№ 2210
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. Г., ЕГН: **********, чрез
пълномощника адв. Б., против Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК № 5168 от 15.07.2022 г., издадена по ч.гр.д. №
10066 по описа на РС – Пловдив за 2022 г., в частта за разноските. С жалбата се иска
изменение на заповедта в частта досежно присъдените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение чрез редуциране на размера на възнаграждението до
сумата от 53,97 лв. с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и
признатата от длъжника част от вземането с подаденото от него възражение по чл. 414а
ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ответната страна по нея Сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, бул. „Съединение“ № 34, подаден чрез пълномощника адв. А., в
който се взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, като се
отправя искане за оставянето й без разглеждане, а в условията на евентуалност – за
оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимост
на частната жалба, намира, че същата е преждевременно изпратена за произнасяне на
въззивната инстанция, като съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от Сграда в
режим на етажна собственост, находяща се в гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бул.
„Съединение“ № 34, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против длъжника С. В. Г. за сумата от 1698,32 лв. – режийни разходи за стопанисване и
управление на общите части на сградата на етажната собственост, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2022 г., до
окончателното плащане, както и за разноските по делото в общ размер от 584 лв., от
които 34 лв. – държавна такса, и 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедният съд
е уважил подаденото заявление в цялост и е издал обжалваната Заповед за изпълнение
1
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК № 5168 от 15.07.2022 г.
На 15.08.2022 г. длъжникът С. В. Г. е подал възражение по чл. 414 ГПК, възражение по
чл. 414а ГПК и процесната частна жалба против заповедта в частта за разноските. Във
възражението по чл. 414а ГПК длъжникът е навел твърдения, че в едномесечения срок
от връчването на заповедта е изпълнил частично задължението си по нея, изплащайки
на заявителя сумата от 305,51 лв., като е приложил към възражението платежно
нареждане. С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е оспорил дължимостта на
остатъка от претендираната със заявлението сума, възлизащ на 1392,81 лв. С
разпореждане от 16.08.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок
от връчването на препис от разпореждането да представи становище по възражението
по чл. 414а ГПК, както и последиците от непредставяне на становище в посочения
срок. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 23.08.2022 г., като на
следващия ден (24.08.2022 г.) същият е подал становище, с което е признал
направеното от длъжника плащане в размер на 305,51 лв. С разпореждане от
25.08.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си
към длъжника за непогасената част в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса, както и че ако не представи доказателства по делото за
предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде
обезсилена. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 30.08.2022 г., като към
настоящия момент не е изтекъл едномесечният срок за предявяване на иск за
вземането.
При тези данни съдът намира следното: На първо място, от материалите по
делото не се установява да е налице произнасяне на заповедния съд по реда на чл. 414а,
ал. 4 ГПК по възражението по чл. 414а ГПК и постъпилото становище от заявителя. На
следващо място, следва да се има предвид, че съгласно задължителните разяснения,
дадени в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако пред
съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК
срещу заповедта за изпълнение в частта относно разноските, същата не се
администрира до изтичане на срока на възраженията по чл. 414, ал. 2 ГПК, като при
подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ.
по чл. 422 ГПК администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от
решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск
приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне
поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по
издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск
приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за
изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се
върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако
производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на
производството, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила като
например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със
спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се
разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено
възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК. В случая е налице
подадено възражение по чл. 414 ГПК, за което няма данни да е оттеглено от длъжника.
Същевременно с това, както се посочи по-горе, понастоящем не е изтекъл
едномесечният срок за заявителя за предявяване на иск за вземането и съответно към
момента липсва яснота по въпроса дали ще бъде образувано исково производство по
2
чл. 422 ГПК.
Предвид горното, подадената частна жалба се явява преждевременно изпратена
за произнасяне на въззивната инстанция, поради което производството по делото
следва да се прекрати, а делото следва да се върне на РС – Пловдив за произнасяне по
реда на чл. 414а, ал. 4 ГПК, както и за извършване на преценка относно наличието на
предпоставките за администриране и изпращане на частната жалба за разглеждане от
въззивния съд при съобразяване на задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР № 4
от 18.06.2014 г. по т. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящото производство не се дължат разноски на страните, доколкото
въззивната инстанция не се е произнесла по съществото на правния спор.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в. ч. гр. д. № 2385 по описа на ОС – Пловдив за
2022 г.
ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за изпълнение на указанията съобразно
мотивната част на определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3