Решение по дело №1268/2021 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „БИО РОНИКО“ ЕООД - гр. Т., с посочен съдебен адрес:***, ***, представлявано от К.Л.К. - управител, срещу Ревизионен акт № Р-1600-**********-091-001/28.09.2021г., потвърден с Решение №601/17.11.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив, с който допълнително са установен задължения по ЗКПО за 2017г. в размер 19 916, 11 лв, ведно с лихви за забава в размер 7 054, 19 лв.

Жалбоподателят счита РА за незаконосъобразен и необоснован, поради издаването му в противоречие с разпоредбите на ЗКПО, практиката на ВАС, Регламент /ЕС/ 1857/2006 от 15.12.2006г. и решения на Европейската комисия. Твърди, че констатациите и изводите на ревизиращите органи са неправилни и необосновани. Сочи, че с подадената от дружеството ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г. е извършено преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.166 от ЗКПО като неправилно органите по приходите приемали, че същото няма право на такова преотстъпване, поради неизпълнение на задължителните условия по чл.167, ал.1 от ЗКПО, респ. неправилно коригирали сумата на декларирания с ГДД корпоративен данък със сумата на преотстъпения такъв в размер на 19 226,78 лв. Твърди, че отговаря на всички общи изисквания за преотстъпване на корпоративен данък за 2017г. съгласно чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО, като липсвал спор, че изискванията на чл.189б, ал.2 от ЗКПО също са изпълнени. Счита за неправилен извода, че поради налични към 31.12.2017г. публични задължения за ДОД и ЗОВ по Декларация обр.6 с вх.№260021711364905/23.12.2017г. в общ размер 2 939,92 лв, подлежащи на принудително изпълнение, от дружеството не е изпълнено изискването на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО, респ. не може да ползва правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2016г. Излага съображения, че видно от взетите счетоводни записвания за данъчен период м.декември 2017г., както и от отчетните регистри по ЗДДС – дневници за покупки, дневници за продажби и справка-декларация по ЗДДС, дружеството е било на ДДС за възстановяване както към 30.11.2017г., така и към 31.12.2017г., при което органите по приходите е следвало да извършат прихващане по реда на чл.129 от ДОПК. Отделно от това, в хода на ревизията не бил извършен анализ относно наличието на надвнесена сума в данъчно-осигурителната сметка на дружеството, за да може да бъде извършено прихващане с възникналите задължения за данък и осигуровки, след подаване на Декларация обр.6 с вх.№260021711364905/23.12.2017г. При позоваване на разпоредбите на чл.128-132 от ДОПК, жалбоподателят счита, че органът по приходите е можел и е бил длъжен в хода на ревизионното производство да извърши проверка на задълженията и направените погасителни вноски, и да установи действителните факти от значение за случая. Като не изпълнил това си задължение и не установил обективната истина за фактите по реда и със средствата, предвидени в ДОПК, достигнал до неправилния извод, че дружеството към 31.12.2017г. има непогасени задължения за ДОД и ЗОВ в общ размер 2 939,92 лв, което е пречка да ползва правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2017 година.

Жалбоподателят счита също, че само по себе си наличието на публично задължение , не обуславя директно наличие на хипотезата по чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО. В тази връзка излага съображения, че има разлика между „задължение, чийто срок за изпълнение е изтекъл“ и „задължение, подлежащо на предварително изпълнение“, която по аргумент от чл.170 от ДОПК следва да се отчита в случаите, когато са налице предпоставки да бъде извършено прихващане. Според жалбоподателя подлежащо на принудително изпълнение е само това задължение, по отношение на което органът по приходите е упражнил задължението си по чл.170, ал.1 от ДОПК и е изтекъл срокът за доброволното му изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК. Сочи, че Декларация обр.6 с вх.№260021711364905/23.12.2017г. е изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, но в случая липсвали данни за претендираните като невнесени в срок задължения към 31.12.2017г. да е било извършено прихващане по реда на чл.170, ал.1 от ДОПК, а така в резултат на противоправното си бездействие органът по приходите недопустимо вменявал неблагоприятни последици на жалбоподателя.

Жалбоподателят излага и съображения, че ревизионният акт противоречи на Регламент /ЕС/ 1857/2006 от 15.12.2006г. и решения на Европейската комисия С/2011/ 563 от 11.02.2011г. и С /2013/3186 от 05.06.2023г.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпвал в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност от непреработена растителна и животинска продукция при условията предвидени в ал.2 на чл.189б от ЗКПО. Така предвиденото данъчно облекчение представлявало държавна помощ под формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското стопанство за периода 2007-2013г., които препращали към Регламент /ЕС/ 1857 /2006г. от 15.12.2006г. за прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за Европейска общност /чл.107 и чл.108 от Договора за функциониране на европейската общност/ към държавната помощ за малки и средни предприятия, които осъществявали дейност по производството на селскостопански продукти. С Решение на ЕК С/2011/863 от 11.02.2011г. държавната помощ по чл. 189б, ал.1-4 от ЗКПО била призната за съвместима с чл. 107, пар.3, б.”в” от ДФЕС. Помощта се предоставяла автоматично без да е необходимо лицата да кандидатстват за нея пред приходната администрация, като земеделските производители сами избирали дали да се възползват от предвиденото данъчно облекчение, а правото на избор се упражнявало посредством ГДД. С Решение на ЕК С /2013/ 3186 от 05.06.2013г. , комисията решила да счете помощта за съвместима с вътрешния пазар за срок до 31.12.2014г. и в размер увеличен с 89% спрямо този, одобрен с предходното й решение. Съгласно пар.14 от ПЗР на ЗКПО, след 31.12.2013г. данъчните облекчения по реда на глава 22 раздел 4 можели да се ползват до 31.12.2020г. При позоваване на нормите на пар.17 от ПЗР на ЗКПО, чл.189б, ал.2 от ЗКПО и пар.41 от ПЗР на ЗКПО, жалбоподателят твърди, че от анализа им следвало, че наличието на подлежащи на принудително събиране публични задължения, в контекста на помощта, разрешена с Решение на ЕК С/2011/863/11.02.2011г. , можело да бъде основание за отказ на правото на данъчно облекчение, само ако тези задължения идентифицирали земеделския производител като „предприятие в затруднение“ по смисъла на чл.2, пар.16 от Регламент /ЕО/ №1857 от 2006г. вр. чл. 10 и чл.11 от Насоките на Общността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение. В тази връзка и доколкото липсвали каквито и да е доказателства, че жалбоподателят е предприятие в затруднение, изводите в РА били неправилни, вкл. и в хипотезата на липса на заплащане на задълженията. Основание за отказ на държавна помощ под формата на приспаднат данък не представлявала и забавата в погасяването на задълженията и лихвите върху тях.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалваният ревизионен акт, ведно с потвърждаващото го решение. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Подробни съображения за незаконосъобразността на обжалваният акт се развиват в писмени бележи, депозирани чрез пълномощник.

Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, в депозирана чрез процесуален представител молба, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С резолюция за извършване на проверка № П-16002620148579-0РП-001/09.09.2020 г. на Началник сектор при ТД на НАП-Пловдив е било разпоредено извършване на проверка по отношение на „БИО РОНИКО“ ЕООД - гр. Т. , за установяване фактите и обстоятелствата по спазване на всички условия за преотстъпване на корпоративен данък на основание чл. 189б от ЗКПО за 2017 г. (л. 1361 от преписката).

За установените факти и обстоятелства е бил съставен Протокол с № П-16002620148579-073-001 от 29.01.2021 г. Според посоченото в протокола, за данъчна година 2017 е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, видно от данните по която е преотстъпен корпоративен данък в размер 19226,78 лв. Установено е, че към 31.12.2017г. „БИО РОНИКО“ ЕООД - гр. Т. има задължения по Декларация обр.6 с вх.№260021711364905/23.12.2017г. - за ДОО в размер на 1458,64 лв , ЗО в размер на 595,00 лв , ДЗПО в размер на 338,15 лв и ДДФЛ в размер на 548,13 лв, за периода 01.11.2017г. – 30.11.2017г., които не са били платени в срок до 28.12.2017г. , а са внесени със закъснение на 30.01.2018г. , ведно с начислените лихви за просрочието. При така установеното е направена констатация, че дружеството не е изпълнило общото изискване на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г. и данъкът се дължи в размер 33448,85 лв, какъвто е бил декларираният такъв преди преотстъпването. Посочено е, че след изпратена покана по чл.103 от ДОПК за корекция относно преотстъпен корпоративен данък за 2017г., дружеството не е подало коригираща декларация в указания му срок.

С оглед така установеното при проверката, по отношение на „БИО РОНИКО“ ЕООД - гр. Т. е била извършена процесната ревизия с обхват задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002621001083-020-001/23.02.2021г. (л.1160 от преписката), издадена от З. Д. В. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив. Със заповедта е определен ревизиращият екип, ръководителят на ревизията, както и срокът за извършването ѝ – три месеца от връчване на ЗВР. ЗВР е връчена електронно на ревизираното лице на 04.03.2021г., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС.

Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16002621001083-020-002/01.06.2021г., е определен срок за завършването ѝ до 04.08.2021г. Заповедта е издадена от възложителя на ревизията и е връчена на дружеството електронно на 01.06.2021г.

В хода на ревизионното производство е извършено следното:

До задълженото лице е било изпратено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) № Р-16002621001083-040-001 от 24.02.2021г., връчено по електронен път на 04.03.2021 г. Изисканите документи са били представени от дружеството с писмо вх. № 3268/ 18.03.2021 г.

С протокол № Р-16002621001083-ППД-001 от 19.03.2021г. към ревизионната преписка е бил присъединен Протокол с № П-16002620148579-073-001 от 29.01.2021 г. от извършената ПУФО, ведно с приложенията към него.

С ИПДПОЗЛ № Р-16002621001083-040-002 от 31.05.2021г., от ревизираното лице са били изискани допълнителни документи – договори за заем, справка за погасените заемни вземания, калкулационна ведомост и всички документи , въз основа на които се формира себестойността на произведената то дружеството продукция през 2017г., данъчен и счетоводен амортизационен план за 2017г., всички документи във връзка с отчетените разходи за експлоатация и поддръжка на МПС и земеделска техника. Изисканите документи са били представени с писмо вх. № 5621/08.06.2021г. на ТД на НАП-Пловдив. Във тази връзка, на 09.06.2021г. са били изпратени искания за предоставяне на информация от трети лица – общо 16 бр. , относно установяване на договорни отношения с ревизираното лице за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. като са изисквани документи във връзка с получени и предоставени заемни средства.

В хода на ревизионното производство до ревизираното лице са изпратени също ИПДПОЗЛ № Р-16002621001083-040-003/13.07.2021г. и № Р-16002621001083-040-004/15.07.2021г. , по които от дружеството са представени допълнително документи, постъпили с вх.№7439/30.07.2021г. на ТД на НАП, офис Смолян.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16002621001083-092-001/16.08.2021г., изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия, съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Установените от ревизиращия екип обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, вкл. тези относно проверката за наличие или липса на изпълнение на условията за преотстъпване на корпоративен данък за 2017г., възпроизвеждащи установеното при извършената ПУФО, обективирана в Протокол № П-16002620148579-073-001 от 29.01.2021г. Прието е, че дружеството не е изпълнило общото изискване на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2017г. и за него не е налице право на преотстъпването му за 2017г., поради което данъкът, определен върху данъчния финансов резултат за годината се дължи в пълен размер. След преобразуване на счетоводния финансов резултат за данъчни цели, е установена разлика за довнасяне на корпоративен данък в размер на 19916,11лв. Направено е предложение за установяване на задължение за корпоративен данък в размер на 19916,11лв , ведно с лихви в размер 6 816,28 лв .

РД е връчен на дружеството по електронен път на 16.08.2021г. След удължаване по молба на ревизираното лице на срока за подаване на възражение срещу РД до 20.09.2021г., такова не е подадено.

Производството е приключило с издаването на процесния РА №Р-16002621001083-091-001/28.09.2021г. от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. РА е връчен на дружеството по електронен път на 28.09.2021 г. и срещу същия е подадена жалба с вх. № 70-00-0573 от 13.10.2021г. при ТД на НАП-Пловдив.

С Решение №601/17.11.2021г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, жалбата е преценена за неоснователна и оспореният ревизионен акт е потвърден. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 18.11.2021 г., видно от приложеното по преписката удостоверение (л.1907).

Жалбата срещу същото е подадена на 02.12.2021г. по куриер, чрез Дирекция "ОДОП"- Пловдив, където е заведена с вх. № 96-00-301/03.12.2020г.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на първия от поставените въпроси вещото лице посочва, че резултатът на дружеството по справки-декларации по ЗДДС е: за данъчен период м.10.2017г. - ДДС за внасяне в размер на 152,71 лв; за данъчен период м.11.2017г. – ДДС за възстановяване в размер на 1303,98 лв; за данъчен период м.12.2017г. – ДДС за възстановяване в размер на 641,87 лв., а сумата от ДДС за възстановяване за м.11.2017г. и м.12.2017г. е в общ размер 1945,85 лв. Заключението е прието без оспорване от страните, но при изрично посочване от ответника, че сумите по коментираните справки-декларации не са спорни, а освен това са неотносими към спора относно преотстъпване на корпоративен данък.

По делото е назначена и съдебно-техническа компютърна експертиза. Видно от представеното заключение, вещото лице установява, че ЗВР №Р-16002621001083-020-001/23.02.2021г. и ЗИЗВР №Р-16002621001083-020-002/01.06.2021г. са подписани електронно с подпис, притежаван от З. Д. В., със сертификат за валидност от 08.01.2021г. до 08.01.2022г.; РА е подписан електронно с подпис, притежаван от Ф.Г. К.със сертификат за валидност от 07.05.2021г. до 07.05.2022г. и с подпис, притежаван от З. Д. В., със сертификат за валидност от 08.01.2021г. до 08.01.2022г. ; РД е подписан електронно с подпис, притежаван от Ф. Г. К., със сертификат за валидност от 07.05.2021г. до 07.05.2022г. и с подпис, притежаван от С.З. С.със сертификат за валидност от 18.09.2021г. до 18.09.2022г. Въз основа на така установеното вещото лице посочва, че към датите на подписването на гореизброените документи цифровите подписи са били валидни. По поставения въпрос №2 вещото лице заявява, че не може да даде категоричен отговор, тъй като не е запознат с органите на НАП и със спецификата на ИС „Контрол. По въпрос №3 вещото лице отговаря, че документите в PDF формат , съдържащи се в четирите папки от оптичния носител съдържат в себе си информация както за електронния подпис (за валидиране на подписа на лицето към момента на подписване), така и за съдържанието в самия файл. В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения. Заключението по експертизата е прието без оспорване от страните.

Заключенията и по двете експертизи са изготвени от вещи лица, разполагащи с необходимата компетентност и които обосновано са отговорили на поставените им задачи, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, насочена е срещу РА, потвърден от решаващия орган, който от своя страна се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, видно от приложената Заповед №Рд-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД на ПАП-Пловдив и е приключила в определения срок. РА изхожда от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК – възложителят на ревизията и ръководителят на същата, определен съгласно ЗВР №Р-16002621001083-020-001/23.02.2021г., поради което не са налице основания за обявяването му за нищожен.

РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120, ал.1 от ДОПК. Същият е валидно подписан от издателите си, което се потвърждава от заключението по допусната съдебно-техническа експертиза и в тази връзка не са налице основания за обявяването му за нищожен. Неразделна част от същия е РД, издаден в 14-дневния срок по чл.117, ал.1 от ДОПК.

Предвид гореизложеното не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и провеждане на ревизията.

Съдът счита, че потвърденият от решаващия орган РА е издаден в съответствие с материалния закон.

Между страните не е спорно, че "БИО РОНИКО"ЕООД е регистриран земеделски стопанин по Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Не е спорно и че основният предмет на дейност на дружеството е комбинирано растениевъдно – животновъдно стопанство. Не се спори и относно обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е преотстъпило корпоративен данък за данъчната си печалба от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция в размер на 19 226,78 лв. лева (60% от дължимия корпоративен данък за годината в размер на 33 448. 85 лева). Спорният по делото въпрос е имало ли е право дружеството на такова преотстъпване.

Съгласно разпоредбата на чл.166 от ЗКПО, преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон.

Условията за преотстъпване на корпоративен данък са визирани в Глава двадесет и втора "Преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък" от ЗКПО, като в чл. 189б от същия закон е регламентирано данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители. Съгласно приложимата редакция на нормата на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, а ал.2 визира специфичните условия за преотстъпване на данък, които следва да са налице и по отношение на чието наличие в случая страните не спорят.

Освен визираните в чл. 189б, ал.2 от ЗКПО специфични условия, разпоредбата на чл. 167, ал.1 от ЗКПО регламентира общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, като посочва, че по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративен данък, съответно се намалява счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, 2. задължения по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. Именно липсата на визираното в т. 1 условие данъчните органи са установили в хода на ревизията.

Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, а именно: 1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван; 2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани; 4. решение, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано; 5. влязло в сила наказателно постановление; 6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка; 7. разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано; 8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

Правилно е прието от ревизионния орган, че към 31.12.2017 г. дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Последователна е съдебната практика, че декларация обр. 6 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица, представлява изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Тоест, декларираните от "БИО РОНИКО" ЕООД данни за дължими ДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО чрез декларацията обр. 6, представляват годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, респ. горевизираните задължения, са изискуеми и ликвидни към 31.12.2017г., като неплатени в срок до 28.12.2017 г., вкл.

Предвид изложеното, се налага извод за приложимост на фактическия състав на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като са налице отрицателните материално-правни предпоставки за упражняване на правото на преотстъпване на корпоративен данък, поради неизпълнение на общите условия на закона.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че подлежащо на принудително изпълнение задължение е онова, по което органът по приходите е упражнил задължението си по чл. 170, ал. 1 от ДОПК, изтекъл е срокът по чл. 182, ал. 1 от ДОПК, изпратена е покана за доброволно изпълнение на задължението и в 7 дневен срок от получаването й лицето не е изпълнило последното.

На първо място нормата на чл. 170, ал. 1 от ДОПК не въвежда задължения към органите по приходите да извършват прихващане. Същата регламентира прихващането до образуването на производството за принудително изпълнение на публичното вземане, в случаите, при които прихващането се извършва от орган, компетентен за установяването на публични вземания, различен от органите по приходите. В този смисъл и практиката на касационната инстанция изразена в Решение № 6754 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 962/2018 г., VII о. Съответно, тази разпоредба е неприложима в случая.

Не се споделят и доводите в жалбата, че доколкото към 31.12.2017г. дружеството е било на ДДС за възстановяване, то е следвало да се извърши прихващане по реда на чл.129 от ДОПК. Действително, процедурата по извършване на прихващане от орган по приходите е уредена в чл. 128 - чл. 132 от ДОПК. В чл. 129, ал. 1 от ДОПК изрично е предвидено, че прихващането може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Т. е. касае се за предвидена от закона правна възможност, а не за вменено от законодателя задължение на органите по приходите да осъществят същото при наличие на предпоставките за това.

В случая обстоятелството, че дружеството има резултат по ЗДДС данък за възстановяване за данъчен период м.11.2021г. е обсъдено от решаващия орган и се потвърждава от заключението по назначената ССчЕ. Следва обаче да се отбележи, че размерът на ДДС за възстановяване – 1303,98 лв, е по-малък от размера на задълженията, налични към 31.12.2017г., при което към тази дата по отношение на ревизираното лице отново не е изпълнено условието по ч.167, ал.1, т.1 от ЗКПО. Същевременно, сумата за ДДС за възстановяване за данъчен период м.12.2017г. - 641,87 лв., няма как да бъде взета предвид , респ. с нея няма как да бъде извършено прихващане, с оглед сроковете за подаване на СД.

Не се споделят и съображения изложени в жалбата, че отказ от правото на данъчно облекчение, каквото представлява преотстъпването на корпоративен данък може да бъде осъществено само ако задълженията идентифицират земеделския стопанин като "предприятие в затруднение", каквото "Валсиня"ЕООД не било. В тази връзка съдът споделя доводите на ответника изложени в потвърждаващото ревизионнният акт решение, че в случая следва да се има предвид Определение на СЕС от 30.05.2018 г. по дело С-481/17 г., в което изрично е прието, че държава членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на посочена схема, поради това че заявителят не отговаря на предвиденото в националното право условие данъчно задълженото лице да няма публични задължения.

Предвид горното, съдът намира, че дружеството, като неотговарящо на изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, не е имало право на преотстъпване на корпоративен данък за 2017г. по чл. 189б от ЗКПО и изводът на ревизиращите органи за непризнаване на това преотстъпване е правилен. Съответно, законосъобразно сумата на преотстъпения данък е била включена от органите по приходите при определяне на сумата за дължим годишен корпоративен данък на дружеството.

По изложените съображения жалбата срещу потвърдения от решаващия орган РА е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на производството, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. , същото следва да се присъди в размер 2807.60 лв, платими от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 160 и 161, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИО РОНИКО“ ЕООД - гр. Т., с посочен съдебен адрес:***, ***, представлявано от К.Л.К. - управител, срещу Ревизионен акт № Р-1600-**********-091-001/28.09.2021г., потвърден с Решение №601/17.11.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив, с който допълнително са установени задължения по ЗКПО за 2017г. в размер 19 916, 11 лв, ведно с лихви за забава в размер 7 054, 19 лв.

ОСЪЖДА „БИО РОНИКО“ ЕООД - гр. Т., ЕИК:*********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 2807.60 лв лв. (две хиляди осемстотин и седем лева и шестдесет ст.) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: