 г.
Показанията на свидетеля се основават на личните му впечатления – той
е присъствал при осъщестявване на банковия превод от Б. на П.. Свидетелят
лично е възприел фактите и е научил от Б. причината за предостаявне на
сумата – запорирани сметки на управляваното от ответника дружество и
затруднения да развива търговската си дейност. Съдът приема показанията на
свидетеля като обективни и достоверни, основани на собственте му
възприятия. Не е налице зависимост между свидетеля и ищеца като негов
работодател, тъй като свидетелят вече не е служител при ищеца.
При така установените факти МОС приема, че между страните е бил
сключен договор за заем в размер на 56 500 лв за срок от една година. Ищецът
като заемодател е изпълнил задължението си да предаде заемната сума, като е
осъществил банков превод на 22 август 2019 г. Насрещното задължение на
ответника да върне сумата е останало неизпълнено дори след отправяне на
нотариална покана, която той отказал да получи (констативен протокол от 4
юни 2021 г.). Искът за връщане на дадената в заем сума е основателен, поради
което МОС осъжда О.П. да плати на М. Б. сумата 56 500 лв на основание чл.
240 от ЗЗД.
2
Възражението, че парите са били преведени не на О.П., а на
управлявано от него търговско дружество, от което следва, че не той е страна
по договора, е неоснователно. Видно от писмения документ от 22 август 2019
г. плащането е в полза на физическото лице О.П.. От приложеното писмо от
У.Б. се установява, че титуляр на банковата сметка, по която е преведена
сумата, не е търговско дружество, а самият ответник. В показанията на
свидетеля Чолаков се описват мотивите за сключване на договора –
запорираните сметки на дружество на ответника и блокираната му дейност
поради липса на оборотни средства. Предаването на сумата е станало на
физическото лице О.П., той се е задължил по договора за заем, а мотивите за
поемане на задължението стоят извън самия договор и не променят фигурата
на заемополучателя.
Върху исковата сума се дължи и законна лихва от завеждане на иска на
8 юли 2021 г. до окончателното изплащане на дълга.
При този изход на процеса ответикът следва да понесе и деловодните
разноски, направени от ищеца, до размер от 4 685 лв.
Ответикът е въвел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на адвокатския хонорар, платен от ищеца, което съдът намира за основателно.
По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният хонорар на пълномощника на
ищеца се изчислява на 2 225 лв. Видно от пълномощното, приложено по
делото, платеното възнаграждение е 3 500 лв, като ищецът е представляван от
двама пълномощници – адв. К. и адв. Г. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът е задължен за разноските, които ищецът е направил, но само за
един адвокат. В договора за правна помощ между ищеца и неговите
процесуални представители не е разграничен размер на възнагражденията за
всеки от двамата адвокати по отделно. Съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде намалено до минималния размер от 2 225 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.П., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
да плати на М. Б., ЕГН **********, от гр. *, ж. к. „*“, бл. *, ет. *, ап. *, сумата
56 500 лв, дадени в заем на 22 август 2019 г., както и законна лихва върху
тази сума, считано от 8 юли 2021 г. до окончателното изплащане, а също и
4 685 лв разноски по водене на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
3