Р E Ш Е Н И Е
№ 299
гр.Плевен, 08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина И.
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 282 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 67 от 05.02.2020 г., постановено по НАХД №
1971 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 15-0000999/11.07.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Плевен, с което на „АПОЛОН ГАРД“ ЕООД - с. Коиловци е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание
чл.415, ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.402, ал.2 КТ.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р.И., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилно постановен при нарушаване разпоредбите на
материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Сочи се, че нарушението е установено от контролните органи по
безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение
между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че районният съд
неправилно приема, че в НП отсъства „разбираемо описание на извършеното
нарушение“, тъй като в констативната част на същото много ясно и последователно
е посочена хронологията на извършената проверка от контролните органи, както е
и обяснено в какво се изразява и осуетяването на същата. Посочва се, че от
представените по делото писмени и гласни доказателства е видно, че контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен са използвали всички законови
средства при осъществяване на проверката на „АПОЛОН ГАРД“ ЕООД, представител на
работодателя, както и самият работодател, въпреки усилията на инспекторите да
го призоват, не се явява в посочените дни и часове, за да му бъде извършена
проверка, с което осуетява тяхната работа и нарушава чл. 402, ал. 2 от КТ.
Посочва се още, че изпращането на две покани показва, че контролните органи не
са бездействали, направили са всичко възможно в опитите си да открият
нарушителя, поради което инспекторите, спазвайки процесуалния ред, не са
нарушили правото на защита на дружеството, друг е въпросът, че нарушителят не
се е възползвал от това свое право, а е предпочел да осуети проверката. Счита
се още, че районният съд неправилно е приел, че е приложим чл. 43, ал. 4 от ЗАНН що се отнася до връчване на АУАН за нарушение на трудовото законодателство,
съставен в отсъствие на нарушителя. Посочва се, че в КТ е предвиден специален
ред за връчване на АУАН за нарушение на трудовото законодателство съставен в
отсъствие на нарушителя /чл. 416, ал. 3 от КТ/, като този ред, видно от
представените по делото доказателства, е спазен от контролните органи. В
заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
От ответника е подаден отговор по касационната жалба с
наведени доводи за нейната неоснователност, като се твърди, че представляващият
дружеството е разбрал за съставеният АУАН едва при връчване на НП, както и че
лицето Юлия Асенова, която е отбелязана в обратната разписка, не е представител
на дружеството, нито изпълнява някакви функции в него. Прави се искане за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Плевен, се представлява от юрисконсулт И., която поддържа касационната
жалба и моли за отмяна на решението на районния съд.
В съдебно заседание ответникът – „АПОЛОН ГАРД“ ЕООД -
с. Коиловци, се представлява от адв.Христова с надлежно пълномощно, която счита
касационната жалба за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че с писмо
изх.№19018357/27.03.2019г. е изпратена призовка на основание чл.47 ал.1 от АПК
с обратна разписка до адреса на управление на ЕООД, като видно от същата писмото
е получено на 28.03.2019г. в 10:10часа лично от Иван Здравков. В посочения ден
и час от призовката не се явява управителя или надлежно упълномощено лице. На
24.04.2019г. с писмо изх.№19037569/24.04.2019г. по пощата с обратна разписка до
адреса на управление на дружеството е изпратена покана за съставяне на АУАН,
като писмото е получено на 25.04.2019г. в 10:10часа лично от Иван Здравков. В
посочения ден и час от поканата не се явява управителя или надлежно
упълномощено лица. На 15.05.2019г. с писмо изх.№19051666/15.05.2019г. е
съставена втора покана до ЕООД, като същата е публикувана на 15.05.2019г. в
интернет страницата на ИА „ГИТ” и на таблото на Д”ИТ”-Плевен. На 27.05.2019г.
управителя или изрично упълномощено от него лице не се явяват. АУАН е съставен
в отсъствието на нарушителя. Нарушението е квалифицирано по чл.402 ал.2 от КТ.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място като такова е приел,
че нито в АУАН , нито в НП е налице ясно разбираемо описание на извършеното
нарушение. Посочил е, че нарушението, така както е описано, се свежда до
трикратно неявяване на управителя или упълномощено от него лице пред органите
на Д”ИТ”-Плевен, но такова не може да бъде изведено нито от разпоредбата на
чл.47 ал.1 от АПК, нито от тази на чл.402 ал.2 от КТ, която е посочена като
нарушена. Счел е, че не е ясно какво е било дължимото поведение от страна на дружеството.
Посочил е, че волята на контролните органи следва да бъде ясно формулирана и
разбираема за нарушителя, каквото в конкретния случай не е налице. Изложеното е
квалифицирал като нарушение на чл.42 т.3, 4, 5 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, с
което е нарушено правото на защита на лицето да узнае въз основа на кои факти е
ангажирана отговорността му. На следващо място е посочил, че е нарушена нормата
на чл.43 ал.4, 5 и 6 от ЗАНН за предявяване и подписване на АУАН, след като
последният е съставен в отсъствие на нарушителя, както и че е нарушена
поредността на изискванията на чл.416 ал.3 от КТ. В заключение е счел, че екземпляр от съставения АУАН не е връчен
надлежно на представляващия дружеството, с което е ограничено правото му на
защита.За пълнота е посочил, че от страна на административно-наказващия орган
не са представени доказателства за твърдението, че АУАН е бил поставен на
таблото на Д”ИТ”-Плевен, респ. публикуван в интернет.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на административно-наказателното производство, с което е ограничено
правото на защита на наказаното лице. Фактическите констатации и правните
изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия
състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221
ал.2 изр.2 от АПК.
Изложените в касационната жалба възражения са
неоснователни. Напълно се споделят изводите за липса на пълно и ясно разбираемо
нарушение в АУАН и в НП. Вмененото на дружеството нарушение е по чл.402 ал.2 от КТ, според която норма работодателите, органите по назначаването, длъжностните
лице, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните
органи при изпълнение на техните функции. Санкционната норма регламентира, че отговорност
носи работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения. В
обстоятелствената част на акта и НП са описани три неявявания на
представляващия дружеството или упълномощено от него лице на изпратени покани на контролните органи, но
не е вменено нарушение, че по този начин не е оказано съдействие на контролните
органи и е попречено на същите да изпълнят служебните си задължения. В същото
време правната квалификация е по чл.402 ал.2 от КТ, която вменява именно такова
задължение на проверяваните субекти. Т.е. налице е несъответствие между
описание на нарушение и неговата правна квалификация. По този начин е нарушено
правото на дружеството да разбере за кои точно факти е ангажирана отговорността
му. Допуснатото нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на
издаденото НП, като обосновава неговата отмяна. Достигайки до аналогичен правен
извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
За пълнота следва да се посочи, че в действителност по
делото не са представени доказателства, че вече съставеният АУАН е поставен на
таблото на Д”ИТ”-Плевен и е публикуван на сайта на учреждението, за да може да
се обсъждат възраженията, че е спазена процедурата по чл.416 ал.3 от КТ.
Независимо от изхода на делото, искането за разноски
на ответника по касация следва да бъде оставено без уважение. В приложения по касационното
дело договор за правна защита и съдействие с адв.Христова е посочено договорено
възнаграждение в размер на 250лева, но не е отбелязано дали същото е платено и
по какъв начин, за да има характер на разписка. Последното изискване е според
т.1 на ТР №6/2012г. по т.д.№6/2012г. на ОС на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС. По отношение на разноските пред районния съд следва да се посочи, че
последното съдебно заседание е било на 13.12.2019г., когато е в сила
изменението на чл. 63 от ЗАНН и с ал.3 е предвидена възможност страните да
искат разноски в тези производства, каквото не е направено от страна на
адв.Христова.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67 от 05.02.2020 г.,
постановено по НАХД № 1971 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АПОЛОН ГАРД“ ЕООД -
с. Коиловци за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/П/
2. /П/