РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000220 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260053 от 17.02.2022 година, постановено по т. дело №
686/2020 година по описа на О.С. - П., е признат, като увреждащ интересите
на кредитора, за относително недействителен по отношение на „А.“ АД, ЕИК
***, договор за дарение, сключен с нотариален акт вх.№ ***, акт № **, *,
дело № ***/19.09.2016 г. на А.В. - П., с който В. Р. Д., ЕГН **********, е
дарила на внучката си В. Д. СТ., ЕГН **********, представлявана от своя
баща Д. СТ. СТ., ЕГН **********, следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта, находящ се в
гр.П., ж.к. „Т.“, бл.*, **, с предназначение - жилище с площ 91.59 кв.м. , при
съседи: на същия етаж – ***, под обекта – няма, над обекта ****, заедно с
изба № 1 с площ 2.97 кв.м. при граници: отляво – изба № 2, заедно с 0.669%
ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот.
1
Осъдени са В. Р. Д., ЕГН **********, с.Р., П.ска област, ул. „Д.“ ** и В.
Д. СТ., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна и със
съгласието на своя баща Д. СТ. СТ., ЕГН **********, двамата от гр.П., ж.к.
„Т.“, бл.*, **, да заплатят на „А.“ АД, ЕИК ***, С., ****, със съдебен адрес
гр. П., ул. „И.В.“ **, БЦ „П.“, сумата 2824.51 лв. направени по делото
разноски.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от В. Р. Д. и
от В. Д. СТ., действаща лично като непълнолетна и със съгласието на своя
баща Д. СТ. СТ..
Първата група оплаквания във въззивната жалба са свързани с
недопустимост на решението. Твърди се, че решението е недопустимо поради
липса на правен интерес за банката от предявяването на иска по чл. 135 от
ЗЗД. Липсата на правен интерес е мотивирана от жалбоподателите с това, че
искът е предявен близо четири години след извършване на процесната сделка
дарение. Според жалбоподателите с предявяването на иска дълго време след
сключването на сделката не можел да се обоснове увреждащия характер към
момента на сключването й. На второ място е посочено, че към момента на
сключване на сделката не са били предприети изпълнителни действия по
отношение на недвижимия имот – неин предмет, от страна на банката - ищец,
въпреки че и двата договора за кредит, сключени между банката и
дарителката били обявени за предсрочно изискуеми и били образувани
изпълнителни дела. Двата договора за кредит, обявени за предсрочно
изискуеми през 2016 година, били надлежно обезпечени – първият с
договорна ипотека върху два самостоятелни обекта в шестетажна сграда в
град П., а вторият – с поръчителство на едно физическо и две юридически
лица. Твърди се също, че голяма част от задълженията за главница по тези
договори били изплатени от кредитополучателката. Освен това върху
недвижимия имот – предмет на процесната сделка към момента на
извършването й имало учредена ипотека в полза на друга банка – „П.“ АД
като обезпечение на задълженията на дарителката по договор за банков
креди от 2009 година, който не бил погасен, поради което при изпълнение
върху този апартамент с право на предпочтително удовлетворение щяла да се
ползва тази банка, а не банката – ищец по настоящото дело. Всичко това
сочело, че със сключване на процесната сделка банката-ищец не била
увредена, т.е. не бил даден повод за завеждане на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД,
2
което сочело на недопустимост на предявения иск. Искането е за обезсилване
на решението на първоинстанционния съд и за прекратяване на
производството по делото.
При условията на евентуалност се поддържат оплаквания за
неправилност на решението с искане за неговата отмяна и отхвърляне на
предявения иск.
Жалбоподателите претендират присъждане на направените по делото
разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „А.“ АД с
изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Апелативният съд, като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лица,
имащи правен интерес от въззивно обжалване, а именно от ответниците в
първоинстанционното производство срещу решението, с което е уважен
предявеният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. При подаването на въззивната жалба
е спазен предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Пред Окръжен съд – П. по т. дело № 686/2020 година е предявен иск
с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД от ищеца „ А.“ АД против В. Р. Д. и
непълнолетната В. Д. СТ., действаща лично и със съгласието на своя баща Д.
СТ. СТ.. Искането е да се прогласи по отношение на ищеца относителната
недействителност на сделката дарение на описания в исковата молба
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - жилище, апартамент с
идентификатор ***. в град П., ж.к. Т., бл. *, ****, сключена между
ответниците на 19.09.2016 година с нотариален акт № *, том *, рег. № **,
дело № **/2016 година на Нотариус с рег. № **. Обстоятелствата, на които се
основава искът, се свеждат до това, че ищецът е кредитор на първата
ответница В. Р. Д., дарител по процесната сделка, по два договора за банкови
3
кредити – договор за кредит „Жилище“ № *****/02.06.2008 година, по който
е отпусната сумата от 130 000 евро и договор за потребителски кредит №
*****/26.10.2012 година за сумата от 17 000 лева. Изложени са обстоятелства,
че поради неизпълнение на задълженията от кредитополучателката В.Д. и
двата договора са обявени за предсрочно изискуеми, като банката се е
снабдила със заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК и изпълнителни листове, съответно по ч.гр. дело № ****/2016 година на
РС - П. по договора за кредит за жилище и ч.гр. дело № ***/2016 година на
РС-П. по договора за потребителски кредит. Били образувани две
изпълнителни дела. Първото от тях било под № ***/16.06.2016 година на ЧСИ
с рег. № *, което след няколко преобразувания в момента било изпълнително
дело № */2018година на ЧСИ С.Н. с рег. № *. Задълженията по това
изпълнително дело на ответницата В.Д. и на останалите солидарни длъжници
възлизали общо на 269825,09 лева към 13.10.2020 година, включващи
главница по договора за кредит, законна лихва върху главницата,
неолихвяеми вземания, разноски и такси по изпълнителното производство.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр. дело № **0/2016 година
на РС - П. било образувано първоначално изпълнително дело № */16.06.2016
година на ЧСИ с рег. № *, което след няколко преобразувания в момента
било изпълнително дело ***/2016 година на ЧСИ М.С.Ц. с рег. № **.
Размерът на задълженията по това изпълнително дело на ответницата В.Д. и
останалите солидарни длъжници към 06.10.2020 година бил 23049,64 лева,
включващ главница, законна лихва, просрочени и наказателни лихви,
неустойка и съдебни разноски.
В исковата молба е посочено, че от датата на подписване на първия
договор за кредит – 02.06.2008 година и до момента банката-ищец е кредитор
на ответницата В.Д., която на 19.09.2016 година се е разпоредила с
притежаван от нея недвижим имот в полза на своята внучка В. Д. СТ. по
безвъзмезден начин – с дарение. Поддържа се, че са налице предвидените в
закона – чл. 135 от ЗЗД предпоставки за обявяване на тази сделка за
относително недействителна по отношение на банката, тъй като към момента
на извършването й ответницата В.Д. е знаела за увреждането, а надарената
В.С. е нейна внучка и по отношение на нея е приложима презумпцията на чл.
135 ал. 2 предложение второ от ЗЗД за знание за увреждане.
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба ответницата В.Д. е
4
изразила становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че
сделката дарение не е увреждаща интересите на ищеца, тъй като
задълженията по договорите за кредит са обезпечени с ипотеки върху
недвижими имоти, което гарантира събиране на вземанията, както и с
поръчителство.
Становището на непълнолетната В.С., действаща лично и със
съгласието на своя баща Д. С., изразено в писмения отговор на исковата
молба, е за неоснователност на предявения иск поради липса на увреждане за
банката, чието вземане е обезпечено с ипотеки върху недвижими имоти.
Посочено е също, че към момента на сключване на процесната сделка В.С. с
оглед възрастта си не е знаела за съществуването на кредитори на
дарителката и за това, че сделката уврежда кредитора, т.е. че е била
абсолютно добросъвестна, поради което искът бил неоснователен.
С допълнителната искова молба ищецът сочи, че в случая с оглед
безвъзмездния характер на сделката знанието или не на приобретателя е без
значение, както и че при положение, че надарената е била малолетна, волята,
свързана с придобиването на права в нейната правна сфера, изразена от
законния й представител я обвързва, като преценката за знанието се прави за
лицето, което я е представлявало.
В настоящото производство въззивният съд следва да се произнесе по
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и по
неговата правилност въз основа на конкретните оплаквания във въззивната
жалба, подробно изброени по-горе.
Първоинстанционното решение е валидно.
Във връзка с неговата допустимост съдът намира следното:
В първоинстанционното производство ответниците не са излагали
доводи за недопустимост на предявения иск. Такива се поддържат за първи
път с подадената въззивна жалба. Въпреки това съдът следва да ги разгледа и
да се произнесе по тях, доколкото той следи служебно за допустимостта на
предявения иск.
Въззивният съд намира, че предявеният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е
допустим. Става дума за конститутивен иск, който е допустим винаги, когато
ищецът се позовава на качеството си на кредитор, разполагащ с действително
вземане/парично или непарично/ срещу длъжника, което не е отречено по
5
съдебен ред и на наличие на действия или сделки с увреждащ характер,
сключени от неговия длъжник.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че за ищеца липсва
правен интерес като една от положителните процесуалноправни
предпоставки за предявяване на установителен иск. Искът по чл. 135 ал. 1 от
ЗЗД е конститутивен, целящ прогласяване на относителна недействителност
на сделка или правно действие само по отношение на ищеца, като в
отношенията между длъжника и страната, с който той е договарял и всички
трети лица сделката е действителна. Конститутивният характер на иска по
чл. 135 ал. 1 от ЗЗД се приема непротиворечиво в съдебната практика.
На допустимостта, както и на основателността на иска не се отразява
периодът от време, който е изминал от сключването на увреждащата сделка
до неговото предявяване / в случая четири години/, ако ищецът притежава и
се позовава на качеството си на кредитор към момента на предявяването му и
ако към този момент не е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110
ЗЗД, чийто начален момент е сключването на сделката.
С приложените към исковата молба и неоспорени от ответниците
писмени доказателства - договори за кредит, заповеди за изпълнение на
парични задължения по чл. 417 от ГПК, постановления за образуване на
изпълнителни дела и удостоверения с изх. № ***/13.10.2020 година по
изпълнително дело № */2018 година на ЧСИ С.Н. / стр. 20 от
първоинстанционното дело/ и удостоверение изх. № ***** /06.10.2020
година по изпълнително дело № ***/2016 година по описа на ЧСИ М.С.Ц. /
стр. 32 / са установени изложените от ищеца обстоятелства, свързани с
наличието на задължения на ответницата В.Д. към „А.“ АД по двата договора
за кредит към датата на предявяване на иска – 26.10.2020 година.
Към този момент задълженията по договора за кредит „Жилище“ №
*****/02.06.2008 година, сключен между ищеца и ответницата В.Д., за които
след обявяване на предсрочната изискуемост са издадени заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 5011 от 26.05.2016
година по ч.гр. дело № 6524/2016 година на РС - П., с включени разноски и
такси по изпълнителното производство, са в общ размер на 269825,09 лева /
удостоверението на стр. 20/. Няма данни тези задължения да са погасени
изцяло в хода на делото, след завеждането му. Напротив, от писмените
6
становища на В.Д. с вх. № 286559 от 29.12.2021 година и вх. №
260939/27.01.2022 година, както и от постановленията за възлагане по
изпълнително дело № */2018 година на ЧСИ С.Н., , приложени към първото
становище се установява, че двата недвижими имота, върху които е
учредена ипотека като обезпечение по този договор за кредит, находящи се в
град П., са продадени на публична продан за сумата от 30908,80 лева за
ателие № 9 и за сумата от 53820 лева за ателие № 10. Тези суми са в
значително по-нисък размер от размера на задължението. В този смисъл
неоснователно е възражението, че процесната сделка дарение няма увреждащ
характер, доколкото задълженията по договора за кредит за жилище са
обезпечени с ипотека върху два недвижими имота.
Искът по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД е предвидена от закона възможност за
кредитора, съобразена с принципа, че цялото имущество на длъжника, а не
само това, върху което е наложено обезпечение, служи за
удовлетворяването му. Изразената готовност на ответницата В.Д. във второто
цитирано по-горе становище да внесе доброволно сумата от 40 000 евро за
покриване на задълженията по договора за кредит „жилище“ също няма
отношение към допустимостта на предявения иск. Прогласяването на
относителната недействителност на сделката дарение по отношение на
банката би й осигурило възможност да насочи изпълнение върху
недвижимия имот, за да събере своите вземания. При тяхното погасяване чрез
предприетите изпълнителни действия в хода на изпълнителното
производство, включително и чрез доброволно плащане от страна на
длъжниците, насочването на принудително изпълнение върху този имот не
би било необходимо, което обаче не се отразява на допустимостта на иска по
чл. 135 ал. 1 от ЗЗД при наличие на непогасени задължения към момента на
неговото предявяване и до приключване на делото.
С втория договор - този за потребителски кредит № *****/26.10.2012
година банката също се легитимира като кредитор на В.Д. към момента на
завеждане на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, както и до приключването на
устните състезания пред въззивната инстанция. От удостоверението на стр.
32 е видно, че размерът на задълженията по този договор на ответницата В.Д.
и на солидарните длъжници – поръчителите „Л.“ ЕООД, „А.“ ЕООД и Д. СТ.
СТ., след обявяване на предсрочната му изискуемост и издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. дело № ***/2016 година по описа на
7
РС - П., е 23049,64 лева към 06.10.2020 година. По делото не се твърди и не е
установено задълженията по това изпълнително дело да са погасени изцяло
или отчасти от който и да било от солидарните длъжници.
В тази връзка по делото е представено извънсъдебно споразумение,
сключено на 28.04.2021 година между банката, ответницата В.Д. и
солидарните длъжници, касаещо заплащане на разноските и главниците по
два договора за потребителски кредит / сред които описания по-горе/ и по
договора за кредит „жилище“ от 02.06.2008 година. Въз основа на това
споразумение производството по делото е спряно по взаимно съгласие на
страните след поетото задължение от В.Д. да заплати парична сума в размер
на 72 000 евро с уговорката, че при неспазване на клаузите му делото ще
бъде възобновено. По искане на банката производството е възобновено, като
ответниците не твърдят и не установяват да са изпълнени задълженията за
плащане по извънсъдебното споразумение. Анализът на тези доказателства
дава основание да се приеме, че и към момента банката-ищец има качеството
на кредитор по отношение на ответницата В.Д..
Неоснователно се поддържа от жалбоподателите недопустимост на иска
поради това, че при образуване на изпълнителните дела въз основа на
заповедите за изпълнение и изпълнителните листове, издадени въз основа на
обсъдените по-горе два броя договори за кредит и до сключване на дарението
от 19.06.2016 година изпълнението не е насочено върху процесния имот по
искане на банката, той не е възбранен и не са предприети принудителни
изпълнителни действия до предявяването на иска. Банката В.чеството си на
кредитор е в правото си да прецени по какъв начин да удовлетвори
вземанията си и в кой момент да насочи изпълнението върху процесния
недвижим имот, който като част от имуществото на длъжника й служи за
това, като в случая е необходимо положително решение по отменителния
иск по чл. 135 от ЗЗД.
Без значение за допустимостта и основателността на предявения иск е и
обстоятелството, че към момента на сделката от 19.09.2016 година,
процесното жилище в град П., ж.к. „Т.“ бл. *, ****, предмет на договора за
дарение, е било ипотекирано за задължения на В.Д. към друга банка, по друг
договор за банков кредит. По делото е представен нотариален акт за
учредяване на ипотека върху недвижим имот № **, том *, рег. № **, дело №
8
**/2009 година от 01.09.2009 година на Нотариус С.З., от който е видно, че
ответницата В. / В./ Р. Д. е учредила върху този имот ипотека като
обезпечение на задълженията й по договор за банков кредит в размер на
30 000 евро, сключен между нея и „М.“ АД / с правоприемник „П.“АД/. За
настоящия иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД погасяването или не на задълженията
към „П.“ АД от ответницата, респ. наличието на ипотека върху имота,
учредена преди вписването на исковата молба по чл. 135 от ЗЗД са без
значение. Тези обстоятелства би следвало да се преценяват в изпълнителното
производство при евентуална конкуренция на правата на взискателите след
насочване на принудително изпълнение върху имота, но са неотносими към
допустимостта и основателността на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. Отделен е
въпросът, че по делото самите ответници са представили доказателства,
свързани с пълно предсрочно погасяване на задълженията по договора за
кредит с „П.“ АД преди завеждането на иска по настоящото дело – искане от
кредитополучателката от 25.07.2019 година и банкови извлечения от сметката
в „П.“ АД по кредит № ** на В. Д.. Това е допълнителен аргумент срещу
поддържаните от ответниците доводи за недопустимост на предявения иск
по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. Дори към момента на сключване на процесната сделка
на 19.09.2016 година върху имота да е имало ипотека в полза на „П.“ АД, към
датата на предявяване на иска и към настоящия момент липсва основание
тази банка да пристъпи към принудително изпълнение върху ипотекирания в
нейна полза имот, след като задълженията към нея са погасени.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск по
чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, респ. постановеното от първоинстанционния съд
решение са допустими.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Следва да
се посочи, че във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, а изложените такива
са свързани с поддържаната от жалбоподателите негова недопустимост.
При липса на конкретни оплаквания и като се има предвид, че
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
обстоятелства са установени с представените доказателства, съдът намира, че
искът е основателен. Налице са предвидените в закона предпоставки за
неговото уважаване.
9
Първата от тях е наличие на действително парично вземане на ищеца
по отношение на дарителката В.Д., възникнало преди извършване на
сделката дарение на 19.09.2016 година, с която тя се е разпоредила по
безвъзмеден начин в полза на своята внучка В. Д. С..
Втората предпоставка е свързана с увреждащия характер на сделката.
Такъв безспорно е налице, тъй като първата ответница се е разпоредила по
безвъзмеден начин със свое имущество, то е напуснало нейния патримониум,
което осуетява възможността на банката-ищец да насочи принудително
изпълнение върху него.
Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо кредитора – ищец действията, с които
длъжникът го уврежда, е свързана с наличието на субективния елемент, който
е различен в зависимост от това дали действието е възмездно или
безвъзмездно по отношение знанието на третото лице.
Относно знанието за увреждане на В.Д. в качеството й на длъжник,
такова безспорно е налице, доколкото тя е страна по договорите за кредит с
банката –ищец, сключени преди сделката от 19.09.2016 година и знае за
задълженията си по тях. Нещо повече, в случая процесната сделка е
сключена, след като е обявена предсрочната изискуемост на двата кредита и
след като В.Д. е получила поканите за доброволно изпълнение ведно с
преписи от издадените заповеди за изпълнение на парични задължения по чл.
417 от ГПК по образуваните срещу нея изпълнителни дела. На 05.07.2016
година е получена поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№ ***/**** година на ЧСИ Я.Б., преобразувано в изпълнително дело №
*/2018 година на ЧСИ С.Н. / стр. 16/. На същата дата – 05.07.2016 година е
получена и поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
*/2016 година на ЧСИ Я.Б., преобразувано в изпълнително дело № ***/2016
година на ЧСИ М.С.Ц..
Що се отнася до знанието на надарената - ответницата В. С., такова
не е необходимо с оглед разпоредбата на чл. 135 ал. 1 изречение второ от ЗЗД,
доколкото сключената от длъжника В.Д. сделка е безвъзмездна.
Обстоятелството, че към момента на сделката от 19.09.2016 година В.С. е
била малолетна / родена е на **.**.**** година/ не променя горния извод.
Нейното участие в сделката е чрез законния й представител – нейния баща Д.
10
СТ. СТ., като преценката за знание, ако такава беше необходима, следваше да
се отнася до него, В каквато насока е съдебната практика. В случая, при
безвъзмездна сделка знанието на надарената, респ. на законния й
представител, не е необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 135
ал. 1 от ЗЗД, а дори и да беше необходима, тя е налице. На първо място е
презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, според която знанието се предполага
до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника. Приобретателката В.С. и нейният баща Д.С. са
низходящи, съответно внучка и син на прехвърлителката В.Д.. Отделен е
въпросът, че в случая участващият в сделката баща на малолетната В.С. Д.С.
е поръчител на В.Д. и по двата договора за кредит, сключени с банката –
ищец, обсъдени по-горе, което изключва възможността той да не знае за
наличие на задължения на прехвърлителката. И двата договора за
поръчителство са сключени от него на 24.02.2014 година / стр. 10 и стр. 24/.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателите дължат разноски на ответника по жалбата „А.“ АД за
въззивната инстанция. Претендираните такива са в размер на 1206 лева
договорено и заплатено адВ.тско възнаграждение. Разноските от 1206 лева
следва да бъдат присъдени в тежест на двете жалбоподателки.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053 от 17.02.2022 година,
постановено по т. дело № 686/2020 година по описа на О.С. - П..
ОСЪЖДА В. Р. Д., ЕГН **********, с.Р., П. област, ул. „Д.“ 14 и В.
Д. СТ., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна и със
съгласието на своя баща Д. СТ. СТ., ЕГН **********, двамата от гр.П., ж.к.
„Т.“, бл.*, **, да заплатят на „А.“ АД, ЕИК ***, С., ****, със съдебен адрес
гр. П., ул. „И.В.“ **, БЦ „П.“, сумата 1206 лева направени по делото
разноски пред въззивната инстанция.
11
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12