Решение по дело №2026/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 843
Дата: 3 май 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20171100902026
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юни 2017 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                     

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

                                                                                                                                              

при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2026 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК и първоначален иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът „Ю.г.“ ЕООД твърди, че на 08.02.2016 г. сключил с ответника, в качеството му на продавач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 55419.6707.3199, находящ се в село Панчарево, Столична община, целият с площ от 644 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда с идентификатор № 55419.6707.3199.1, с площ от 52 кв.м., както и движима вещ – лек автомобил, марка Ауди Ку 7, с регистрационен номер *******Посочва, че съгласно условията на предварителния договор, продажната цена на недвижимия имот, предмет на същия е в размер на 278 000 лева, а на лекия автомобил в размер на 50 000 лева. Общата стойност на вещите, предмет на договора възлиза на сума в размер на 328 000 лева. Твърди, че към момента на подписване на предварителния договор за покупко-продажба, както и към настоящия момент от страна на „Б.И.“ ЕООД е налице парично задължение към „Ю.г.“ ЕООД в размер на 328 000 лева, представляващо неизплатен остатък по фактура № **********/09.12.2015 г., издадена въз основа на договор № 012 от 01.08.2015 г. за доставка на оборудване на тролейбусно депо. Страните са се съгласили, че на основание чл. 65 от Закона за задълженията и договорите с прехвърляне на собствеността върху описаните по-горе вещи по съответния ред, задължението на ответника в размер на 328 000 лева към ищеца ще се счита за изцяло погасено. С оглед изложеното за „Ю.г.“ ЕООД не е възникнало задължение за фактическо заплащане на продажната цена на ответника относно вещите, предмет на предварителния договор. Посочва, че с чл. 6 от предварителния договор срокът за прехвърляне на собствеността върху вещите предмет на същия от продавача на купувача е до 01.06.2017 г., но видно от констативен протокол ответникът не е изпълнил задължението си да се яви пред нотариус. Предвид изложеното счита, че за него е възникнало субективното право да предяви иск за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Ето защо иска да се постанови решение, с което да се обяви предварителния договор за покупко-продажба от 08.02.2016 г., сключен между „Ю.г.“ ЕООД в качеството му на купувач и „Б.И.“ ЕООД в качеството му на продавач за окончателен.

Ответникът „Б.И.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба.

С определение от 16.10.2018 г. по делото са конституирани на основание чл. 225, ал. 1 ГПК като главно встъпили лица – ищци Р.Т.Б. и Ц.Н.Б.. Твърдят, че са станали собственици при режим на съпружеска имуществена общност на процесния имот, който е придобит чрез възлагането му на Р.Б. въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.03.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София по изпълнително дело № *********/2016 г., образувано срещу ответника по настоящото дело „Б.И.“ ЕООД. Посочват, че от момента на влизане в сила на постановлението ответникът вече не е собственик на процесния имот. Твърдят, че възбраната върху поземления имот е наложена с постановление на публичния изпълнител от 23.02.2016 г. и е вписана в имотния регистър  при Агенцията по вписванията на същата дата, което значително предхожда вписването на исковата молба по настоящото дело, което е на 10.08.2017 г. Следователно евентуални права, претендирани от трети лица върху имота, не могат да им бъдат противопоставени в качеството им на купувачи по публичната продан, доколкото са непротивопоставими на взискателя – НАП София. Считат, че в случая е налице съмнение за една симулативна /привидна/ сделка, съответно за симулативен процес, с цел увреждане кредиторите на „Б.И.“ ЕООД. Посочват, че по отношение на жилищната сграда, част от предмета на спора по делото, същата към момента е премахната и не съществува, поради което не може да бъде придобита от ищцовото дружество. Твърдят, че разполагат с данни, че ответникът продължава да има значителни по размер публични задължения. Предвид изложеното искат да се признае за установено спрямо „Б.И.“ ЕООД и „Ю.г.“ ЕООД, че са изключителни собственици на УПИ с идентификатор № 55419.6707.3199, находящ се в с. Панчарево, СО, област София, район Панчарево; да се отхвърли иска на ищеца за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба от 08.02.2016 г., сключен между първоначалните страни за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като неоснователен и недоказан и да се прекрати производството по отношение на жилищната сграда, поради липса на предмет. Претендират разноски.

Ответникът по предявения установителен иск „Ю.г.“ ЕООД оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че наличието на вписана върху имота – предмет на предварителния договор възбрана, предхождаща датата на вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не съставлява пречка за обявяването на процесния договор за окончателен. Поддържа, че са налице законовите предпоставки за обявяването за окончателен по реда на чл. 362 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 3 ЗЗД на процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Оспорва твърдението на ищците, че е налице съмнение за симулативна /привидна/ сделка. Предвид изложеното иска да се отхвърли предявеният от ищците иск като неоснователен и да се обяви предварителния договор от 08.02.2016 г. за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 41, том І, рег. № 2702, дело № 37 от 28.01.2016 г. на нотариус Р.Д., Е.А.П.продава на „Б.И.“ ЕООД, следния свой собствен недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 55419.6707.3199, находящ се в село Панчарево, Столична община, област София, район „Панчарево“, целият с площ от 644 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор – 55419.6707.1417, номер по предходен план: 1417, квартал 6, парцел VІ, при съседни имоти с идентификатори: 55419.6707.717, 55419.6707.2493, 55419.6707.3200 и 55419.6707.718, а съгласно документ за собственост, представлява Урегулиран поземлен имот VІ-1417, в квартал 6, по плана на гр. София, село Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ от 600 кв.м., при съседи: А.Д., К.Б.и от две страни – улици, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор № 55419.6707.3199.1, находяща се в село Панчарево, община Столична, област София, район „Панчарево“, с площ от 52 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № 55419.6707.3199, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 3, стар идентификатор – 55419.6707.1417.1, номер по предходен план – няма, а съгласно документ за собственост, представлява жилищна сграда, находяща се в село Панчарево, Столична община, район „Панчарево“, местност „Дебело гуно“, със застроена площ от 64,10 кв.м., с разгърната застроена площ от 223,20 кв.м., състояща се от: сутеренен етаж, от първи етаж, от втори етаж и от таванско подпокривно пространство.

Установява се от свидетелство за регистрация, част І, че лек автомобил марка „Ауди Ку 7“, с регистрационен номер: ******, номер на рама: ******, цвят: Тъмно син, е с посочен собственик дружеството „Б.И.“ ЕООД.

Приета е като доказателство фактура № **********/09.12.2015 г. с доставчик „Ю.г.“ ЕООД и получател „Б.И.“ ЕООД за сумата 378 000 лева с ДДС с основание: доставка на оборудване за тролейбусно депо – Плевен.

Представен е предварителен договор от 08.02.2016 г., сключен между „Б.И.“ ЕООД, като продавач и „Ю.г.“ ЕООД като купувач, с който продавачът се задължава да продаде на купувача следните свои собствени активи, а именно: 1. Лек автомобил, марка /модел: „Ауди Ку 7“, с регистрационен номер: ******, номер на рама: WAUZZZ4L7AD005175, цвят: Тъмно син и 2. Поземлен имот с идентификатор № 55419.6707.3199, находящ се в село Панчарево, Столична община, област София, район „Панчарево“, целият с площ от 644 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор – 55419.6707.1417, номер по предходен план: 1417, квартал 6, парцел VІ, при съседи на имота: имот № 55419.6707.717, имот № 55419.6707.2493, имот № 55419.6707.3200, имот № 55419.6707.718, а съгласно документ за собственост, представлява Урегулиран поземлен имот VІ-1417, в квартал 6, по плана на гр. София, село Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ от 600 кв.м., при съседи: А.Д., К.Б.и от две страни – улици, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор № 55419.6707.3199.1, находяща се в село Панчарево, община Столична, област София, район „Панчарево“, с площ от 52 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № 55419.6707.3199, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 3, стар идентификатор – 55419.6707.1417.1, номер по предходен план – няма, а съгласно документ за собственост, представлява жилищна сграда, находяща се в село Панчарево, Столична община, район „Панчарево“, местност „Дебело гуно“, със застроена площ от 64,10 кв.м., с разгърната застроена площ от 223,20 кв.м., състояща се от: сутеренен етаж, от първи етаж, от втори етаж и от таванско подпокривно пространство. С чл. 2 от договора купувачът са задължава да заплати на продавача продажна цена на описания в чл. 1, ал. 1 лек автомобил в размер на 50 000 лева с ДДС. Съгласно чл. 3 купувачът се задължава да заплати на продавача продажна цена на описания в чл. 1, ал. 2 недвижим имот в размер на 278 000 лева с ДДС. В преамбюла на предварителния договор е описано налично задължение на продавача към купувача в размер на 328 000 лева с ДДС, представляващо неизплатен остатък по фактура № **********/09.12.2015 г., издадена въз основа на договор № 012 от 01.08.2015 г. за доставка на оборудване за тролейбусно депо гр. Плевен. С чл. 4, ал. 1 страните се съгласяват, че с прехвърляне правото на собственост върху активите по нотариален ред от длъжника „Б.И.“ ЕООД в полза на кредитора „Ю.г.“ ЕООД, задължението в размер на 328 000 лева с ДДС се погасява по силата на чл. 65 ЗЗД чрез прехвърляне право на собственост вместо изпълнение на парично задължение. В чл. 6 е уговорено задължение на страните да се явят пред нотариус Георги Георгиев, в допълнително уговорен между тях ден и час, в срок до 01.06.2017 г. и да сключат два окончателни договора – договор с нотариална форма за прехвърляне на правото на собственост на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение и договор за прехвърляне правото на собственост върху автомобил вместо изпълнение на парично задължение по реда на чл. 65 ЗЗД.

            Установява се, че на 01.06.2017 г. е изготвен от помощник-нотариус на нотариус Г.Г.констативен протокол акт № 10, том ІІІ, рег. № 4224 от 01.06.2017 г., с който е удостоверено, че на 01.06.2017 г. от 11:00 часа до 17:30 часа в кантората на нотариус Г.Г.не се е явило лице, представляващо дружеството „Б.И.“ ЕООД за сключване на окончателни договори за продажба на описаните активи.

            С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 23.02.2016 г. публичен съдебен изпълнител при ТД на НАП София е наложил възбрана върху процесния недвижим имот – земя и сграда, собственост на „Б.И.“ ЕООД. Наложената възбрана е вписана в Служба по вписванията на 23.02.2016 г., което е видно от представената справка.

            Установява се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 02.03.2018 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ е възложен на Р.Т.Б. процесния недвижим имот: УПИ с идентификатор 55419.6707.3199, находящ се в село Панчарево, СО, обл. София, район „Панчарево“, целият с площ от 644 кв.м., а съгласно документ за собственост, представлява УПИ VІ-1417 в квартал 6, по плана на с. Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ от 600 кв.м., заедно с построената в имота жилищна града с идентификатор 55419.6707.3199,1, с площ от 52 кв.м., брой етажи: 2, която е разрушена. От представената справка от Служба по вписванията – София се установява, че постановлението е вписано на 06.03.2018 г.

            Представено е удостоверение от 28.03.2018 г. на Столична община, район „Панчарево“ в уверение на това, че жилищна сграда с идентификатор 55419.6707.3199.1, находяща се в ПИ с идентификатор 55419.6707.3199 по КК на КР на с. Панчарево е премахната и не съществува на място.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

С предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД „Ю.г.“ ЕООД, като купувач по предварителен договор от 08.02.2016 г., сключен с „Б.И.“ ЕООД, упражнява произтичащото от договора право да иска от другата страна по договора да изпълни поетото задължение за сключване на окончателен договор.

Съдът намира за установено, че в уговорения с договора срок ответникът не се е явил пред нотариус, с което не е изпълнил задължението си да сключи окончателен договор. Сключеният между първоначалните страни предварителен договор съдържа съществените елементи на окончателния договор – предмет и цена, като по делото не се доказа твърдението на главно встъпилото лице, че сделката е симулативна. Основен елемент от фактическия състав на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отчуждителят да е собственик на вещите, предмет на предварителния договор.

По отношение на недвижимия имот, предмет на предварителния договор от 08.02.2016 г., сключен между „Б.И.“ ЕООД и „Ю.г.“ ЕООД:

Главно встъпилите лица в процеса по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК Р.Т.Б. и Ц.Н.Б. претендират, че притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот, който са придобили при режим на съпружеска имуществена общност на публична продан.

Спорни по делото са въпросите дали физическите лица се легитимират като собственици на имота, както и дали техните права могат да се противопоставят на първоначалния ищец „Ю.г.“ ЕООД.

Съдът намира за установено от ангажираните доказателства, че Р.Т.Б. и Ц.Н.Б. са придобили процесния недвижим имот, който е предмет на сключения между първоначалните страни предварителен договор, по време на брака им, на публична продан, проведена по реда на ДОПК, за което е съставено постановление за възлагане от 02.03.2018 г. на публичния съдебен изпълнител.

Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Купувачът следователно придобива правото на собственост върху недвижимия имот само, ако длъжникът е притежавал това право към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане. Правата, които трети лица са придобили върху имота, съгласно същата разпоредба, могат да бъдат противопоставени на купувача, ако могат да бъдат противопоставени и на взискателите в изпълнителното производство. В разглеждания случай се установява, че придобиването на имота от главно встъпилите лица чрез възлагане на публична продан е станало в хода на настоящото висящо производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като възлагането с постановлението от 02.03.2018 г. е извършено след вписване на исковата молба на 10.08.2017 г. По делото обаче се доказа, че по изпълнителното дело на 23.02.2016 г. е вписана възбрана, което вписване предхожда вписването на исковата молба. При възникналата конкуренция между правата на първоначалния ищец „Б.И.“ ЕООД и правата на главно встъпилите лица Р.Т.Б. и Ц.Н.Б., придобили процесния недвижим имот на публична продан, приложение следва да намери нормата на чл. 114, ал. 3 ЗС, като конкуренцията се разреши в полза на физическите лица, доколкото те противопоставят на първоначалния ищец вписаната по-рано възбрана върху имота по искане на взискателя ТД на НАП. Безспорно с вписване на исковата молба по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД ищецът е обявил, че има претенции върху имота, предмет на спора. Направеното от ищеца вписване на исковата молба на 10.08.2017 г. има по силата на чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС оповестително-защитно действие и цели да направи непротивопоставими на ищеца всички разпореждания с имота, предмет на делото, извършени от ответника след вписването, включително и от публична продан. В този смисъл решение № 405 от 24.08.2010 г. по гр.д. № 1266/2009 г. на ВКС, ІV Г.О. В случая обаче, видно от ангажираните доказателства, включително справката от Службата по вписванията, спрямо същия имот е вписана на 23.02.2016 г. възбрана по изпълнителното дело от публичния изпълнител ТД на НАП за задължения на „Б.И.“ ЕООД, която ползва както взискателя, така и придобилото на публична продан лице. Вписването на изпълнителната възбрана, преди вписването на исковата молба по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД защитава правата на главно встъпилите лица – купувачи на публичната продан.

Поради изложеното съдът намира, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на процесния недвижим имот е неоснователен, тъй като правата на купувача по предварителния договор са непротивопоставими на купувача по публична продан, придобил собствения на „Б.И.“ ЕООД имот, тъй като исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана след вписване на изпълнителната възбрана по изпълнителното дело, заведено срещу ответника. Като допълнителен аргумент за неоснователност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по отношение на жилищната сграда, е и обстоятелството, че към датата на приключване на устните състезания същата не съществува, тъй като е премахната в хода на процеса.

Предвид всичко изложеното предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от „Ю.г.“ ЕООД срещу „Б.И.“ ЕООД за обявяване за окончателен сключения на 08.02.2016 г. предварителен договор по отношение на недвижимия имот – земя и сграда подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Р.Т.Б. и Ц.Н.Б. срещу „Ю.г.“ ЕООД и „Б.И.“ ЕООД:

Настоящият съдебен състав намира за основателен предявеният по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено по отношение на първоначалните страни, че Р.Т.Б. и Ц.Н.Б. са собственици на УПИ с идентификатор № 55419.6707.3199, находящ се в село Панчарево, Столична община, област София, район „Панчарево“. Имотът е придобит от физическите лица чрез възлагането му на публична продан като постановлението за възлагане на недвижим имот от 02.03.2018 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП София, дирекция „Събиране“, отдел „Публични вземания“ е надлежно вписано в Службата по вписванията на 06.03.2018 г.

По отношение на движимата вещ – лек автомобил, предмет на предварителния договор от 08.02.2016 г., сключен между „Б.И.“ ЕООД и „Ю.г.“ ЕООД:

Предварителният договор от 08.02.2016 г. по отношение на лекия автомобил: марка /модел: „Ауди Ку 7“, с регистрационен номер: ******, е в предвидената в Закона за движение по пътищата писмена форма и е действителен. От представеното свидетелство за регистрация на автомобила е видно, че ответникът е вписан като собственик. В тази част документът има характер на официален свидетелстващ документ и съставлява годно доказателство за съдържащото се в него отбелязване по отношение на собствеността. В този смисъл са и решение № 874/18.11.2009 г. по гр.д. № 4074/2008 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и решение № 792/12.01.2011 г. по гр.д. № 281/2010 г. на ВКС, ІІІ Г.О., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Съдът намира, че страните са постигнали съгласие относно всички съществени условия на окончателния договор за продажба – предмет и цена. Движимата вещ е подробно описана с посочване на вид, регистрационен номер, рама и цвят. По отношение на цената страните са се съгласили в хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД чрез прехвърляне правото на собственост продавачът да погаси част от дължимата цена към купувача „Ю.г.“ ЕООД по фактура № **********/09.12.2015 г., издадена въз основа на договор № 012 от 01.08.2015 г. за доставка на оборудване за тролейбусно депо- гр. Плевен. При съобразяване волята на страните, следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена за лекия автомобил.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за обявяване на сключения между първоначалните страни предварителен договор от 08.02.2016 г. за окончателен по съдебен ред по отношение на лекия автомобил, поради което искът следва да се уважи. Спазена е писмената форма за действителност на предварителния договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД и същият съдържа уговорки относно съществените условия за продажба на лекия автомобил: индивидуализация на вещта и цена на придобиването му /чл. 19, ал. 2 ЗЗД/. Доказа се от представеното свидетелство за регистрация, че ответникът е собственик на лекия автомобил Ауди Ку 7, който е предмет на предварителния договор.

Съдебното решение замества договора, за чиято действителност е предвидена по-тежка форма, в конкретния случай – писмен акт с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да заплати следващите се нотариална такса и местен данък. Нотариалната такса се дължи по сметка на Софийски градски съд. Изчислена по реда, посочен в Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Раздел ІІ, т. 11 вр. т. 8, ред 3, таксата възлиза на 240,50 лева. Ищецът следва да заплати местен данък за придобиване на движимата вещ по сметка на съответната община.

По отношение на разноските: От страна на ищеца са извършени разноски в общ размер на 3 333,16 лева, от които 2 133,16 лева за държавна такса и 1 200 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед основателността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за лекия автомобил на ищеца се дължат разноски в общ размер на 2 600 лева, от които 2 000 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Предвид изхода на спора по установителния иск в полза на Р.Т.Б. следва да се присъдят направените от него разноски в общ размер на 450 лева, от които 50 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК от Р.Т.Б., с ЕГН: ********** и Ц.Н.Б., с ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: ***, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че спрямо „Ю.г.“ ЕООД, С ЕИК: *******, с адрес: *** и „Б.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, Р.Т.Б. и Ц.Н.Б. са собственици на недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № 55419.6707.3199, находящ се в село Панчарево, Столична община, област София, район „Панчарево“, целият с площ от 644 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор – 55419.6707.1417, номер по предходен план: 1417, квартал 6, парцел VІ, при съседи на имота: имот № 55419.6707.717, имот № 55419.6707.2493, имот № 55419.6707.3200, имот № 55419.6707.718, а съгласно документ за собственост, представлява Урегулиран поземлен имот VІ-1417, в квартал 6, по плана на гр. София, село Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ от 600 кв.м., при съседи: А.Д., К.Б.и от две страни – улици.

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД от „Ю.г.“ ЕООД, С ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу „Б.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, иск за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 08.02.2016 г. по отношение на Поземлен имот с идентификатор № 55419.6707.3199, находящ се в село Панчарево, Столична община, област София, район „Панчарево“, целият с площ от 644 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор – 55419.6707.1417, номер по предходен план: 1417, квартал 6, парцел VІ, при съседи на имота: имот № 55419.6707.717, имот № 55419.6707.2493, имот № 55419.6707.3200, имот № 55419.6707.718, а съгласно документ за собственост, представлява Урегулиран поземлен имот VІ-1417, в квартал 6, по плана на гр. София, село Панчарево, местност „Дебело гуно“, с площ от 600 кв.м., при съседи: А.Д., К.Б.и от две страни – улици, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор № 55419.6707.3199.1, находяща се в село Панчарево, община Столична, област София, район „Панчарево“, с площ от 52 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № 55419.6707.3199, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 3, стар идентификатор – 55419.6707.1417.1, номер по предходен план – няма, а съгласно документ за собственост, представлява жилищна сграда, находяща се в село Панчарево, Столична община, район „Панчарево“, местност „Дебело гуно“, със застроена площ от 64,10 кв.м., с разгърната застроена площ от 223,20 кв.м., състояща се от: сутеренен етаж, от първи етаж, от втори етаж и от таванско подпокривно пространство, като неоснователен.

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД по иска на „Ю.г.“ ЕООД, С ЕИК: *******, с адрес: ***, срещу „Б.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, предварителен договор, сключен на 08.02.2016 г., с който „Б.И.“ ЕООД се задължава да прехвърли на „Ю.г.“ ЕООД, при условията на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, правото на собственост върху Лек автомобил, марка /модел: „Ауди Ку 7“, с регистрационен номер: ******, номер на рама: ********, цвят: Тъмно син, вместо изпълнение на парично задължение в размер на 50 000 лева по фактура № **********/09.12.2015 г., издадена въз основа на договор № 012 от 01.08.2015 г. за доставка на оборудване за тролейбусно депо гр. Плевен.

ОСЪЖДА „Ю.г.“ ЕООД, С ЕИК: *******, с адрес: ***, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК да заплати по сметка на Столична община, Дирекция „ПАМДТ“ дължимия местен данък за лекия автомобил: Лек автомобил, марка /модел: „Ауди Ку 7“, с регистрационен номер: ******, номер на рама: WAUZZZ4L7AD005175, цвят: Тъмно син, който следва да се изчисли съобразно новите изисквания.

ОСЪЖДА „Ю.г.“ ЕООД, С ЕИК: *******, с адрес: ***, на основание чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 87 от Закона за нотариусите и нотариалните такси, да заплати по сметка на Софийски градски съд нотариална такса в размер на 240,50 лева /двеста и четиридесет лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на „Ю.г.“ ЕООД, С ЕИК: *******, с адрес: ***, сумата 2 600 лева /две хиляди и шестстотин лева/, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ю.г.“ ЕООД, С ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на Р.Т.Б., с ЕГН: **********,***, сумата 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представлява направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

СЪДИЯ: