Р Е Ш Е Н И Е
№ 460 /4.6.2021г..
гр. Пазарджик,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на дванадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година
в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря ЯНКА
ВУКЕВА и с участието на прокурора ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА
КАНД № 347 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР „/ ИАМН /, БУЛСТАТ **********, с адрес
: гр.София, п.***, представлявана от изпълнителния директор д-р Г.Д., чрез
главен юрисконсулт Е.М.Т. е оспорил решение № 260031/08.02.201 г. по АНХД № 1161/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик,
с което е изменено наказателно
постановление № 13676-2/08.04.2020 г. , издадено от Изпълнителния директор на
ИАМН, с което на МБАЛ „Хигия„ АД ,ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр.Пазарджик, бул. „Ал.
Стамболийски „ № 29, представлявано от изпълнителния директор д-р Ц. С., на основание чл. 229 ал.3 Закона за
здравето и за нарушение на чл. 29 т.1 от
Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ във връзка с чл.
81 ал.3 от Закона за здравето , като размера на наложената имуществена санкция от 1250,00 лв. е намален на 500,00 лв. В жалбата се поддържа, че решението
на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, като се
поддържа , че същото е необосновано.Излагат се доводи за незаконосъобразност на
съдебното решение в частта за разноските. Молбата към съда е обжалваното
решение да бъде отменено , вместо което оспореното наказателно постановление да
бъде потвърдено. Не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно
заседание касаторът не изпраща представител, но в депозирана писмена молба
заявява чрез процесуален представител, че поддържа жалбата и моли съда да отмени
първоинстационното решение, като потвърди отмененото наказателно постановление.
Ответникът по
касация , редовно призован, чрез своят
процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пазарджик счита, че касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.
Касационният съд, като извърши преглед
на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.
348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ , констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законен
срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което същата е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за безспорно установено по делото, въз
основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по
делото доказателства, че в изпълнение на Заповед № ИАМН –РД 13-676/28.10.2019
г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор „ е извършена проверка на място в Многопрофилна
болница за активно лечение „ Хигия „ АД гр.Пазарджик
от служители на ИА"МН".
В рамките на проверката е прието за установено, че от
страна на жалбоподателя е извършено нарушение на чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, според която норма, не се допуска извършването на избор на
лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му
в лечебното заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ
лекар на пациента, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето.
Въз основа на съставения акт № А13-676-2/10.02.2020 г. за установяване на административни нарушения,
е издадено обжалваното наказателно постановление №НП13-676-2/08.04.2020 г.
, от изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция "Медицински надзор"/ИАМН/ , с което на
основание чл.229 ал.3 от Закона за здравето във връзка с чл. 29 т.1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1250,00
лв. Атакуваното НП е издадено при
идентично фактическо описание на нарушението и дадената му правна квалификация.
Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци.
Фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване в следния смисъл :
Пациентката Р. Й. с направление за хоспитализация е изпратена за планов прием в МБАЛ „Хигия „ АД .Пациентката е хоспитализирана на 07.05.2019
г. в
лечебното заведение, като е
създадено ИЗ № 2815/396, в което е отразено, че пациентката е приета по КП №005“Раждане“.
Пациентката има попълнено заявление за
избор на лекар / екип от медицински
специалисти на 07.05.2019 г. и е заявила
, че предпочита извършването на „Раждане“ да се осъществи от д-р Е.Г.Г. В ИЗ на
пациентката, Направлението за хоспитализация и епикризата, обаче д-р Г. е посочен и като лекуващ лекар
на Й. и същата е подписала издадената епикриза. В оперативния протокол №64/07.05.2019г. към ИЗ
№ 2815/396 от 07.05.2019г. г. е била отразена извършената на пациентката
оперативна намеса от екип в състав :
Оператор д-р Г., асистент д-р С. и анестезиолог –д-р П. За избор на лекарски
екип , пациентката е заплатила сумата
от 490,00 лв. по ПКО № **********/12.05.2019 г.
В настоящия случай доказателствената съвкупност се
отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което подробен
анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
В мотивите на проверяваното решение съдът подробно и
обосновано е аргументирал теза, че АУАН
и НП са издадени от компетентен орган в
предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила /поради което не е нужно преповтарянето
на съображенията на първата съдебна инстанция,
които настоящият съдебен състав възприема в тази им част /. Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд и в останалата им
част, поради което намира , че решението
не противоречи и на материално- правните норми – липсва отменително основание
по чл. 348 ал.1. т.1 НПК във връзка с чл. 63 ал. ЗАНН.
Предмет на касационната проверка е тази част от
решението на районния съд, с която НП е било изменено , като е намален размера
на наложената имуществена санкция до минимално предвидения от 500,00 лв. Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства , съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото.
Във връзка с релевираните в касационната
жалба оплаквания - следва да се посочи,
че нормите на чл. 81 от Закона за здравето макар и бланкетни
и установяващи общи принципи за поведение, имат изцяло декларативен характер и
указват принципите, които следва да бъдат съблюдавани при предоставяне на
медицинска помощ на всеки български гражданин.Те препращат към конкретен
нормативен акт , а именно Наредбата за осъществяване право на достъп до
медицинска помощ приета с ПМС № 119 / 22.05.2006 г. , като в случая с оглед на
изложеното по-горе , както районният съд в обжалваното решение, така и
настоящия касационен състав намират за безспорно установено нарушението на
нормата на чл. 29 т.1 от Наредбата, за което в нормата на чл. 229 ал.3 ЗЗ е
предвидена имуществена санкция в размер от 500,00 лв. до 2000,00 лв., а при
повторно нарушение – в размер от 2000,00 лв. до 5000,00 лв. В случая АНО е наложил имуществена санкция в
размер на 1250,00 лв. ,като вземайки предвид конкретните данни по настоящото дело и
събраните доказателства, съдът намира , че тази санкция не е съобразена с
изискванията на чл. 27 ЗАНН за
индивидуализация на административните нарушения.
Районният съд в обжалваното решение е изложил конкретни и подробно аргументирани
доводи , което настоящият съдебен състав споделя изцяло , тъй като при определяне на размера
на наказанието следва да отчетат както смекчаващите , така и отегчаващите
обстоятелства и да се намери техния баланс. Медицинската дейност е източник на
повишена опасност и всяко отклонение от разписаните правила потенциално
застрашава живота и здравето на пациентите, но в случая наложената санкция в
размер на 1250,00 лв. се явява завишена предвид обществената опасност и
конкретната тежест на нарушението, което
е първо такова. Предмет на оспореното наказателно постановление не е деяние, заради което пациент е бил лишен
въобще от медицинска помощ, нито пък деяние вследствие на което пациент не е
лекуван своевременно или качествено. Конкретното нарушение , в крайна сметка
води до получаване на плащане , което не
се следва , но не води до предоставяне на некачествено или неадекватно лечение.
Наред с това следва да се вземе предвид ,че при извършената проверка от контролните органи
са анализирани общо 463 отделни случая /
ИЗ , ИБР/ за избор на лекар / екип от
страна на пациенти , като от тях са констатирани 39 нарушения и това безспорно
не сочи на техен значителен като процентно
съотношение брой. Нарушенията, както е посочено и в мотивите на самото наказателно
постановление – са осъществени в относително кратък период от време , идентични
са по своя характер. Но не са ангажирани доказателства от АНО / върху който
лежи доказателствената тежест / за наличието на системност при извършването на
тези нарушения. Още повече , че по
делото са налице безспорни доказателства, че установени нарушения са били
санкционирани отделно, дори и когато са били нарушени няколко
забрани по чл. 29 от Наредбата , касаещи
един и същ пациент и един и същ направен от него избор . Накрая следва да се
отбележи и нещо много важно - по делото
не са налице доказателства, от които да се направи извод, че НП за извършените
39 нарушения са влезли в законна сила , за да се обоснове евентуален извод за
системност и да се съобрази при определяне на завишен размер на имуществената
санкция. До влизане в сила на НП за тези нарушения , няма как да се приеме с категоричност , че
деянията , за които е наказано лечебното заведение са действително извършени.
Предвид изложеното , правилно и
законосъобразно , с обжалваното решение, съдът е изменил НП в частта му относно размера на наложената
санкция, като според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и
степента на обществена опасност на нарушителя се явява " имуществена
санкция " в размер на минималния, предвиден в закона, а именно 500,00 лв.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание би способствало за постигане
целите на закона по чл. 12 ЗАНН, като ще предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и същевременно ще
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите субекти на
регулираните по тези ред обществени
отношения.
Неоснователни са възраженията на касатора
за незаконосъобразност на постановеното съдебно- решение в частта за
разноските. На първо място решението в тази му част не подлежи на пряко
обжалване, а подлежи на обжалване съдебният акт , с който районният съд би се произнесъл по направено искане за изменение на решението
в частта за разноските. Видно от
данните по настоящото дело , касаторът не е заявил в срок такова искане и такава процедура не е била проведена.
Независимо от това , касационна инстанция намира , че в тази му част решението
на районния съд е съобразено с изхода от спора , разноските в полза на
жалбоподателя са били присъдени по съразмерност и след като съдът правилно е
законосъобразно е съобразил , че в кориците
на делото е приложен договор за правна
защита и съдействие , според които жалбоподателят е заплатил в брой уговореното
адвокатско възнаграждение - и е присъдил
по съразмерност действително сторените
разноски за такова възнаграждение . В настоящото производство ответникът по касационната жалба също има
право на разноски , като такова искане е заявено, но до приключването на
настоящото дело не са представени доказателства за тяхното извършване, поради
което съдът счита, че такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260031/08.02.201 г. по АНХД № 1161/2020 г. по описа на Районен съд
Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/