№ 19512
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110144758 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК срещу И. Н. Н., установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 8248,94 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 15.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
1021,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г., сумата от 73,75 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 15.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 13,92 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 16.07.2021 г. до 31.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2024 г. по ч.гр. дело № 9284/2024 г. по
описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
1
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. Д., в който оспорва предявените искове, като оспорва, че е собственик
на имота. Оспорва наличието на валиден договор с дружеството за дялово разпределение за
периода. Оспорва въвеждането на абонатната станция в експлоатация и годността на СТИ.
Оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия.
Възразява за изтекла погасителна давност. Възразява, че не е поставен в забава. Прави
искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски за заповедното и исковото
производство по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната от ответника „ДАЛСИЯ“ ООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 15.02.2024 г. г. срещу И. Н.
Н., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч.
гр. дело № 9284/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 11.03.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
2
В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството
потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или че
ответникът има качеството на потребител на ТЕ на основание сключен договор. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване
на дълга. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже основанията за спиране и прекъсване на давността.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия, както и че
ищецът е доставил до имота и е отчел законосъобразно соченото количество топлинна
енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да
бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.06.1985 г.,
чието легитимиращо действие не е оборено в процеса, както и нотариалните актове за
учредяване на договорна ипотека, се установява, че Анка Илиева Н.а, починала на
04.07.2015 г., и Найден Иванов Н., починал на 03.07.2008 г., чиито единствен наследник по
закон е ответникът, са били собственици на недвижим имот апартамент № 63, находящ се в
гр. София, ж.к. Илинден, бл. 131В, ет. 8. По делото не се установява в рамките на периода, за
който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е
придобило собствеността върху него, поради което ответникът И. Н. Н., в качеството си на
3
титуляри на право на собственост върху топлоснабден имот, има качеството и на потребител
на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в
ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в
случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
се установява, че в топлоснабдения имот за периода има 4 броя радиатори и 1 щранг лира,
като ТЕ отдадена от тях е изчислена при липса на осигурен достъп. БГВ за имота е
изчислена на база един потребител при липса на узаконен водомер в имота. В имота е
начислена и ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Според заключението на вещото лице
общият размер на задължението за БГВ и топлинна енергия в т.ч, отдадена сградна
инсталация за целия имот е в размер на 8205,24 лева след изравняването. В СТЕ, допусната
и във връзка с оспорването на годността на измервателните уреди в абонатната станция, е
посочено, че измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия
се извършва от общ топломер търговски тип от 2019 г., а съгласно заповед А-616/11.09.2018
г. на ДАМТН периодичността на проверките е две години. Уредът е преминал периодична
проверка през 2021 г. след което през 2024 г., като не е преминал проверка през 2023 г., но
съответства на одобрения тип съгласно свидетелство от 2024 г., издадено от лицензирана
лаборатория. Ето защо съдът дава вяра на вещото лице, че след като към 2023 г. топломерът
е отговарял на изискванията на ДАМНТ и „Съответства“, последният е „годно средство за
търговско измерване“ и е отчитал вярно през целия процесен период, поради което вземане
за заплащане на топлинна енергия е възникнало в претендирания от ищеца размер и за
посочения период. Ето защо предявеният иск за главница в размер на 8205,24 лева за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. следва да се уважи, а за разликата над 8205,24 лева
до пълния предявен размер от 8248,94 лева е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по възражението за изтекла
погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
4
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
15.02.2024 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
15.02.2021 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като
претенцията за главница се търси за периода след посочената дата, вземането не е погасено
по давност, тъй като изискуемостта му не е настъпила преди спиране на давността.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Размерът на
дължимото обезщетение върху главницата за топлинната енергия, изчислен по реда на чл.
162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, за исковия период от 15.09.2022 г. до
31.01.2024 г. възлиза на 1021,38 лева, до който размер искът следва да се уважи.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка ищецът е
легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за
услугата дялово разпределение се търси за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.,
вземането не е погасено по давност, тъй като изискуемостта му е настъпила след 15.02.2024
г., поради което искът за главницата за дялово разпределение следва да се уважи в пълния
претендиран размер от 73,75 лева за периода от м.05.2021 г. до м. 04.2023 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
5
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
13,92 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 187,16 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 237,16 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 235,70 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 187,16 лева за държавна такса (л.46),
400 лева за СТЕ (л. 81) и 15 лева за съдебни удостоверения. По необходимостта от
изслушване на експертизи, съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 ГПК. Страната
е заявила и претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство с оглед уважената част от иска – 697,84 лева или общо за
двете 933,54 лева.
В полза на процесуалния представител на ответника адв. Л., предвид представения
договор за правна защита и съдействие от 20.05.2024 г. в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА се дължи адвокатско
възнаграждение. Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
хипотези, поради което и на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,
възнаграждението подлежи на определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми
от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се базира на вида на процесуалното действие. Относно възражението срещу
6
издадена заповед за изпълнение с Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на
правосъдието е утвърден образец. Към заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка
за възражение, която се връчва на длъжника, съдържаща указания за нейното попълване,
включително при признаване на част от вземането това обстоятелство да се посочи изрично.
Ето защо по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба №
1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 200 лева, която
сума следва да се преразпредели с оглед изхода на спора и на адвоката да се присъди сумата
от 1,23 лева в заповедното производство без ДДС тъй като по делото не са представени
доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
При този изход на спора, на адвоката на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3
във ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗАдв., се дължат и разноските в исковото производство.
Процесуалният представител на ответницата адв. Д. е заявила претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за исковото
производство в размер на 1200 лева, която претенция е основателна с оглед чл. 7, т. 2 от
релевантната редакция на Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според материалния интерес.
Ето защо на адвоката на ответника, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. във вр. с
чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди сумата в размер на 7,44 лева –адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове, че ответникът И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. С, дължи на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 8205,24 лева, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
15.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1021,38 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до
31.01.2024 г. и сумата от 73,75 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 15.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2024 г. по ч.гр.
дело № 9284/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия над уважения размер от 8205,24 лева до пълния претендиран
размер от 8248,94 лева и иска за 13,92 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
7
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 31.01.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 933,54 лева - разноски, от
които 235,70 лева в заповедното и 697,84 лева в исковото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на адвокат М. Л. Л.,
ЕГН **********, Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. С, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1,23 лева - адвокатско възнаграждение
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, да заплати на адвокат С. Й. Д.,
ЕГН **********, Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. С, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 7,44 лева - адвокатско възнаграждение
в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8