и за да се произнесе взе предвид следното : Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Община Раковски, въззивна частна жалба против определение №115/23.05.2012 г., постановено ч.гр.д. № 152/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата за назначаване на особен представител на ФИКРЕТ ОСМАН СЮЛЕЙМАН, длъжник по изп. дело № 50/2012 г. по описа на СИС при РС, гр.Момчилград. Твърди се в жалбата, че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Изтъкват се съображения в тези аспекти. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалвано определение и да върне делото на РС, гр. Момчилград, с указания за продължаване на процесуалните действия и назначаване на особен представител на длъжника по изп.д. № 50/2012 по описа на СИС при РС – Момчилград. Въззивният съд по повод депозираната частна жалба съобрази следното: Частната жалба като депозирана в срок и от лице, имащо правен интерес от това е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Изп.д. № 50/2012 г. е образувано при СИС при РС, гр.Момчилград, със страни длъжник Фикрет Осман Сюлейман и взискател Мария Йозова Митова, а по силата на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, в частност чл.14 от същата, присъединен взискател в производството е държавата, действаща чрез процесуалния си субституент Община Раковски, Област Пловдив. С обжалваното в настоящото производство определение № 115/23.05.2012 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил молбата на Община Раковски за назначаване на особен представител на Фикрет Осман Сюлейман, с постоянен адрес с.Пловка, общ.Кирково, длъжник по изп.д. № 50/2012 г. по описа на СИС при РС-Момчилград. Съдът е приел,че разпоредбата на чл.430 от ГПК е специална спрямо разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което последната се явявала неприложима от районния съд в изпълнителното производство. Настоящата инстанция не споделя така изложените доводи. Безспорно разпоредбата на чл.430 от ГПК предписва особен случай на назначаване по искане на взискателя от районния съд по местоизпълнението на особен представител на длъжника в изпълнителното производство, когато при пристъпване към изпълнение се установи, че длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. В този аспект е безспорно установено и в изпълнителното производство,и в първоинстанционното такова, че длъжникът по изп.д. № 50/2012 г. по описа на СИС при РС, гр.Момчилград, Фикрет Осман Сюлейман има постоянен адрес в с. Пловка, общ. Кирково, а настоящ адрес в Р.Турция. Безспорно е в производството и обстоятелството, че по отношение на изпратената на постоянния адрес на длъжника покана за доброволно изпълнение, ДСИ е приложил процедурата на чл.47, ал.1 от ГПК, като в срока по чл.47, ал.2 от ГПК, длъжникът не се е явил в СИС да получи книжата. На основание чл.47, ал. 6 от ГПК с протокол от 17.04.2012 г. ДСИ е установил редовността на връчването. Изложеното до тук закономерно води до прилагане на следващото, предписано от цитираната разпоредба на чл.47, ал.6 от ГПК, правно действие, а именно назначаване на особен представител на длъжника на разноски на взискателя. И това е така защото разпоредбите от общата част на закона, предвид систематичното им място намират приложение, както за исковия процес във всичките му етапи, така и в останалите производства. При това съдебният състав счита, че хипотезата на чл.430 от ГПК не е единствената, при която законодателят дава възможност на съда да назначи особен представител в изпълнителното производство, а по-скоро тя е допълнителна такава, дадена извън предвидените в общите разпоредби на процесуалния закон възможности. По тези съображения, разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК намира приложение и в настоящото производство. Все пак целите на института на назначаване на особен представител са да защити интересите и на двете страни в производството и прилагането му не е самоцелно, а има защитно-охранително действие, каквото би било действието му и в процесния случай. С оглед на горното, се налага правният извод, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на РС, гр. Момчилград, за назначаване на особен представител при условията и по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Следва прочие районният съд да съобрази и приложи и относимите разпоредби на ЗПП. Водим от изложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №115/23.05.2012 г., постановено ч.гр.д. № 152/2012 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Община Раковски за назначаване на особен представител на ФИКРЕТ ОСМАН СЮЛЕЙМАН, длъжник по изп. дело № 50/2012 г. по описа на СИС при РС, гр.Момчилград. ВРЪЩА ч.гр.д.№152/2012 г. по описа на РС, гр.Момчилград, за продължаване на процесуалните действия, с оглед дадените в настоящия съдебен акт указания. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|