Решение по дело №2598/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 316
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20221720102598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Перник, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Т. Р. Т.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720102598 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
“Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.Средец 11, срещу М. В. М., с ЕГН:**********
и адрес: гр. П., ул. „М. С.“, бл.*, вх.*, ап.**, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.79, вр. чл.86 ЗЗД, с които ищецът иска ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 3695,39лв. за периода от 03.08.2019г.-17.02.2022г.
представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул.
„М. С.“, бл.*, вх.*, ап.**, аб.№*******, сумата от 342,77лв., представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода 03.09.2019г.-20.04.2022г., както и лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумите.
В законоустановения срок ответникът М. В. М. е подал отговор чрез своя особен
представител- адв. Ж. В., с който е изразил становище исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Ответникът е възразил, че по делото няма доказателства за
собствеността на процесния апартамент. Ответникът е възразил, че процесните
вземания са погасени по давност. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли
предявените искове.
В съдебно заседание страните поддържат изложените тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
1
нужди, сключени с ответника.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по
договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като
установи, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно
оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия
период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че
вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване
и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в
размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в
този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя
изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в
забава – 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
2
Видно от представената и приета като писмено доказателство декларация по чл.
14 ЗМДТ М. В. М. е декларирал на 29.10.2002 г. за целите на данъчното облагане
право си на собственост върху процесния имот, а като придобивно основание е
посочил нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот от 23.10.2002 г.
Същият нотариален акт е приложен по делото и от него е видно, че ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на сделка
за покупко-продажба на същия.
Декларацията по чл. 14 ЗМДТ има характер на подписан /което не се оспорва/ от
ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална
доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на
волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.
Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно
признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответникът е собственик на
апартамента, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса.
Това обстоятелство се установява по категоричен начин и от приложения по делото
нотариален акт. Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в
конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
Съдът констатира, че ищцовото дружество е представило карнети по делото за
процесния период, от които е видно, че са били отчитани редовно от инкасатор
потребените кубици питейна вода на процесния адрес чрез отчитане на общия водомер
на сграда, която е в режим на етажна собственост съобразно установените от
инкасатора 4 души, които обитават процесния апартамент съгласно представения
протокол от 21.01.2019 г. и в жилището е била констатирана липса на водомери.
По делото е изслушана и приета заключение по ССЕ, неоспорена от ответника,
която съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. Вещото лице е установило, че за периода от
03.08.2019 г до 17.02.2022 година за адрес гр. П., ул. „М. С.“, бл.* вх. * ап. **,
абонатен номер ******* са отчетени общо 1545 кум. м. питейна вода доставена,
отведена и пречистена съгласно Общите условия за. предоставяне на В. и К услуги на
потребителите. Стойността на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от
„В и К” ООД гр. Перник, но незаплатена за адрес от гр. П. ул. М. С. бл.* вх. * ап.** за
абонатен номер 1270811 за периода от 03.08.2019г. до 17.02.2022 година е в размер на
3695,39 лева. Законна лихва за забава от настъпване на изискуемостта за периода
от 05.10.2019г. до 20.04.2022 г. върху сумата от 3695,39 лева е в размер на 342,77 лева.
Общо неплатената сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в имот с адрес гр.
П. ул. М.. С. бл.* вх. * ап.** за абонатен номер ******* за периода от 03.08.2019г. до
17.02.2022г. е в размер на 4038,16 лева, от които главница в размер на 3695.39 лева и
лихва в размер на 342,77 лева за периода от 05.10.2019г, до 20.04.2022г. В
счетоводството на ищеца има открита сметка 411 Клиенти с абонатен №******* за-
имот с адрес гр. П. ул. М. С. бл.* вх. * ан.** с титуляр М. В. М.. За периода. от
03.08.2019г до 17.02.2022 година за адрес гр. П. ул. М.С. бл.* вх. * ап.**с абонатен
номер ******* са отчетени общо 1545 куб. м. метра вода, съгласно Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите, за които са издадени 31 броя фактури
описани по дати, период на отчитане, на обща стойност в размер на 3695,39 лева.
Ответникът е оспорил задължението и като погасено по давност. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС
са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че
3
„периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено
предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница,
предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по
отношение на лихвата за забава това е безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането, което в конкретната хипотеза е
13.05.2022 г. Следователно вземането за главница (изискуемо на датата на издаване на
съответната фактура), възникнало в тригодишен срок преди тази дата е погасено по
давност. В случая обаче падежа на първото най-рано възникнало задължение, което се
претендира съгласно издадената фактура е 05.09.2019 г. и е за периода от 03.08.2019 г.
до 03.09.2019 г. следователно същото и последващите периодични задължения
формиращи претендираната главница не са погасени по давност към датата на
подаване на исковата молба-13.05.2022 г., тъй като не е изтекла към тази дата
тригодишната погасителна давност, която настъпва по отношение на първото по време
задължение на 05.09.2022 г.
С оглед на този правен извод и моментът на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва не са
погасени по давност, тъй като по отношение нито на главницата, нито на
претендираната мораторна лихва е изтекла тригодишната погасителна давност към
датата на подаване на исковата молба-13.05.2022 г.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Акцесорното
задължение за мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 20.04.2022 г. не се е
погасило по давност към датата на подаване на исковата молба-13.05.2022 г., тъй като
към този момент не е изтекла по отношение на него тригодишната погасителна
давност, която изтича за първото по време задължение на 05.10.2022 г.
При така установените факти и правни изводи, съдът приема, че предявените
искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани, тъй като ищецът успя да докаже при условията на пълно и главно доказване,
че е налице на действително правоотношение през процесния период по договор за
продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като се установи
от представената по делото данъчна декларация и нотариален акт, че ответникът е
собственик на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано
от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през
исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и
нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея, които се установиха от
изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна експертиза, както и
от представените по делото карнети.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Такива са доказани в общ размер на 1061,53 лева. С оглед на
4
гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД М. В. М., с ЕГН:********** и адрес:
гр. П., ул. „М. С.“, бл.*, вх.*, ап.**, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 сума в размер на 3695,39лв. за периода от 03.08.2019г.-
17.02.2022г. представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода за
адрес: гр. П., ул. „М. С.“, бл.*, вх.*, ап.**, аб.№*******, сумата от 342,77лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 03.09.2019г.-
20.04.2022г., както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба-
13.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. М., с ЕГН:********** и адрес:
гр. П., ул. „М. С.“, бл.6*, вх.*, ап.**, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 сума в размер на 1061,53 лева разноски пред Районен съд
Перник в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5