№ 6717
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100509885 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 18.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 70401/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 76 състав, Агенция „П.и.“- със седалище в гр. София, е осъдена да
заплати на „ДЗИ- о.з.“ ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ на основание чл.410, ал.1 КЗ сумата
613.87 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
44012132125613, образувана при „ДЗИ- о.з.“ ЕАД, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба- 23.12.2022 г., до окончателното й изплащане, и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 880 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „П.и.”- гр. София- ОПУ- Монтана
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на
разноски по делото.
Въззиваемата страна „ДЗИ- о.з.“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 33Д вр. чл.45
ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
1
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявения от „ДЗИ- о.з.“ ЕАД иск по чл.410, ал.1
КЗ вр. чл.49 33Д вр. чл.45 ЗЗД като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
За уважаване на предявения иск по чл.410, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и респ. за
ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника Агенция “П.и.”
ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно
застрахователно право-отношение с увреденото лице и заплащането на
застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл.410 КЗ/,
както и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника:
противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод
изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното
лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното
поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.
По делото не е спорно, а се и установява от представената от ищеца
Комбинирана застрахователна полица по застраховка "Каско +" № 4401200 51003298,
че към датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/ за
увредения автомобил „Мерцедес С Class Body W205“- с рег.№ ВН **** АК, е действал
сключен с ищеца „ДЗИ- о.з.“ ЕАД договор за застраховка "Каско +" с основно
покритие „пълно каско" и допълнително покритие „помощ на пътя“. Не се спори
между страните, а и от представените платежни документи се установява, че
застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 598.87 лева, от
които: 214.75 лв.- на застрахованото лице, и 384.12 лв.- на УС на СБА за предоставена
услуга „пътна помощ“.
Спорни- според доводите във въззивната жалба на ответника, са въпросите
относно механизма на настъпване на вредите и причинно- следствената връзка между
попадането в дупка и процесните вреди.
Съвкупният анализ на събраните в процеса доказателства- писмени и гласни
доказателства и експертно заключение на автотехническа експертиза, обосновава
приемането на извод, че на 27.08.2021 г. управляваният от П.П. автомобил „Мерцедес
С Class Body W205“- с рег.№ ВН **** АК, преминал през необозначена и
необезопасена дупка на републикански път ІІ- 81 при изкачване на прохода
„Петрохан“ в посока от гр. Монтана към гр. София, вследствие на което била спукана
прeдна дясна гума на автомобила. Представените от ищеца писмени доказателства-
уведомление за щета, опис- заключение по щета, ликвидационен акт и фактури,
преценени съвкупно с дадените от водача на увредения автомобил свидетелски
показания и приетото по делото като неоспорено от страните заключение на
автотехническа експертиза, са достатъчни да установят описания по- горе механизъм
на ПТП. Независимо, че представените от ищеца документи са частни и не се ползват
с материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи
документи, те не са лишени от доказателствена стойност и преценени във връзка с
останалите събрани по делото доказателства обосновават извод за причиняване на
вредата при посочения механизъм на ПТП. Доколкото водачът на увредения автомобил
се явява трето за настоящия съдебен спор лице и няма положението на заинтересовано
2
от изхода му лице /арг. чл.172 ГПК/, тъй като застрахователното обезщетение вече му е
било изплатено след настъпване на застрахователното събитие, показанията му за
наличието на необезопасена дупка на пътя, възприета непосредствено от него като
участник в ПТП, следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по
съществото на спора, като бъде отчетено и обстоятелството, че доказателства,
опровергаващи дадените от него свидетелски показания по делото не са ангажирани.
Следва да бъде съобразено в случая и приетото като неоспорено от страните
заключение на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство
автотехническа експертиза, според което причинената от процесния инцидент щета на
автомобила- спукана дясна гума, съответства на твърдения механизъм на ПТП. При
това положение по делото се явяват установени както механизмът на ПТП, така и
настъпилите вследствие на него вреди по процесния автомобил, застрахован при
ищеца.
Неоснователен е доводът на ответника- въззивник за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил. За да е налице
съпричиняване, пострадалият следва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между
поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, не и вина. Приносът на
увредения по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая от събраните по
делото доказателства не се установява водачът на застрахованото МПС с поведението
си да е допринесъл по някакъв начин за реализиране на произшествието и/или за
настъпването на вредоносния резултат, поради което и предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД не са налице. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл
за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал
каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена
скорост или не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и
наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако
препятствието на пътя е било надлежно обозначено. От свидетелските показания се
установява, че процесната дупка не е била обозначена или обезопасена, а
доказателства за противното не са ангажирани.
Налице са и предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, който
управлява пътищата, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и
поддържане на републикански път- изключителна държавна собственост, задължение,
което се извежда от нормите на чл.3, ал.2, пр.1; чл.8, ал.2; чл.19, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.1 и
т.3; чл.29; чл.30, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/; & 1, т.13 и т.14 от ДР на ЗП. Според
цитираните законови норми ответникът е длъжен да управлява републиканските
пътища /включая републиканския път, където е станало процесното ПТП/ и да
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им. Тъй като в
случая е установено настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил от
нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, е
установено и бездействие от страна на компетентните служби на ответната
административна структура /АПИ/ за ремонт и поддържане на пътя, както и за
сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което е причинена
вредата по автомобила. Налице е следователно противоправно бездействие, което е
основание за ангажиране отговорността на ответника- възложител на работата при
условията на чл.49 ЗЗД.
3
Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 598.87 лв. покрива
действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата
съобразно чл.410, ал.1 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по
делото размер, ведно с претендираните ликвидационните разноски от 15 лв.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за въззивното производство има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да
заплати сумата 480 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.07.2023 г., постановено по гр. дело № 70401/
2022 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“- със седалище в гр. София, да заплати на „ДЗИ- о.з.“
ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4