РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 28.11.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 159 по описа за 2021 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от А.И.Г. ***,
подадена чрез адв. И.Ж. – САК,
срещу Решение № 50 от 21.09.2021 година, постановено по административно наказателно дело № 99 по
описа за 2021 година на Районен съд – Тетевен, с което втори наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 21-0356-000051 от 09.02.2021 година, издадено от началника на РУ Тетевен
към ОДМВР Ловеч.
По подробно наведените в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, се иска отмяната му.
В съдебно заседание касаторът чрез адв.Ж.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът – РУ на МВР Тетевен, чрез
процесуалният си представител оспорва жалбата.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени
събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите на страните
и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1
от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа
на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 27.01.2021г.
жалбоподателят управлява лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Леон“ с peг. №********, собственост на С.М.И., като при извършената проверка от контролни органи
към РУ на МВР-Тетевен, не е представил регистрационният талон на управлявания
автомобил. Контролните органи направили справка за водача на автомобила и
установили, че на същият има издадено и управлява с влязло в сила НП №
20-0356-000042 от 07.07.2020 година. Установили, че жалбодателят е
неправоспособен водач, при поискване да се представи свидетелство за
регистрация на МПС-част 2, същият не представил документа, бил изпробван за
наличие на алкохол в кръвта и наркотични вещества, като пробата за алкохол била
отрицателна, а тази за наркотици-положителна.
При това полицейските служители
свалили номерата на управлявания от жалбодателя автомобил. В тази връзка била
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0356-000008/27.01.2021г от Началника на РУП-Тетевен, с която е наложена на С.М.И.
принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП- прекратяване
регистрация на ППС за срок от 6 месеца до 1 година и е постановено отнемане на
два броя регистрационни табели с номера ********, поради това, че като
собственик на лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ ********, допуснала същият да
бъде управляван от А.И.Г. ***, след като е неправоспособен, за което има
съставен АУАН. По делото няма данни ЗПАМ да е
обжалвана пред Административен съд-Ловеч.
Наличен е талон за изследване на
жалбодателя за наличие на алкохол в кръвта или наркотични вещества и техни
аналози, връчен му в 15.30 часа на 27.01.2021 година и съставен акт за
установяване на административно нарушение №58/27.01.2021г., в който е описано
извършено от жалбодателя нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Според соченото в
писмо на Районна прокуратура-Ловеч-ТО-Тетевен №1378/07.05.2021г по описа на РУ
МВР-Тетевен е образувано на 27.01.2021г. досъдебно производство №21/2021г. за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК и по чл.343б ал.3 от НК, по което като
обвиняем е привлечен жалбодателят А.И.Г., и същото не е приключено.
На Г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ бл.№535489/27.01.2021г., в който за нарушени норми
са посочени чл.150 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление /НП/ №21-0356-000051 от 09.02.2021г., с което за нарушението по
чл.150 от ЗДвП жалбодателят не е санкциониран с оглед образуваното досъдебно
производство №21/2021г по описа на РУ МВР-Тетевен, за престъпление по чл.343в ал.2
от НК. За нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, чието изпълнително деяние е не носене на свидетелство за регистрация на
управлявано МПС, на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 10.00 лева, на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове
и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна
вмененото на жалбоподателя, касатор в настоящото производство административно нарушение
по ЗДвП, авторството и вината, след като полицейските органи като очевидци на нарушението са възприели Г. като водач на лекия автомобил и при извършената му проверка не
е представил регистрационният
талон на управлявания автомобил. Решаващият
състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които приел за
неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, подробно е анализирал доказателствената
съвкупност, вкл. противоречивите гласни доказателства. С горните мотиви районният съд е потвърдил
обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния
закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен
акт.
Според разпоредбата на чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство
за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл.183 ал.1 предл.3 от
ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за водач, който
не носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
С горните норми е
регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от водачите, и
неспазването му представлява нарушение на това правило.
Съгласно §6 т.25 от ДР на ЗДвП „Водач” е лице,
което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че
касаторът е управлявал лекият автомобил, поради което е имал качеството „водач“
на моторното превозно средство. Качеството „водач” на посочения лек автомобил и
управляването му на път за обществено ползване изисква Г. да носи свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Първоинстанционният
съд правилно
е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по текста на
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по
административен ред. Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП
са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен
материал и се споделят от настоящият състав. Последният споделя и правните
изводи на решаващият съд за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление, като намира за безпредметно да ги повтаря.
Неоснователни
са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на
доказателствата, като съвкупният анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват
на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят
състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати
към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато
касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността
на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС
Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на
Закона за движение по пътищата. Административно-наказателното производство е
протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния
извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение
ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи
за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани от районния съд в
тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
и тяхното повтаряне.
От
касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а
позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.
При постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, допусната е
съдебна експертиза, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната
взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.
Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на
случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които
да отличават конкретното
деяние от общите случаи на тези нарушения, а
такива данни не са налични. По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен
съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50 от 21.09.2021 година, постановено по административно
наказателно дело № 99 по описа за 2021 година на Районен
съд – Тетевен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.