№ 804
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000500189 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 265126 от 29.07.2021г. постановено по гр.д. № 10706/2018г. по описа на
СГС, ГО, 11 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД е осъдено да плати сума в размер на 75 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди претърпени от смъртта на съпруга й Д. С. Н., настъпила в
следствие на ПТП от 06.04.2018 г., в гр. Хасково, в резултат на противоправното поведение
на М. М. А. като водач на т.а. „Мерцедес“, с ДК № ***, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от
15.05.2018 г. до окончателното плащане,
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
75 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 250 000 лв., както и иска по
чл.86 ЗЗД за периода 06.04.2018г. до 14.05.2018 г. като неоснователен в тази част.
Със същото решение са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ
вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да плати в полза на Д. Д. Н. и М.
Д. Н. сума в размер на по 85 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпените от смъртта на баща им Д. С. Н., настъпила в следствие на ПТП от
06.04.2018г., в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
15.05.2018г. до окончателното им изплащане.
1
Със същото решение са отхвърлени исковете за неимуществените вреди за разликата
над 85 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от по 250 000 лв., както и
иска по чл.86 ЗЗД за периода 06.04.2018г. до 14.05.2018 г. като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, гр. София са осъдени да
заплатят в полза на адв. Р.М. на осн.чл. 78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете на всеки един от ищците в размер
на 6 479,76 лева, а в полза на СГС на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата в размер на 9
800лева и разноски за депозит за вещо лице в размер на 274,40 лева.
По компенсация С. Р. Н., е осъдена да заплати на ЗАД ЗАД „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ”, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 4707,73 лева
разноски, а Д. Д. Н., действащ чрез неговата майка и законен представител С. Р. Н., да
заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”, на основание чл. 78, ал.З ГПК сумата в размер
на 4438,71 лева – разноски, а М. Д. Н., ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител С. Р. Н., сумата в размер на 4438,71 лева - разноски.
С определение от 27.09.2021г. е допуснато изменение на постановеното решение в
частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, са осъдени
да заплатят в полза на адв. Р.М. на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗАдв. възнаграждение в
размер на 7679.28 лв. вместо първоначално посочените 6 479,76 лева.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД гр. София оспорва
решението в неговата осъдителна част - за разликата над 45 000 лв. до 75 000 лв. вреди търпени от
С. Р. Н., както и над 55 000 лв. до 85 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от Д. Д. Н. и М. Д. Н.
и моли съда да го отмени в тази му част и да отхвърли исковете като неоснователни.
Посочва, че определената от съда като справедлива сума не е адекватна и съразмерна с претърпените от
ищците болки и страдания. Присъденото обезщетение е в разрез с принципа за справедливостта, социално-
икономическата обстановка в страната, както и установената съдебна практика. Счита, че справедливият размер
на търпените и доказани в процеса действителни вреди се равнява на сума от порядъка на 90 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди, търпени от С. Р. Н., и по 110 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
двете деца Д. Д. Н. и от М. Д. Н..
На следващо място посочва, че съдът правилно е отчел приноса на починалия Д. Н. досежно търпените
вреди, тъй като пълно и главно е доказано наличие на съпричиняване от негова страна, поради движение със
скорост съществено надвишаваща разрешената за съответния пътен участък - 98 км.,/ч. при разрешена 50 км./ч.,
както и обстоятелството, че при движение с разрешената за процесния пътен участък скорост произшествието е
било предотвратимо от негова страна. От допуснатата, приета и неоспорена КСМАТЕ е видно, че преди
предприемане на маневрата от страна на водача на товарния автомобил, той е обезопасил същата, като се е
огледал и е подал светлинен сигнал, както и това, че предприетата от него маневра обратен завой“ е на място,
което е разрешено за извършването й. В същия момент в южната лента на северното платно, със скорост, двойно
надвишава максимално разрешената, се движи мотоциклетистът. Съгласно вещите лица, при движение с тази
скорост разстоянието между двете МПС е почти двойно по-малко от опасната зона на спиране на мотоциклета
или с други думи пострадалият с поведението си се е поставил в ситуация, изключваща възможността да бъде
предотвратено ПТП, което в конкретния случай е с летални последици. При възприемане на опасността той
предприема екстремно спиране, като след изминаване на 16,80 м спирачен път, губи контрол при управление и
2
мотоциклетът продължава движението си, плъзгайки се с лявата си страна по асфалта. Според вещите лица, ако
мотоциклетистът е управлявал превозното средство с разрешената за населеното място скорост /50 км/ч./
процесното ПТП е можело да бъде предотвратено, тъй като т.а. не би попаднал в опасната зона на спиране на
мотоциклета. В заключението се казва още, че след навлизане в южната лепта на северното платно за движение,
водачът на т.а. не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Затова категорично е налице пряка
причинно- следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия по отношение на него вредоносен
резултат, тъй като сам е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите и е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не са ангажирани доказателства, които да обосновават присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в толкова значителен размер, ведно с компенсаторна лихва и в тази
връзка счита съдебния акт, в неговата обжалвана част, за постановен в нарушение на
материалния закон, постановен в отклонение от задължителната практика на ВКС и в
колизия с правилото, че на компенсиране подлежат вреди, възникването на които е
установено пълно и главно, и се компенсират съответно към момента на тяхното
възникване. Претендира разноски.
Въззиваемите страни С. Р. Н., Д. Д. Н., ЕГН: **********, действащ чрез законния си
представител: С. Р. Н. и М. Д. Н., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на
законния си представител С. Р. Н., оспорват жалбата и молят съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Посочват, че съдът правилно е
приел за установено, че между С., Д. и М. и техния съпруг и баща Д. е била изградена силна
и трайна взаимна близост и обич. С., Д. и М. имали изключително силна и близка връзка със
своя наследодател, уважавали са се и се подкрепяли взаимно. Били са едно голямо и
задружно семейство, сплотено, силно привързани едни към други, отношенията помежду им
са се основавали на чувство за обич, уважение, разбирателство и подкрепа. От разпита на
св.И. Д., която е близка приятелка на ищцата С. и починалия й съпруг Д., и има преки
наблюдения върху отношенията, които съществували между двамата се установи, че те били
семейство от около 16г. преди настъпване на пътния инцидент. Пострадалият винаги и по
всякакъв начин помагал на ищцата - в морален и във финансов аспект, като били „семейство
за пример“. Д. бил добър и любящ баща и към своите две деца - Д. и М. били много
привързани към него, синовете „засилвали“ в присъстието на техния баща, като
пострадалият споделял с тях свободното си време - водил ги на разходка, да карат заедно
картинг, като съпрузите взаимно споделяли грижите за двете си момчета. Ищците
изключително тежко приели новината за ПТП и внезапната смърт на своя съпруг и баща,
били съкрушени, понесли новината за смъртта му трагично, като съгласно показанията на
св. Д. ищцата С. се строполила на земята като разбрала, че съпругът й е загинал. Загубата й
е била огромна, тъй като Д. е бил нейна опора. Същата не искала да повярва, че
безвъзвратно е загубила своя съпруг, като постоянно звъняла на телефона на пострадалия,
повтаряла, че случилото се не е истина и чакала Д. да си вдигне телефона. След смъртта тя
се променила, станала затворена, необщителна, намалила социалните си контакти, като
преди инцидента била ведра, усмихната, пълна с енергия и живот. Ищцата все още не може
3
да превъзмогне голямата загуба, животът й станал по-тежък, често плаче за пострадалия и
гледа негови снимки, което свидетелства за безграничната тъга, която чувства С. в резултат
на загубата на нейния съпруг и невъзможността й да се върне към предишния си начин на
живот. Отрицателно е повлял пътния инцидент и върху психиката на децата Д. и М.. Двете
момчета много се променили след смъртта на техния баща - М. станал затворен, като често
се усмотява и плаче за баща си, а Д. все още не може да превозмогне голямата загуба, като
постоянно говори за пострадалия, който приживе бил много добър, усмихнат, всеотдаен,
като винаги карал хората около него да са щастливи и усмихнати. Св.К., брат на ищцата Н.,
познавал пострадалия от около 20г. и имал преки и непосредствени наблюдения върху
взаимоотношенията между съпрузите, установи че С. и Д. били „ученическа любов“, като
двамата били „красиво семейство". Д. обръщал голямо внимание на децата си, обичал
заедно да се забавляват, да споделя с тях детските игри, водел и взимал своите деца от
училище и детска градина, като в семейството царяло мир и разбирателство. Претендират
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците - С. Р. Н., Д. Д. Н., ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител:
С. Р. Н. и М. Д. Н., ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на законния си
представител С. Р. Н. твърдят, че при ПТП на 06.04.2018г. е настъпила смъртта на Д. С. Н.,
съпруг на първия ищец и баща на останалите двама. Твърдят, че произшествието е
настъпило в следствие противоправното поведение на М. М. А. като водач на т.а.
„Мерцедес“, с ДК № ***, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована при ответника ЗК ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. Поддържат, че от деликта са
претърпели неимуществени вреди, изпитвали постоянна мъка и страдания от загубата на своя
родственик, който бил опора на семейството. Считат, че справедливият размер на
дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди възлиза на сумата в размер на по 250 000 лв. на всеки един от тях, ведно със законните
последици. Претендират разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД оспорва исковете. Оспорва наличието на
противоправно поведение на застрахования при него водач, като твърди произшествието да
е настъпило при изключителна вина на пострадалия мотоциклетист, евентуално релевира
възражение за съпричиняване, поради нарушаване от страна на пострадалия на правилата за
движение по пътищата, ограничаващи скоростта на движение до 50 км/ч. в населено място,
както и поради неизползване на предпазна каска и защитно облекло. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 06.04.2018г. около 12,50 ч., в гр.
Хасково, на бул. Съединение, № 98 срещу „Ауто бокс“ е настъпило ПТП между т.а. марка
4
„Мерцедес”, per. № *** управляван от М. М. А. и мотоциклет „Ямаха“, per.№ ***, в резултат
на което е починал водачът на мотора Д. С. Н. /на 35г./
С присъда № 260003 от 17.09.2020г., постановена по нохд № 165/20г., Хасковски
окръжен съд, НО, подсъдимият М. А. е признат за виновен в това, че на 06.04.2018г. в
гр.Хасково, на бул. Съединение, № 98, при управление наМПС - товарен автомобил,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 и чл.38, ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Д. Н., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.
„в”, вр.чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 (шест)месеца. На основание чл.343г НК вр.чл.37, ал.1, т.7 НК на подсъдимия е
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1г. и 6 м. На
основание чл.25 ал.2, вр.чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание измежду
наложеното на подсъдимия с първоинстанционната присъда и тези наложени по нохд №
627/2018г. на ОС- Хасково и нохд №1702/2018г. на РС- Хасково, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим. На
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 2 НК съдът е присъединил към определеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца.
С въззивно решение № 260087 от 29.04.2021г., постановено по внохд № 571/20г.,
Пловдивски апелативен съд, НО, 2 състав е изменил първоинстанционната присъда, както
следва: увеличил е размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“
от шест месеца на една година и шест месеца; увеличил е размера на определеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от шест месеца на една година и шест месеца.
В останалата част присъдата е била потвърдена.
Присъдата е влязла в сила на 15.03.2022г., когато е постановено решението по
КНОХД № 810/2021г. по описа на ВКС, ІІІ Н.О., с което е оставено в сила въззивно решение
№ 260087 от 29.04.2021г., постановено по внохд № 571/20г., по описа на Апелативен съд –
Пловдив.
Следователно присъдата, като влязла в сила, е задължителна за гражданския
съд по смисъла на чл.300 ГПК досежно деянието, неговата противоправност и вината
на дееца. ВКС изрично е подчертал, че въззивна инстанция е ценила и съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който с поведението си при
управление на мотоциклета е нарушил правилата за движение - скоростта му на
движение значително е надвишавала законоустановената, движил се е с 99, 83 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч, и това нарушение се намира в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП. Значението на съпричиняването е отчетено като смекчаващото
обстоятелство от въззивния съд, а не като елемент от фактическия състав на деянието,
поради което в тази част гражданския съдт не е обвързан от присъдата, а следва да направи
собствена преценка.
По отношение на отегчаващите обстоятелства е отбелязано, че правилно въззивната
5
инстанция е оценила данните относно санкционирането на подсъдимия по административен
ред за извършени предходни нарушения на ЗДП /общо 24 пъти/, както и факта, че той е
осъждан два пъти за престъпления с предмет наркотични вещества и един път за
причиняване на средна телесна повреда.
От заключението на депозираната на л.179 комплексна авто-техническа и
медицинска експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните се установява, че ПТП е настъпило в гр.Хасково, бул. Съединение № 98, който е
предназначен за двупосочно движение с две самостоятелни платна за движение, разделени с
остров, като в зоната на местопроизшествието е прав хоризонтален пътен участък, а в края
на разделителния остров, преди кръстовището, е разположен пътен знак „Г 9“, като е
валидно ограничение на скоростта за движение от 50 км.ч.. Вещите лица сочат, че ПТП е
настъпило при следния механизъм: т.а. Мерцедес се е движел със скорост около 38 км.ч. към
центъра на града в северната лента на северното пътно платно и наближавайки
кръстовището, намиращо се в непосредствена близост до цех „Я.“ предприема преминаване
в южната лента на северното платно с цел промяна посоката на движение. Намалявайки
скоростта преминава северната лента на южното платно и се установява в южната лента на
северното платно, където пропуска движещите се превозни средства в посока запад - изток в
южното платно. В същата тази лента - южна, лява на северното платно за движение се е
движел мотоциклет „Ямаха“ със скорост от около 94,36 кв.м. При възприемане на
опасността водачът на мотоциклета предприема екстремно спиране, като след изминаване
на 16,80 м спирачен път губи контрол при управлението и продължава движейки плъзгайки
се с лявата си страна по асфалта, като е последвал удар на предната част на мотоциклета в
задната част на товарния автомобил. След което двете провозни средства извръшват
транслационно и ротационно движение до установяването им в покой. В о.с.з. в.л. сочи, че
водачът на т.а. е имал видимост назад на около 200 м. и е могъл да види мотоциклетиста, но
скоростта му е била много висока. Ако водачът на мотоциклета е управлявал същия с
допустимата за съответния пътен участък скорост от 50 км.ч. той е имал възможност да
предотврати произшествието, тъй като мотоциклетът е отстоял на разстояние около 60 м. от
момента на предприемане от страна на водача на т.а. на маневрата за пристрояване. Водачът
на мотоциклета е управлявал същия с каска, която е паднала към момента на удара с
товарния автомобил, а наличието на предпазно облекло не би предотвратило настъпилите
при ищеца счупвания, станали причина за смъртта му.
Следователно ударът е бил предотвратим и за двамата. Максималната скорост на
движение в този пътен участък е била от 50 км/ч., което означава, че моторът се е движел с
много по-висока скорост от максимално допустимата и именно това се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП и смъртта.
С оглед горното съдът намира за основателно възражението на ответното дружество
за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед поведението на моториста,
което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като ако се бе
движил със съобразена с пътните условия скорост от 50 км/ч. ударът изобщо не би настъпил.
От удостоверение за наследници на л.20 се установява, че Д. С. Н. е починал на
6
06.04.2018г., като е оставил за свои наследници по закон С. Р. Н. /преживяла съпруга/ и две
деца - Д. Д. Н. и М. Д. Н.. Следователно тримата разполагат с активна материално-правна
легитимация по предявените искове.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св.
А. /деликвент/ и К. и Д. /разпитани в о.с.з. на 01.10.2019г./, въз основа на които се
установява, че ищците и починалият са били в изключителни топли и добри семейни
отношения. Така св.Д. посочва, че познава Д. и С. Н.и от 12 години, като Д. е работел в
тяхната фирма. Двамата били прекрасно и задружно семейство и много се обичали. Д. бил
прекрасен баща и се грижел за своите деца, вземал ги от училище, водел ги на разходки и
децата много го обичали. Д. помагал в домакинството, готвел и основно осигурявал
издръжката му. Тя придружила С. до болницата, когато полицаите й съобщили, че съпругът
й е починал, тя се строполила на земята. Децата по това време били при баба си, но
присъствали на погребението на баща си. Твърди, че никой от ищците не може да приеме
загубата и продължават да говорят за Д. все едно е още жив. Големият син станал затворен и
мълчалив, но брат му споделял, че го виждал да плаче, когато остане сам. Затворена станала
и С., като и тя често плачела.
Според св.К. /брат на С.Н./ С. и Д. са ученическа любов и двамата много се обичали и
уважавали. Д. много обичал децата си, играел, занимавал се с тях и помагал за грижите,
възпитанието и отглеждането им, бил добър, позитивен и много работлив човек. Свидетелят
сочи, че сестра му трудно се справяла финансово и емоционално и изобщо не приемала
загубата на съпруга си.
От заключението на приетата на л.241 съдебно-психологическа експертиза при
научаване за трагичната смърт на съпруга си С.Н. е изпитала емоционален шок,
впоследствие тежка реакция на скръб, преминала през фазите на отричането и неприемането
на събитието, непоносима мъка и тъга, гняв, самота, ирационално усещане за присъствие на
любимия човек, заместващо липсата на неговата близост. При Н. се наблюдава повишено ниво
на стрес, емоционална лабилност, съсредоточаване върху вътрешните изживявания,
повишено ниво на стрес, склонност към потиснатост, безпокойство потиснатост и
тревожност.
Вещото лице психолог сочи, че смъртта на бащата на двамата ищци М. и Д. е тежко
травматично събитие, което ще бележи целя им живот. Освен тежка емоционална загуба те
са изгубили присъствието, помощта и подкрепата на своя баща, който се явява основен
източник на сигурност за тях и обект на идентификация при оформянето им като цялостни
личности.
М. при научаване за смъртта на баща си е понесъл остър емоционален стрес, изпитал
объркване, непоносима мъка и тъга, като болезнените му чувства се репродуцират осезаемо
по време на изследването. Развил тежка реакция на сръб със затваряне в себе си и
прикриване на чувствата си, като е преминал и през фазата на гнева от усещането за
несправедливост. Вещото лице сочи, че и към момента на изследването, което е 3 години
след загубата, детето продължава да усеща несигурност от липсата на баща му, черпи сила
от образа му и е постигнал преждевременна за възрастта си зрялост, преживяванията му в
дълбочина се характеризират с носталгия, обърканост, тъга, тревожност, неосъзнат
екзистенциален страх, персонифициран от страх от загубата на майката.
От своя страна Д. е преживял драматично загубата на баща си, поради малката си
възраст, като е реагирал със спонтанна проява на чувства, като и към момента говори
открито за болката, която изпитва, въпреки че се опитва да я изтласка, доколкото може. Пази
жива обичта към баща си и страда за неговото отсъствие. Преживяванията на детето се
характеризират с екзистенциален страх, тревожност и несигурност.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
7
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд има преклудиращ
за спора ефект пред гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД не е решен в противоречие със
съдебната практика. По въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г.,
според които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си
за противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д.
№ 525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009
г., ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в
ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Вещото лице е обосновало извод, че водачът на товарната композиция е могъл
обективно да възприеме мотоциклета, като за водачът на мотоциклета също е имало
обективна възможност да възприеме навлизащата в пътното платно товарна композиция.
Следователно ударът е бил предотвратим и за двамата, което означава, че е налице принос.
В случая, управлявайки мотоциклета с несъобразена скорост, пострадалият също е
допринесъл в равна степен за настъпване на вредоносния резултат, като решението не се
обжалва от наследниците на починалия т.е. в тази част решението е влязло в сила, а жалбата
на застрахователя за по-голям принос от 50% е напълно неоснователна.
Ищците по настоящото дело попадат в кръга на легитимираните лица, които имат
право да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищците претендират претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за тях човек – съпруг
и баща.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалият е бил само на 35
години към датата на ПТП през 2018г., с когото според свидетелските показания, ищците
живеели заедно в едно домакинство, били задружно и сплотено семейство, С. и Д. били
ученическа любов, като са имали законен брак общо 14 години, двете момчета са били
съответно на 8г. и на 13 г. към датата на смъртта на баща им т.е. точно в този период от
развитието на индивида /по време на тийнейджърския период/ те са имали най-голяма
8
необходимост от бащина подкрепа и твърд подход с оглед правилното възпитание и
поведение, че всички са били лишени от бащина обич и грижи в изключително ниска
възраст, едва в началото на жизнения си път, което неминуемо ще доведе до неблагоприятно
отражение на целия им живот, емоционално и психическо състояние, предвид факта, че са
лишени от възможността да получават любовта, закрилата и подкрепата, която само един
баща би могъл да осигури, които обстоятелства безспорно изпълват със съдържание
биологичната връзка между родител и дете. В разцвета на живота си ищцата е загубила
възможността да получава обич и подкрепа, в морален и най-вече финансов аспект, от своя
спътник в живота, което неминуемо води до нервно-психическия стрес, негативни
изживявания от емоционално естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения
начин на живот на семейството им.
На следващо място, от показанията на разпитания свидетел, съдът приема за установено, че
смъртта се е отразила изключително тежко на тримата – С. изпитала емоционален шок,
впоследствие тежка реакция на скръб, преминала през фазите на отричането и неприемането
на събитието, непоносима мъка и тъга, гняв, самота, ирационално усещане за присъствие на
любимия човек, заместващо липсата на неговата близост. При Н. се наблюдава повишено
ниво на стрес, емоционална лабилност, съсредоточаване върху вътрешните изживявания,
повишено ниво на стрес, склонност към потиснатост, безпокойство потиснатост и
тревожност, непрежалимата загуба, свързана с липсата на материална помощ и морална
подкрепа в бъдеще, които те ще търпят до края на живота си, във вр. с критериите в ППВС
№4/68г. и сегашната конюнктура в страната, вкл. и с оглед възрастта на ищците, съдът
намира, че съдът правилно е определил обезщетение в размер на по 170 000лв. за двете
момчета и 150 000 лв. за преживялата съпруга. При отчитане на 50% съпричиняване,
съответно остават дължими само по 85 000 лв. за децата и 75 000 лв. за съпругата.
По отношение началния момент, от който следва да се начислява законна лихва, в
случая видно от доказателствата по делото е, че в изпълнение на изискванията ищците са предявили претенциите си за
заплащане още на 02.05.2018г. /л.24/ Следователно считано от тази дата застрахователят е в забава.
Именно от тази дата следва да се присъди и законна лихва за забава върху определеното от
съда обезщетение, но доколкото СГС е присъдил такава, считано от 15.05.2018г., а жалба в тази част няма
депозирана, то е процесуално недопустимо произнасяне в тази насока.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 90 000 лв., като жалбата на застрахователя е изцяло
неоснователна. Затова в полза на последния не се дължат разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на
въззиваемите страни направените разноски за въззивното производство, но такива няма
направени и не следва да се присъждат.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Р.М. на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 от ЗА адв.възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от жалбата /90 000 лв./ плюс 20% ДДС или общо 3230 лв. плюс 646 лв.
т.е. 3876 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265126 от 29.07.2021г. постановено по гр.д. №
10706/2018г. по описа на СГС, ГО, 11 състав и определение от 27.09.2021г. по реда на
чл.248 ГПК, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5, със
съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № 64, ет. 3, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Р.М. адвокат при
САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № 18***
и адрес на дейност: гр. ***, ул. „***“ № 1, ет. 4, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.2
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на общо 3876 лв./три хиляди осемстотин
седемдесет и шест лева/, дължимо за явяване пред въззивна инстанция, съобразно
отхвърлената част от жалбата.
В осъдителната част - до 55 000 лв. за децата Д. и М. и до 45 000 лв. за съпругата
С.Н., както и в отхвърлителната част, решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10