Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3933 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.С.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не
дължи сумата от 939.36 лева, представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 14.11.2018г. до 11.02.2019г. за обект,
находящ се в с. **, обл. Варна, ул. „**“ № 10, кл. № **, аб. № **.
В исковата молба са
изложени твърдения, че ищцата е
потребител на ел. енергия в обект, находящ се в с. **, обл. Варна, ул. „**“ №
10. Твърди се, че по информация от
ответника на 11.02.2019г. служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили проверка на СТИ в обекта й, за което е съставен
констативен протокол. Ищцата оспорва да е правена посочената проверка на СТИ, а
евентуално твърди, че не са спазени правилата за извършване на проверката.
Оспорват се констатациите от проверката. Оспорват се основанията за начисляване
на процесната сума като корекция. Излага се, че ищецът не е консумирал
начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не дължи процесната сума.
По делото е постъпил отговор от ответната
страна в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесната сума
е начислена като корекция на основание чл.38, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 11.02.2019г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на обекта, за което
съставили констативен протокол, а впоследствие служебно била наичслена и сумата
от 939.36 лева. Релевират се довови във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото констативен протокол № 1105486/11.02.2019г. се установява,
че на същата
дата служители на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа
проверка на СТИ на обект
с абонатен № ** и
клиентски № **, находящ се в **, обл. Варна, ул. „**“ № 10, при която е констатирано наличието на извършено неправомерно присъединяване –
прикачен проводник /мост/ между вход и изход на токовите клеми на СТИ,
осъществено чрез меден проводник, като по този начин консумираната ел. енергия
или част от нея не преминава през СТИ, не се измерва от него и не се заплаща. Вписано е, че е премахнат
неправомерно присъединения проводник /мост/ и е възстановена правилната схема на свързване. Протоколът е подписан
от лицата, извършили проверката и от двама свидетели
(при отсъствието на клиента) – Димитър
Петров Алексансров и Росен
Петров Иванов.
Въз основа на констатациите от проверката
от „Енерго-Про Мрежи”
АД е изготвена справка от 13.02.2019г. за корекция на абонатен № **
и клиентски № **, с титуляр М.С.Ф. за периода
от 14.11.2018г. до 11.02.2019г.
Издадена
е фактура № **********/13.02.2019г., с издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател М.С.Ф. на стойност 939.36 лева, представляваща отчетена ел. енергия за абонатен № ** и клиентски № **, за периода от 14.11.2018г. до 11.02.2019г.
От заключението
на вещото лице по изготвената
в хода на производство съдебно - техническа
експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че СТИ е от
одобрен тип, метрологичната му
проверка е от 2018г., налице е вмешателство
в измервателната схема – шунтиране
на измервателния мост; извършените
изчисления по корекцията са математически точни; количеството електроенергия по корекцията е доставимо.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание
чл. 124, ал.
1 ГПК. Абсолютна процесуална
предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен
интерес за ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено
нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в
отношенията между страните, във връзка
с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви
установителен иск следва да е налице
към момента на неговото
предявяване
до приключване на устните състезания.
В конкретната
хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания,
който застрашава имуществената
сфера
на ищеца, обосновават правния интерес от избраната
форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи начисляване
на процесната сума като корекция
на сметката на абоната. В тежест на ответника е да установи, че е извършена проверка на електромера на ищеца, че с констативен
протокол е констатирано, че същият не отчита потребената ел. енергия, че констативният протокол е изготвен съобразно Общите условия, че
е извършена проверка съобразно Общите условия, че е извършена корекция
съобразно Общите условия и се дължи стойността на електроенергията в посочените
размери.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да коригира
сметка за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на 11.02.2019г., а именно след приемане Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ
бр. 98/ 12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г., но и след цялостната
им с Решение № 2315/21.02.2018г. по адм.дело № 3879/2017г., обн.ДВ, бр.97 от 23.11.2018 г.
Съгласно
чл. 83,
ал. 1, т.
6 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени въвправилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско
измерване, които правила се приемат
от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от
енергийните предприятия и комисията на интернет
страниците им.
Съдът констатира, че ОУДПЕЕ от 2007 г., разпоредбата на чл. 24 и чл. 25,
които касаят именно корекцията на сметка, не представляват изпълнение на
изискването на Закона
за енергетиката тъй като предвиждат уведомяване на потребителя едва с
връчване на коригиращата фактура, изготвена въз основа на справката за
корекция. Съобразно решение на ВКС, ТК по т.дело № 3262/2014 г. на Второ т.о.,
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, изисква
снабдителното дружество да е изпълнило задълженията си по чл.
98а ал.2, т.6 ЗЕ: да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да
отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба. С решение №
111/17.07.2015 г. на ВКС, Първо т.о. по т.д.№ 1650/2014 г., е уеднаквена
противоречивата практиката на съдилищата по въпроса във връзка с приложение на
процедурата корекция на сметка. Съдът е изложил съображения и е дал отговор, че
със ЗИД на Закона за
енергетиката /ДВ бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98а ал.2, т.6 и по чл.
83, ал.1, т.6 ЗЕ: т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките
за доставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на
новата законова уредба въведена с изменението на Закона за енергетиката,
ДВ бр.54/12 г. както съответно и Общи условия на договорите с крайния
потребител на ел.енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция.
От приложените по делото справка за корекция не се установява на база на
какви правила и норми същата е извършена. Към тази дата ПИКЕЕ са отменени.
При това положение, съдът намира, че енергопреносното предприятие не би
могло да се ползва от корекционната процедура, която към датата на проверката,
е била отменена, именно поради съществуващата законова делегация в чл. 83
и чл.
98а от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ и нови ОУ, които да съответстват на
тази делегация. Такива към датата на извършване на процесната проверка и
съставяне на констативния протокол не са приети.
Предвид изложеното се налага
извода, че към датата на
извършване процесната проверка на средството
за търговско измерване на ищеца,
на посочения адрес на доставка
на ел. енергия не е съществувала нормативна възможност, регламентираща правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество
ел. енергия. В
този случай съдът следва да съобрази трайната практика на ВКС, постановена преди
приемането на ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 98/ 12.11.2013 год., в сила от 16.11.2013
год.
С решение № 165/ 19.11.2009 год.
по т. д. № 103/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о., решение № 104/ 05.07.2010 год. по гр.д. № 885/ 2009 год. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 26/
04.04.2011 г. по т. д. № 427/ 2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 189/ 11.04.2011г.
по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ
т.о. и решение № 79/11.05.2011 год. по т.д. № 582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановени
по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи
според разясненията в т. 2 от ТР № 1/
19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика
на съдилищата по смисъла на
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса
съществува ли законово
основание за доставчика на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените
решения е обосновано категорично становище, че извършването
на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана електрическа енергия от страна на доставчика
на електроенергия е лишена от законово
основание - както за времето
на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба
№ 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната
и разпределителните електрически
мрежи /обн. в ДВ бр.74/ 24.08.2004 г./. С решение №
189/ 11.04.2011г. по т.д. № 39/ 2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано
разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите
на потребителите при търговия
с електрическа енергия. Този извод се налага с оглед
обстоятелството, че предвидените в общите условия методики допускат изчисляване
на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел.
енергия.
По делото не се установи кога е извършена
последната проверка на СТИ, предходхождаща процесната, което би рефлектирало
върху периода на извършената корекция. Евентуалното неизпълнение на
задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на
електроразпределителното дружество „Енерго-про Мрежи”АД, не би следвало да
влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на
сметката му с произволен период от време, доколкото в чл. 38, ал. 4 ОУ е
заложено принципното положение за начален период на корекцията да се взема
датата на монтажа на СТИ или датата на предхождаща проверка, като общия
корекционен период не бъде по-голям от 180 дни. При липса на доказателства за
предхождаща проверка и дата на монтажа на електромера, не става ясно как е
определено началният момент на корекцията да е именно посочената в справката
дата, като се вземе предвид, че на основание чл. 34, ал 5 от ОУ на месечното
отчитането на показанията на СТИ не се счита за проверка по смисъла на чл. 34.
След като липсва позоваване за началната
дата на проверката на някой от посочените в цитираната разпоредба начални
моменти, в тежест на ответника е да установи, че точно към датата на проверката
е започнало неточното отчитане на ел.енергия от електромера на ищеца.
Възприемането на противно становище, при което потребителят ще бъде задължен да
заплаща коригирано количество електроенергия за период, в който например СТИ е
отчитало правилно, би довело до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество.
По изложените съображения, се налага извода, че ответника не
установи основание за извършване на корекция на сметката на потребителя за
минал период от време, предвид което предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски в размер на 57 лева за платена държавна такса, такса за съдебно
удостоверение и банков превод и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 939.36
лева,
представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 14.11.2018г. до 11.02.2019г. за обект, находящ се в с. **, обл.
Варна, ул. „**“ № 10, кл. № **, аб. № **., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс”, кула Г да
заплати на М.С.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 357 лева, представляваща направени в производството
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: