№ 427
гр. Перник, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.нова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102600 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, срещу С. Й. К..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в *****************, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице
за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такИ. от
момента на присъединяването му към ВиК системата и открИ.нето на партида с абонатен
номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.
При изложените твърдения се иска осъждане на ответната страна да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1178,56 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 12.07.2019 г. до 14.01.2022
г. до водоснабден имот, находящ се в *****************, за абонатен ******, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
13.05.2022 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 159,00 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 12.08.2019
г. до 20.04.2022 г. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала срочно писмен отговор чрез назначения особен
представител, с който се оспорва качеството на ответника на потребител на ВиК услуги.
Оспорена е редовността на отчитане на водомера в имота и доставката и пречистването на
1
питейна вода, предвид липсата на представени карнети и фактури за процесния период.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно
нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобИ.не на правото на собственост/вещно право на ползване
върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Правото на собственост върху процесния жилищен имот се установява пълно и
главно от представените копия от нотариален акт за продажба от 14.01.2004 г. и копие на
декларация по чл. 14 ЗМДТ, депозирана за целите на данъчното облагане. При липса на
твърдения и данни за последващи отчуждителни сделки съдът намира, че през процесния
период ответницата е била собственик на апартамента. Ето защо съдът намира, че за
процесния период между ищеца и ответника като титуляр на право на собственост е
възникнала и съществувала валидна облигационна връзка, регулирана от публично известни
общи условия, съответно – ответникът е материално легитимиран по настоящата
претенция.
Не е спорно по делото, че процесният имот е водоснабден и присъединен към
канализационната мрежа на гр. Перник, индиция за което са и представените протоколи за
ремонт на водомерите в имота, изготвени в периода 2015-2018 г.
Видно от цитираните актове-потвърждение /л. 60-67/, през 2015 г. четирите водомера
в имота са били снети за ремонт – извършване на пломбиране, поради скъсани пломби.
Аналогично, ремонт на водомерите по същата причина е бил извършен и през 2018 г. Видно
от предписанието на инкасатор Е.Л. от 18.06.2020 г., същата е удостоверила, че поради едни
и същи показания на водомера, стр. 325 – давани по телефон, водомерът следва да бъде
сменен. Видно от копията на карнетите, подпис на потребителя е положен само върху малка
част от отчетите, като по-голямата част от тях са неподписани от потребителя, или е
удостоверено, че показанията са дадени по телефон.
Няма данни предписанието от 2020 г. за смяна на водомера да е било изпълнено. По
силата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по
2
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, както и по размер със съображения относно отчитането и
изчисляването размера на задължението.
От заключението на кредитираната от настоящия състав съдебно-счетоводна
експертиза – приета по делото като неоспорена от страните, се установява, че за процесния
абонатен номер ****** за периода от 12.07.2019 г. до 14.01.2022 г. са отчетени общо 487
куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода, като отчитането на консумираната
питейна вода за процесния имот е извършвано на база показания на 4 бр. водомери и общ
водомер. За същите са издадени общо 28 броя фактури на обща стойност 1178,56 лв.
главница и 159 лв. лихва, като до момента на проверката по това задължение няма
погасявания.
Съгласно чл. 30-32 от Наредба № 4/2004 г. за сгради – етажна собственост,
изразходваната вода се отчита по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда – етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на Наредбата,
като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите
на вода в сградната водопроводна инсталация. Съгласно чл. 35, ал. 4 от Наредбата
отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. От нормата на чл. 35 от
Наредба № 4/2004 г., вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 от Общите условия следва, че показанията се
отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от един месец. Съгласно чл. 21, ал. 4 ОУ
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ потребителят е длъжен да осигурява свободен и
безопасен достъп на служителите на оператора за извършване на отчети. При невъзможност
за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на негов представител,
както и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, задължение на
потребителя е да уточни с оператора удобно време, в което би могъл да бъде извършен
отчетът, в срок не по-дълъг от шест месеца последното отчитане, което задължение на
потребителя следва както от Наредбата, така и от чл. 22, ал. 3 ОУ. Санкцията за
неизпълнение на задължението на потребителя да уточни друго време за отчет, е
настъпването на правните последици, предвидени в чл. 35, ал. 5 от Наредбата и чл. 22, ал. 4
от ОУ, а именно, счита се, че е налице отказ за осигуряване на достъп. В този случай,
съгласно общите условия, се съставя констативен протокол, след което операторът
изчислява разходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ, аналогично чл. 35,
ал. 6 от Наредбата (разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s).
От гореизложената нормативна уредба на отчитането на доставените ВиК услуги
следва, че освен в хипотезата на електронно отчитане от разстояние (каквото не се твърди
нито се установява по делото с оглед съдържащите се в представената от ищеца справка
данни за извършване на отчет от проверител и самоотчет), доставянето на определени
количества услуги се установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния
водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В
случаите на самоотчет, следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в случаите
на служебно начисляване поради неосигурен достъп, следва да бъде представен съответният
протокол за неосигурен достъп, предвиден в чл. 35, ал. 5 от Наредбата.
Едва при изслушване заключението на в.л. по ССчЕ процесуалният представител на
3
ищеца е въвел твърдение, че отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, за което не са събрани никакви данни.
Представените копия от карнети носят подпис само за част от процесните периоди на
отчитане – за отчети на дати 13.12.2019 г., 11.02.2020 г. и 11.06.2021 г., за който не се
оспорва, че принадлежи на ответницата (датите преди това, срещу които е положен подпис
предхождат исковия период). При съобразяване данните на вещото лице, изложени в
табличен вид към експертизата, за съответните отчетни периоди (35,36 лв. за отчетен период
14.11.2019 г. – 13.12.2019 г., 33,47 лв. за отчетен период 07.01.2020 г. – 14.02.2020 г. и 40,61
лв. за отчетен период 12.05.2021 г. – 11.06.2021 г.), сумата за главница за съответните
отчетни периоди възлиза общо на 109,77 лева.
В чл. 33, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора
„ВиК“ ООД – гр. Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При съобразяване
главниците за съответните отчетни периоди и датата на фактуриране (съответно 03.01.2020
г., 02.03.2020 г. и 02.07.2021 г.), както и 33, ал. 2 ОУ и заключението на ССчЕ законната
лихва за забава за всяко от периодичните плащания, считано от забавата (настъпваща след
падежа на съответното задължение – на 03.02.2020 г. за задължението за главница 35,69 лв.
за отчетен период 14.11.2019 г. – 13.12.2019 г., фактурирана на 03.01.2020 г.; настъпваща на
02.04.2020 г. за задължението за главница 33,47 лв. за отчетен период 07.01.2020 г. –
14.02.2020 г., фактурирана на 02.03.2020 г.; настъпваща на 02.08.2021 г. за задължението за
главница 40,61 лева за отчетен период 12.05.2021 г. до 11.06.2021 г., фактурирана на
02.07.2021 г.) до крайния посочен период 14.01.2022 г., възлиза на общо 16 лв.
За тази част от исковия период и за този размер исковете за главница и лихва са
основателни и следва да бъдат уважени.
В останалата си част приобщените по делото копия от карнети не носят подписа на
потребителя, нито на длъжностното лице към ВиК оператора, поради което нямат формална
обвързваща сила, че удостоверените изявления действително принадлежат на лицата, които
се сочат за техни автори – още повече с оглед изричното оспорване от страна на особения
представител на ответника. В останалата си част данните срещу карнетите не са подписани,
не е положен текст, или е положен текст „Да“ или „тел.“ /бел. телефон/. Последната
хипотеза на касае нито начисляване на служебен разход при неосигурен достъп, нито до
електронно отчитане, а до отчитане чрез снемане на показанията от водомера от страна на
потребителя /самоотчет/ и подаване на данните от потребителя към служител на оператора.
Подаването на показанията от самия потребител като допустим самоотчет е гарантирано в
чл. 39, ал. 2 от Наредбата право на потребителя, упражняването на което следва да се
приравни по последици на признание за количеството на реално доставената и потребена
вода в обекта.
В случая обаче не са представени данни за извършени самоотчети, освен
отбелязването единствено с думата „телефон“, без това да носи подпис на съответния
служител, или същият да е бил разпитван в с.з. за установяване пълно и главно на
обстоятелствата относно проверката. В случая не са представени доказателства относно
условията, създадени от ВиК дружеството за извършване на самоотчет от потребителите
(дали е по телефон, имейл, друга електронна форма), начина на подаване на данните от
потребителите при самоотчет и начина на тяхното отразяване. Още повече, че за съществена
част от исковия период дори липсва отбелязване дали е извършван отчет или самоотчет,
като е отбелязано „Да“ или липсва каквото и да е текстово удостоверяване на
обстоятелствата относно отчитането.
В случая се установява, че ответницата е потребител на ВиК услуги, като такИ. са
били доставяни до нейния имот, но не се доказва по категоричен начин в какъв обем са
били. При тези данни, при липса на други доказателства и с оглед обстоятелството, че
4
съответните правно релевантни факти изрично се оспорват, по делото не се установява при
условията на изискуемото пълно и главно доказване в какво количества е извършвана
доставка на вода и дали доставените количества съответстват на фактурираните. На
практика вещото лице по ССчЕ се обосновава на информацията от счетоводството на
ищеца, но чрез самата ССчЕ не се доказва обемът на доставените услуги. В случая съдът не
би могъл да приложи нормата на чл. 162 ГПК досежно размера на задължението, доколкото
обемът на доставените ВиК услуги е част от основанието на иска и в този смисъл за
останалата част от исковия период искът не е доказан по основание.
В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно
материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези
последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази
процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението
на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение
№ 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Гражданският исков процес е
състезателно производство, в което по правилата за разпределяне на доказателствената
тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят
в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира
под приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание, към което в случая е насочен осъдителният иск.
В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения и да бъде постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения.
При тези данни исковете следва да бъдат уважени за периода, за който е установена
доставка в посочения обем – за периодите, в които проверката и отчетът с удостоверени с
подпис на потребителя общо 109,77 лева главница и сумата 16 лв. законна лихва.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, доколкото посочените
периодични плащания не са покрити от тригодишния давностен срок, с оглед датата на
настъпване на падежа съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, респ. забавата, настъпваща на деня след
съответните падежи и момента на депозиране на исковата молба – 13.05.2022 г. За разликата
над посочените суми и периоди исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени пропорционално
на уважената част сторените разноски – в размер на 75,50 лв. от общо сторени разноски в
размер на 803,50 лв. Ответникът се е представлявал от особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Й. К., ЕГН **********, с адрес ************, представляван от
назначения особен представител адв. И. С. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 на основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в общ размер на 109,77 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода,
отведени и пречистени канални води, от която 35,36 лв. за отчетен период 14.11.2019 г. –
13.12.2019 г., 33,47 лв. за отчетен период 07.01.2020 г. – 14.02.2020 г. и 40,61 лв. за отчетен
период 12.05.2021 г. – 11.06.2021 г., доставена до водоснабден имот, находящ се в
5
*****************, за абонатен ******, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.05.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 16,00 лева, представляваща
обезщетение за забава на месечните плащания в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 03.02.2020 г. до 14.01.2022 г. (от които 6,92 лв. лихва върху
главница 35,36 лв. за периода от 03.02.2020 г. до 14.01.2022 г., 6,12 лв. лихва върху главница
33,47 лв. за периода от 02.04.2020 г. до 14.02.2020 г. и 2,96 лв. лихва върху главница 40,61
лв. за периода от 02.08.2021 г. до 14.01.2022 г.), като
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете за разликата над 109,77 лева до пълния
претендиран размер на главницата 1178,56 лева и за периодите от 12.07.2019 г. до
13.11.2019 г., 14.12.2019 г. до 06.01.2020 г., от 15.02.2020 г. до 11.05.2021 г. и от 13.05.2021
г. до 14.01.2022 г., както и за разликата над 16,00 лева до пълния претендиран размер на
обезщетението за забава от 159,00 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. Й. К., ЕГН ********** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* сумата от 75,50 лева –
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6