Решение по дело №771/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б. А. А. И. – [държава], с адрес: РПЦ – [населено място], [жк] и посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез представител по чл.25 от ЗУБ, срещу Решение №2340/07.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че са налице основания за отмяна на оспореното решение, по смисъла на чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Издаденото решение не било съобразено с фактическото положение и не бил спазен основният принцип на истинност, прогласен в чл.7, ал.2 и ал.3 от АПК. От решението и от административната преписка не ставало ясно на кои доказателства се позовава административният орган, за да издаде оспорваното решение. Последното било лишено от мотиви и било неясно. Наред с това, от данните по делото можело да се направи извод, че в [държава] продължават военните действия, които застрашават и поставят в опасност живота и здравето на жалбоподателя – лице от „уязвима група“, като непридружен малолетен. Събраните в хода на административното производство доказателства по безспорен и категоричен начин установявали, че социално-икономическата ситуация в [държава] е нестабилна, а институциите са неработещи, които условия били от естеството на хуманитарните основания по ЗУБ, но не били отчетени от административния орган. Решението не съдържало всички реквизити съобразно общите изисквания на чл.59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Освен това, при провеждане на процедурата по молбата за закрила на жалбоподателя, било допуснато нарушение на административно-производствените правила, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, на основание чл.146, т.3 от АПК. Административният орган игнорирал факта, че причините за напускане на жалбоподателя на страната му по произход били свързани с напрежение, породено от войната в [държава]. Оспорващият счита, че като не е обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В решението бил налице преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални и не следвало да се приемат като надлежна мотивировка на постановения административен акт, което било достатъчно за отмяна на същия. Решението противоречало и на материалноправни разпоредби на ЗУБ. Преследването, както и рискът на едно лице, не били абстрактни категории. Те следвало да се преценяват в контекста на конкретната ситуация, в конкретната държава на произход. Административният орган изобщо не направил изследване на настоящата ситуация с правата на човека и сигурността в [държава], поради което останало неизяснено на основата на какви критерии и какви източници е събрана информация, въз основа на която административният орган формирал заключение, че за оспорващия не съществува опасност при завръщането му в [държава]. Така било допуснато съществено нарушение на чл.75 от ЗУБ. Неправилно административният орган преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установявало спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които можело да се направи извод за опасение от преследване. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, същият твърди, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства. Обстановката в [държава] продължавала да е опасна и можело да бъде квалифицирана като обстоятелство за предоставяне на хуманитарен статут, попадащо в обхвата на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В настоящия казус били налице и предпоставките по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая се изисквала и преценка дали търсещият закрила може да се окаже в състояние на крайна нищета в държавата по произход, без да може да задоволи своите потребности от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото и психическото му здраве и би довело до влошаване на положението му, несъвместимо с човешкото достойнство, според критериите по т.92 и т.93 от Решение на СЕС от 19 март 2019г. по преюдициално дело С-163/17. Описаните характеристики на обстановката в [държава] обуславяли необходимостта от преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В тази връзка в обжалваното решение липсвали мотиви, като бланкетно било посочено, че не са налице предпоставки за приложението на посочената норма. На следващо място, в жалбата се изразява несъгласие с доводите на административния орган, че най-добре за детето било да се завърне в [държава], където живеело семейството му и където имало семейна и социална среда, а така се накърнявал и принципът за запазване целостта на семейството. В проведеното интервю кандидатът изрично заявил, че желае да остане в РБългария и да продължи производството по чл.34 от ЗУБ, за да направи събиране на семейството си в страната, където търси закрила, именно за да се запази семейната цялост и среда, но като продължи да живее спокойно и в мирна страна, каквато знаел и приемал, че е България.

Липсвало и задълбочено обсъждане от административния орган на последиците от непредоставяне на хуманитарен статут или на бежански статут. Въобще не били коментирани фактическите обстоятелства, свързани с първоначалното преследване, както и какви биха били последствията от евентуално връщане на жалбоподателя в държавата по произход.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и връщане преписката за ново разглеждане.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и пледира същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез С.- [община], Дирекция „Миграция“ - МВР с вх.№105450-6077/17.09.2024г. / под името Б. И. А. , наред с брат му Н. И. А./ и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №3682/24.09.2024г., Б. А. А. И. е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№44401/24.09.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б. А. (собствено име) И. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], обл. Д. А., [населено място], н.. На 24.09.2024г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената Б. А. А. И., роден на [дата]. в [държава], обл. Д. А., [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, без професия, без образование, н., без документи за самоличност. В регистрационния лист са посочени данни за брат - Н. А. И., роден на [дата]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрите на търсещото закрила лице, като се установява, че майка му, баща му, трима от братята му и две от сестрите му са с местонахождение в [държава], един от братята му – Н., на 21г. е в България, а друг – в [държава], а за едната му сестра е отбелязано, че се намира в [държава].

С писмо с рег.№44401/25.09.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. С писмо с рег.№М-19920/04.12.2024г. на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ в ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо изх. №Х-16-1663/25.09.2024г., на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, Директорът на РПЦ – [населено място] уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли за подадената молба за закрила и за това, че предстои да се проведе интервю с непридружения малолетен, като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, с определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1020/27.09.2024г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, във връзка с получено писмо с изх. №Х-16-1663/25.09.2024г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от ЗЗдет, е била определена Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето Б. А. А. И., [държава].

С Решение № 2333/27.09.2024г. на Председателя на НБПП, за представител на жалбоподателя, на основание чл. 25, ал.1 от ЗУБ, е назначена адв.М. А..

На 29.11.2024г. с кандидата за закрила е проведено интервю, резултатите от което са отразени в нарочен протокол. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, че потвърждава казаното при попълване на регистрационния лист. Не използвал други имена, имал само с.ско гражданство. Имал един брат в България, с когото дошли заедно - Н. А. И. и един брат в [държава], който нямал още закрила. Посочил е имената на родителите си и възрастта им, както и че се намират в [държава]. Имал петима братя и три сестри. Нямал документи за самоличност. Напуснал [държава] нелегално в началото на м. [община] 2024г с брат си за [държава], където останали една седмица. В България влезли нелегално на 11.09.2024г. през зелена граница. С още 6 човека. След като преминали на българска територия били задържани от полицията. Посочил, че е роден и живял в [населено място], обл. Д. А. до отпътуването си. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила в България. Не бил арестуван, нито осъждан в [държава] или в друга държава. Не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не знаел какво е политическа партия. Майка му, баща му, трима от братята му братя и две от сестрите му били в [държава]. Учил до втори клас, не е работил. Напуснали с брат му [държава] главно заради войната и несигурността. В района им имало сражения, но не знаел между кои. Сраженията продължавали все още. Икономическото положение било много лошо, едва се изхранвали цялото семейство, много трудно се издържали. Нямали ток и вода. Всичко това го принудило да напусне заедно с брат си и да тръгнат за Европа, за да търсят по-добро бъдеще. Не е имал проблеми с официалната власт в страната му. Не знаел неговото населено място от кой се контролира. Продължавало да има сражения. Не бил преследван от групировки . Нямало заплаха, отправена лично към него, нито към семейството му. Не му било оказвано насилие.Лично не бил виждал сражения. Преди една година в къщата им паднала бомба и бил ранен в крака като останал без пръст , имал и белег на лицето от шрапнел. Тогава по-малкият му брат получил психически увреждания. Посочил, че не би се завърнал в [държава], защото там нямал бъдеще. Подал молба за закрила в България, защото искал да получи тук такава и да направи събиране на семейството.

По време на интервюто с чужденеца са присъствали определеният му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, социален работник и преводач.

За детето е бил изготвен и представен в ДАБ Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-Х-Х/1343/25.09.2024г. от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А. И.. Решението е връчено на лично лицето на 28.03.2025г., в присъствието на преводач и на определения му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ.

Жалбата срещу решението е подадена на 01.04.2025г. директно пред Административен съд- Хасково.

В хода на съдебното производство от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/117-003/28.04.2025г. за малолетния жалбоподател.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председателя на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, както и в присъствието на определения представител по чл.25 от ЗУБ. Налице са и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и определения му представител на разбираемия за него език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, като административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на жалбоподателя не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от оспорващия данни в бежанската история. Въз основа на изложеното от тях е приел за установено, че в случая няма релевантни твърдения за преследване по някоя от причините по чл.8, ал.1 от ЗУБ, поради което не са налице субективния и обективния елемент на понятието „основателни опасения от преследване“.Твърденията на кандидата не съдържали информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, нито за риск от бъдещо такова, а сочените причини за напускане на страната му не отговаряли на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване не били заявени. В случая не се касаело за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот. Направил е извод, че не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на статут на бежанец.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не изтъква в страната си по произход да е бил заплашван, преследван или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват.

От обективираните в протокола от проведено интервю с търсещия закрила чужденец обстоятелства не може да се направи извод за заявени от него опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на интервюирания, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид информацията от справките на ДАБ за общото положение в тази страна и тази от общодостъпни източници за актуалното положение държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В новинарския поток за [държава] е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които а.. Според данните в медиите (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], ON AIR Bulgaria, [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между с.ските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната с.ска власт е положила усилия за овладяване на положението.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от тази държава. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Съдържащите се данни в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и информацията от медиите не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

Съдът счита, че в случая липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

В конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх. № МД-02-60/29.01.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива, и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава], като се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в насока подобрение на условията на живот. Следвало да се отчете и влиянието на редица международни организации на територията на [държава], предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Направил е извод, че в [държава] не е налице въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установило в случая спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в [държава] било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той можел да се адаптира отново в обществото. Освен това, в [държава] все още се намирало и продължавало да живее семейството му, което сочело на ниска вероятност от излагане на реална опасност от тежки посегателства. Същевременно липсвали данни за наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ.

За кандидата не били налице и предпоставките по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България. Не можело да му бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не се позовавал на други причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани и са релевантни и към настоящия момент. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло, както и с личното положение на жалбоподателя, и тези обстоятелства са преценени с оглед възможността за относимостта им към хипотези от чл.9 от ЗУБ, след което е изведен извод за неприложимостта им в случая.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г. , както и в Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г. /същата – служебно известна на съда/ , в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025г. са посочени данни от изявления на Генералния секретар на ООН и на Специални пратеник на организация за [държава], които изразяват оптимистични очаквания за преходния период в [държава], настъпил след смяната на властта в страната на 08.12.2024г. Обективирана е информация за хуманитарната обстановка в тази държава и за извършваните в тази връзка дейности, вкл. е отчетено наложеното от САЩ изключение по отношение наложените на [държава] санкции, с цел достигане на хуманитарна помощ до страната. Отразена е изразена от новата власт ангажимент за защита на правата на малцинствата в страната. Посочват се съобщения за въоръжени сблъсъци в части от [държава] и за военни удари на [държава] по други части територията на страната. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Дамаск конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. се съдържат и данни, че към 27.03.2025г. 371 900 с.ци са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни, а към 3 април 2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024г., техният брой е около 372 550. Посочено е също, че по отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025г. временният президент А. ал Шараа обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с.ци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информацията в медийното пространство за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. не може да обоснове извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до сравнително спокойна обстановка по отношение сигурността в повечето области в страната, и спазването на правата на човека на фона на обстановката в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното интервю, чужденецът е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Твърдението в жалбата, че по отношение на търсещият закрила са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ, е неоснователно. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват, а общо и бланкетно в жалбата се сочи, че социално-икономическа ситуация в [държава] е нестабилна и институциите са неработещи.

От съдържанието на оспорения акт и от данните и доказателствата по делото се установява, че административният орган е положил необходимото по закон усилие да извърши преценка за най-добрия интерес на детето. Същата съдът намира за законосъобразна и правилна, респ. адекватна на настоящото фактическо положение на жалбоподателя.

Следва да се посочи, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 от ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024г. постановено по адм.дело № 3843/2024г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024г. по адм.дело № 2062/2024г. на ВАС. Изложените доводи в жалбата, че именно с цел запазване на семейната цялост и среда, на жалбоподателя следва да се предостави закрила, за да може да осъществи процедурата по чл.34 от ЗУБ, сочат на превратно тълкуване на визирания принцип. При наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в [държава] и при положение, че родителите на детето се намират в [държава], се налага извод, че в най-добър негов интерес е да се завърне там, където живее семейството му, и където детето би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия по начин, по който няма да бъде лишено от своята идентичност.

Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. А. И. – [държава], с адрес: РПЦ – [населено място], [жк] и посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез представител по чл.25 от ЗУБ, срещу Решение №2340/07.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.