Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 04.06.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен
състав, в публично съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ива Гогова
при секретаря: Т.Ч.
и с участието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело №113 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.201, ал.13 от
Закон за водите (ЗВ).
Подадена е жалба от Об.
Х., със седалище и адрес на управление гр.Х., пл. „В.” №1, Булстат:…..,
представлявана от Кмета М.К., против Наказателно постановление №НЯСС-75 от
07.03.2019 година на Заместник-председател на ДАМТН. Излагат се съображения за нищожност,
неправилност и незаконосъобразност на НП. Заявява, че АУАН бил съставен от
некомпетентен орган за деяние, което не било нарушение. Липсвали задължителни
реквизити на АУАН. Описаната фактическа обстановка не кореспондирала с действителната
фактическа обстановка и противоречала на дадената квалификация. Допуснати били
и съществени процесуални нарушения при издаване на НП, нарушаващи правото на
защита на жалбоподателя. Липсвали императивно предвидени реквизити на същото, а
размерът на наказанието бил определен произволно и в нарушение на чл.27 от ЗАНН. Неправилно не била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид
изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Административнонаказващият орган /АНО/ ДАМТН,
редовно призован, не изпраща представител. В депозирано писмено становище моли
за отхвърляне на жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения в
тази насока.
Районна прокуратура –
Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 26.10.2018г. била извършена проверка на язовир
„000615 и
Горепосочените
констативни протоколи са приложени по делото, като видно от констативен протокол №07-05-354/16.05.2018г.
на жалбоподателя Об.Х. е било дадено за изпълнение в посочения срок
гореописаното предписание.
Актосъставителят е приел, че с това си
поведение на 26.09.2018г. Община Харманли, в качеството си на собственик на язовир „Теке Чаир”, находящ се в поземлени
имоти №000615 и №000617 в землището на с.Браница, общ.Харманли, не е изпълнила даденото в
констативен протокол №07-05-354/16.05.2018г. предписание да премахне храстовидната и дървесната
растителност по водния и въздушния откос и да осигури възможност за оглед и
достъп до основния изпускател, със срок на изпълнение 25.09.2018г, с което
нарушила чл.190а, ал.2 от ЗВ.
С оглед на така установеното е
съставен АУАН №07-218/10.12.2018г. за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. АУАН е предявен и подписан без
възражения. Препис от същия е връчен на жалбоподателя чрез пълномощник, видно
от наличното по делото пълномощно.
Административнонаказващият орган
(АНО) в издаденото от зам.-председателя
на ДАМТН НП №НЯСС-75 от
07.03.2019г. е приел, че
жалбоподателят е извършил гореописаното в акта адмн.нарушение, като по еднакъв
начин с отразеното в АУАН е дадена правната квалификация на нарушението и е описана
фактическата обстановка при извършването на същото. Така на нарушителя за посоченото
нарушение на чл.190а, ал.2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, на основание
чл.201, ал.12 и чл.200 ал.1, т.39 от ЗВ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” от 2000 лв.
Описаната в Акта и в НП
фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени
доказателства, находящи се в АНП по издаването им - актове за публична общинска
собственост №1617/10.05.2004г. и №1618/10.05.2004г., констативен протокол №07-05-354/16.05.2018г., констативен протокол №07-05-467/26.10.2018г.,
както и от показанията на изслушания в съдебно заседание свидетел Н.М. - актосъставител
(гл.инспектор в РО НЯСС ЮБ в ГД НЯСС при ДАМТН), които съдът кредитира с
доверие като логични, вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.201, ал.11 и ал.12 от ЗВ, вр. чл.37,
ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2 от ЗАНН, за което свидетелстват наличните по делото Заповед №А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН,
Заповед №А-517/12.07.2018г. на
Председателя на ДАМТН и Заповед
№А-92/05.02.2018г. на Председателя на ДАМТН.
При издаването на акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Актът съдържа всички необходими
реквизити по чл.42 от ЗАНН, като същият е предявен на нарушителя и подписан без
възражения. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения и при съставянето на наказателното
постановление (НП), което съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
Достатъчно обстоятелствено и ясно са посочени датата, мястото на нарушението и
в какво се изразява същото, както и нарушените разпоредби, като възраженията на
жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни. Спазен е и срокът по чл.34 ал.3
от ЗАНН
Съгласно разпоредбата
на чл. 190а, ал.
2 от Закона за водите, собствениците на язовирни стени и съоръжения към
тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3,
т. 5. Според ал. 1, т. 3 на цитираната разпоредба, Председателят на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него
длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон
и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за
изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13,
т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. По силата на чл. 200, ал.
1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5
или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1000 до 20 000 лв. Следователно,
деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна
санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по
силата на чл. 201, ал.
12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се
издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от оправомощени от него длъжностни лица.
Изпълнителното деяние
на нарушението по 200, ал. 1, т. 39,
вр. чл. 190а, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3
от Закона за водите се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение
на задължително предписание, отправено от страна на контролните органи до
Община Харманли, като собственик на процесния язовир, оттам и надлежен адресат
на предписанието и на задължението за неговото изпълнение в дадения срок за
това, което от своя страна очертава признаците на административното нарушение,
визирано в нормата на чл.200, ал. 1, т. 39,
вр. чл. 190а, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3
от ЗВ, което предписание освен това е било ясно и конкретно и не
създава трудност да бъде разбрано съдържанието на насрещното задължение за
неговото изпълнение. Срокът за изпълнението му е изтекъл безрезултатно на
25.09.2018г., като по делото не бяха ангажирани доказателства, установяващи
противното, а именно надлежното му и своевременно изпълнение.
С оглед изложеното,
съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на
административно нарушение по чл. 200, ал.
1, т. 39, вр. чл. 190а, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3
от Закона за водите, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие,
което е безпротиворечиво установено съгл. неопроверганите показания на св.Н.М.
и неоспорените констативен
протокол №07-05-354/16.05.2018г. и констативен протокол №07-05-467/26.10.2018г. Неизпълненото
предписание, явяващо се нарушение по чл. 190а, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3
от ЗВ безспорно съставлява основание за ангажиране на отговорността
по чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че неправилно не била приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9
от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили
някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това
дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е
свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени
приложението на чл.28 от ЗАНН
релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност,
но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В
случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и
здравето на хората, както и за публично или частно имущество, могат да настъпят
вследствие на неизпълнение на конкретни предписания за отстраняване на пропуски
- в случая, водещи до невъзможност за оглед и съответно за проверка
изправността на основния изпускател. С оглед на това съдът счита, че случаят не
е маловажен и жалбоподателят следва да понесе следващата се
административно-наказателна отговорност за така извършеното нарушение.
Що се касае до размера
на така наложеното наказание – имуществена санкция от 2000 лв., съдът счита
същият за правилно определен в законоустановените от нормата на чл.200 ал.1,
т.39 от ЗВ предели (от 1000 лв. до 20 000 лв.). Санкцията е наложена в
близост и около минималния предвиден за това нарушение размер, като според съда
същата е съобразена с отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно
извършването от страна на жалбоподателя на друго предходно нарушение по ЗВ,
абсолютно идентично на процесното, за което е наказан с влязло в сила НП –
факт, служебно известен на съда (Решение №87/27.10.2017г. по АНД №392/2017г. по
описа на РС-Харманли, влязло в сила на 14.03.2018г., предмет на инстанционна
проверка по КАНД №339/2017г. по описа на АС-Хасково).
С оглед
гореизложените мотиви съдът следва да потвърди НП като законосъобразно и
правилно.
Мотивиран така и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-75 от 07.03.2019 година
на Заместник-председател на ДАМТН, с което на Об. Х., със седалище и адрес на
управление гр.Х., пл. „В.” №…, Булстат:….., представлявана от Кмета М.К., за
нарушение на чл.190а, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗВ, на основание чл.201, ал.12 и
чл.200 ал.1, т.39 от ЗВ е наложена имуществена санкция от 2000 лв. (две хиляди
лева).
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :