Решение по дело №16332/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..........

гр. Варна, 10.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIX – ти състав, в публично заседание проведено на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

            при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №16332 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от З.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес ***, офис 1, чрез адв. Й.А., с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ против ЗАД ****, със седалище *** представлявано от ****и ****, за осъждане на застрахователя да му заплати сумата от 6000 лева, претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки и страдания  в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 26.10.2014г. по вина на застрахован при ответника водач на л.а „****“ **** с рег. ****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 10.10.2016г. до окончателното изплащане на задълженията.

Твърди се в исковата молба, че на 26.10.2014 г. на главен път I-9 гр. Варна-гр. Бургас на 192-ри управлявания от ищеца л.а. ****, рег. ****бил блъснат от л.а „****“ **** с рег. ****, управляван от ****. С влязло в сила решение по НОХД 2036/2018 на  РС–**** последният е признат за виновен за това, че е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на повече от едно лице: 1) закрито счупване на левия ацетабулум без разместване на фрагментите на ****- В., довело до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за период от около 12 месеца; 2) фрактура на лява ключица на ****, довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от около 2-2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; 3) счупване на тялото на лявата лакътна кост на ****, довело до трайно затруднение на ръката за срок от около 3-5 месеца, поради което и на основание чл.78а, ал.1 вр. чл.2, ал.2 НК съдът го освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, алт. първа б. „а" предложение второ вр. чл.342, ал.1 предл. трето НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 2 500 лв., като на основание чл.304 от НПК за това да е нарушил разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.63, ал.1, и ал.2, т.2 ППЗДвП. На основание чл.343г вр. чл.78а, ал.4 НК съдът наложил на подсъдимия Накев наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, което с Решение № 39 от 15.08.2019г. постановено по ВНОХД № 130/2019г. на Бургаски окръжен съд е отменено в тази част.

Твърди се, че ударът между двата автомобила бил много силен и въздушната възглавница на автомобила на ищеца се отворили, вследствие на което той получил изгаряне на лявата длан. От удара тялото му политнало напред но се спряло от колана, вследствие на което изпитал силна болка в областта на гърдите и шията. Изплашил се, тъй като съпругата и дъщеря му пътували в автомобила. Твърди се, че след произшествието посетил спешния център на МБАЛ „****" - Варна, където бил прегледан и била установена контузия на гръден кош, а заключението от рентгенографското изследване било „Хилусна хиперволемия". Твърди се, че на 27.10.2014г. посетил, който му издал болничен лист за срок от 14 дни. Твърди се, че във връзка с инцидента, на 29.10.2014г. посетил Отделение Съдебна медицина при МБАЛ ****АД. За извършения преглед било съставено медицинско удостоверение с № 1151/2014г., в което описа обективното му състояние: „При палпация по задната повърхност на шията се установява болезненост засилваща се при разгъване на шията назад. Лявата длан е в мека превръзка. При откриване на превръзката се установява участък, ангажиращ задната повърхност на лявата длан, в областта на първа дланна кост и първи пръст на лявата ръка, с червеникав цвят, като в средата на този участък се установява дефект на повърхностния слой на кожата - отпаднал мехур. При палпация по предната дясна повърхност на гръдния кош се установява болезненост засилваща се при дишане и движение. Не се установяват други травматични увреждания. В заключение, лекарят е констатирал, че се „касае за контузия на шията - резултат на внезапно сгъване, разгъване на шията; контузия на гръдния кош -резултат на удара и или върху твърд, тъп предмет; изгаряне IIАБ степен в областта на лявата ръка - резултат на действието на химично вещество. Описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по указаните време и начин и са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота." . Твърди се, че след инцидента изпитвах силно главоболие и болки по цялото тяло и нарушаване на съня. Изпитвал болки в областта на шията, главата, гръдния кош и лявата ръка, както и непоносима болка в областта на гърдите при вдишване. Твърди се, че вследствие на ПТП получи и много натъртвания и синини по цялото тяло. Твърди се, че след настъпилото ПТП не се чувствал физически и психически добре и изпитвал силен страх от това да управлява автомобил. Имал натрапчиви мисли, нарушения на съня, страхово-тревожни състояния, загуба на апетит, главоболие и болки в шията, лявата длан и гръдния кош. Твърди се, че след инцидента изпитвал панически страх, от това да управлява отново автомобил, а това му създавало голямо неудобство, тъй като се налагало да ползва обществен превоз. Твърди се, че когато започнал да управлява автомобил му прилошавало, получавал сърцебиене, обземал го страх и безпокойство, започвал да се задушава, изпотява, не можел да диша нормално и нямал търпение да слезе от автомобила. Твърди се, че в следствие на получените травми от ПТП животът му се променил. Почти пет години след от инцидента продължавал сънува кошмари свързани с катастрофата, а когато пътува за гр.Бургас избирал друг маршрут, за да не минава през мястото където настъпило ПТП. Твърди се, че на лявата му ръка останал белег от изгореното, което му причинявало сериозен дискомфорт и му напомня за инцидента. Твърди се, че към настоящия момента се чувства разтревожен, подтиснат и угрижен, а контактите му с повечето приятели били ограничени, като с тези с които се среща, често стигали до конфликти.

Ответникът – депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за неоснователност на претенцията.  Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на л.а.“****“ , модел ****, рег. ****, валидна към 26.10.2014г. Оспорва причинната връзка между наведените травми и произшествието. Прави възражение за съпричиняване от ищеца по съображения, че същия не е носел обезопасителен колан, както и че е нарушил правилата за движение по пътищата. На следващо място ответникът счита претендираното обезщетение за несъответно на вредите.  По тези съображения настоява за отхвърляне на иска.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства под формата на заверени преписи по делото бяха приети: Протокол за ПТП № 1527625/26.10.2014г., Лист   за   преглед   на   пациент   МБАЛ   „****"   Варна № 018823/26.10.2014г., Резултат от образно изследване от 26.10.2014г., Медицинско направление от 29.10.2014г., Болничен лист № 1200210/27.10.2014г., Медицинско удостоверение № 1151/2014г., Решение № 39 от 15.08.2019г. на БОС.

От приетия по делото заверен препис от Свидетелство за регистрация на МПС се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил л.а.”****”, с ДК № ****.

По делото е представен препис от Протокол за ПТП №1527625 от 26.10.2014г. съставен от служител на РПУ ****, след посещения на мястото на инцидента, в който е отразено, че на посочената дата около 15.00 часа на главен път I-9 /гр.Бургас-гр.Варна/, 192 км. е настъпил инцидент между л.а. ”****”, с ДК № ****, управляван от ищеца и л.а.”**** ****” с ДК ****, управляван от ****. Отразено е, че причина за инцидента е движението на л.а.”**** ****” с ДК **** с несъобразена скорост, в резултат, от което при извършване на десен завой, водачът му е загубил управление над автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е предизвикал сблъсък с насрещно движещият се л.а. ”****”, с ДК № ****. Отразено е още, че от удара са увредени предните части на двата автомобила, както и че по отношение на водача на л.а.”**** ****” с ДК **** е предприето административно наказателна отговорност за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П.

В хода на производството по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на лек автомобил ”**** **** ЦДИ”, с  ДК **** с ответника е имало сключена застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите, с Полица №11113002753839, която е била валидна към 26.10.2014г.-датата на настъпване на процесното пътно транспортното произшествие.

Видно е от приетия препис от Молба за извършване на оглед и оценка на увредено имущество от 29.10.2014г., че ищеца е завил пред ответника настъпването на процесното ПТП и е поискал заплащане на обезщетение.

По делото са приети преписи от образуваната при ответника Застрахователна преписка по щета №****, съдържаща документация относно определяне на оценката на щетите по л.а. ”****”, с ДК № ****, за водена между страните кореспонденция за размера на застрахователно обезщетение и предпоставките неговото заплащане.

От представен по делото Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 018823/26.10.2014г. на МБАЛ „****" – Варна се установява, че при извършен преглед от д-р Антон Динков е налице контузия на гръден кош, а в резултат от проведена ренгенография на гръдна клетка е дадено заключение за „Хилусна хиперволемия".

След проведен на 27.10.2014г. медицински преглед от личния лекар на ищеца - д-р Ваня Александрова, е издаде болничен лист № 1200210/27.10.2014г. за срок от 14 дни.

По делото като доказателство е представено съдебномедицинско удостоверение с № 1151/2014г., издадено от съдебен лекар при МБАЛ „Св.Анна“ гр.Варна. Лекарят установява, че при палпация по задната повърхност на шията на ищеца, се установява болезненост засилваща се при разгъване на шията назад. Лявата длан е в мека превръзка. При откриване на превръзката се установява участък, ангажиращ задната повърхност на лявата длан, в областта на първа дланна кост и първи пръст на лявата ръка, с червеникав цвят, като в средата на този участък се установява дефект на повърхностния слой на кожата - отпаднал мехур. При палпация по предната дясна повърхност на гръдния кош се установява болезненост засилваща се при дишане и движение. Не се установяват други травматични увреждания. В заключение, лекарят констатира, че се „касае за контузия на шията - резултат на внезапно сгъване, разгъване на шията; контузия на гръдния кош -резултат на удара и или върху твърд, тъп предмет; изгаряне IIАБ степен в областта на лявата ръка - резултат на действието на химично вещество. Описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по указаните време и начин и са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота." .

По делото бяха допуснати и изготвени съдебно – медицинска и съдебно-психиатрична експертиза.

В заключението си вещото лице по допуснатата съдебно – медицинска експертиза приема, че от представената медицинска документация и проведения контролен преглед се установява, че на 26.10.2014год. в резултат на ПТП като водач на лек автомобил ищецът Д. е получил контузия на шията, контузия на гръдния кош, изгаряне II АБ степен в областта на лявата ръка. Вещото лице приема, че контузията на шията, контузията на гръдния кош са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в описаните области. Контузията на гръдния кош е резултат на такъв удар реализиран в посока отпред назад, контузията на шията е резултат на рязко сгъване и разгъване на шията, при внезапно преустановяване движението на МПС; установеното изгаряне II АБ степен в областта на лявата ръка е резултат от термично изгаряне от действието на пиропатрона при отварянето на въздушната възглавница на автомобила. Вещото лице приема, че в своята съвкупност всички описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като при увреждания от този вид, възстановителния период приключва в рамките на 2-3 седмици, като в случая не се установяват настъпили усложнения.

Вещото лице изтъква, че към момента на проведеният клиничен преглед на 31.01.2020г е видно, че възстановителния процес е завършил без усложнения в рамките на период по-малък от един месец.

Вещото лице приема, че от представената медицински документация няма данни, при което с категоричност да се потвърди или отхвърли „носил ли е“, респ. бил ли е ищеца с поставен обезопасителен колан или не към времето на настъпилото ПТП.

В проведено открито съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си. Изтъква, че установените контузии на гръден кош и шия са в областта на меките тъкани, като липсват счупвания и фрактури, липсват контузии на вътрешни органи, които биха изисквали един по - дълъг период различен от един месец. Изтъква, че е възможно болката да продължи по - дълъг период в чисто субективен план, предвид и установеното предходно заболяване на ищеца, което би могло да доведе да изпитва болки в областта на шията и гръдния кош в един по - дълъг период от време, но в същото време изтъква, че това не определя възстановителния процес на самата травма, а по - скоро болката се явява субективно усещане, независимо, че има физиологичен компонент. Изтъква, че установеното изгаряне се възстановява също за месец, тъй като не ангажира дълбоките слоеве на кожата, с допълнителни процедури във връзка с възстановителния процес. В заключение изтъква, че травмите, които е получило лицето отшумяват в един по кратък период.

В заключението си вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза приема, че ищецът не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата-психоза. Приема, че при него са налице разстройства от голямата група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства. В конкретния случай острата стресова реакция при ищеца е преминала в Разстройство на адаптацията. Тя се изразява в субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в перииода на адаптация към значими жизнени събития. Клиничната картина включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, невъзможност със справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата  ситуация. В крайна  сметка  се достига до нарушаване в някаква степен на извършване на рутинни ежедневни дейности. Вещото лице приема, че към настоящя момент при ищеца са налице данни за Тревожно-депресивно разстройство, което е от същата група група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение. В допълнение изтъква, че етапите на въздействието на остър стрес върху психиката на пострадалото лице са няколко. Първоначално е налице остра стресова реакция, след това в първите 6 месеца е налице разстройство на адаптацията и към настоящия момент е налице тревожно депресивно разстройство, което има по дълготрайно лечение и не може да се определи кога ще приключат тези оплаквания, въпреки, че към настоящия момент той е на активно антидепресивно лечение. Изтъква, че оплакванията на ищеца са на фона на патологичен терен, той страда от мултиплена склероза, което му дава основание да изпитва страх за собственото здраве и тази катастрофа е влошила състоянието му допълнително. ИШзтъква, че провежданото лечение с медикамент „есобел - 20 милиграма“, е назначено от специалист, като ищецът е посещавал и психотерапия. Вещото лице заявява, че тези антидепресанти тушират, намаляват тревожността и премахват, но не напълно депресивните преживявания и дезактуализират хипохондричните изживявания, защото ищецът се е вглъбил в собственото си здрава и заболяванията, което е характерно за страдащите от мултиплена склероза. Изтъква, че неврозите по принцип имат много дълго лечение, като теоретично е възможно до края на живота си ищеца да взема антидепресанти, като на този етап още години ще ги взема тези антидепресанти.

По делото са ангажирани гласни доказателства на страната на ищеца, чрез разпита на свидетеля **** – съпруга на ищеца и пострадала в процесното ПТП.

В показанията си св. Добруджанска заявява, че при възникване на ПТП са пътували заедно с автомобила, във връзка с неин служебен ангажимент, поради което е пряк очевидец на случилото се. Заявява, че след удара ищецът първи излязъл от автомобила. Твърди, че бил много уплашен и разстроен, тъй като дъщеря им била до него. След това им помогнал и те да излязат. Твърди, че след ПТП ищецът изпитвал много силни болки в гръдния кош, в областта на шията и изгаряна на ръката, изпитвал болки при дишането. Приемал много болкоуспокояващи в началото, като впоследтвие и антидепресанти, тъй като имал чисто емоционални психически проблеми в следствие на инцидента. Страхувал се да управлява автомобил, бил изнервен. Твърди, че ищецът страдал от хронично заболяване - множествена склероза. Твърди, че в момента на ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, както и останалите пътници. Твърди, че болките в шията и ръката продължили 3-4 месеци, като интензитета бил различно изразен. Притеснявал се от изгарянето на ръката си и от останалия белег. Появили се проблеми със съня, станал по мълчалив от обикновено, на моменти бил много избухлив, нещо не характерно за него и на по - късен етап започнал да приема антидепресанти, които повлияли благоприятно, но той все още ги ползвал. Притеснявал се да управлява МПС, както и да пътува по пътя, където възникнало ПТП. Посещавал психологически консултации.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като прие, че те са обективни, последователни и изцяло съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съобразно чл. 223, ал.1, изр.1 КЗ (отм.);, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ (отм.);, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на автомобил „****“ **** с рег. ****, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните вреди в правната сфера на ищеца в заявения размер.

Ответникът, за отхвърляне на предявения иск, следва да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди, както и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Не се спори между страните в процеса, а и съдът приема за доказано от приобщените и неоспорени писмени доказателства, че към датата на произшествието е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" към ответното дружество.

Безспорно е също, че водачът **** е лице от кръга на изрично посочените в чл. 257, ал.2 КЗ (отм.);, от което следва, че отговорността му за причинените във връзка с използването на автомобила вреди е покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения застрахователен договор.

Безспорно в производството е и се установява от приетите писмени доказателства настъпването на пътно-транспортното произшествие с участници пострадалия Д. и водачът ****.

Установи се на следващо място, че с влязла в сила присъда № 49 от 20.12.2018г. постановена по НОХД № 2036/2018г., ****ски районен съд, управляващият автомобил „****“ **** с рег. ****, **** е признат за виновен в това, че на 26.10.2014г., около 15:00 часа, на главен път 1-9, Варна - Бургас, около 192 -ри километър, община ****, при управление на МПС - лек автомобил „****", с per. ****, в посока от гр. Варна към гр.Бургас, нарушил правилата за движение чл.20, ал.2 ЗДвП, вследствие на което допуснал пътно транспортно произшествие с движещия се срещу него в насрещната лента в посока към гр.Варна лек автомобил „Хонда", с per. № ****, управляван от З.С.Д. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: 1) закрито счупване на левия ацетабулум без разместване на фрагментите на ****- В., довело до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник за период от около 12 месеца; 2) фрактура на лява ключица на ****, довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от около 2-2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; 3) счупване на тялото на лявата лакътна кост на ****, довело до трайно затруднение на ръката за срок от около 3-5 месеца, поради което и на основание чл.78а, ал.1 вр. чл.2, ал.2 НК съдът го освободил от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, алт. първа б. „а" предложение второ вр. чл.342, ал.1 предл. трето НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 2 500 лв., като на основание чл.304 от НПК за това да е нарушил разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.63, ал.1, и ал.2, т.2 ППЗДвП, като с Решение № 39 от 15.08.2019г. постановено по ВНОХД № 130/2019г. на Бургаски окръжен съд е потвърдил Присъда № 49 от 20.12.2018г. постановена по НОХД № 2036/2018г. по описа на ****ски районен съд в тази й част.

Влязлата в сила присъда, съгласно нормата на чл. 300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което и съдът приема за установено причиненото пътно-транспортно произшествие, неговата противоправност /нарушение на правилата за движение от водача/ и вината на водача.

В случая претендираните от ищеца неимуществени вреди не са част от престъпния състав, поради което същите подлежат на доказване в настоящото производство. От ангажираните по делото гореописани писмени /неоспорена медицинска документация/, гласни доказателства, както и от неоспорените заключения по допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-психиатрични експертизи, съдът намира, че в резултат на пътно-транспортното произшествие на З.Д. са причинени твърдяните физически увреждания, изразяващи се в контузия на шията, контузия на гръдния кош, изгаряне II АБ степен в областта на лявата ръка. Последните неминуемо са били съпътствани и се установява и от разпита на допуснатия в полза на ищеца свидетел, от морални страдания - стрес и психологическа травма от случилото се. Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза установява, че по отношение на ищеца са налице   разстройства   от голямата група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства, като острата стресова реакция при ищеца е преминала в Разстройство на адаптацията, изразяваща се в субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в перииода на адаптация към значими жизнени събития. Установява се, че клиничната картина включва депресивно настроение, тревожност, безпокойство, невъзможност със справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето или за продължаване на съществуването в настоящата  ситуация, водещи до нарушаване в някаква степен на извършване на рутинни ежедневни дейности. Вещото лице приема, че към настоящя момент при ищеца са налице данни за Тревожно-депресивно разстройство, което е от същата група група Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС № 4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско.

В светлината на изложеното, за да достигне до извод за справедлив размер на обезщетение, което да репарира причинените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява, че описаните травматични увреждания не са тежки и не са предполагали болничен престой, какъвто и не е твърдян от ищеца.

От показанията на свидетелката Добруджанска, които съдът кредитира изцяло като последователни, логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства, включително при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК за свидетелката се установява, че ищецът е изпитвал болки от получените травми и изгарянето, причинено вероятно от пиропатрона на въздушната възглавница, като периодът на издаден болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност е 14 дни. В същото време вещото лице по СМЕ заявява, че възстановителния период за получените увреждания приключва в рамките на 2-3 седмици, като в случая не се установяват настъпили усложнения. Свидетелката описва и психическите терзания, които е преживял ищеца, като е страдал от безсъние и тревожност. Последвалият страх от шофиране е също логична последица от случилото се. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че общоприетият критерий за справедливост би бил удовлетворен с определяне на сума за обезщетение в размер от 4000 лева.

За определяне на окончателното обезщетение обаче, съдът следва да обсъди и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Доколкото поведението на пострадалия не е елемент от състава на престъплението и не е предмет на присъдата, съдът, разглеждащ гражданските последици, дължи разглеждане на така направеното възражение. Последното, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице ако с поведението си увреденият е станал причина, или е повлиял по някакъв начин за настъпване на вредите.

В тази връзка, на първо място, анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователно възражението на ответника в частта, в която се твърди, че ищецът е управлявала автомобила към момента на ПТП без предпазен колан. По делото липсват преки доказателства за тези твърдения, но предвид заключението на вещото лице по СМЕ относно вида и характера на нанесените на ищеца телесни увреждания, получените от останалите пътници в автомобила увреждания и механизма на възникване на ПТП-/мястото на удара е в предната и лява част на автомобила/, съдът приема, че ако ищецът не е ползвал обезопасителен колан, би получил значително повече и по-тежки телесни увреждания.

Така мотивиран и съобразявайки формираната съдебна практика по размера на присъжданите обезщетения с оглед конкретните наранявания и последици, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 5000 лв справедливо обезщетява претърпените от ищеца болки и страдания. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до предявения размер от 5000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Доколкото обезщетението е претендирано ведно със законна лихва от датата на деликта / датата е след деликта - 10.10.2016 г./ до окончателното му изплащане, същото следва да бъде присъдено съобразно петитума на исковата молба, тъй като отговорността на застрахователя е идентична по обем и съдържание с тази на делинквента по чл. 45 ЗЗД, то и спрямо него намира приложение чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Съразмерно с уважената част от исковете, с оглед отправеното искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер от 200лв. за държавна такса и сумата от 633 лева адвокатско възнаграждение.

В същото време предвид отхвърлителната част на иска, ищецът следва да внесе по сметка на ВРС сумата от 75 лв. за допуснатите експертизи.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС дължимите разноски за допуснаните експертизи, съобразно уважената част от иска, или сумата от 375 лева.

Ответната страна не е отправила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ”З.А.” АД, с ЕИК ****, със седалище ***, представлявано от ****и ****, да заплати на З.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5000 лева/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - контузия на шията, контузия на гръдния кош, изгаряне II АБ степен в областта на лявата ръка, невротично разстройство, свързано със стрес и соматоформни разстройства, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 26.10.2014г. на главен път I-9 /гр.Бургас-гр.Варна/, 192 км. по вина на водача на лек автомобил ”**** ****” с ДК ****, който към датата на инцидента е бил застрахован по Договор за застраховка ”Гражданска отговорност” в ”З.А.” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2016г. – датата на предявяване на претенцията пред ответника, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 5000лв. до първоначално предявения размер от 6000лв., като неоснователен, на основание чл. 223, вр. чл. 226, ал.1 и  чл. 267, ал.1, т.1 КЗ (отм.);, и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ”З.А.” АД, с ЕИК ****, със седалище ***, представлявано от ****и ****, да заплати на З.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 833 лв. /осемстотин тридесет и три лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА З.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 75 лв. за допуснатите експертизи.

ОСЪЖДА ”З.А.” АД, с ЕИК ****, със седалище ***, представлявано от ****и ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляваща дължима за производството държавна такса, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: