Решение по дело №1401/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна подадена чрез Д.О. – началник отдел АИПО, с придобита юридическа правоспособност, против решение № 828/31.05.2023 г. постановено по НАХД № 1686/2023 г. по описа на Районен съд -Варна. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 03-014176/21.07.2021г. на директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „ФОР-МОКО“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Е. Т. А. на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 61, ал. 1 е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева и е предупреден нарушителя , че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай ,в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С касационната жалба се релевира основанието на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че районният съд неправилно е отменил наказателното постановление, като се позовава на факта, че работодателя е допуснал работника без сключен трудов договор, а едва след проверката са предприети действия по подписването му. Навежда доводи, че нарушената разпоредба е свързана със защитата на правото и труд на гражданите. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да се потвърди.

В съдебно заседание за касаторът не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище, в което се поддържа жалбата, моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Ответникът- „ФОР-МОКО“ ЕООД оспорва жалбата в представено писмено становище. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районния съд е приложил правилно закона и в частност разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението да бъде оставено в сила.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените доводи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

За да се произнесе по спора Районен съд-Варна е установил от фактическа страна, че на 07.07.2021 год. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, сред които и свидетеля М. О. М. – Ж., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в дружеството „ФОР-МОКО“ ЕООД. Поводът за проверката бил постъпил на 06.07.21г. сигнал в Дирекция „Инспекция по труда” – Варна от работника Г. Л. Б. за това, че работи в дружеството без да и е представен договор. В хода на проверката било установено, че на 06.04.2021г. между въззивното дружество и работника Г. Б. е бил сключен трудов договор, по силата на който Б. била назначена в дружеството на длъжността пекар. Съгласно договора работничката следвало да постъпи на работа на 07.04.21г., като уведомлението за сключения договор по реда по чл.62, ал.5 от КТ било подадено към органите на НАП още на 06.04.2021г. При проверката било установено, чрез депозирани писмени обяснения от управителя на дружеството, че Б. е постъпила на работа на 07.04.2021г., като договорът бил подписан от работодателя, но предвид смяната на служителите, които се занимавали с персонала било пропуснато договорът да бъде представен за подпис от Г. Б.. В хода на проверката св. М. М.-Ж. установила, че са налице документи, които отразявали действителното постъпване на работника на работа във въззивното дружество. Горният извод тя направила от приложените от въззивното дружество присъствена форма, ведомост за заплата за месец 04.2021г. и от извършената справка за регистрация на договора в НАП. От страна на въззивното дружество в хода на проверката бил приложен и трудов договор № 00105/06.04.2021г. между дружеството, в качеството си на работодател и работника Г. Б. В трудовия договор било посочено, че работникът се задължава да започне работа на 07.04.2021г. В представения при проверката трудов договор се съдържал подпис на управителя на въззивното дружество като работодател, но липсвал подпис на работника.

Срещу дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, в който проверяващият инспектор приел, че дружеството е допуснало до работа лицето Г. Б. на длъжност „пекар“, в пекарна в гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 100, преди да е сключен трудов договор с лицето, като нарушението е извършено на 07.04.2023г. Актът бил предявен и връчен на управител на дружеството, който го подписал, без вписване на възражения с отбелязване, че ще се създаде ред за подписване на договорите преди постъпване на работа на работниците. Писмени възражения не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и на 21.07.2021г. издал атакуваното пред Районен съд-Варна наказателно постановление /НП/, и на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 61, ал. 1 от същия кодекс, наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лв.

Въззивният съд е направил извода, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като нарушението е ясно и точно описано. Посочени са законовите разпоредби, които са нарушени. Изложени са мотиви, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряко правото на защита на санкционираното дружество.

За да отмени НП, въззивният съд е приел, че е осъществен състав на нарушение по 61, ал. 1 от КТ , тъй като лицето е постъпило на работа преди сключването на трудов договор. Приел е , че нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици. Съдът приема, че фактически е било налице трудово правоотношение между работодателя „ФОР-МОКО“ ЕООД и работника Г. Б., като този факт не е спорен между страните. Работодателят е изготвил трудов договор в писмена форма, в съответствие с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, подписал го е, но липсва подпис на работника. Направил е извод, че действително и съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, като доказателството за неговото сключване е именно полагането на подпис в трудовия договор от двете страни по съглашението. Приел е , че е осъществен състав на административно нарушение, но следва да приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като е налице хипотезата на „маловажен случай“ на административно нарушение. Наличието на множество смекчаващи обстоятелства и липсата на вредни последици обосновават приложението на посочената разпоредба. Изложил е, че в случая са били охранени всички права на работника - налице е уведомление до НАП за сключен ТД от деня преди постъпване на работника на работа 06.04.2021г., налице е начислено и изплатено трудово възнаграждение, нарушението не е следствие от целенасочено поведение, а в резултат от допуснат пропуск, който не би могъл да увреди по съществен начин спазването на трудовото законодателство.

Решението на Районен съд-Варна е валидно и допустимо , но неправилно.

Първостепенният съд правилно е изяснил релевантните за изхода на правния спор факти, но е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяната му. При правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил необосновани изводи досежно приложението на закона, като неправилно приел случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

От обективна страна, за съставомерността на деянието, изразяващо се в нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ е необходимо да се установи липсата на сключен трудов договор в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. В разглеждания случай, правилно въззивният съд е приел, че към датата на извършване на проверката – 07.04.2021 г. между санкционирания работодател "ФОР-МОКО" ЕООД и работника Г. Л. Б. няма валидно сключен трудов договор. При така правилно установена фактическа обстановка за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, ВРС е направил неправилна преценка за приложение на чл. 28 от ЗАНН, която разпоредба се явяват обща спрямо специалната на чл. 415в ал. 2 от КТ, която изключва като маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. В подкрепа на този извод е и Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на ВАС, според което "специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН". "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер. ".

Следователно, работодател "ФОР-МОКО" ЕООД е санкциониран за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ, което не се явява "маловажен случай", по смисъла на чл. 415в от КТ, доколкото попада сред предвидени в ал. 2 изключения, спрямо които нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Отговорността на дружеството е обективна /безвиновна/, а приложената санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ кореспондира напълно на процесното нарушение, тъй като имуществената санкция е наложена на дружеството, в качеството на работодател, а извършеното нарушение осъществява състава по чл. 61, ал. 1 от КТ.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според касационния състав, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. Индивидуализацията на административното наказание се осъществява при спазване разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН. При индивидуализиране на наказанието, настоящия състав отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че са налице уведомление до НАП за сключен ТД от деня преди постъпване на работника на работа 06.04.2021г., налице е изготвен и подписан от страна на управителя на санкционираното дружество трудов договор, изплатено е трудово възнаграждение на работника. В конкретния случай при издаване на наказателното постановление административнонаказващия орган не е изпълнил задължението си да изложи мотиви относно определения размер на наложената санкция, поради което, настоящият състав намира, че наказателното постановление следва да се измени, като се намали наложеното наказание "имуществена санкция" от 5000 лв. на 1500 лв., което е минималният предвиден в закона размер на наказанието и ще осъществи целите на наказанието съгласно чл.12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че следва да отмени въззивното съдебно решение и да постанови решение, с което да измени размера на наложеното наказание, редуцирайки го от 5000 лева на предвидения в чл.414,ал.3 от Кодекса на труда минимален размер от 1500 лева.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такива на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120лв. и като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в Наредбата размер.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, вр..чл.222,ал.1 от АПК , вр. чл. 63в от ЗАНН, Административният съд, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 828/31.05.2023 г. постановено по НАХД № 1686/2023 г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 03 – 014176 от 21.07.2021 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството "ФОР-МОКО" ЕООД, с ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 014176 от 21.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството "ФОР-МОКО" ЕООД, с ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до размер от 1500 лева.

ОСЪЖДА "ФОР-МОКО" ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от управителя Е. Т, А,, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София сума в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: