Р Е Ш Е Н И Е
12.10.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2015 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 11 (еднинадесети) септември Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 198 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от С.М.Б. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез пълномощник адв. И.К.Т. от ШАК
срещу А.А.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
настоящ адрес:***, иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.1 от СК за постановяване на
решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им
на родители на детето ***с ЕГН **********,
родено на *** г.,
спор по въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето
и издръжката му.
В съдебно заседание ищеца и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата
не е депозирала отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ответницата се
явява лично и с пълномощник и заявява, че желание да се грижи тя за детето ***
има възможност и условия за това, както го е правила и до сега.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценини поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа и правна страна следното:
Няма спор, а и видно от събраните доказателства - удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№0562/28.04.2011 г. от Община Шумен, че от съжителството между
страните на 26.04.2011 г. е родено детето *** С.М.. Няма спор, че родителите на детето са живели без брак и са във фактическа раздяла от месец декември 2015 г.,
както и е че оттогава до подаване на исковата молба, детето е било отглеждано
от майката.
Страните имат още две общи деца, родени през съвместното им съжителство ***
С.М.и М.С.М..
Бащата е осъден с влязло в сила на 30.03.2018 г. решение по гр.д.№817/2017
г. по описа на ВПРС да заплаща месечна издръжка на всяко от децата, считано от
01.01.2018 г., като размера на издръжката за детето *** е 127.50 лв. месечно.
Осъден и да заплати издържка за всяко от децата за минало време за периода от
22.11.2016 г. – 22.11.2017 г.
Между родителите е налице спор относно местоживеенето на детето ***,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето
и издръжката му, като и двамата заявяват желание и възможност да
отглеждат детето.
Според депозираните по делото Социални доклади на АСП – ДСП гр.Велики
Преслав и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето ***. Бащата разполага с много добри хигиенно-битови условия за отглеждане на
детето, което изрично е посочено в изготвения социален доклад. Жилището на бащата представлява двуетажна къща с
двор. Първият етаж се полза от майката на бащата, а вторият от него. На вторият
етаж е обособена самостоятелна детска стая за детето. Къщата е електрифицирана
и водоснабдена има и вътрешен санитарен възел. Домът е чист и подреден, дворът
е обработен. Отглеждат се зеленчуци и цветя. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели ***и С.М., които съдът кредитира изцяло.
Бащата работи по трудов договор и получава месечно възнаграждение над МРЗ. Има
подкрепа от майка си, която работи в хранителен магазин, собственост на дъщеря
й. Бабата по бащина линия оказва пълна подкрепа при отглеждането на детето,
когато то гостува на баща си. Семейството не е социално изолирано, уважавано е
от близки, познати и съседи.
Майката живее заедно със съжителя си *** Х.,
трите си деца ***-7г., Г.-5 г. и М.-3 г. и детето на съжителя й Кристиян-8 г.
Ползват две стаи, отопляват се с твърдо гориво, къщата е електрифицирана и
водоснабдена, разполагат с външна тоалетна и нямат баня. Битовите условия са
задоволителни. Къщата е собственост на
роднини на *** Х. има широк двор, който не се обработва. Майката не работи и се
грижи за детето М.. Основните средства за издръжка на домакинството се
осигуряват от съжителя й *** Х., който работи като тракторист с месечно
възнаграждение 7.50 лв. Майката се
подпомага по чл.7, ал.2 от ЗСП от ДСП-В.Преслав.
Детето *** е привързано и към двама родители.
Задължителната
съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето
на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието
на Семейния кодекс
от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са
актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител
следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание;
- подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; -
морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст
и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ
на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните
обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай,
както следва:
най- голямо
значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното
образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като
съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка
на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата
родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в
образованието, културата и възпитателските им качества.
Съгласно
задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред
предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно
морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато
отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори
и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В
случая такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този
показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на ***.
Допълнителен
критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното
социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По
този показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като
не са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в
отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална
среда.
От значение
за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на
родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В
случая от събраните доказателства се установи, че за детето към настоящия
момент се грижи майката. Като не се прекъсвани контактите с бащата и неговото
семейство, които също подпомагат детето. Ето защо съдът намира, че по този
показател се откроява преимущество на майката.
Желанието на
родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето,
според настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния
случай, макар и двамата за заявяват желание да отглеждат детето. По този
критерий също има равенство между родителите.
Привързаността
на детето към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за
упражняването на родителските права. Детето е емоционално привързано и към двамата
родители. Налице е силна емоционална връзка между майката и детето, детето и
бащата, както и между детето и бабата по бащина линия.
Съгласно
представените социални доклади, и двете места са с подходящи хигиенно-битовите
условия за отглеждане на деца. Съдът намира обаче, че условията за отглеждане
на детето при бащата са много по-добри от тези при майката. Последната живее в
малко жилище без вътрешен санитарен възел и баня, заедно с настоящия си съжител
и още три деца, което налага извода, че жилището се явява крайно недостатъчно
за постоянното отглеждането на още деца. Това обстоятелство дава и предимство
на бащата при определяне местоживеенето на детето ***.
При преценка и на следващия критерий - родителски качества, съдът
счита, че следва да се даде предимство на бащата. Установи се
значителна разлика в материалните възможности на двамата родители. Майката не работи и се подпомага от Д“СП“-В.Преслав, трудовото
възнаграждение на бащата е значително по-високо от МРЗ, макар
той да има алиментни задължения към още две малолетни деца.
Съдът счита, че разделянето на детето *** от сестрите й, *** и М.,
не би било в противоречие с нейния интерес, т.к
и двамата родители живеят в с.Янково и това няма да попречи на контактите между
децата, които са от един пол и са привързани едно към друго.
Не рефлектира върху извода на съда и обстоятелството, че детето
е от женски пол. Както бе посочено по-горе, баща е полагал грижи по
възпитанието и отглеждането му докато детето
е било при него. При майка си, то пък следва да живее с мъж, който макар и да
се отнася добре към него, си остава чужд.
Следващ
критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да
разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и
показанията на свидетелите, баща се ползва с подкрепата на свои близки роднини,
поради което и това обстоятелство е в подкрепа на бащата.
По така
изложените съображения съдът намира, че в случая най- съществените релевантни
обстоятелства, които обуславят различие между двамата родители са хигиенно –
битовите условия, получаваните доходи и от там възможността за отделяне на
средства за издръжка, помощта на трети лица от кръгът на близките роднини при
отглеждане и възпитание на детето, а те налагат извод за предоставяне на
родителските права на бащата.
Искът по чл.127, ал.2 вр. чл. 143 ал.2
от СК се явява основателен по същество, т.к. ответницата, в
качеството на родител на детето *** е алиментно задължена да дава средства за
издръжка на малолетното си дете.
При определяне на
размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и
възможностите на родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени
обстоятелства относно специфични нужди на детето, съдът приема, че то има
необходимост от средства , които да
задоволят обичайни за дете на неговата възраст нужди от храна, облекло,
отопление, учебни пособия, играчки и др.
Съдът
при определяне размера на издръжката е обвързан от чл.
142, ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка
която към настоящия момент е 127.50 лв., изчислена на база минималната работна заплата за страна. Според настоящият състав
средствата необходими за издръжка на детето *** за един месец са в
размер на 227.50 лева, като майката следва да плаща 127.50
лв., а остатъка да се поеме от бащата, който
ще полага непосредствените грижи и ще получава и детските надбавки, като се съобрази и обстоятелството, че същия има алиментни задължения към
още две деца.
Издръжката следва да бъде заплащана от майката от датата
на постановяване на настоящото решение.
При преценка на
режима на лични контакти по отношение на детето ***, съдът
съобрази обстоятелството, че същото е малолетно и че между него и майката,
съществува привързаност, счита че същите
следва да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца с преспиване при нея, както и един месец
през лятото, несъвпадащи с периода на платен годишен отпуск на бащата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи на
ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а именно 630.00
лева.
Ответницата следва да заплати и държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 183.60 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетната
***с ЕГН **********, родено на *** г.на бащата С.М.Б. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с МЕСТОЖИВЕЕНЕ при него.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между майката А.А.М. с ЕГН ********** и детето ***с ЕГН **********, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при
нея от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец
през лятото, когато бащата не е в платен
отпуск.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** настоящ адрес:***, да заплаща на малолетното си дете ***с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
С.М.Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, месечна издръжка в размер на 127.50 (сто двадесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева, считано от 12.10.2018 г. , до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, с падеж петнадесето число на месеца, за който се дължи.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка, решението подлежи на предварително
изпълнение.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН ********** да заплати на С.М.Б. с ЕГН **********, сумата 630.00 (шестстотин и тридесет) лева – деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********, да заплати по сметка на ВПРС сумата 183.60 (сто осемдесет и три лева и 60
стотинки) лева – държавна
такса върху присъдения размер на издръжката за бъдеще време.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните,
пред ШОС
Районен съдия: