Решение по дело №1410/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 97
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Петранка Панайотова
Дело: 20192330201410
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 97/9.3.2020 г.

 

гр. Ямбол, 09.03.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия ПАНАЙОТОВА АНД № 1410/2019г. по описа на ЯРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Образувано е по жалбата на „Дон-тур-транс” ООД – гр. Ямбол против НП № *** от 11.12.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Я., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева за нарушение по чл.128, т.2 от КТ.

Жалбата е бланкетна и съдържа искане за отмяна на НП. В подкрепа на искането са изложени общи доводи за допуснати при издаването му нарушения на процесуалния и материалния закон, без да се навеждат конкретни оплаквания.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП поради недоказаност на нарушението. Застъпената теза се обосновава с твърдения за извършено от работодателя прихващане с трудовото възнаграждение на работника, като се счита, че поради прихващането, задължението на работодателя за изплащане на възнаграждението е погасено. Алтернативно, процесуалният представител на жалбоподателя пледира за прилагане привилегирования състав на чл.415в от КТ и за налагане на наказание в границите на тази норма, като счита, че нарушението е отстранено със самото прихващане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

         Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че оспореното НП е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

         За да постанови решението си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         Св. Н. работел като *** в наказаното дружество „Дон-тур-транс“ ООД – гр. Ямбол и до месец септември 2019г. получавал редовно договореното трудово възнаграждение.

         Поради разногласия между страните по ТПО във връзка с изпълнението на трудовите функции на работника, до края на месец октомври 2019г. дружеството жалбоподател не изплатило на св. Н. трудовото му възнаграждение за месец септември 2019г. в размер на 433,92 лева. В последователност работникът подал жалба до Дирекция „Инспекциа по труда“ – Я., по повод на която на 7-ми и 8-ми ноември свидетелите И. и Х. – *** в дирекцията, извършили проверка на жалбоподателя. Проверяващите изискали трудовите досиета на работниците, фишовете и разчетно-платежните ведомости са месец септември 2019г. При преглед на изисканата документация и след разговор с управителя на дружеството установили, че трудовото възнаграждение на св. Н. за този месец не е изплатено, поради други техни взаимоотношения. Затова, на 11.11.2019г., в приъствието на законния представител на жалбоподателя и на свидетелите Х. и Н., св. И. съставила на дружеството АУАН № *** от същата дата за нарушение по чл.128, т.2 от КТ. Впоследствие - на 11.12.2019г., въз основа на акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, било издадено обжалваното НП.

         При проверката на наказаното дружество свидетеите установени общо осем нарушения на трудовото законодателство, подборно описани в приложения към АНП протокол изх. № *** от 11.11.2018г., като на жалбоподателя било дадено и предписание в срок до 17.11.2019г. да изплати трудовото възнаграждение на св. Н. за месец септември 2019г.

До приключване на съдебното следствие жалбоподателят не е платил трудовото възнаграждение на св. Н. за месец септември 2019г. и не изпълнил даденото му предписание. 

 Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин както от показанията на свидетелите И., Н., Х. и Н., така и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда. По същество, отразените в акта и в НП фактически положения относно неизпълнение задължението за изплащане трудовото възнаграждение на св. Н. за месец септември 2019г., които се възприемат от съда, не се оспорват и от жалбоподателя. 

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението.

НП е законосъобразно и от материалноправна страна.

В противовес на основното право на работника да получи на трудово възнаграждение, разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ установява безусловно задължение за работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение по начина, указан в чл.269 и чл.270 от КТ – в пари, всеки месец, лично по ведомост или срещу разписка. По социални съображения и в съответствие с международното право, Кодексът на труда установява широка гама от материални и процесуални норми, насочени към закрила изплащането на трудовото възнаграждение. Така например, в чл.272, ал.1 от КТ е установена забрана за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение без съгласието на работника, като случаите, в които е това допустимо са изчерпателно изброени. Извършването на удръжки без съгласието на работника е допустимо само когато се касае за: получени аванси; за надвзети суми вследствие на технически грешки; за осигурителни вноски; за запори, наложени по съответния ред; и за удръжки в случая на ограничена имуществена отговорност на работника по чл.210, ал.4 от КТ. И в тези случаи обаче, разпоредбите на чл.210, ал.4 и на чл.272, ал.2 от КТ не допускат удържане целия размер на договореното трудово възнаграждение, като предвиждат, че общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера на несеквестируемия доход, установен в ГПК. Т.е., дори и в хипотезата на ограничена имуществена отговорност по чл.210, ал.4 от КТ, на която се позовава жалбоподателя, е недопустимо „удържане“ целия размер на трудовото възнаграждение. 

В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото е безспорно установено, че наказаното дружество, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, изобщо не е изплатило трудовото възнаграждение  на св. Н. за месец септември 2019г. А след като това е така, безспорно е извършило вмененото му нарушение. Доводите на жалбоподателя за извършено прихващане с насрещно взеимане, произтичащо от ограничена имуществена отговорност на работншика, не могат да бъда споделени, доколкото както вече се посочи, дори в тази хипотеза работодателят дължи изплащане на възнаграждение в размера на несеквестируемия доход. Отделно, към момента на извършване на нарушението, а и към настоящия момент, липсват доказателства за възниквнало право на удръжки в полза на работодателя. Правото на удръжки е сходно с правото на прихващане и за упражняването му е необходимо наличие на ликвидни (безспорно установени по основание и размер) и изискуеми (с настъпил падеж) насрещни вземания, произтичащи от едно и също правоотношение. В т.нар. рекламационно производство по чл.210 от КТ ликвидността на насрещното вземане на работодателя се установява с нарочна заповед, с която се определя основанието и размера на отговорността на работника, а наличиено на неоспорена от работника заповед е необходима и задължителна предпоставка за възникване правото на удръжки, респ. и правото на прихващане. В настоящия случай липсата на доказателства за реализирано производство по чл.210 от КТ също налага недвусмислен извод за наличие на извършено нарушение по чл.128, т.2 от КТ. 

Разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ предвижда за извършеното от жалбоподателя нарушение имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. В тази законова рамка АНО е определил размера на санкцията много под средния размер и към минимума на предвиденото в закона – имуществена санкция от 1600 лева. С оглед обстоятелствата, че при проверката са констатирани още седем нарушения на трудовото законодателство и жалбоподателят не е изпълнил и даденото му предписание за изплащане трудовото възнаграждение на работника, АНО правилно е преценил, че няма основание за определяне на наказанието в законовия минимум, както и за прилагане разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ.

С оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. При това положение и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лева се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за Дирекция „Инспекция по труда“ – Я.), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното, и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                           

Р   Е   Ш   И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП № *** от 11.12.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Я., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ, на „ДОН-ТУР-ТРАНС” ООД – гр. Ямбол, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. „Граф Игнатиев” бл.76, вх.Г, ет.5, ап.81, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение по чл.128, т.2 от КТ.

        

ОСЪЖДА „ДОН-ТУР-ТРАНС” ООД – гр. Ямбол, с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” – Я., сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: