Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 12.04.2023 г.
Административен съд – Кърджали, в
публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 562/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване ( КСО).
Образувано е по жалба на ЕТ „Нели-57-А. А.“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-518/ 21.11.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А. А. А.
– собственик на ЕТ „Нели-57-А. А.“ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01160073/
07.07.2022 г. на главен инспектор по осигуряването в
ТП на НОИ – Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното
решение, като постановено в нарушение на материалния закон и несъответствие с
неговата цел, както и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Оспорват се, като неправилни и
необосновани, изводите на административния орган, че трудовото правоотношение
между В. А. Т. и ЕТ „Нели-57-А. А.“ е фиктивно, целящо имитиране на качеството
„осигурено лице“ по отношение на работника, въз основа на което да се получат
парични обезщетения. Излагат се съображения, че липсват основания за заличаване
на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т. 1 от КСО за горепосоченото лице,
тъй като по безспорен начин се установявало възникнало трудовото правоотношение
и неговото изпълнение по предоставяне на работна сила, което било удостоверено
писмено от работодателя. Изразява се становище, че лицето В. Т. реално
извършвала трудова дейност, за което свидетелствали осъществяваната от
работодателя икономическа дейност през процесния
период, в т.ч. реализирания оборот, както и подписаните от работника трудов
договор, ведомости за заплати и др. документи за работодателя.
На следващо място, в жалбата се посочва, че в
нарушение на чл.35 от АПК административния орган не е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая, като в оспореното решение въобще не били
обсъдени приложените към жалбата доказателства – 3 бр. декларации.
По отношение на изводите в оспореното решение
за фиктивност на трудовия договор, сключен между В.
Т. и ЕТ „Нели-57-А. А.“, се позовава на разпоредбата на чл. 74 от КТ,
регламентираща специален исков ред за установяване на недействителността на
трудов договор, който в настоящия случай не е изпълнен.
Искането е да се отмени оспореното решение и
задължителните предписания. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ –
Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна
и моли за отхвърлянето й. В писмена защита излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ТП на НОИ – Кърджали, алтернативно – прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С
оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали е отхвърлена жалбата на ЕТ „Нели-57-А. А.“ *** срещу ЗП № ЗД-1-08-01160073/
07.07.2022 г. на главен инспектор по осигуряването в
ТП на НОИ – Кърджали.
I. Със
ЗП № ЗД-1-08-01160073/
07.07.2022 г., ЕТ „Нели-57-А.
А.“ ***, в качеството си на осигурител, е бил задължен да:
1.
3аличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО, за В. А. Т., ЕГН **********
за периода от 28.03.202 г. до 12.05.2022, с вид осигурен 01, декларация образец
№ 1. Определен е срок от 14 работни дни от получаване на ЗП.
Съгласно
мотивите на задължителните предписания, при извършена проверка се установило,
че В. Т. не е упражнявала трудова дейност в ЕТ „Нели-57 - А. А.“ ***, което да
е основание за осигуряване на основание чл.10 от КСО. Цитиран е и Констативен
протокол № КП-5-08-01160040/ 07.07.2022 г., отразяващ
резултатите от извършената проверка.
В
горецитирания констативен протокол е отразено, че проверката
е извършена по сигнал, вх. №1056-08-135/ 19.05.2022 г.,
във връзка с определяне на право на парично обезщетение за безработица на В. А.
Т. Посочено е въз основа на какви документи, предоставени от
осигурителя ЕТ „Нели-57- А. А.“ ***, е извършена проверката - ведомости за заплати, трудово досие на В. А.
Т., книга за отчет на касов апарат, фактури. Възпроизведени са и са
интерпретирани обясненията от В. Т. и от Е. С. – упълномощено лице на ЕТ
„Нели-57 – А. А.“. След съпоставяне на обясненията на посочените лица,
сключения трудов договор, длъжностна характеристика за длъжността „***“, книга
за касов апарат и фактури за периода 01.03.2022 г. – 31.05.2022 г., от
контролния орган, извършващ проверката, е направен извод, че лицето В. А. Т. не е упражнявала трудова
дейност при осигурителя ЕТ „Нели-57- А. А.“ ***, с ЕИК ***, която да е
основание за осигуряване на основание чл. 10, ал. 1 от КСО. В резултат на
горното е прието, че подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за лицето В. Т., за периода м.03.2022 г. – м.05.2022 г., следва да бъдат
заличени, за което на осигурителя са връчени горепосечените
задължителни предписания.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен административен орган съобразно чл. 117, ал.
3 от КСО.
Като
правно основание за постановяване на задължителните предписания е посочена
нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че контролните
органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си
задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, а в процесния случай няма
спор, че издалият Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган.
Обжалваното
решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което
го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена
законосъобразността му.
В
задължителните предписания, издадени от контролния орган на ТП на НОИ –
Кърджали, са надлежно отразени, както правните, така и фактическите основания
за издаването им, поради което съдът приема, че процесният
административен акт изпълнява изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.е.
същия е надлежно мотивиран. Това е така, защото мотивите се съдържат в КП №
КП-5-08-01160040/ 07.07.2022 г., поради което е
приложимо е приетото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС.
Спорният
въпрос, както в административното, така и в съдебното производство, е дали в
периода 28.03.2022 г. – 12.05.2022 г. В. А. Т. има качеството на осигурено лице
по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Според
чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
По аргумент от горното лице, за което
не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството
осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни
осигурителните вноски. С други думи, наличието на валидно сключено трудово
правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и
да бъдат упражнени произтичащите от него права.
Обосновани и в съответствие с
материалния закон се явяват изложените в обжалваното решение доводи на
решаващия орган, че по отношение на В. А. Т., за периода 28.03.2022 г. –
12.05.2022 г., не е възникнало осигуряването по чл. 10 от КСО, предвид това, че
трудова дейност по сключения за горния период трудов договор не е упражнявана.
По делото липсва спор, че между В. Т.
и ЕТ „Нели-57 – А. А.“ *** е възникнало трудово правоотношение, за което сочат
сключения трудов договор, заверени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ,
длъжностна характеристика, служебна бележка за проведен начален инструктаж,
молба за назначаване. Последните обаче не установяват, че през спорния период В.
Т. е упражнявала трудова дейност, т.е. полагала е труд на длъжността „***“, на
която е била назначена.
Осъществяването на икономическа
дейност от жалбоподателя в периода м.март 2022 г. – м.май 2022 г. и реализирането
в този период на месечни обороти не са доказателство, че всички наети при
работодателя работници реално са упражнявали трудова дейност. Посочените обстоятелства
не установяват упражняване на трудова дейност от страна на В. Т. като „***“, различно
ото посоченото в жалбата, доколкото същата не е била
единственото наето през този период лице. На следващо място, някои от изброените
в длъжностна характеристика отговорности за „***“: да попълва всякакъв вид
документация, свързана със зареждането, изписването и продажбата на храни и
стоки; да приключва касовите апарати в края на смятаната, предполагат, че
изпълнявайки тези функции от длъжностната характеристика, В. Т., в качеството
си на „***“, ще остави значителна следа в документацията на работодателя. По
делото са налични дневни финансови отчети на ЕТ „Нели-57-А. А.“ ***, относими за спорния период, видно от които, посочените
операции не са осъществявани от лицето, назначено за „***“, а от други лица,
работещи при едноличния търговец.
В съдебно заседание разпитаните по делото
свидетели М. Ч. и Е. С. посочват, че В. Т. се е занимавала основно с приемане на
стоки в магазина. В тази връзка по делото са налични фактури за доставка на
стоки в периода 04.2022 г. – 05.2022 г., с получател ЕТ „Нели-57-А. А.“, но
сама една от тях /фактура №***/***
г./ е с имената и подписа на В. Т., като следва да се отбележи, че по делото е
наличен и друг екземпляр на същата фактура, но с положен подпис, различен от този
на лицето.
Предвид горното, правилни са
констатациите на административния орган,
че от представените от работодателя ЕТ „Нели-57- А. А.“ документи, не се
установя факта лицето В. Т. реално да е упражнявала трудова дейност в посочения
осигурител. Приложените по преписката 3 бр. декларации, за които в жалбата се
твърди, че не били обсъдени в оспореното решение, не водят до различен извод. В
тази връзка с тяхното необсъждане не е налице допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. От една
страна, в декларациите липсва каквато и да е конкретика
за изпълнявани от В. Т. трудови функции, съответстващи на задълженията,
посечени в длъжностната характеристика за „***“, а от друга, същите (две от декларациит) са предоставени от лица, работещи при
жалбоподателя, което е предпоставка за заинтересоваността им от изхода на
спора.
От
изложеното следва, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата, като
неоснователна следва да се отхвърли.
При
този изход на спора в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката
следва да заплати в полза на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.
5-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на
ЕТ „Нели-57 – А. А.“ *** срещу Решение № 2153-08-518/ 21.11.2022 г. на директор
на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата А. А. А. – собственик на
ЕТ „Нели-57 – А. А.“ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01160073/ 07.07.2022 г. на главен
инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.
Осъжда ЕТ „Нели-57 – А. А.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ТП на НОИ –
Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: