Определение по дело №398/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20197220700398
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Гр. Сливен, 14.10.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд гр.Сливен в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

                                     

при секретаря ……………… като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 398 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е образувано по жалба от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД, ЕИК ********, с посочен в жалбата адрес гр. Сливен, ул. “Н. Б.“ № . ап. ., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. “В. Л.“ № . ет. . и адрес на кантората гр. Сливен, ул. “Н.“ № . срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ОП-511-0625866/27.09.2019 г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект – с. о., находящ се в гр. Сливен, ул. “Н.“ № ., стопанисван от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД с ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок от 20 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди, че фискалните бонове за процесните продажби е издал по – рано. Прилага фактури с касови бонове. Заявява, че мотивите в ПАМ са общи и абстрактни, включително и при описанието на нарушението. Счита, че ще му бъдат нанесени сериозни вреди от предварителното изпълнение на мярката, тъй като в кантората му се намират предимно документи, собственост на негови клиенти, а така се запечатвала чужда собственост. Предприятието му подавало ежемесечни справки декларации по ЗДДС на своите клиенти до 14-то число, такива справки декларации се подавали за 40 данъчно задължени лица, а при неподаване в срок ги грозяла глоба от минимум 500 лв. В договора му за счетоводно обслужване било вписано, че всички нанесени щети на клиенти се понасят от кантората и в резултат на запечатването го грозяла щета от минимум 20 000 лв.Моли съда да разпореди незабавно сваляне на стикерите на кантората.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

При преценка на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.

Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна при следните съображения:

От Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-511-0625866/27.09.2019 г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас се установява, че на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 АПК е разпоредено предварителното изпълнение на принудителната административна мярка- запечатване на търговски обект – с. о., находящ се в гр. Сливен, ул. “Н.“ № ., стопанисван от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД с ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок от 20 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, като е посочено, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Съгласно мотивите за разпореждането, извършеното нарушение – неиздаване на фискални бонове от работещото в обекта фискално устройство по направени две плащания за счетоводни услуги за периода от 02.09.2019 г. до 06.09.2019 г. на стойност 120,00 лв. и 40,00 лв., платени в брой, ведно с наличието на непогасени публични задължения в размер на 11 407,45 лв. към 27.09.2019 г., за които има образувано изпълнително дело № 20100001166/2010 органът е възприел като значимо по своята тежест, доколкото се е стигнало до отклонение от данъчното облагане чрез неиздаване на ФКБ за извършвани продажби, препятстващо възможността за проследяване на оборота на търговеца. Приел е, че по – ранното налагане на ПАМ ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, а и ще препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект. Изводът на компетентния орган е, че с предварителното изпълнение на административния акт ще се осъществи защита интересите на фиска, свързан с плащането на данъци върху действително реализираните приходи от продажби, а установяването на укрити приходи от продажби, до което ще се стигне, когато не се издават касови бележки за документиране на продажбите попада в хипотезата „трудно поправима вреда“ по чл. 60 ал. 1 предл. 4 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно надлежно оправомощаване със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Фактическо основание за издаване на заповедта е извършена проверка в цитирания търговски обект, обективирана в Протокол за извършена проверка № 0625869/19.09.2019 г.

Съдът намира, че разпореждането е законосъобразно.

Съгласно  чл. 60 ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В случая като основание за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ по реда на чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 от АПК органът е посочил от фактическа страна (установеното с представения Протокол за извършена проверка № 0625869/19.09.2019 г.), че за периода 02.09.2019 г. – 06.09.2019 г. дружество СД „Софтконсулт – Пасков и сие“ е заплатило чрез своя управител счетоводни услуги в размер на 120,00 лв. и 40,00 лв., което плащане е извършено в брой в счетоводния офис на жалбоподателя, но видно от разпечатка от фискалното устройство за този период няма регистрирани продажби и не са издавани касови бележки.  Нарушението е подробно индивидуализирано и квалифицирано, а оспореното в настоящото съдебно производство разпореждане по чл. 188 от ЗДДС е надлежно мотивирано. Изложените от органа мотиви в тази насока са, че законосъобразното отчитане и регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство, както и правилното определяне на реализираните доходи са от съществено значение за охраняване на държавния интерес и правилното функциониране на държавата. Същите се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Установеното при проверката нарушение, мотивирало органа да реализира правомощията си за прилагане на ПАМ от вида на процесната, ведно с другата констатация на органа по приходите –за наличие на непогасени публични задължения на търговеца в немалък размер – 11 407,45 лв., за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело. При тези установявания и изводи, обоснован е и се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция изводът на органа, постановил процесната мярка, че при това засягане на обществени отношения, свързани с отчетността, налице е висока степен на обществена опасност от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Обосновано е прието и че с извършване на нарушението се стига до отклонение от данъчното облагане и се препятства възможността за проследяване от страна на контролния орган на реализираните обороти и предпоставя затруднение при определяне размера на публичните задължения на търговеца, което води до ощетяване на фиска. При горните констатации, правилни и съответни на закона и обществения интерес са и мотивите на органа, че по-ранното налагане на ПАМ ще предотврати възможността да се допусне ново такова нарушение, а и ще се препятства опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на търговеца.  

Ето защо и обратно на застъпеното от търговеца - жалбоподател становище, съдът намира, че в случая са налице предпоставки за допускане на предварителното изпълнение – накърнени са държавните интереси, за което сочат извършеното административно нарушение и наличието на непогасени публични задължения. Необходимостта от предварителното изпълнение на акта е обоснована и от възможността да се стигне до съществено отклонение от данъчното облагане спрямо търговеца, доколкото се препятства нормалната контролна дейност и възможността за проследяване на реалния търговски оборот.

В настоящия случай искането за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е обосновано по никакъв начин. Търговецът сочи вреди за себе си в условен размер, без документална обосновка, както и излага твърдения за брой обслужвани клиенти, за които ще настъпят вреди, неподкрепени с доказателства. Не се сочат конкретни факти и доказателства, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта се явява недоказано.

Водим от изложеното съдът намира, че искането за спиране на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба. Удовлетворяване на това искане предполага наличие на особено важен за жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от превес на защита спрямо държавния интерес. Тази преценка е израз на основния за административния процес принцип за съразмерност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК въвежда забрана с административния акт и неговото изпълнение да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава актът. В случая наведените от жалбоподателя твърдения за вреди не биха могли да се противопоставят по значимост на интереса на фиска. Както бе посочено по-горе, жалбоподателят не сочи конкретни интереси и права, които да са засегнати повече от необходимото за целта, за която се налага предварителното изпълнение на акта. По тези съображения съдът приема, че в случая предварителното изпълнение не нарушава принципа за съразмерност на мярката (обоснована с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от АПК), спрямо засегнатия частен интерес. С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по настоящата жалба.

 

Водим от горното и на основание чл. 60 ал. 6 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Счетоводна кантора М.“ ЕООД, ЕИК ********, с посочен в жалбата адрес гр. Сливен, ул. “Н. Б.“ № . ап. ., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. “В. Л.“ № . ет. . и адрес на кантората гр. Сливен, ул. “Н.“ № . срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП-511-0625866/27.09.2019 г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект – с. о., находящ се в гр. Сливен, ул. “Н.“ № ., стопанисван от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД с ЕИК ******** и забрана за достъп до него за срок от 20 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

 

Определението да се съобщи на страните НЕЗАБАВНО.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Административен съдия: